Р. Л. Стайн
Нощта, в която куклата оживя (7)

7.

Крис премигна няколко пъти и се повдигна от леглото си, подпряла се на двете си ръце. Лявата й ръка бе изтръпнала. Предположи, че сигурно бе спала върху нея.

— Какво? Какво има? — попита Линди с дрезгав, все още сънен глас.

— Къде е Мистър Як? — викна нетърпеливо Крис. — Къде си го сложила?

— Ъ? Къде съм го сложила ли? — опита се да фокусира погледа си Линди. Видя Шляпи да седи сковано отсреща. Самичък.

— Не е смешно — сопна й се Крис. Слезе от леглото, дръпна краищата на тениската си и изтърча до стола пред прозореца. — Никога ли няма да ти омръзнат тези тъпи шеги?

— Какви шеги? — Линди стъпи на пода.

Крис се наведе да погледне под стола. После се премести до леглото и коленичи, за да провери и под двете легла.

— Къде е той, Линди? — попита ядосано, застанала на колене пред леглото. — Не ми е смешно. Наистина.

— На мен също — увери я Линди, като стана и се протегна.

Крис се изправи. Очите й се ококориха, когато забеляза липсващата кукла.

— О!

Линди проследи стреснатия поглед на сестра си.

Мистър Як им се хилеше от прага. Той стоеше с подвити под странен ъгъл крака.

Беше облечен с официалните дрехи на Крис — полата „Бетси Джонсън“ и копринената блуза.

Зяпнала от учудване, Крис бързо се приближи до него. Веднага забеляза, че куклата не е застанала така сама, а бе подпряна, като дръжката на вратата бе набутана в отвора на гърба й.

Тя грабна Мистър Як през кръста и го издърпа от вратата.

— Блузата ми. Цялата се е намачкала! — извика и я вдигна, за да я покаже на Линди. Присви очи гневно към сестра си. — Много гадно от твоя страна, Линди.

— От моя страна ли? — изпищя Линди. — Кълна се, Крис, не съм била аз. Спала съм като пън цяла нощ. Без да мръдна. Не съм ставала, преди ти да ме събудиш. Не съм го направила. Честна дума!

Крис изгледа изпитателно сестра си, след което сведе поглед към куклата.

Облечен в блузата и полата й, Мистър Як й се хилеше, сякаш се наслаждаваше на объркването й.

— Е, Мистър Як — каза на глас Крис, — предполагам, че съвсем сам си навлякъл дрехите ми и си застанал на вратата!

Линди понечи да каже нещо. Но гласът на майка им отдолу я прекъсна.

— Момичета, ще ходите ли днес на училище? Къде сте? Закъснявате!

— Идваме! — провикна се Крис, мятайки разлютени погледи на Линди. Тя внимателно постави Мистър Як по гръб върху леглото си и съблече полата и блузата. Като вдигна поглед, видя как Линди се втурна да заеме първа банята.

Крис въздъхна и се втренчи в Мистър Як. Куклата й се хилеше насреща с дяволита усмивка.

— Е? Какво става? — обърна се тя към куклата. — Не съм те обличала и местила. А и Линди се кълне, че не го е правила.

Но щом не сме ние, кой го е направил? — запита се тя.