Р. Л. Стайн
Нощта, в която куклата оживя (19)

19.

Мистър Як мигна, после изсъска срещу нея — противен, заплашителен звук. В тъмнината на стълбището нарисуваната му усмивка доби заплашително изражение.

В страха си Крис стисна рамото на куклата, вкопчвайки пръсти в грубата материя на ризата му.

— Това… това е невъзможно! — прошепна тя.

Той отново мигна и се изкиска. Устата му се отвори и усмивката му стана още по-широка и зловеща.

Той се опита да се освободи от хватката на Крис, но тя не го пусна, без дори да съзнава, че го държи.

— Но… ти си от дърво! — изхленчи тя.

Той пак се изкиска.

— Ти също — отвърна. Гласът му звучеше като сърдит лай на голямо куче.

— Не можеш да вървиш! — извика Крис е треперещ глас. Куклата отново нададе противния си кикот. — Не може да си жив! — възкликна близначката.

— Пусни ме — веднага! — процеди куклата.

Крис не я пусна, а стисна пръсти.

— Сънувам — каза си тя на глас. — Сигурно сънувам.

— Аз не съм сън. Аз съм кошмар! — обясни куклата, отметна дървената си глава и избухна в смях.

Все още стиснала ризата й, Крис се вторачи в хилещото се в мрака лице. Въздухът бе започнал да става тежък и спарен. Тя почувства, че не може да диша, сякаш се задушава.

Какъв бе този звук?

След малко разбра, че чува накъсаното си дишане.

— Пусни ме — повтори Мистър Як. — Или ще те хвърля надолу по стълбите. — И се опита още веднъж да се откопчи от хватката й.

— Не! — противеше се Крис, като го държеше здраво. — Аз… връщам те в гардероба.

Куклата се засмя, след което навря нарисуваното си лице близо до това на Крис.

— Не можеш да ме държиш затворен там.

— Ще те заключа. Ще те заключа в сандък. В нещо! — заяви Крис, паника замъгли мислите й.

Тъмнината сякаш се спускаше над нея, задушаваше я, надвиваше я.

— Пусни ме! — дърпаше се силно куклата.

Крис протегна другата си ръка и сграбчи Мистър Як през кръста.

— Пусни ме — изръмжа той с дрезгавия си глас. — Сега аз командвам. А ти ще ме слушаш. Сега това е моята къща.

Той се дръпна силно.

Крис обви ръце около кръста му.

И двамата паднаха на стълбите, като се прекатуриха с няколко стъпала надолу.

— Пускай! — изкомандва дървеното човече и се претърколи върху нея с дивашки поглед.

Тя го отблъсна, опитвайки се да застопори едната му ръка зад гърба му.

Той се оказа изненадващо силен. Замахна и я удари право в корема.

— Оооххх — изпъшка Крис, останала без въздух.

Мистър Як се възползва от моментната й слабост и се освободи. Като се улови за парапета с една ръка, той се опита да се измуши покрай нея надолу по стълбите.

Но Крис протегна крак и го спъна.

Докато все още се мъчеше да си поеме дъх, тя се хвърли върху му. После успя да го издърпа от парапета и го затисна с всичка сила върху едно от стъпалата.

— Аау! — възкликна Крис високо, когато лампата в коридора светна. Тя затвори очи срещу внезапната ярка светлина. Куклата се опита да се измъкне изпод нея, но тя я натискаше с цялата си тежест.

— Крис, какво за бога…?! — дочу се стреснатият глас на Линди от горния край на стълбището.

— Мистър Як! — успя да й извика Крис. — Той… е жив! — Тя го притискаше силно, просната отгоре му, опитвайки се да го задържи под себе си.

— Крис, какво правиш? — не разбираше Линди.

— Добре ли си?

— Не! — възкликна Крис. — Не съм добре! Моля те, Линди! Повикай мама и татко! Мистър Як — той е жив!

— Това е само кукла! — провикна се Линди, предприемайки няколко неохотни стъпки към сестра си.

— Ставай, Крис! Полудя ли?

— Чуй ме! — изпищя Крис с цяло гърло. — Повикай мама и татко! Преди да е избягал!

Но Линди не помръдна. Тя бе приковала поглед в сестра си, дългата й коса се спускаше на заплетени кичури край лицето й, чертите й бяха изкривени от ужас.

— Ставай, Крис — настоя тя. — Моля те, стани. Да се връщаме в леглата.

— Казвам ти — той е жив! — извика отчаяно Крис. — Трябва да ми повярваш, Линди. Трябва!

Куклата лежеше безжизнено под нея със заровено в килима лице, с изпружени настрани ръце и крака.

— Сънувала си кошмар — заяви Линди, слизайки надолу стъпало по стъпало, надигнала нощницата с и над глезените, докато не застана точно над Крис: — Да си лягаме, Крис. Било е просто кошмар — заради ужасното нещо, което се случи на концерта, това е всичко.

Задъхана, Крис се повдигна и извърна глава, за да погледне сестра си. Хвана се за парапета с една ръка и леко се изправи.

В мига, в който освободи малко тежестта си над Мистър Як, той сграбчи ръба на стъпалото с две ръце и се изхлузи изпод близначката, след което запълзя надолу по стъпалата.

— Не! Не! Не вярвам! — изпищя Линди, щом видя куклата да се движи.

— Върви да доведеш мама и татко! — каза Крис. — Бързо!

Със зяпнала от почуда уста Линди се обърна и тръгна нагоре по стълбите, викайки родителите си.

Крис се втурна надолу, протягайки ръце пред себе си.

Тя спъна Мистър Як и отново обви ръце около кръста му. Главата му се удари силно в килима, щом и двамата се стовариха на пода.

Той нададе сподавен вик на болка. Очите му се затвориха. Повече не помръдна.

Замаяна и задъхана, цяла разтреперена, Крис бавно се изправи. Тя бързо притисна с крак главата на куклата, за да я задържи на земята.

— Мамо, татко — къде сте? — извика силно. — Бързо.

Мистър Як надигна глава. Изръмжа сърдито и започна да размята дивашки ръце и крака.

Крис натискаше силно крака си в гърба му.

— Пускай! — изръмжа със злоба той.

Крис чу гласове горе.

— Мамо? Татко? Тук долу! — провикна се тя. Обезпокоени, родителите им се появиха на стълбището.

— Гледайте! — извика Крис, сочейки като обезумяла надолу към куклата под стъпалото си.