Р. Л. Стайн
Нощта, в която куклата оживя (24)

24.

И двете пуснаха Мистър Як и се спуснаха към кучето. С протегнати ръце те се плъзнаха по корем върху мократа трева.

Без да разбира проблема, Барки се радваше на играта на гоненица и тичаше напред.

Линди и Крис се изтърколиха настрани от пътя на валяка.

— Хей — махнете се оттам! — развика се ядосаният шофьор през високия прозорец на валяка. — Момичета, да не сте полудели?

Те скочиха на крака и се обърнаха към Мистър Як.

Дъждът малко се бе усилил. Високо в небето просветна бяла светкавица.

— Свободен съм! — вдигна победоносно ръцете си куклата. — Сега ще си платите!

— Да го пипнем! — изкрещя Крис на сестра си.

Дъждът биеше по косите и раменете им. Двете сестри наведоха глави под дъжда и подгониха куклата.

Мистър Як се обърна и хукна.

Той не забеляза другия валяк.

Гигантското черно колело мина през него, като го повали по гръб и го смачка с остър хрущящ звук.

От машината се разнесе шумно съскане като от въздух, изпуснат от голям балон.

Валякът се заклати назад-напред.

Странен зелен газ избликна от задната част на валяка и се понесе във въздуха в злокобен, подобен на гъба облак.

Барки спря да подскача и застина на място, проследявайки с очи зеления газ, който се издигаше към почти черното небе.

Линди и Крис гледаха с отворени от учудване усти.

Побутван от вятъра и дъжда, зеленият газ се носеше над тях.

— Гадост! Как смърди! — отбеляза Линди.

Миришеше на развалени яйца.

Барки заскимтя тихо.

Валякът спря. Шофьорът изскочи навън и се затича към тях. Той беше нисък, набит мъж с големи мускулести ръце, изпъкващи изпод ръкавите на тениската му. Лицето му бе яркочервено под късата му руса коса, а очите му бяха опулени от ужас.

— Дете? — извика той. — Аз… дете ли прегазих?

— Не. Просто една кукла — успокои го Крис. — Не беше жива.

Той спря. Лицето му от червено стана бяло като брашно. Той нададе шумна, изпълнена с благодарност въздишка.

— О, боже. Помислих, че е дете.

Мъжът си пое дълбоко въздух и бавно издиша. После се наведе да огледа земята под валяка. Когато се приближиха, момичетата видяха останките от куклата, смачкани под дънките и фланелата.

— Хей, много съжалявам — извини се шофьорът и като се изправи, избърса челото си с ръкава на тениската си. — Не успях да спра навреме.

— Всичко е наред — увери го Крис с широка усмивка.

— Да. Наистина. Всичко е наред — подкрепи я бързо Линди.

Барки се приближи и подуши смачканата кукла.

Мъжът поклати глава.

— Така си отдъхнах. Стори ми се, че бяга. Наистина го помислих за дете. Така се уплаших.

— Не. Това е просто кукла — рече Крис.

— Фюуу! — издиша бавно мъжът. — За малко. — Изражението му се промени. — А вие, момичета, какво правите навън в дъжда?

Линди вдигна рамене. Крис поклати глава.

— Разхождаме кучето.

Мъжът взе смазаната кукла и като я вдигна, главата й се разпадна на прах.

— Искате ли това нещо?

— Изхвърлете го на боклука — каза му Крис.

— По-добре се прибирайте, да не се измокрите — посъветва ги той. — И повече не ме стряскайте така.

Момичетата се извиниха и се запътиха към къщата си. Крис се ухили щастливо на сестра си. Линди отвърна с широка усмивка.

Мога да си се хиля така цяла вечност — помисли си Крис. — Толкова съм щастлива. Толкова облекчена.

Те последваха кучето в кухнята. Навън една ярка светкавица бе последвана от гръмотевичен тътен.

— Вир-вода съм — заяви Крис. — Отивам горе да се преоблека.

— Аз също — рече Линди и последва сестра си.

Когато влязоха в спалнята си, намериха прозореца широко отворен — завесите се мятаха и плющяха и дъждът се изливаше вътре.

— О, не! — Крис се втурна да затвори прозореца.

Щом се наведе над стола, за да улови крилото на прозореца, Шляпи се протегна и сграбчи ръката й.

— Хей, робиньо, оня другият тръгна ли си? — изръмжа куклата с дрезгав глас. — Вече си мислех, че никога няма да се махне!