Р. Л. Стайн
Нощта, в която куклата оживя (10)

10.

— Аз… не го вярвам! — опита се да прошепне Крис. Тя се обърна и видя ужасеното изражение на Линди.

— Какво става? — извика тя.

Двете сестри се втурнаха в стаята. Крис сграбчи Мистър Як за врата и го издърпа от другата кукла. Имаше чувството, че разтървава две сбили се момчета.

Тя вдигна Мистър Як пред себе си, като внимателно огледа лицето му, сякаш едва ли не очакваше да й проговори.

После отпусна куклата и я захвърли по лице върху леглото си. Лицето й бе пребледняло и напрегнато от страх.

Линди се наведе и вдигна кафявите обувки на Шляпи от пода. Разгледа ги подробно, сякаш търсеше по тях някаква улика относно случилото се.

— Крис… ти ли го направи? — попита тихо Линди.

— Ъ? Аз? — изненада се Крис.

— Понеже знам, че завиждаш на мен и Шляпи… — започна Линди.

— Ей, чакай малко — ядоса се Крис с остър, треперещ глас. — Не съм го направила аз, Линди. Не ме обвинявай.

Линди се втренчи сърдито в лицето на сестра си, но след малко изражението й омекна и тя въздъхна.

— Не разбирам. Просто не разбирам. Погледни Шляпи. Почти е разкъсан.

Тя постави обувките върху стола и внимателно вдигна куклата, сякаш беше бебе. С едната си ръка я държеше, а с другата се мъчеше да облече сакото и.

Крис чу сестра си да измърморва нещо, което й прозвуча като: „Куклата ти е зла“.

— Какво каза? — попита Крис.

— Нищо — отвърна сестра й, заета с обличането на сакото. — Аз… ъъ… малко се страхувам от всичко това — добави, като се изчерви, без да поглежда към Крис.

— Аз също — призна и Крис. — Става нещо странно. Мисля, че трябва да кажем на мама.

Линди закопча сакото. След това седна на леглото с Шляпи в скута си и започна да му обува обувките.

— Да, предполагам, че се налага — отвърна тя. — Просто… всичко е доста зловещо.

Майка им лежеше в леглото и четеше роман на Стивън Кинг. В спалнята й бе тъмно, като се изключи тесният триъгълник жълта светлина, идваща от малката нощна лампа над главата й.

Госпожа Пауъл нададе кратък вик, когато двете й дъщери се появиха от сенките.

— Ох! Стреснахте ме. Тази книга е толкова страшна, а и тъкмо се унасях.

— Може ли да поговорим? — прошепна нетърпеливо Крис.

— Става нещо много странно — добави Линди.

Госпожа Пауъл се прозя и затвори книгата си.

— Какво има?

— Става въпрос за Мистър Як — съобщи Крис. — Той прави някакви много странни неща.

— Ъ? — Майка им се ококори. Изглеждаше бледа и уморена на ярката светлина от лампата.

— Щеше да удуши Шляпи — докладва Линди. — А този следобед каза едни много отвратителни неща. И…

— Спрете! — нареди майка им, като вдигна ръка. — Просто спрете.

— Но, мамо… — започна Крис.

— Не ме занимавайте, момичета — каза уморено жената. — Писна ми от глупавите ви съревнования.

— Не разбираш — прекъсна я Линди.

— Напротив, прекрасно разбирам — сопна им се госпожа Пауъл. — Вие двете се състезавате даже и с онези кукли.

— Мамо, моля те!

— Искам да престанете веднага — настоя майка им и захвърли книгата на нощното си шкафче. — Говоря сериозно. Не искам да чувам и думичка повече за онези кукли. Ако имате проблеми една с друга, разрешете ги помежду си.

— Мамо, слушай…

— А ако не можете да ги разрешите, ще ви отнема куклите. И на двете. Говоря сериозно. — Госпожа Пауъл се протегна над главата си и изгаси нощната лампа, при което стаята потъна в мрак. — Лека нощ — добави тя.

Момичетата нямаха друг избор, освен да си тръгнат. Те се изнизаха мълчаливо в коридора.

Крис се поколеба на прага на стаята им. Очакваше отново да заварят как Мистър Як души Шляпи. Тя въздъхна с облекчение, когато видя двете кукли на леглото, където ги бяха оставили.

— Мама не ни помогна особено — каза сухо Линди, като завъртя очи с досада. Взе Шляпи и започна да го намества на стола пред прозореца.

— Мисля, че беше заспала, а ние я събудихме — отвърна Крис.

Тя взе Мистър Як и тръгна с него към стола, но след малко се спря.

— Знаеш ли какво? Мисля тази вечер да го прибера в гардероба — рече замислено.

— Добра идея — съгласи се Линди и се настани в леглото си.

Крис сведе поглед към куклата, сякаш почти очакваше тя да реагира. Да се възпротиви. Да започне да я обижда.

Но Мистър Як само й се хилеше и я гледаше с безжизнени очи.

Крис я побиха страховити тръпки.

Започвам да се страхувам от някаква глупава вентрилоквистка кукла — помисли си. — Смятам да го затворя в гардероба тази вечер, защото се страхувам.

Тя занесе Мистър Як до гардероба, след което го повдигна с пъшкане високо над главата си и го напъха на най-горния рафт. После затвори внимателно вратата на гардероба, ослушвайки се за щракването, и се върна в леглото си.

Тя спа на пресекулки, като се мяташе върху завивките, и сънува тревожни сънища. Събуди се с усукана пижама, която бе прекъснала кръвообращението в дясната й ръка. Помъчи се да я оправи, след което отново заспа.

Събуди се рано, плувнала в пот. Навън небето все още сивееше пред разсъмване.

В стаята бе горещо и задушно. Тя се надигна бавно и седна, уморена, сякаш изобщо не бе мигвала.

Като премигна сънено няколко пъти, очите й се фокусираха върху стола пред прозореца.

Там седеше Шляпи — точно където го бе поставила Линди.

А до него седеше Мистър Як, преметнал ръка върху рамото на Шляпи, хилейки се триумфално към Крис, сякаш току-що й бе спретнал забавен номер.