Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Goosebumps (7)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Night of the Living Dummy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Еми (2019)
Разпознаване и корекция
Epsilon (2019)

Издание:

Автор: Р. Л. Стайн

Заглавие: Нощта, в която куклата оживя

Преводач: Нина Руева

Година на превод: 2016

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2016

Тип: повест

Националност: американска

Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД

Отговорен редактор: Ивелина Балтова

Коректор: Здравка Петрова

ISBN: 978-954-26-1620-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3938

История

  1. — Добавяне

5.

— Ау! — изкрещя Крис и се завъртя, щом ръката се стегна около китката й.

Изненада се, като видя, че сестра й бе клекнала до нея и я стискаше здраво за китката.

Крис издърпа рязко ръката си от хватката на Линди.

Лунната светлина през прозореца освети дяволитата усмивка на Линди.

— Пак те подхлъзнах! — заяви тя.

— Не успя да ме уплашиш! — възпротиви се Крис. Но гласът й бе приглушен и разтреперен.

— Подскочи до небето! — възкликна злорадо Линди. — Наистина си помисли, че куклата те е сгепцала.

— Не съм! — отрече Крис и забърза към леглото си.

— Защо изобщо си станала? — поиска да узнае Линди. — С Шляпи ли си играеше?

— Не. Аз… ъ… сънувах кошмар — призна Крис. — Просто станах да погледна през прозореца.

Линди се изсмя.

— Трябваше да си видиш физиономията.

— Лягам си. Остави ме на мира — сопна се Крис и дръпна завивките до брадичката си.

Линди нагласи куклата отново в седяща позиция и се върна в леглото си, като все още се кискаше, задето бе изкарала ангелите на сестра си.

Крис нагласи възглавницата си и отправи поглед към прозореца. Сега лицето на човечето бе в сянка, но очите му блестяха, все едно бяха живи. И бяха приковани в нейните, сякаш искаха да й кажат нещо.

Защо трябва да се хили така? — запита се Крис, опитвайки се да се отпусне. Дръпна завивките си, намести се в леглото и се обърна на една страна, с гръб към ококорените очи.

Но дори и с гърба си усещаше втренчения му поглед. Дори със затворени очи и завита презглава можеше да си представи затулената изкривена усмивка, немигащите очи, които я гледаха. Впиваха се в нея.

Тя се унесе и засънува нов кошмар. Някой я преследваше. Нещо много зло я преследваше.

Но какво?

 

 

В понеделник следобед и Линди, и Крис останаха след училище на репетиция за пролетния концерт.

Наближаваше пет часът, когато двете пристигнаха вкъщи и с изненада откриха колата на баща си на алеята.

— Толкова рано си се върнал! — възкликна Крис, когато го откри в кухнята да помага на майка им с вечерята.

— Утре заминавам на търговска конференция в Портланд — обясни господин Пауъл, докато белеше с малко ножче една глава лук над мивката. — Затова днес работих само половин ден.

— Какво има за вечеря? — попита Линди.

— Руло „Стефани“ — отвърна майка й, — ако баща ти най-накрая успее да обели лука.

— Мисля, че има някакъв начин да не плачеш, докато белиш лук — каза господин Пауъл с рукнали сълзи. — Но не знам какъв е.

— Как мина репетицията с хора? — попита госпожа Пауъл, докато разстилаше голяма топка говежда кайма с ръцете си.

— Скучно — оплака се Линди, отвори хладилника и извади кутийка кока-кола.

— Да. Изпълняваме някакви руски и сръбски песни — допълни Крис. — Много са тъжни. В тях все се разказва за овце и такива работи. Всъщност дори не знаем за какво се пее. Няма превод.

Господин Пауъл изтича до мивката и започна да плиска със студена вода зачервените си, насълзени очи.

— Не мога повече! — изстена и подхвърли недобелената глава лук към жена си.

— Бебе — измърмори тя, като поклати глава.

Крис тръгна нагоре по стълбите, за да остави раницата си. Метна я върху общото им бюро с Линди, след което се обърна да се върне долу.

Но нещо до прозореца привлече погледа й.

Тя се завъртя и ахна.

— О, не! — възкликна стреснато.

Крис вдигна ръце към бузите си и зяпна невярващо.

Шляпи бе подпрян в стола пред прозореца и я гледаше с обичайния си опулен поглед и й се хилеше. А до него седеше друга кукла, която също се хилеше насреща й.

И двете се държаха за ръце.

— Какво става тук? — изпищя Крис.