Джоана Шуп
Графинята блудница (8)

Осма глава

За голямо задоволство на Саймън Маркъм буквално побягна през вратата.

— Не виждам защо това беше необходимо — каза остро Маги, като остави чашата и чинийката си на масата.

— Наистина ли вярваш, че ще седя и ще гледам как двамата флиртувате?

Челюстта й увисна.

— Не флиртувах с него. Обсъждахме други неща.

— Той иска да те вкара в леглото си, Маги. А и ти му отговори снощи.

— Ревността не ти подхожда.

Той издаде презрителен звук.

— Не ревнувам. Не ме интересува дали искаш да си легнеш с Маркъм, макар че бих те подтикнал да повишиш стандартите си. Той не е известен с необикновените си умения в леглото.

Млечнобялата й кожа стана приятно розова и Саймън бе като омагьосан. Господи, колко красива беше. Когато тя се изчерви, цинизмът и недоверието се стопиха и той видя момичето, което помнеше: опияняваща комбинация от младост, невинност и сила на духа, нехарактерна за годините й. Силна, упорита и безстрашна. На тези й качества се бе възхищавал. Желанието се плъзна по гръбнака му и стигна до слабините му. Господи, желаеше я. Отчаяно.

— Позволи ми да позная — каза тя язвително, приглади полите си и избягна погледа му. — Някой като теб може би?

— Ако толкова много искаш. Съвсем определено ще се насладя на опитите ти да ме съблазниш — изрече с тих и дрезгав глас. — А мога да гарантирам, че резултатът ще ти донесе удоволствие.

Погледът й срещна неговия и тя видя объркването в очите му. Не можеше да даде обяснение за думите си. Маркъм бе флиртувал с нея, а ето че сега и Саймън правеше същото. Обаче на него му харесваше да мисли, че сравнението свършва дотам. Другите мъже може и да умираха от желание по Маги заради екзотичната й красота и легендарната й репутация, но Саймън я познаваше. Знаеше как прехапва долната си устна, когато е смутена. Познаваше дълбокия й гърлен смях, когато намираше нещо за забавно. Упорито вирнатата й брадичка, когато спореше.

— Не — отвърна тя, макар че закачката в гласа й предполагаше друго. — Донесе ли рисунките да ми ги покажеш?

Той се прокашля.

— Да. Това са рисунките на птици на Лемарк, които купих онзи ден. — Изправи се и премести подноса с чая на страничната масичка. След това ги извади и започна да ги подрежда пред Маги.

— Само осем? Мислех, че са общо деветнайсет.

— Отлична памет. Деветнайсет са и останалите са в Куинт. Мога да му кажа да ги изпрати, ако искаш. Но реших, че тези ще са добро начало.

Съзнателно седна близо до нея на дивана и коляното му докосна полите на роклята й.

— Какво мислиш?

— Харесват ми — отговори тя.

Той се засмя и каза:

— Не точно това имах предвид, но се радвам, че ти харесват. На базата на тези осем рисунки Куинт стесни кръга на възможностите и определи най-общо мястото, където са рисувани.

Саймън усети как тя се скова.

— Това е… забележително. — В гласа й прозвуча странна нотка.

— Така е наистина. Но една от тях му създаде значителни трудности. Чудя се дали ще можеш да посочиш коя.

— О. — Тя вдигна ръце. — Страхувам се, че не знам нищо за птиците. Защо не ми разкажеш, вместо да ме караш да гадая?

Бяха толкова близо, че можеше спокойно да разглежда всичките й черти. Очи със зелени ириси, ясни и проницателни, приковани в лицето му. Леко нацупени меки устни, които примамваха мъжката уста и език. Прав деликатен нос и изящна челюст. Не можеше да не забележи пулса й в основата на шията, както и бързото повдигане и спускане на гърдите й. Господи, беше луд по нея. А знанието, че й въздейства по същия начин, извикваше похот в слабините му.

Тя съвсем леко разтвори устни, острото връхче на езика й се стрелна навън, за да ги навлажни, и кръвта се втурна към пениса му и го изпълни със сладки и равномерни пулсации. С голямо усилие на волята успя да се въздържи да не се нахвърли върху нея.

Копринен кичур черна коса се бе навил на слепоочието й. Без да мисли, той се наведе към нея и го взе между палеца и показалеца си. Беше мек като кадифе. Какво не би дал пищната завеса на косата й да я обгръща, докато тя го язди.

Като че ли знаеше каква е посоката на мислите му, тя отново се изчерви — изкусителна руменина, на която той не можеше да устои. Усети как се навежда към нея.

— Маги — прошепна. — В името на всичко свято, спри ме сега.

Вместо да го среже с острия си като бръснач език, тя вдигна глава и го пресрещна, давайки му одобрението си да я целува до насита.

Одобрение, от което той веднага се възползва и завладя устните й пламенно и без никакво колебание. Искаше да бъде нежен, бавно да влага все повече страст, но не можеше. Беше чакал цял живот да я вкуси. И беше дори още по-добре, отколкото си го бе представял. Устните й бяха меки, дъхът й — сладък и горещ. И той откри, че целувката му става все по-дълбока. Трудно му бе да повярва, че това е Маги, че му се отдава. Тя го целуваше в отговор с неочаквана жар. И сега, когато бе отстъпила пред страстта му, дори адският огън не можеше да го накара да се отдръпне.

Усещаше, че тя трепери, и осъзна, че и неговите ръце не са съвсем стабилни. А когато езикът му докосна нейния, удоволствие прониза цялото му тяло. Тя бе сладка, толкова сладка. Устата й бе топла и сочна, езикът й бе дяволит и гладък. Пенисът му пулсираше, по-твърд от всякога. Не можеше да спре да я целува. Гмуркаше се в устата й отново и отново — непресъхваща жажда, която целувките й едновременно облекчаваха и правеха по-силна.

Здравият разум подсказваше, че идеята не е добра. Не трябваше да започва тази лудост. Беше следобед, за Бога. Можеха да бъдат заловени всеки момент — наоколо шетаха слуги и бе възможно дори да подслушват на вратата. Нима бе изгубил ума си?

Но господ да му е на помощ, това не бе достатъчно. Похотта стискаше вътрешностите му в капана си, бе като водовъртеж, като животно, което копнееше за удовлетворение. Притисна я към облегалката на дивана в опит да е по-близо до нея. Проклетите дрехи. Би дал цялото си значително състояние, за да почувства голата й кожа до своята. Да я усети под себе си и да се плъзне във влажното място между бедрата й.

Дланта му покри гръдта й, обгърна я като раковина, придоби нейната форма, загали набъбналото й зърно през дрехите. Тя изви гръб и се повдигна към него, а от гърлото й излезе настоятелен звук. Той бързо смъкна надолу корсажа на роклята й и малката й гърда се показа изпод пластовете дрехи. Прекъсна целувката и сведе глава, за да й се наслади. Беше великолепна. Твърдо розово зърно, обкръжено от тъмна ареола — прелестен контраст с млечнобялата й кожа. Саймън не губи време и прокара език по твърдата пъпка, поглези я с изтънчени движения, след това я пое дълбоко в устата си. Чу как Маги си пое рязко дъх и усети пръстите й да се заравят в косата му, готови да му попречат да отмести глава.

Като че ли това бе възможно.

Знаеше, че е имала много любовници, но в този момент това не го интересуваше. Нямаше ни най-малко значение, защото нито един от тези мъже не бе чакал дълго като него, за да я има. Никой не я беше сънувал така често. Никой не бе копнял така за нея с цялата си душа. Всъщност и той не бе желал никоя жена с такъв плам. И сега, когато я имаше, когато тялото й бе омекнало и бе като глина в ръцете му, той се канеше да й доставя удоволствие, докато не започнеше да крещи името му. Само неговото име.

Започна нежно да хапе зърното й и от гърлото й излязоха леки стенания. Той разхлаби всички връзки, до които стигна, и смъкна роклята й още по-надолу, за да удостои и другата й гърда със същото внимание. Тя стенеше, но той не спря, докато тя не започна неспокойно да извива тяло под неговото. Зърната й бяха напрегнати и нетърпеливи, втвърдяваха се още повече под езика му, бяха невероятно сладки.

Той вдигна глава и я целуна отново, започна да я изпива и да я прегръща. Малките й длани се плъзнаха под палтото му и го стиснаха за раменете, докато тя го целуваше в отговор. Господи, трябваше да я докосне и искаше същото в отговор.

Вдигна полите й нагоре и пръстите му се плъзнаха по бедрото й. Тя потръпна — не можеше да каже дали от усещането или от хладния въздух, но не спря. Щеше да отключи всички тайни, да открие какво я кара да тръпне, дори ако това убиеше и двама им.

Пръстите му стигнаха до входа на нейното тяло и се потопиха в течна топлина. О, Господи! Тя беше по-влажна, отколкото се осмеляваше да се надява, и неоспоримото доказателство за желанието й накара вътрешностите му да се напрегнат още повече. Сдържа се, макар нуждата да нахлуе в този рай да бе силна. Не, не искаше още да се изгуби в него.

— Саймън — каза тя леко като дихание, прекъсвайки целувката, когато той бавно плъзна пръст в тесния отвор.

Той се наведе да гризне шията й, обсипа я цялата с целувки, докато не стигна до вдлъбнатината на ключицата й.

— Да?

— О! — възкликна тя, когато той добави и втори пръст. Беше тясна. Дребни капчици пот избиха по челото му, когато си представи тази гореща коприна да обгръща члена му. Обаче някак успя да се въздържи.

Случайно забеляза, че ръцете й стискат възглавничките, сякаш се страхуваше да ги пусне. Това въобще не бе правилно. Той предпочиташе любовниците му да вземат активно участие, а не просто да лежат по гръб и да се възползват. По дяволите, ако искаше пасивен партньор в леглото, щеше да се ожени.

У Маги имаше страст. Всъщност беше виждал много примери за това — от бързи погледи в младостта й до размените на остроумия напоследък. И щеше да получи тази страст. Сега.

— Повдигни гърдите си за мен — каза и продължи да плъзга пръсти навън и навътре. — Задръж ги така.

Тя се поколеба само за миг, след това обхвана гърдите си отдолу и ги повдигна. Гледката едва не го накара да излее семето си в бричовете като момче. Награди я, като облиза с цялата повърхност на езика си зърното й, а после го пое между устните си. Галеше го с кратки близвания, милваше го, боготвореше го с всяко свое усилие. После се премести върху другото и започна всичко отначало.

Тя се задъхваше, отметнала глава назад и затворила очи, за да се наслади по-пълно на удоволствието. Не бе виждал нищо по-прекрасно през целия си живот. Като усети вътрешните й стени да се свиват, той спря движенията на ръката си.

— О, Господи — изстена тя и изви тяло. — Саймън, трябва… о. Не спирай, моля те.

Можеше да я довърши сега, да погали с палец пъпката на върха на цепката й, за да я изпрати в екстаз. Но искаше още. Имаше нужда от пълната й капитулация, искаше да я притежава — цялата, тялото и душата й.

— Ела тук — каза и се облегна назад. Хвана я през тънкия кръст, повдигна я и я сложи да седне в скута му с колене от двете страни на бедрата му.

Абаносовата й коса се разроши, смарагдовите й очи потъмняха, устните й бяха подути и порозовели от целувките… Той самодоволно си помисли, че всичко това се дължи на него.

— Докосни ме, Маги. Постави дланите си някъде. Където и да е. Само ме докосни.

Маги знаеше съвсем точно какво има предвид той. Нямаше голям опит с мъжете, но имаше едно място, където всички те искаха да бъдат докосвани и, господи, тя също нямаше търпение да го стори там.

Какво бе станало с нея? През последния четвърт час бе претърпяла метаморфоза — в началото ненавиждаше присъствието му, а после се бе оплела в магията му — сякаш бе Персефона, изяла наровите зърна^[1]. Вината едва ли бе нейна — предполагаше, че умения като тези на Саймън не трябва да се подценяват. Никой друг мъж не бе запалвал порочен пламък в нея, нито бе карал кожата й да пламти така от желание. Не беше го очаквала, но й се струваше, че го бе искала през целия си живот. Изгаряше от желание, беше възбудена до краен предел. Наистина имаше намерение да се наслади на всичко, което имаше да се случи на този малък диван.

Промуши ръката си между телата им и покри твърдия пенис, издуващ стегнатата еленова кожа. Той си пое рязко дъх, а тя проследи с пръст твърдите му очертания.

— Маги, моля те — помоли той през стиснатите си зъби. — Преминал съм точката, в която мога да бъда възбуждан.

Хмм. Тялото й пулсираше, сърцето й биеше толкова силно, че усещаше как кръвта бучи в ушите й, и тя реши, че и той трябва да бъде измъчван малко. Седна върху бедрата му. Започна бавно да разкопчава копчетата на бричовете му, после разтвори двата края и откри члена му. Дълъг и твърд като стомана, с тъмноруси косъмчета в основата, той бе по-впечатляващ от двата, които бе виждала преди. Тя очерта гладката копринена главичка с върха на пръста си.

Само ако можеше да го види целия в сивата светлина на следобеда. Беше виждала достатъчно скици на голо човешко тяло — и на мъжко, и на женско — и дори бе нарисувала няколко голи модели в Париж. Твърдите ъгли на мъжа бяха толкова различни от меките, закръглени очертания на жената. Изпъкнали бедрени кости, остри ребра, топки от сухожилия и мускули под кожата… те се съчетаваха в нещо много силно. Щеше да е хубаво да прецени как изглежда Саймън в сравнение с тях — от художническа гледна точка, разбира се.

Но човек трябваше да се задоволява с това, което има. Прокара очарована палец по върха и го чу да надава стон.

— Искам да те занеса до леглото ти — изръмжа той. — Да те положа в него и да те съблека гола. Моля те, Маги. Ще ми позволиш ли?

Не! — едва не извика тя, бърз и окончателен отговор. Откраднати мигове в гостната стая бяха едно. Да я има гола в стаята й, да допусне мъж в леглото си — още повече в този час — бе нещо съвсем различно. И се тревожеше не за слугите, а за здравия си разум.

В малката стая можеше да се преструва, че страстта е надделяла над разума й. Да се преструва, че Саймън не я бе наранил ужасно преди толкова много години. Че тази изгаряща треска за него не е нищо друго, освен временно биологично състояние, с което трябва да се справи.

Без да отговори, тя се наведе напред и притисна устата си в неговата. Той я целуна в отговор, завладя я така, сякаш това му бе нужно, за да оцелее. Раздели устните й с ловкия си порочен език. Изискваше. Беше нетърпелив. И Маги се разтопи в него, отстъпи, отчаяна да се слее с него. Пръстите й проследиха гладките кичури на косата му, после се спряха, за да се насладят на великолепното усещане.

Той откъсна устни от нейните и обсипа с целувки шията й.

— Ти, упорита и подлудяваща ме жено — каза той, долепен до кожата й. — Искам да те имам както трябва, не тук като слуга…

Маги размърда бедра така, че цепката й да погали члена му. Не бързаше да отговори. Удоволствието, което изпита в резултат на действията си, запулсира в самата й сърцевина.

— Саймън, моля те. Сега.

Той изстена, погледът му търсеше някакъв знак в изражението й. Повдигна полите й нагоре така, че да оголи долната половина на тялото й.

— Вземи ме в себе си, Маги. Позволи ми да те имам.

Тя се поколеба, множество въпроси се блъскаха в ума й. Той искаше ли…? Общо взето, знаеше какво трябва да направи, но никога не бе… е, никога не беше била отгоре. Дали не трябваше просто…

Без предупреждение той я хвана здраво за раменете и двамата се завъртяха така, че сега тя се оказа по гръб. Саймън се намести между разтворените й бедра. Очите му блестяха и тя усещаше върха му на входа си. Само с едно плавно движение той се гмурна дълбоко и я изпълни изцяло.

Тя изпищя и стисна раменете му. Макар че не бе девствена, не беше правила това често. Не я болеше, но усещането я свари неподготвена.

Той опря чело в нейното.

— Аз съм копеле. Взех те прекалено бързо. Но не мога… Съжалявам, Магс. Нека направя нещата по-добри. — Отдръпна се малко, смени ъгъла и се гмурна отново. — Слугите…?

Тя възкликна, това леко движение бе така прекрасно, беше повече, отколкото можеше да понесе.

— Не — каза тя леко като дихание. Познаваше Тилда достатъчно добре и знаеше, че тя няма да позволи някой да ги обезпокои, независимо каква бе причината. — Отново, Саймън.

Той се подчини, после прошепна:

— Толкова плътно ме обгръщаш. Толкова си… стегната. — Още едно полюшване на бедрата и този път навлезе още по-дълбоко. — Боже мой!

Не би могла да е по-съгласна. Усещането бе не като за нахлуване в тялото й, а като за сливане. Сякаш тялото му водеше към място, където можеха да пристигнат само заедно. Никога не би предположила, че има такова блаженство, никога преди не би могла да си го представи. Как бе прекарала целия си живот без него?

Темпото се увеличи, накъсаното им дишане изпълни малката гостна, докато слабата светлина на следобеда се процеждаше през прозорците. Саймън я изпълни отново и отново, копнежът нарастваше и тя започна да скимти и да извива тяло под него. Той възбуждаше зърната й, смучеше и ги подръпваше със зъби, поемаше ги дълбоко в чувствената топлина на устата си. Когато тя си помисли, че ще умре от силата на усещанията, той плъзна ръка между бедрата й, намери твърдата пъпка плът в основата на цепката й и я погали. Веднъж, два пъти, отново и тя избухна във взрив от цвят и светлина, мускулите й се стегнаха в зрелищна еуфория.

Докато тя се спускаше обратно надолу и се опитваше да възстанови дишането си, движенията на Саймън станаха трескави. После той отметна глава назад и издаде дълбоко, диво ръмжене, тялото му потръпна. Изля се в нея и тя застина, наслаждавайки се на силата на оргазма му.

Изпълни я облекчение. Беше й дарил удоволствие и тя му бе отвърнала със същото.

Не беше фригидна.

Замаяна от това откритие, тя го обгърна с тялото си. Беше странно да е напълно облечена и да изпитва такава интимна близост с мъж. Целуна го нежно по грубата кожа на врата, над напълно съсипаното му шалче. Гърдите му все още се повдигаха, той се гмурна за последен път, а влагалището й, хлъзгаво от семенната му течност, не се възпротиви.

Неговото… семе.

О!

Съпругът й не си правеше труда да я предпазва от бременност, но Жан-Луи бе вземал мерки. Следователно тя знаеше какво трябва да направи мъжът, когато бебето не е цел на съвкуплението, а Саймън не го беше направил. Завладяха я какви ли не бурни емоции. От паника и страх до копнеж.

После отново страх.

Тя не искаше дете — дори с очи, сини като норвежки фиорд, какъвто веднъж бе видяла на картина. Не, определено не искаше. Ако родеше копеле, обществото щеше да затвърди мнението си за нея. И щеше да се наложи да се премести да живее другаде, да се откаже от средството си за препитание, да се откаже от Лемарк.

И омразните жени, онези ужасните, които се кикотеха зад гърба й, щяха да спечелят.

Изникваше въпросът защо Саймън не бе внимавал. Със сигурност вземаше предпазни мерки с любовницата си. Защото ти нямаш значение за него. За него ти не си по-добра от проститутка, каквато си и за всеки друг.

Побутна го по рамото.

— Ставай, Саймън.

Това го извади от обзелото го след сношението вцепенение.

— О, моите извинения. Сигурно съм доста тежък.

Отдръпна се и седна на дивана. Маги усети лепкавата влага между бедрата си и се изправи. По дяволите.

Прибра гърдите си в корсажа и оправи роклята си. Не можеше да я завърже, разбира се, затова я задържа с ръка на бюста. С крайчеца на окото си видя Саймън да закопчава бричовете си. Косата й сигурно бе разрошена, но сега не можеше да направи нищо за нея. Щеше да нареди да напълнят ваната в мига, в който той излезеше през вратата, за което нямаше търпение.

Той се изправи и сложи дрехите си в ред. Беше невъзможно красив въпреки рошавата коса и съсипаното шалче.

Тя не каза нищо и той отбеляза:

— Не си падаш много по нежните думи и гушкането след акта, а? Не мога да кажа, че те обвинявам. Този диван е ужасно неудобен за такива неща.

Макар че тонът му бе весел, тя отговори гневно, защото това не й излизаше от ума:

— Защо не се… отдръпна? — Навярно се бе изчервила, ако се съдеше по топлината, която я заливаше, обаче въпросът не можеше да бъде пренебрегнат, независимо колко неудобна беше темата.

Той премигна.

— За да бъда честен, забравих. Беше… по-скоро ти беше така съвършена и си изгубих ума. Но не трябва да се тревожиш, ако се стигне до това. Аз ще…

— Да, макар да съм сигурна, че по някое копеле тук и там не е кой знае какво за теб, за мен има голямо значение. Защо мъжете никога не помислят, преди да се разгонят като… като…

— Внимавай — предупреди я той, а очите му бяха по-студени от Северно море през февруари. — В този момент съм прекомерно снизходителен, но ако бях на твое място, не бих продължил, Маги.

За кого се мислеше той, че й заповядваше, сякаш й беше баща? Или още по-лошо — съпруг.

— Или какво, Саймън?

Той постави ръце на хълбоците си.

— Ти наистина имаш достатъчно опит, за да знаеш какво се случи току-що. И то ти достави точно толкова удоволствие, колкото и на мен. Трябва ли да ти припомня как ме молеше?

Не, нямаше нужда. Тези спомени най-вероятно щяха да я преследват в сънищата й. А думите му само доказваха, че не е по-различен от останалите. Дори след случилото се току-що той все още вярваше на онова, което всички говореха, на злобните клюки и лъжите.

Това й причиняваше болка.

Тя си пое дъх на пресекулки.

— Не съм ти любовница, на която можеш да подхвърлиш няколко монети и да я изпратиш да си върви по пътя. Заради клюките предполагаш, че имам легион любовници, което не може да е по-далеч от истината.

Той скръсти ръце на гърди и смръщи вежди.

— Извинявам се за небрежността от моя страна. Бъди сигурна, че няма да направя същата грешка отново.

— Наистина няма да я направиш, защото случилото се днес няма да се повтори.

— Защо, по дяволите?

Защото беше прекалено прекрасно. Прекалено красиво. Прекалено много като всичко, на което се беше надявала.

Това можеше да имаш, ако ти го бе предложил преди десет години.

Но той не беше. Саймън си бе отишъл от нея, беше й обърнал гръб, когато тя бе имала най-голяма нужда от него. Никога не я бе попитал каква е истината. Нито веднъж не я бе потърсил, за да я попита какво се бе случило онази нощ в градините Локхийд. Беше я хвърлил в леговището на лъва, без да размисли, а тя бе плакала години наред до изтощение, преди да заспи, питайки се какво бе направила, че да заслужи подобен живот.

И когато Хокинс умря, тя се сдоби с най-ценното, което жена в нейното положение можеше да получи: свобода.

Никой не можеше да й я отнеме — дори Саймън.

— Това бе грешка — каза му тя и вдигна рамене в небрежен жест, макар да не се чувстваше по този начин.

Изражението на лицето му се промени, аристократичните му черти станаха твърди като стомана. Опасни. Тя несъзнателно направи крачка назад, когато той пристъпи към нея, но после се закова на място. Нямаше да я сплаши, за Бога.

— Грешка? — прошепна той мрачно и тръгна към нея. — Стоновете? Как ме бе обгърнала с крака? Всичко бе грешка, така ли, Маги?

Тя отвори уста да потвърди, но той продължи, без да й даде възможност.

— Влагата, събрала се между бедрата ти, казваше друго. Молбите ти да те взема казваха друго. — Сега бе доста по-близо. Извисяваше се над нея и тя трябваше да изкриви врат, за да го погледне. — Казваш, че не си развратница, а аз не съм неопитно момче, което можеш да сдъвчеш и изплюеш. Нито съм старец със сълзящи очи и изсъхнал пенис. Вярвай на каквото искаш, за да можеш да спиш нощем, но случилото се не бе грешка.

О, той бе непоносим.

— Няма да се повтори, Саймън.

Един мускул на челюстта му започна да играе.

— В такъв случай успокой се, няма да ти се натрапвам. Има жени, на които не им е противна мисълта да съм в леглото им.

— Като любовницата ти — не можа да се сдържи тя.

Нещо проблесна в очите му и тя се уплаши, че може да е задоволство.

— Е, ти като че ли ревнуваш, лейди Хокинс.

Идеята Саймън да прави с друга жена това, което току-що се бе случило в гостната й, я потискаше и предизвикваше гадене, но проклета да бе, ако му позволеше да го разбере.

— Едва ли. Що се отнася до мен, всички тези жени могат да те имат.

С изправени рамене той направи крачка назад и се поклони.

— Ще запомня думите ти, мадам.

 

 

— Добър ден, мамо. Изглеждаш прекрасно, както винаги. — Саймън се наведе, за да целуне майка си по бузата.

— Ще извиня закъснението ти заради този комплимент, каквото, сигурна съм, бе и намерението ти.

Все още красива жена, графинята беше висока и слаба, с черти на лицето, подобни на неговите. Изглеждаше както обикновено, облечена във виолетова рокля с висока яка. Остави бродерията — нещо, с което се занимаваше само когато бе разтревожена.

След случилото се у Маги бе отишъл у дома си да се преоблече, затова бе закъснял за следобедната среща с графинята. Усмихна й се широко.

— На теб никога нищо не ти убягва.

— Ти все още не можеш да ме заблудиш — отвърна тя. — Моля те, седни. Не мога да напрягам врата си, за да разговарям с теб. — Тя помоли да донесат чай, а той се настани на един стол. Като останаха сами, тя попита: — Беше ли в клуба си днес?

— Не. Защо?

— Онзи безделник сър Джеймс! — изтърси майка му, силно поруменяла. — Научих новината снощи. Лейди Келър разбрала от лейди Питърсън, че сър Джеймс изгубил всичките си пари. Всичките! Сибил е напълно съсипана.

О, Господи.

— Чакай. — Саймън се наведе напред. — Все още разполага с парите, които вложих в нейния попечителски фонд, нали?

— Не знам, но подозирам, че този пройдоха е разбрал за парите под нейно попечителство и я е убедил му да ги прехвърли. Лорд Питърсън видял Джеймс пиян край масата за хазарт да бъбри неспирно за това, че вложенията му са се провалили. Залагал и последния фартинг^[2], който имали.

— Не е за вярване — измърмори Саймън и се отпусна на стола. — Как е възможно да е толкова глупав? Но Сибил може би не му е прехвърлила парите. Със сигурност не може да е толкова безмозъчна.

Майка му поклати глава.

— Жените, влюбени в неподходящи мъже, са слепи за мързела, глупостта и злобата. Точно затова тези от нашата класа не трябва да бъдат оставяни сами да правят избора си.

— Тяхната женитба изглеждаше благоразумна навремето, макар да ми се иска да го бях проучил по-добре, преди да я разрешим.

— Това нямаше нищо да промени. Сибил бе твърдо решена да се омъжи за него. Ако се бяхме опитали да я спрем, щеше да избяга с него в Шотландия.

Това бе вярно. Сибил беше лудо влюбена в сър Джеймс. По онова време само на шестнайсет, Саймън не бе разбрал значението на ролята си като глава на семейството и поради липса на опит все още не знаеше какви са мъжете като сър Джеймс. Титлата бе негова едва от две години и още не бе завършил училище. Искаше му се да бе помолил за съвет или да бе разследвал Джеймс, защото той бе абсолютен задник.

А сега трябваше да оправи кашата. Отново.

— Ще отида да го видя днес следобед — каза на майка си. — Независимо какво се е случило, няма да позволя Сибил да страда заради глупостта на Джеймс.

Раменете на вдовстващата графиня се отпуснаха от облекчение.

— Благодаря ти, Саймън. Знаех, че ще създава проблеми, когато изхарчи зестрата й за по-малко от три години. — Донесоха подноса с чая и тя се зае с него. — Помниш ли диамантената мина в Гърция, в която инвестира? Не дала нито един диамант и всички работници напуснали.

Той поклати глава.

— А какво ще кажеш за флотилията търговски кораби, които бяха завладени от пирати? Или за изоставените въглищни мини в Русия?

— Любимият ми провал бе идеята за развъждането на маймуни, когато всички животни се оказаха мъжки. — И двамата се засмяха и графинята скри устата си с ръка. — О, не е правилно да се смеем, Саймън. Той няма абсолютно никакъв ум и съсипва бъдещето на Сибил.

— Ще направя каквото мога, майко. Сибил няма да свърши на улицата.

Тя вдигна чашата си.

— Баща ти щеше да е толкова горд с теб.

На Саймън също му харесваше да мисли така. През последните шест години беше работил упорито, за да продължи традицията семейство Барет да участва в парламента. Трите имения, които притежаваше, разцъфтяваха и бяха добре стопанисвани. Вярно, не се беше оженил и нямаше деца, но някой ден и това щеше да стане. Само че не скоро.

Мислите за деца му напомниха за случилото се следобеда. Да, беше се държал отвратително. Трябваше да се отдръпне и да свърши където и да било, но не в нея. Никога не забравяше да го стори с Адриана или с някоя от другите си любовници. Любовницата на баща му бе родила на седмия граф две копелета и Саймън още помнеше деня, в който бе научил за съществуването им. Макар и да не бе нещо необичайно сред благородническите среди, по онова време това го бе смутило и наранило и Саймън се бе заклел, че няма да стане баща на копелета. И, доколкото знаеше, до този момент бе удържал на думата си.

В такъв случай нямаше съмнение, че днес следобед бе направил грешка. Но, по дяволите… да се отдръпне бе последното, за което мислеше в онзи момент. Усещането за Маги бе истински рай. Удоволствието бе пронизало цялото му тяло, бе избликнало от дълбините на душата му, за да заличи всичко друго.

Що се отнася до мен, всички тези жени могат да те имат.

Очевидно за Маги не бе същото.

Тя имаше право да бъде ядосана, разбира се. Беше проявил небрежност. Другите й любовници със сигурност бяха по-внимателни.

— Изражението ти е много странно. За какво мислиш?

Саймън погледна майка си и поклати глава.

— За нищо важно.

— Понякога се тревожа, че си прекалено сериозен, Саймън — въздъхна тя, а той се въздържа да каже каквото и да било. Протегна ръка и си взе още едно парче от сливовия кекс. — Срещал си се случайно с лейди Хокинс, след като тя се върна от онова забравено от Бога малко градче, където я завлече съпругът й?

Не бе възможно този въпрос просто да е хрумнал ей така на майка му. Очевидно мълвата се бе разнесла и тя знаеше и за присъствието му на екстравагантното соаре на Маги, и за вечерята у Колтънови.

Преглътна, насилвайки буцата сух кекс да се спусне надолу по гърлото му.

— Да, всъщност да.

Тя отпи от чая си, проницателните й сини очи бяха същите като неговите и го гледаха над ръба на чашата.

— И?

— Тя, изглежда, е добре. Хокинс й е оставил доста пари, а на нея очевидно й харесва да привлича вниманието към себе си.

— Хокинс не й е оставил доста пари — каза майка му. — Всъщност й остави доста скромна издръжка. Останалото е отишло за имението.

Интересно. Не бе обърнал внимание на клюките по време на смъртта на Хокинс, но Маги живееше разточително и в разврат, който можеше да съперничи на този на Бурбоните. Как можеше да си го позволи?

— Беше ли мил с нея? — запита майка му и Саймън едва не се разсмя. Ако беше малко по-мил, двамата щяха да се разтопят от страст. Без съмнение, това бе най-задоволителната и гореща среща, която бе имал с жена.

Майка му го изучаваше внимателно, но той пет пари не даваше.

— Защо, за Бога, да не бъда мил?

Графинята въздъхна.

— Защото хората често са нелюбезни, особено в нашите кръгове. Не й беше лесно по време на дебюта й, а бракът й с Хокинс не бе много по-добър. А знам, че ти я харесваше.

Толкова обикновена фраза за предишните му дълбоки чувства към Маги. Той я бе следвал навсякъде като просяк, отчаяно копнеещ да получи дума или поглед. По дяволите, едва не бе посетил секундантите на Кранфорд, готов да получи куршум, за да защити честта й.

Колко бе млад и какъв глупав идиот бе тогава.

После Кранфорд му бе показал доказателство — писмата на Маги, в които тя му предлагаше любовни срещи. Колко ли бе копняла за вниманието на Кранфорд. Истината едва не бе съсипала Саймън. А Кранфорд се бе заклел, че е имало и други, на които тя е готова да се отдаде. Обаче през онзи сезон Саймън бе най-добрият улов — имаше престижна титла и бе по-богат от всички необвързани мъже тогава.

За нея всичко бе игра. Игра, която трябваше да й осигури съпруг, толкова сляпо влюбен в нея, че да е готов на всичко.

И той бе близал раните си като всеки уважаващ себе си двайсет и три годишен мъж — в деня на прибързаната й женитба се бе напил до забрава в един от най-скъпите лондонски бордеи. Беше останал там три дни и бе наел достатъчно жени, та да го забавляват денонощно. Мадам Хартли, собственичката на заведението, се беше пошегувала при тръгването му, че трябва за спомен да излее члена си от бронз.

— Саймън, слушаш ли ме?

Той вдигна поглед.

— Разбира се. Говорим за лейди Хокинс. Не съм я избягвал, ако това те тревожи.

— Боя се, че повечето от по-възрастните жени я отбягват. Тя не е добре приета навсякъде, както, сигурна съм, чудесно знаеш, а някога майка й ми бе скъпа приятелка. — Замълча за малко. — Може би трябваше да защитя момичето. Трудно ми е да си представя, че наистина се е отдала на Кранфорд, не и след като имаше теб. Както и да е, бих искала да я поканя на вечеря. Ти ще дойдеш ли?

Трябваше му секунда, но успя да отговори:

— Щом искаш. Но е възможно тя да не приеме поканата, майко.

Особено след днешния ден.

— Глупости. Защо да откаже?

Саймън сви рамене.

— Знаеш колко своенравни могат да бъдат някои жени. Е, трябва да се заема със сър Джеймс, преди положението да се е влошило още повече. — Стана и се наведе да целуне майка си по бузата. — Ще ти пиша, след като се срещна с него.

— Отлично. Благодаря ти, Саймън. А аз ще ти предам какво е казала лейди Хокинс за вечерята.