Джей Лин
Ще те чакам (32)

Трийсет и втора глава

По време на вечерята разказах на Кам за разговора с нашите. И докато му описвах леденото поведение на майка ми, за миг ми се стори, че ще запокити ножа си в стената.

— Всъщност не съм особено изненадана. Винаги е била… студена и в течение на годините нещата се влошиха.

Той стисна зъби.

— Доста по-великодушна си от мен.

Вдигнах рамене. Едва ли щеше да мисли така, ако можеше да чуе диалога, който се разиграваше в главата ми.

— Доволна съм, че все пак говорих с тях. А баща ми… Предполагам, че тая реплика за танците означаваше, че посвоему донякъде се разкайва. Поне схвана какво им казвам, което не е малко.

Кам кимна.

— И сега как се чувстваш?

Хубав въпрос. Облегнах се назад.

— Не усещам нищо. Както казах, доволна съм, че го направих, но не знам. Малко е като да идеш на зъболекар. Хич не ти се ходи, но знаеш, че трябва да го направиш, а после се радваш, че ти се е махнало от главата.

Той се пресегна през рамото и ме хвана за ръката.

— Още ли държиш да се видиш с Моли утре?

— Да. — След като резервирахме билетите, прерових пощата си и открих едно писмо от нея. Не че беше трудно — имаше много. Изпратих й кратко съобщение, че ще мина през града и искам се видим. И донякъде се изненадах, че ми отговори след по-малко от час. — Наистина държа.

Кам извърна поглед, все така стиснал зъби. Идеята хич не му допадаше, но въпреки това ме подкрепяше. Това бе от ония моменти, в които осъзнавах какъв късмет имах, че се блъснах в него пред кабинета по астрономия. Трябваше по-често да си го напомням.

А сега исках да съм с него, в истинския смисъл на думата.

Не желаех да говоря за родителите си, нито за предстоящата среща с Моли.

Исках да покажа на Кам колко много го обичам. Не защото смятах, че го очаква, а защото самата аз го исках.

— Готов ли си да се прибираме? — сърцето ми вече ускоряваше ритъм.

Платихме сметката и изминахме пеш краткото разстояние до хотела. Още беше рано и предвид това колко близо бяхме до Хюстън, имаше какво да му покажа, но времето ми се свидеше. Не исках да деля вниманието му с нищо и с никого.

Кам приседна на ръба на леглото, обърнал шапката си с козирката назад, и запрехвърля каналите на телевизора. Завесите на големия прозорец, заемащ цяла една стена, бяха събрани и през тях се процеждаха последните лъчи от гаснещата светлина.

— Ще ида да си взема един душ — събрах си нещата и тръгнах заднешком към банята.

Той ме изгледа продължително, отвори уста да каже нещо, после кимна. В очите му проблесна някакво пламъче и аз усетих, че ме полазват тръпки. Усмихнах се и побързах да вляза в банята. Затворих вратата и оставих чантичката с тоалетните принадлежности на плота до мивката. Не си бях взела дрехи и се чудех дали Кам бе забелязал.

И ако беше забелязал, какво ли си беше помислил?

Дали същото, което и аз?

Взех си бърз душ и отмих неизбежните миризми от дългия полет. Постарах се да изтикам разговора с родителите ми от главата си. Не ми беше трудно. Пулсът ми вече се бе покачил и цялото ми същество копнееше за Кам.

Излязох изпод душа, увих една дебела кърпа около гърдите си и си сресах косата. Стомахът ми не спираше да се присвива, сякаш се бях покачила на влакче на ужасите. Измих си и зъбите и вече нищо не ме задържаше.

Отворих вратата и заварих Кам на същото място, само дето се беше излегнал по гръб и краката му се полюшваха от ръба на леглото. Шапката лежеше до него, а дистанционното беше върху корема му.

Спрях на прага.

Той обърна глава към мен и мигом се изправи. Тъмната му коса падна върху челото, докосна веждите му. Под гъстите мигли очите му блестяха в наситено синьо.

Усещайки кожата си като изложена на хиляди миниатюрни иглички, бавно се приближих. Когато спрях пред него, стиснала краищата на кърпата, той наклони глава назад и преглътна.

Миглите му се сведоха надолу и устните му се разтвориха.

— Ейвъри.

Облегнах ръка на рамото му и се покатерих на леглото, възседнах бедрата му.

Ръцете му бързо се насочиха към хълбоците ми.

— Да, Кам?

Крайчетата на устните му се повдигнаха и на лявата му буза се очерта любимата ми трапчинка.

— Какво си намислила?

— Нищо — отвърнах, като мимоходом отбелязах, че започвам да се задъхвам. — Всичко.

— Това са две напълно противоположни понятия.

— Знам. — Отпуснах се върху скута му и потреперих, когато усетих как ерекцията му се притиска към мен през дънките. — Ще ме целунеш ли?

Не дочаках да ми отговори. Наведох се и докоснах лекичко устните му, после още веднъж и още веднъж, прокарах език по долната му устна и го вмъкнах в устата му. Пръстите му се впиха в хълбоците ми, но сега аз имах надмощие и с лекота убедих устните му да се разтворят, задълбочих целувката ни. Устните му се движеха в унисон с моите, следваха примера ми. Имах чувството, че ще се разтопя в него, ще потъна в леглото.

— А ще ме докоснеш ли? — отново го целунах. — Моля? Той мигновено откликна.

Пъхна ръце под кърпата ми. Бавно ги прокара по бедрата ми, нагоре и надолу. С всяко движение пръстите му се доближаваха до мястото, където отчаяно копнеех да ги усетя. Единият се спря откъм задната част на бедрата ми, а другият мъчително близо до сърцевината ми.

— Хайде — вдигнах глава.

Той се изсмя тихичко и пръстите му се прокраднаха по-нагоре. Кокалчетата му леко докоснаха влагата между бедрата ми, но после се отдръпнаха. Простенах разочаровано.

— Какво искаш да направя? — миглите криеха очите му.

— Да ме докоснеш.

Кокалчетата му повториха движението, а после ръката му се плъзна надолу по краката ми.

— Та нали те докосвам, мила.

— Знаеш какво имам предвид.

— Нямам представа.

— Моля те — приведох глава към неговата. — Докосни ме, Кам.

Той отново отметна глава назад. Носовете ни се допряха, а после и устните.

— Хм, май се досещам какво имаш предвид.

— Най-после — простенах.

Той се засмя и ме гризна лекичко по брадичката. Ръката му се прокрадна нагоре по вътрешната страна на бедрата ми. Неволно подскочих, когато ме обхвана с шепа.

— Така ли?

— Да.

Устните му се притиснаха към шията ми и пръстът му бавно се плъзна в мен.

— А така?

Затворих очи и извих гръб като котка.

— Аха.

Той намести ръка и палецът му притисна чувствителното възелче. Ахнах, когато пъхна втори пръст в мен, и усетих как тялото му се напряга под моето.

— А така?

Наклоних ханш напред и простенах под напора на горещината, която ме заливаше.

— О, да! Точно така.

— Точно така — повтори той шепнешком и пръстите му се раздвижиха в бавен ритъм.

От гърлото ми се откъсна нов стон, но исках и още нещо. Исках да го усетя в себе си, копнеех за него. Обзе ме диво желание — похот и нещо далеч по-силно. Впих очи в неговите. Бавно развързах кърпата и я оставих да се смъкне от гърба ми и да падне на пода.

Ръката на Кам спря да се движи и дишането му се ускори. Вдигна свободната си ръка и обхвана едната ми гърда.

— По дяволите, Ейвъри…

Притиснах ръка върху неговата, а сърцето ми бе напът да се пръсне.

— Не спирай.

Прокара палец по набъбналото ми зърно и тихо изръмжа.

— Нямам такова намерение.

— А аз нямам това предвид — прошепнах. Пресегнах се с другата ръка и напипах ципа на дънките му. — Искам те, Кам.

— Имаш ме — простена той. — Мамка му, имаш ме целия.

Усмихнах се доволно и увих пръсти около китката му. С неочаквана за самата мен решителност издърпах ръката му измежду бедрата ми.

— Искам теб — разкопчах копчето на дънките му и смъкнах ципа. Пръстите ми пробягаха по твърдостта му и усетих как потреперва. — Ти не ме ли искаш?

— Нямаш представа как те искам — миглите му се притвориха и той простена, когато прокарах длан по цялата му дължина. — Ейвъри…

Пуснах го, колкото да му смъкна тениската и да я захвърля настрани. Погалих златистата му кожа, гладките му мускули.

— Искам да го направим, Кам.

Той ме сграбчи за бедрата, а гърдите му рязко се надигнаха.

— Сигурна ли си? Защото, ако не си, съвсем не…

Запуших устата му с целувка и притиснах длани в гърдите му.

— Сигурна съм.

Ръцете му обгърнаха ханша ми и с едно-единствено движение ме обърна по гръб и се надвеси отгоре ми. Очите му светеха. Приведе се над мен и се нахвърли върху устните ми с трескава, страстна целувка. После се изправи, приковавайки ме на леглото с поглед като разтопена жарава, и си смъкна дънките. Очите ми запълзяха по гърдите му, по татуировката и великолепния му корем, а после и по-надолу. Беше огромен и наивно се запитах как изобщо щеше да се получи.

Изгарящият му поглед обходи голото ми тяло. Сърцето ми задумка неравномерно, стомахът ми се сви в очакване.

— Мога да те гледам цяла вечност. Никога няма да ми писне.

— Даже и когато остарея?

— Даже и тогава.

После се наведе над мен, устните му запълзяха по краката и корема ми. Стигна гърдите ми, засмука зърната ми, захапа ги, докато гърдите ми не набъбнаха и натежаха. Не бързаше, движеше се бавно, прокарваше език по всеки сантиметър от кожата ми, сякаш се опитваше да запомни очертанията на тялото ми, да ме погълне. Оставих се на ласките му. Можех да лежа така цяла вечност. В стомаха ми се разгоря пламък и се разпростря по-надолу, премина в нетърпима, божествена болка. За първи път не се страхувах от пробудената жажда. Напротив, исках да я опозная. Исках Кам да я опознае.

Тялото ми се изви срещу неговото, тръпнещо, наелектризирано, а той с лекота извикваше от гърлото ми ту въздишка, ту стон, ту изскимтяване. Желанието ме завладя напълно, бурно, могъщо. Никога досега не се бях чувствала по този начин.

Надигнал се на една ръка, той впи устни в моите и нежно плъзна пръст в мен, а после и втори. Тялото ми се заизвива под милувките му. Отметна глава и в погледа му се четеше нещо опияняващо, диво, напълно в унисон със собствените ми чувства. Докара ме съвсем до ръба и бавно извади пръсти.

— Кам — изскимтях.

Той се подсмихна и се премести надолу, устата му ме покри, езикът му затрептя върху мен, докато накрая главата ми се отметна назад, а бедрата ми се надигнаха неконтролируемо. Загубих всякакво самообладание, полудяла от желание, и когато прокара пръсти по възелчето от нервни окончания, експлодирах, крещейки името му.

Кам се надигна, без да откъсва поглед от очите ми. Раздалечи бедрата ми и за миг ме връхлетя тревога, усещане за студ и тъмнина, но успях да изтикам всичко от съзнанието си. Бях готова. Ерекцията му се опря в мен, а после се плъзна в тялото ми, може би около сантиметър-два.

— Обичам те — прошепна Кам, обгърнал с длан лицето ми. — Обичам те толкова много.

Увих ръка около неговата.

— И аз теб.

Целуна ме пламенно, подхвана ханша ми, после усетих тласъка на хълбоците му. Прониза ме остра, изгаряща болка. Сълзи на изненада запариха в очите ми и аз замръзнах, смаяна от непознатото усещане, че съм изпълнена до краен предел.

— Добре ли си? — прошепна той, без да мърда.

Кимнах.

— Да.

Продължаваше да ме гледа въпросително, а ръката му трепереше. Изчакваше неподвижен, заровен дълбоко в мен. Целуна ме нежно, бавно и така страстно, че очите ми отново се напълниха със сълзи, но сега емоцията бе друга. Гърдите ми преливаха от любов и в един момент болката заглъхна и натискът дълбоко в тялото ми започна да става все по-приятен. Колебливо повдигнах хълбоци.

Кам простена.

— Ейв…

Повторих движението, усуках тяло под неговото. Той обхвана бедрата ми и проникна дълбоко, изтръгвайки вик на удоволствие от гърлото ми. Вкопчих се в раменете му и сплетох крака около кръста му, допуснах го още по-навътре. Той се заизвива над мен, вътре в мен… все по-бързо и по-трескаво. Зави ми се свят от безумното усещане, което се трупаше и набъбваше. Движеше се все по-бързо, ръцете му се плъзгаха навсякъде, устата му се впи в гърдите ми. Без да спира тласъците, пъхна ръка между телата ни и това ми беше достатъчно. Отметнах глава назад и се предадох на конвулсиите. Беше невероятно. Спазмите разтърсиха тялото ми в могъщи, чувствени вълни.

— Ейвъри — изръмжа той и зарови глава в рамото ми. С два бързи тласъка достигна върха точно когато последните спазми утихнаха в тялото ми.

Сърцата ни биеха в един ритъм, кожата ни блестеше от пот. Минаха няколко минути, а може би часове, нямах представа. Кам бавно и внимателно се отдръпна и ме целуна така нежно, както никога досега.

— Това беше… нямам думи. — Той поклати глава с блеснали очи. — Добре ли си?

— Прекрасно се чувствам — отвърнах и обхванах лицето му с длани. — Беше прекрасен.

Притисна уста към моята.

— Само защото беше с теб.