Джей Лин
Ще те чакам (26)

Двайсет и шеста глава

Животът ми се промени уж незначително, но за толкова кратко време, че в крайна сметка трансформацията се оказа фундаментална, поне за мен. Кам прекара цялата неделя с мен, а когато се събудих тази сутрин, намерих съобщение за добро утро.

Преди да успея да уведомя Брит и Джейкъб за обрата в отношенията ни, двамата станаха преки свидетели на това, докато чакахме Брит да си изпуши цигарата, преди да тръгнем към „Уайтхол“ в понеделник.

Кам се появи изневиделица, приближи се зад мен и уви ръце около кръста ми. За част от секундата се вцепених, но после си наредих да се отпусна. Притисна устни в бузата ми и този път тръпката, която пробяга по гръбнака ми, нямаше нищо общо със студения вятър.

— Здрасти.

Цигарата падна от устата на Брит.

Джейкъб премигна, после още веднъж и още веднъж.

— Какво… по…?

Вкопчих се в ръцете на Кам, докато устните му прогаряха пътечка от бузата до ухото ми.

— Струва ми се, че Бритъни ще си подпали обувката.

Погледнах надолу и мигом се изтръгнах от прегръдката му.

— О, господи, Брит, обувката ти!

Тя на свой ред сведе поглед и изписка. Изрита запалената цигара, паднала върху обувката й, и скочи назад.

— За малко да изгоря. Заради теб!

— Заради мен ли?

— Да. Защото не си ми казала за това — тя размаха ръце към ухиления Кам. — Ето това!

— Вие двамата да не би… — Джейкъб ни посочи — … да сте двойка? Истинска двойка?

Не успях да отговоря. Кам ме завъртя и ме целуна, както си стояхме между двете сгради. При това не просто приятелска целувка по устните. Езиците ни се сплетоха и чантата ми се смъкна от рамото и тупна на замръзналата земя.

— Мили боже! — измърмори Джейкъб. — Тия ще вземат да си направят някое бебе.

С пламтящи бузи се опитах да се дръпна назад. Но Кам, оставайки съвсем невъзмутим, ме целуна по челото. Зад гърба му мярнах Стеф и приятелката й да ни гледат с отворена уста. Май и тя бе в неведение.

— Трябва да се видя с преподавателя преди началото на часа, така че ще бързам.

— Кам се отдръпна. — Ще се видим след лекциите, нали?

— Да — устните ми бяха изтръпнали… наред с други части на тялото ми. — До после.

Когато се обърнах към Брит и Джейкъб, двамата ме гледаха втренчено, сякаш току-що си бях показала гърдите пред всички. Наведох се да си вдигна чантата.

— Преди да започнете да ми се карате, държа да поясня, че се случи едва вчера и нямах време да кажа на никого.

Брит скръсти ръце.

— Толкова ли не намери една секунда да се обадиш или да пратиш съобщение? — Ами целия ден вчера бяхме заедно, ходихме да вечеряме и…

— А правихте ли секс? — Джейкъб ме хвана за раменете и ме стръска леко. — За бога, момиче, искам да знам подробности. Колко му е…?

— Не сме правили секс — избутах ръцете му. — Господи, заедно сме едва от вчера. Дай ми малко време.

— На твое място щях да легна с него още през август — осведоми ме Джейкъб. Изгледах го възмутено.

Докато крачехме към „Уайтхол“, а и през първата половина на лекцията не спряха да ме разпитват. И когато ги оставих, за да чакам Кам отвън, май вече бях успяла да замажа пропуска и да установя примирие.

Чаках отвън пред навеса, облегната на една от колоните му. Вероятно изглеждах доста чудато, предвид километричната усмивка, разтегнала устата ми, но всъщност от вчера насам не спирах да се хиля.

Но усмивката ми потрепери, когато съзрях Кам да пристига заедно със Стеф. Единственото, което ме спря да не се нахвърля отгоре й като тигрица, бе физиономията на Кам, която далеч не изразяваше възторг.

Стеф отметна лъскавата си грива през рамо.

— Здрасти — поздрави ме с фалшива бодрост.

— Здрасти — отвърнах и я погледнах право в очите.

Кам се приближи към мен и сплете пръсти в моите.

— По-рано ли ви пуснаха?

Кимнах.

— Преди няколко минути.

Стеф гневно стрелкаше сплетените ни ръце.

— Ще дойдеш ли на купона на Джейс в събота, Кам?

Купон ли имаше? Колкото и да бе тъпо от моя страна, никак не ми се нравеше мисълта Кам да иде на купон, на който ще присъства и Стеф. Ужасно беше от моя страна. Но грозното чувство надигаше глава всеки път, когато се замислех, че тези двамата са имали нещо общо в миналото.

— Не знам още — Кам стисна ръката ми. — Зависи дали на Ейвъри й се ходи.

Съвършено очертаната й уста висна, а на мен ми се прииска да прегърна Кам.

— Дали на Ейвъри й се ходи…? О, зарежи — тя се врътна и се върна при онова момиче, с което бе дошла на купона за Вси Светии.

Погледнах Кам.

— Май не остана особено доволна.

Той сви небрежно рамене.

Тръгнахме нагоре по хълма към „Кнути“.

— Значи, вие двамата сте били само приятели с екстри, така ли? Той ми хвърли кос поглед.

— От време на време правехме секс, но както ти казах, откакто се запознах с теб, не съм бил с никого.

— Знам. Но ми се стори, че на нея й се иска нещата да продължат постарому.

— Е, всеки би искал.

— Боже, ще трябва да поработим върху огромното ти его.

Кам се подсмихна и ме прегърна през рамо. Сгушихме се срещу вятъра, който се носеше надолу по хълма.

— Сещам се за още някои неща, върху които бихме могли да поработим.

— Перверзник — измърморих, макар да мислех за същото.

Той ме целуна по слепоочието.

— Виноват.

* * *

Кам така и не отиде на купона на Джейс в събота вечерта. Дори не спомена за него, та реших, че може би беше по-добре и аз да си мълча. Малко ми беше гузно, че не тръгна, понеже не исках да заставам между него и приятелите му, но май ни най-малко не съжаляваше, задето изпускаше епическата битка на бирен пинг-понг.

Ходихме да вечеряме в едно близко градче, после се върнахме у нас. И ако до този момент имах някакви съмнения относно сериозността на отношенията ни, тази вечер всичките се стопиха.

Кам донесе Рафаел у нас.

Нищо друго не би могло да разкрие сериозността на една връзка както костенурка, която лази из кухнята ти.

— Трябва да се движи — обясни Кам, седнал на пода пред хладилника с разкрачени крака. — Иначе дебелее и мързелува и не излиза от черупката.

— Бедничкият Рафаел — вдигнах го и го обърнах, та да върви към Кам. — Сигурно скучае в аквариума.

— Терариум — поправи ме Кам. — А терариумът му е страхотен. Подарих му нов за рождения ден.

— Знаеш кога му е рожденият ден?

— Ами да, на двайсет и шести юли. — Той млъкна и ме погледна. — А твоят кога е?

Кръстосах глезени.

— Ъъ, до моя има време, така че спокойно. Твоят?

— На петнайсети юни. Кога ти е рожденият ден, Ейвъри?

Уф, колко неловко.

— На втори януари.

Кам се приведе напред и вдигна вежди. Минаха няколко секунди.

— Изпуснал съм ти рождения ден.

— Е, голяма работа — махнах с ръка. — Ходих в Смитсоновия институт, а после се разболях, така че може би е по-добре, че те нямаше.

Чертите му съвсем се изопнаха.

— О, човече, заради това каза, че искаш да идем на втори. И отиде сама, така ли? По дяволите! Чувствам се…

— Недей — вдигнах ръка. — Няма смисъл да се чувстваш виновен. Нищо лошо не си направил.

Той се взира в мен още няколко секунди с непроницаемо изражение.

— Е, винаги има догодина — каза накрая.

Усмихнах се. Догодина. Еха! Да разсъждавам в такива мащаби, си беше малко страшничко, но и много вълнуващо.

След малко Кам гушна костенурката и се изправи.

— Ей сега се връщам.

Докато прибираше костенурката, аз се втурнах в банята да си измия зъбите. Приключих секунди преди да се върне. Съблече вълнения си пуловер и го метна на гърба на канапето. Сивата тениска отдолу се изопна върху широките му гърди, а когато се протегна, докато сядаше, ръбът й се повдигна, разкривайки няколко сантиметра стегнат корем.

Сърцето ми се разтупка, докато го гледах от коридора. Целувахме се непрекъснато, а и той обичаше да се гушка, така че за изминалата седмица бях свикнала на прегръдките и целувките, но така и не бяхме стигнали до нещо подобно на вечерта на Вси Светии, макар да ми се струваше, че му се иска. Честичко ми се случваше да си легна обсебена от мисли за него и макар да успявах донякъде да облекча вече постоянната тлееща болка, никак не ми стигаше.

Той ме желаеше.

И аз го желаех.

И бяхме заедно.

И му вярвах.

Прехапах устни, а пръстите ми се заиграха с подгъва на плетената ми рокля. Свалила бях ботушите и чорапогащника още като влязохме и сега голите ми крака настръхнаха.

Дали не чакаше аз да направя първата крачка? Държеше се толкова… предпазливо с мен, сякаш се опасяваше да не избягам. А аз исках точно обратното. Погледна ме въпросително. Стаята тъмнееше с изключение на бледия отблясък от телевизора.

— Ще дойдеш ли при мен, или ще ме зяпаш оттам цяла вечер?

Изчервих се и отлепих гръб от вратата. Щях да се справя. Нямаше нужда да чакам да предприеме първата крачка.

Събрала смелост, се приближих до него. Той вдигна невероятните си очи и ми подаде ръка. Пъхнах пръсти в дланта му, но вместо да седна до него, се покатерих в скута му и го обкрачих.

Гърбът му се изопна и ръцете му литнаха към хълбоците ми.

— Охо, здравей скъпа.

— Здравей — отвърнах и сърцето ми така препусна, че нищо чудно да получех инфаркт.

Той сведе поглед и гъстите мигли скриха очите му.

— Толкова много ли ти липсвах? Нямаше ме само няколко минути.

— Може би — сложих длани на раменете му и се отпуснах отгоре му. Пръстите ми се впиха в него, когато усетих ерекцията, притисната в най-чувствително местенце в тялото ми.

Ръцете му бавно се плъзнаха нагоре, толкова бавно, че имах чувството, че ще умра, преди да обхване лицето ми.

— Какво правиш?

Облизах устни и миглите му потрепнаха, разкривайки потъмнелите му очи.

— Ти как мислиш?

— Сещам се за няколко неща — палците му погалиха бузите ми. — Кое от кое по-интересни.

— Интересно ти е, значи? — Дишането ми се накъса. — Това е добре.

А после, понеже очевидно се оставяше аз да го водя, наведох глава надолу. Устните ни бегло се докоснаха, после още веднъж, докато накрая се притиснах по-настойчиво в него. Мигом откликна и целувката се задълбочи, забави, разгорещи, езикът му изтезаваше моя и аз цялата се разтреперих, закопняла за още.

Ръцете му се плъзнаха обратно, бавно, лениво, така че гърбът ми се изви, за да поеме ласките му. Макар единственият ми опит да бе от онази вечер на Вси Светии, тялото ми сякаш знаеше какво да прави. Разлюлях ханш и ръцете му сграбчиха талията ми. Мускулестото му тяло се разтресе от тръпки, едновременно стряскащи и наелектризиращи.

Едната му ръка стисна ръба на роклята ми, подръпна я нагоре. Другата се вдигна към гърдата ми. Шепата му я обхвана, палецът му пробяга по връхчето й, заигра се с твърдото зърно през роклята. Дълбок стон се изскубна от гърлото ми, звук, който очевидно го разтърси.

— Така харесва ли ти? — попита ме и лекичко ме целуна по устните.

Нима му трябваше потвърждение?

— Да.

Палецът му описа бавен, мъчителен кръг върху зърното ми. Устните му изоставиха устата ми и аз се опитах да си поема въздух. Гризна ме лекичко по брадичката и пое надолу по шията ми. Гърбът ми се изви още повече, притиснах се още по-силно към шепата му и бедрата ми отново описаха полукръг. От гърдите му се надигна невероятно възбуждащ звук. Той се облегна назад и ме погледна.

— Кажи ми какво искаш, миличка. — Ръката му се прехвърли към другата ми гърда. — Каквото и да е. Ще го направя.

Точно от това имах нужда.

— Докосни ме.

Той отново потрепери и възбудата ми се покачи с още няколко градуса.

— Може ли?

Кимнах, макар да нямах представа с какво се съгласявам, но му вярвах безрезервно. Ръцете му се вдигнаха към раменете ми, пъхнаха се под широкото деколте на роклята ми. Замрях, когато смъкна плата по раменете ми, разкривайки сутиена ми. Продължи да тегли надолу, докато накрая успях да измъкна ръце и роклята се набра около кръста ми.

— Прекрасна си — прошепна той и прокара пръсти по дантеления ръб на сутиена ми. — Побърква ме тази руменина. Дяволски си красива.

Така и не долови реакцията ми, понеже сведе глава и притвори устни около връхчето на гърдата ми. Устата му ме възпламеняваше през тънкия сатен, ръцете му сграбчиха бедрата ми и ме притиснаха още по-плътно отгоре му. При всяко жарко засмукване на устните ми, с всяко пулсиране на тялото му, долепено до сърцевината ми, сетивата ми ликуваха. Ръцете ми инстинктивно се вдигнаха към главата му, а моята се отметна назад. Той се прехвърли на другото ми зърно и аз извиках, когато игриво ме захапа.

Напълно пропаднах, предадох се на усещанията, които разпалваше. Вече бях напът да политна отвъд ръба и когато ръцете му се преместиха върху бедрата ми и пропълзяха под подгъва на роклята, тялото ми се изопна.

Устните му прогориха пътека нагоре по шията ми, заиграха се с долната ми устна.

— Кажи ми нещо, скъпа. — Ръката му се премести към вътрешната част на бедрото ми, започна да описва кръгове съвсем близо до сърцевината ми. — Свършвала ли си някога?

Цялата пламнах, но когато не отговорих, ръката му се плъзна по-надолу, отдалечи се от мястото, където копнеех да го усетя. Мамка му!

— Да — прошепнах. — Свършвала съм.

— Сама? — ръката му се покатери отново по бедрото ми.

Притиснах се срещу нея и той простена. Опрях чело в неговото, затворих очи и отново прошепнах:

— Да.

Като награда за откровеността ми, единият от дългите му пръсти пробяга през средата на бикините ми и аз подскочих. Възелът в корема ми се стегна, движенията на пръста му, напред и назад, леки като перце, ме докарваха до полуда.

Желанието замъгли мислите ми. Исках да го накарам да почувства същото. Все пак не бях съвсем в неведение какво трябваше да направя. Прокарах ръка по гърдите му, през плоския му корем. Когато стигнах колана на дънките му, ръката ми за миг се поколеба.

Той застина, после ме гризна по устната.

— Какво искаш, Ейвъри?

— Искам… Искам да те докосна — признах, с което смаях себе си. — Но не знам какво предпочиташ.

От гърлото му отново се надигна онова ниско ръмжене, от което за пореден път се разтреперих. Хвана пръстите ми със свободната си ръка.

— Скъпа, каквото и да направиш, със сигурност ще ми хареса.

— Така ли?

— Да, дявол да го вземе — възкликна той и се отмести леко назад, така че между телата ни се образува пролука. — Каквото и да решиш да направиш, ще ми е безкрайно приятно. За това не бива да се тревожиш.

Окуражена от думите му, откопчах копчето на дънките му и дръпнах ципа. Майко мила! Неволно ахнах при гледката на твърдата розова плът. Боксерки нямаше. Нямаше нищо.

Кам се подсмихна на изненадата ми.

— За по-лесен достъп — поясни, после се пресегна, за да се освободи от дрехите.

Не можех да откъсна очи, макар да се чувствах като пълна идиотка, но имаше нещо изключително възбуждащо в това да го гледам така, да знам, че ме желае, да знам, че го приемам. Същевременно се колебаех — макар да ме беше уверил, че нямаше начин да сбъркам, донякъде се съмнявах, а исках да му е хубаво. Исках да му доставя удоволствие.

Загледах как ръката му се свива около основата и се плъзга нагоре.

— Мисля за теб — прошепнах.

Ръката му застина.

— В какъв смисъл?

— Когато… се докосвам, мисля за теб.

— По дяволите! — изръмжа той. — Това е най-възбуждащото нещо, което съм чувал.

И ме целуна, по-грубо и по-настойчиво… откогато и да било. Не почувствах страх, напротив, възбудих се още повече. Насочи ръката ми и аз обхванах масивната му твърдост. Усетих как трепна в дланта ми и гърдите му рязко се надигнаха.

Прошепна нещо с уста до моята, но така и не разбрах какво, а после завъртя ръката ми по цялата си дължина и обратно надолу, установявайки ритъм, който запазих и след като пусна китката ми. Свободната му ръка обхвана шията ми, а другата се завърна към бедрата ми. И двамата дишахме тежко, шепата му ме обгърна плътно през бикините. Дланта му притисна възела от нервни окончания, пръстът му напираше в горещата точка и аз напълно се разтопих. Целуваше ме страстно, ръката ми се плъзгаше по цялата му дължината, аз се притисках и извивах върху дланта му. Надигаше се на тласъци между свитите ми пръсти, къси, но буйни движения. И когато усетих познатото стягане в сърцевината си, тялото му се разтресе. Възелът се разплете с мощна сила. Оргазмът бе зашеметяващ, едва успях да произнеса името му с дрезгав шепот. Ръката му остана намясто, галеше ме бавно през бикините, докато спазмите раздираха тялото ми. А после и той ме последва, тялото му се изви нагоре, обхванато от конвулсии.

Имах чувството, че мина цяла вечност, преди нежно да издърпа ръката ми.

Лежах отпусната в скута му, преситена. Доближи ме към гърдите си, притисна ме плътно, сърцето му думкаше със същия ритъм. Целуна ме по клепачите и по разтворените устни. Така и не проговорихме… и тогава разбрах, че понякога думите са излишни.

Но в главата ми се оформяха думи, които исках да изрека. Истини, които трябваше да бъдат изказани, преди да стигнем по-нататък. Истини, пред които трябваше да се изправя.

— Хей — прошепна Кам. Явно тялото ми се бе напрегнало, без да усетя. — Добре ли си? Нали не…

— Беше съвършено — целунах го по брадичката. Как ми се искаше да можех да изключа някак мозъка си. — Наистина съвършено.

Надявах се само да не съсипя това съвършенство.