Кърк Мичъл
Взрив (8)

8.

Дъв крачеше напред-назад из класната стая. Класът не беше голям. Само сержант Франклин плюс трима патрулни, прикачени към специалните подразделения или отдел „Наркотици“, където биха могли да се сблъскат с взривни устройства. Франклин изглеждаше кисел, но внимаваше. Без съмнение в събота вечерта най-после му беше просветнало, че по бързата писта към статута на супер ченге има и някои хлъзгави завои.

— Добре — каза Дъв. — Да прегледаме анти манипулационните механизми… и, Болински, ако още веднъж погледнеш шибания си „Таймекс“, ще ти го навра в задника.

— Да, лейтенант. — Полицаят се облегна назад и скръсти ръце върху мускулестите си гърди. В днешно време всички вдигаха тежести.

Дъв спря за момент. Намали малко, каза му вътрешният глас. Прекалено строго го даваш. Това все пак е първият ден от основния курс. Но всеки път, когато затваряше очи, виждаше лицето на Бланкет, обрамчено от чувала.

— Задействане при натиск, Франклин. Ти си на мястото на капитан Рорк и се мотаеш с онова устройство на моста на Ривър стрийт преди две вечери. Какво би потърсил във връзка със задействането при натиск?

Сержантът се размърда и си пое дъх.

— Микропрекъсвач, свързан с варела. Може би жица.

— Това е друга категория взривател. Но добре, потърси и жица. Търси всичко под слънцето. Какво представлява трептящият прекъсвач, Болински?

— Точно както звучи. Задейства устройството, ако то бъде разклатено.

Дъв кимна.

— Ами термичният механизъм, Хъчинсън?

Празен поглед.

— Господи, човече, ти да не си мислиш, че това ти е школата по взимане на отпечатъци? — Дъв се опита да се успокои, но сякаш отново разкопчаваше онзи чувал. — Мислиш ли, че ако прецакаш нещо тук, нещата се свеждат само до картичка със сбъркан файл?

— Не, сър.

Дъв направи пауза, за да се успокои.

— Обясни ми термичния механизъм, Франклин.

— Ъъъ…

— Господа, това е известна последна реплика в сапьорския отдел. „Ъъъ“. Записват го на надгробната ви плоча заедно с „О, мамка му“.

Франклин го изгледа кръвнишки и каза:

— Това е механизъм, предназначен да възпрепятства обезвреждането посредством охлаждане или нагряване. При охлаждане напрежението в батерията спада, тоест енергийният източник на устройството престава да действа…

— Може би — прекъсна го Дъв. — Лично аз смятам замразяването за половинчата мярка. Случвало ли ви се е да не можете да запалите колата си в някоя студена сутрин и само час по-късно да тръгне от първия път? — Очите му срещнаха ядосания поглед на Франклин. — Да, сержант?

— Мустангът ми е с хубав акумулатор, лейтенант.

Дъв отново направи пауза. Мислят си, че съм ненормален. Нищо, може би тази сутрин това ще е от полза.

— Анти сондажен механизъм, Андерсън.

Болински прошепна:

— Девствен пояс.

Това, което вбеси Дъв повече и от прекъсването, бе, че Франклин също се изхили. Той беше шеф. Предстоеше му да ръководи, а не да завързва приятелства.

За няколко секунди Дъв не каза нищо, само се взираше в масичката, сбутана до стената. Тя беше покрита с най-различни бомби, мини и ракетни снаряди — дяволски изобретения, достатъчни да отрезвят всеки шегаджия.

Но всички те се смееха.

— Утре — тихо започна Дъв — погребваме член на този екип. Той беше опитно ченге. И приятел. Но въпреки това той или някой друг от екипа е сбъркал нещо. Откъде знам ли? — Той огледа четиримата. — Точно в този момент той лежи на масата за аутопсия. Ето откъде знам. Полицай Макнолти няма да дослужи до пенсия. Той е мъртъв!

Всички, освен Франклин отклониха поглед.

— В другите отдели можете да замажете едно обикновено осиране. Може би е добре за бойния дух да се постъпва така. Само че нашите осирания са прекалено зрелищни, за да се сметат под чергата… — От навъсените им лица Дъв разбра, че е постигнал своето. — Така че тази сутрин започваме с правило номер едно — винаги търсете второ устройство. Ако намерите едно, разчитайте, че братчето му е някъде наоколо. Винаги очаквайте да се сблъскате с неочакваното…

— Извинете, лейтенант…

— Какво има, Франклин?

— Това не е ли по-скоро трик на ИРА? Мисля, че го четох някъде в материалите, които ми даде капитанът.

За момент Дъв не каза нищо.

— Какво искаш да кажеш?

— Ами каква е вероятността наистина да се сблъскаме с подобна ситуация в тази страна? — И Франклин го дари с ведра усмивка, чийто смисъл Дъв разбра отлично.

Той убеди Рорк да накара сержанта да повтори основния курс — макар и само за да бъде сигурен, че няма пропуски в знанията му. Франклин съвсем естествено възнегодува.

Нека.

— Моля те, иди до олтара, Антъни.

— До олтара ли?

Дъв посочи масата с устройствата.

— Позната ли ти е малката сладурана, която наричаме Скокливата Бети?

— Да — отвърна Франклин, приближавайки се към масата.

— Великолепно. Отнасяй се към нея с уважение. Заредена е.

Франклин замръзна на място, но се усмихна.

— Какво говорите, лейтенант?

— Пристига нова-новеничка от пясъчните дюни на Кувейт благодарение на щедростта на американската армия. Обезвреди я.

Франклин не помръдна.

— Господа — рече Дъв. — Мислите ли, че сме толкова глупави да ви дадем необезвредени боеприпаси още първия път?

Вече по-предпазливо, Франклин измина останалото разстояние до масата. Болински се хилеше смутено, но и той потропваше нервно с крак.

— Първо ни разкажи как действа Бети, Антъни. Капитанът твърди, че имаш забележителна памет.

Франклин облиза устни.

— Ъ, ударниковата пружина на изхвърлящия заряд забива в капсула ударника, което привежда в действие задвижващия заряд… — Той леко се премести вляво, без да чуе слабото изщракване на пода под него.

— Остани на място — заповяда Дъв.

Франклин любопитно се огледа и попита:

— Защо?

— Просто направи каквото ти казвам. В тази класна стая аз съм господ. Властите на Бостън най-глупашки са ми поверили живота ви и аз смятам да злоупотребя с това доверие. Продължавай.

— Задвижващият заряд изхвърля шрапнелния контейнер от покритието и развива запалителния кабел. Когато, ъъъ, контейнерът достигне края на запалителния кабел, щифтът на детонаторния ударник се издърпва…

— Справяш се страхотно — каза Дъв. — Музика за ушите ми. Как се върти носачът на детонаторния ударник?

— Посредством спирален зъбец в контейнера. Движението на носача на ударника предизвиква експлозия чрез контакта между ударника и детонатора. — Франклин не можа да се въздържи и се усмихна самодоволно. — Накратко, изстрелва се на височината на чатала и ти откъсва топките.

Дъв изръкопляска бавно и подигравателно.

— Гладко говориш, Антъни. Ако можеше и да ходиш така…

— Лейтенант?

— Скокливата Бети на масата пред теб е обезвредена.

Франклин въздъхна дълбоко.

— Значи излъгахте.

— Да. Точно като копелето, което уби Макнолти. — Франклин понечи да се раздвижи, но Дъв кресна: — Замръзни на място!

— Защо бе, човек? Нали е обезвредена?

— Тази на масата да. Тази, върху която си стъпил обаче, не е.

Франклин бавно се наведе и забеляза един квадрат линолеум с по-забележим шев от останалите. Той стоеше точно върху него.

— По дяволите.

— Не чу ли Бети да щраква, Антъни?

— Не. — Раздразнено.

— Много лошо. Този бизнес изисква постоянното използване на петте сетива плюс шесто чувство. Както и да е, как обезвреждаме Бети според учебника?

Франклин погледна нагоре. Дишането му отново се беше учестило.

— Трябва да се намери път под нея. Да се види ясно гадният ударник на детонатора.

— В такъв случай си имаш занимание, Тони. — Докато крачеше към вратата, Дъв каза на останалите: — Окажете му всичката подкрепа, която можете, момчета. Ще изхвърля всеки, който се втурне към безопасното място. Единствената безопасност, която имате от сега нататък, е съвместната работа. — Очакваше поне един от тях да сдаде багажа. Никой. — Между другото — добави той и завъртя бравата, — всичките ми бетита са с таймер. Така че, господа, може би разполагате с трийсет секунди. Може би с трийсет часа. Това прави работата толкова интересна.

Дъв беше забелязал Рита през грапавото стъкло. Докато излизаше, тя надзърна вътре.

— Доколкото виждам, училището е тип-топ — прошепна тя. — Тримата вече са се попикали, а Франклин е на границата на пълно спиране на сърдечната дейност.

— Не мога да повярвам, че са толкова тъпи.

— Помниш ли аз колко бях тъпа?

— Не чак толкова.

— Ти си сладур. — Рита извади от вътрешния си джоб плик от кафява хартия. — Ще го запазиш, нали?

Дъв провери дали четиримата още са погълнати от практическото упражнение, махна канапа и извади резултатите от аутопсията. Беше му трудно да повярва, че всички измервания и забележки на патоанатома описват човека, с когото се бе напивал стотици пъти, с когото беше ходил на риба в Мейн, когото беше видял жив и здрав преди по-малко от четирийсет и осем часа.

— Добре ли си, Джим?

Идвайки на себе си, той й намигна:

— Наред съм.

— Сигурна съм, че Кейт е бясна заради събота вечерта.

— Защо?

— Защо, вика. Миличък, едно е да те зарежат в църквата. Съвсем друго е да те зарежат в брачните покои.

— Не е точно така.

— Знам.

— Тя разбира, Рита.

— Надяваш се, че разбира. — Рита го избута леко встрани и каза достатъчно силно, за да я чуе класът: — О, те са на бетитата. Най-гадната част от целия скапан курс, ако питаш мен. — Другите трима се бяха скупчили около Франклин и му даваха безполезни съвети. — Знаете ли, в началото се казвах господин Рич Дърджин. От бетитата насам съм госпожица Рита Дърджин.

Четиримата само я зяпнаха.

Тя се върна в коридора и се оплака на Дъв:

— Нито едно от копелетата не се засмя. Господи, те не разбраха, че се майтапя!

— Точно в този момент не знаят нищо със сигурност. Освен че съм напълно луд.

Тя се поуспокои.

— Сигурен ли си?

— Убеден съм.

Тя се завъртя, излагайки на показ бедрата си.

— Изчезвай оттук — рече Дъв. — Какво е това — операция, целяща да ме притесни сексуално?

Рита продължи нататък, а никотиновият й смях отекваше по коридора.

Дъв влезе обратно в класната стая.

— Докъде стигнахме?

— До голямото осиране — призна Франклин.

— Точно така — от момента, в който се съсредоточи върху първото устройство, без дори смътно да заподозреш, че има и второ, което се спотайва под краката ти.

— Окей, лейтенант — попита Болински, — какво бихте направили вие на мястото на сержанта?

— Бих умрял.

— О, хайде стига глупости, сър — каза Болински.

— Съвсем сериозно. Това важи за когото и да било. Нагазиш ли прекалено дълбоко в капана на бомбаджията, няма измъкване. Независимо от това колко сте опитни. Макнолти беше в екипа от девет години. — Дъв се отправи към защитния костюм, който висеше на стената.

— Какво правите? — попита Франклин.

— Наречи го безопасен секс. Взимам предпазни мерки, преди да ви го начукам и на четиримата.

Болински най-после се разсмя.

— Той няма да взриви цялото здание.

— Няма. Бети ще съсипе само тази стая, но не и цялото здание.

— Той само ни мъти главите — заговорнически каза Андерсън.

— Убеден ли си?

— По дяволите, да, лейтенант — отвърна той. — Вие не сте откачен.

— Доколко ме познавате?

Мълчание.

— Точно така. — Дъв свърши със закопчаването на костюма и посегна към шлема. — Ще ви разкажа една истинска история. Преди години бях в Армейската школа за взривоопасни устройства Редстоун Арсенал, Алабама. Там се запознах с полицай Мейнър, който сега е член на екипа. Можете да го питате за истинността на това, което ще ви разправя. Мислехме, че инструкторът ни мъти главите по време на едно практическо упражнение като това. Само дето не беше така. Взриви се на парчета из целия полигон. Рани двама курсанти. Оказа се, че съпругата му, за която бил женен от двайсет години, избягала. Имаше дългове и пиеше прекалено много. И мразеше тъпи студенти, особено къдрокосите — като кучия син, който му беше откраднал жената. — Дъв се ухили и свали предпазния шит пред лицето си. — Действайте. Чувам Бети да тиктака като евтин будилник.

Андерсън понечи да предложи нещо, но точно в този момент линолеумът излетя нагоре, отмествайки встрани крака на Франклин. Мината от времето на виетнамската война увисна във въздуха за част от секундата и избухна с ярка светлина.

Четиримата отскочиха, инстинктивно прикривайки лицата си с ръце. Франклин падна на колене, а Болински рухна като дърво. Някой от тях изпищя. Дъв беше почти сигурен, че е Хъчинсън.

Димът се разнесе и те трескаво започнаха да се опипват. Андерсън изстена, като видя блестящите червени петна по слабините си.

— О, Господи!

— Боя — каза Дъв.

— Какво?

— Казвам, че е само боя. Този път. — Дъв махна шлема и свали неудобния костюм. — Не разчитайте на никого да се грижи за живота ви — каза той. — Всеки, дори и най-добрият ви приятел, може да се провали понякога. Проверявайте всичко по два пъти. По три, ако имате време. Не вярвайте на нищо, освен на собствените си умения и знания. — Усмихна се на Франклин. — Класът е свободен.