Том Фокс
Dominus (64)

64

18:31 часът

Навсякъде в Италия

Всичко започна на десетки хиляди телевизори в десетки хиляди къщи.

На изложени по витрините на магазините екрани в сърцето на Рим.

На LCD билбордове върху входовете на шикозните градски центрове на Тосканската Ривиера, както и на не толкова крещящите публични телевизори, осеяли главните булеварди на Флоренция. Във всеки град, във всяко село, във всяко едно кътче на страната.

Една снимка заливаше съзнанията на обърканата публика: лицето на странника.

Онзи, когото бяха наблюдавали да върви по централния коридор на божията катедрала.

Онзи, който беше накарал масите да замълчат.

Онзи, пред когото Швейцарската гвардия беше коленичила в синхрон.

Онзи, който се беше изкачил към олтара и беше заговорил на викария на Господ.

Онзи, който беше изцерил папата.

Онзи, чието присъствие беше накарало слепите да прогледнат и болните да бъдат излекувани. Онзи, който беше върнал мъртвите обратно към живот.

Но това не беше онзи. Целият свят знаеше, че той е във Ватикана, но снимката беше направена отвън. В река. Тяло. Мъртво тяло, чиито черти бяха напълно идентични с лицето, което познаваха до болка. Всяко сърце, всеки ум и душа знаеха какво означава това зловещо изображение. Бяха се питали — съвестно и благочестиво — за самоличността на този човек. Сега вече знаеха.

Той беше фалшив. Измамник.

Вестниците все още нямаха достатъчно време, за да пуснат нови броеве, но голямото заглавие беше изписано на шокираните лица на милиони италианци, чиито изненада, гняв и ярост започнаха да се разпространяват из целия свят.

Само една дума можеше да определи тази подлост и порочност.

ЗАБЛУДА.

* * *

18:36 часът

Ватиканът

Кардинал Витери се страхуваше от този телефонен разговор повече от всичко друго в този ненавистен ден. Държавен секретар на Ватикана, лидер на Фратернитас Кристи Салваторис, довереник на папи и антипапи. Но това щеше да е втори разговор с Катерина Амато, втори, в който да й съобщи лоши новини, и това го изпълваше с истински страх.

— Какво има, Донато? — попита жената, когато осъществиха връзка.

— Нещата не минаха по план.

Последва пауза, а след нея яростен изблик:

— Какво, да го еба, трябва да значи това?

— Означава, че твоите убийци не успяха да елиминират Трекио и жената. Опитаха, но…

— Искаш да ми кажеш, че двете лица, които разполагат с цялата информация за работата ни, са избягали от нашите наемници, два пъти, и сега се намират във вашия свещен град?

— Намират се в ръцете на Швейцарската гвардия.

— Как можа да позволиш това да се случи!

— Не съм… Те трябваше да…

Кардинал Витери не можеше да намери правилните думи.

— Млъквай! — излая в отговор Катерина. — Това може да разруши всичко, за което съм се борила! Хубаво, че не си ми пред очите, Донато. С новини като тези, не съм сигурна, че бих успяла да гарантирам твоята… лична безопасност.

Витери знаеше, че навярно си въобразява, но му се стори, че от другата страна на линията чу зареждането на пистолет и прибирането му в кобур. Той се въздържа да отвърне и остана мълчалив. След което, с най-голямото спокойствие, на което беше способен, рече:

— Кажи ми какво искаш да сторим.

— Искам да се подготвите — отговори Катерина. Тя вече беше започнала да го прави. — Използвай всичката си власт, Донато, цялото влияние на своето Братство. Защото онова, което предстои да се случи, не може да се остави в ръцете на други.

Жената млъкна, след което отново заговори равнодушно:

— Идвам лично и ще си доведа мой екип.

* * *

18:38 часът

Редакцията на вестник „Ла Република“

Антонио Латерца рядко искреше от щастие. Почти никога не ликуваше. Но анонимният телефонен разговор, който проведе само преди две минути, събуди тези чужди чувства в него. Целият сияеше.

„Ла Република“, заедно с всяка друга медия в страната, се беше хванала за водещата новина: незнайния близнак на странника във Ватикана, чиято снимка беше изтекла само преди половин час. Всички се бяха впуснали да разкриват самоличността на този човек, да търсят каква беше връзката между двамата и какво, по дяволите, всъщност се случваше в Църквата.

Но сега… сега Латерца разполагаше с нещо, което никой друг в света не притежаваше. Нещо, което щеше да донесе на него и на вестника му редица награди. Допълнителният скъпоценен камък в тази предоставена му корона се оказа възможността да разпъне на кръст Александър Трекио.

Телефонният разговор се осъществи две минути по-рано, обади му се жена, която не познаваше. Тя не се представи, но за бога, каза такива прекрасни неща.

— Вие ли сте редакторът на вестника? — попита го тя.

— Коя сте вие?

— Аз съм жената, която ще ви даде следващата ви голяма история.

Латерца запази своята подозрителност. Много хора обещаваха подобно нещо.

— Изпращам ви поредица от имейли, с прикачени към тях снимки — продължи жената. — Ще ги получите на личната си поща.

— Откъде знаете личната ми пощ…

— По-добре да не задавате въпроси — прекъсна го неизвестната му благодетелка. — Отидете при компютъра си и потвърдете, че сте получили съобщенията. Направете го сега.

Латерца отиде при машината си и изпълни нареждането. Както беше обещала жената, очакваха го три имейла. Адресите, от които му бяха изпратени, представляваха произволна поредица от цифри и букви — временни акаунти, които бяха създадени, за да му изпратят информацията, веднага след което щяха да бъдат изтрити.

— Получих ги — потвърди Антонио.

— Отворете ги и ги разгледайте — нареди жената.

Редакторът отвори първия имейл и започна да чете. Очите му се ококориха още след първия ред. Темата беше кратка: Александър Трекио. „Ядосан на Църквата човек, побеснял от факта, че е бил отлъчен от нея. Мъж, разгневен на една корумпирана институция, оглавена от корумпиран водач, предлагащ единствено лъжи и празни надежди на света. Мъж, решен да сее раздор в Църквата на всяка цена.“

Латерца отвори втория имейл и прикачените към него снимки. Александър напуска сцената на убийство, което все още не е разкрито. Обобщение на опитите му да обясни на полицията, че жертвата — неговата жертва? — е знаела тайни, които могат да унищожат курията. Александър привлича полицайка, известна със своята дълбока, даже прекалена вяра, готова на всичко, за да му помогне. Снимки на двама им как влизат в сградата на ИОР по времето на изолацията на Ватикана. Доказателства, че изнасят финансова информация.

Сърцето на Латерца заплашваше да пробие гърдите му. Мъжът отвори третия имейл. В него се съдържаше само една снимка: Александър Трекио и Габриела Фиеро проникват във Ватикана през една малка врата в стената му.

Редакторът едва успяваше да си поеме въздух.

— Вярвам, че тези материали са достатъчни, за да напишете нещо ново — каза жената от другата страна на телефонната линия. — Ще намерите достатъчно подробности в документите, за да подкрепите публикацията си. — Последва пауза. — Предлагам ви да се захващате веднага. Пуснете информацията първо в онлайн изданието си, след което я споделете с всички останали. Името ви ще се прочуе. Вие ще сте редакторът, спасил Църквата.