Том Фокс
Dominus (50)

50

13:42 часът

„Кафе Барберини“

Александър се взираше в празното място, на което вуйчо му беше стоял допреди малко. Двамата се прегърнаха, когато Риналдо стана да си ходи, и няколко секунди по-късно младият Трекио седна отново на пейката, силно впечатлен от срещата. Габриела стоеше до него, изпаднала в дълбоко мълчание.

— Алекс — проговори жената, — трябва да решим какво ще правим оттук насетне.

Репортерът кимна едва.

— Групата, за която вуйчо ти спомена… ако той е прав, то значи, те се целят не къде да е другаде, а в свалянето на папата. Той е човек, посветен на реформите, които се стремят да поправят нередностите, осигуряващи им влияние. И все пак има нещо, което продължавам да не разбирам. — Габриела се подвоуми. — Как публичното изцеряване на Григорий може да им е от полза? Изглежда, целият свят е дори по-отдаден на него от преди. Той се превърна в изстрадалия слуга, възнаграден заради усилията си.

Александър постави ръка върху брадичката си. Сутринта се беше избръснал в къщата на Изабела Фиеро, но четината му отново започваше да стърже под пръстите му.

— Как се сваля един папа? — внезапно попита Трекио. — Какво е необходимо?

Габриела събра веждите си. Не беше очаквала подобен въпрос.

— Не можеш просто да го прогониш — отвърна жената. Подобна концепция обиждаше вярата й, но също така беше любопитна. — Римокатолическата йерархия не работи по този начин. Папите служат до живот.

— Почти не съществуват опции за премахването им.

— Винаги сме обсъждали в училище, че единственият, който може да свали един папа, е Господ.

Александър не прие това изказване като шега.

— Което означава, че смъртта е единственият начин.

Габриела се ококори насреща му.

— Не си мислиш, че…

— Не е нещо, което да не е опитвано преди — прекъсна я Трекио. — Йоан Павел II беше прострелян през 1981 година.

— Но оживя. Бог го закриляше.

— Може би. Това просто е най-известният случай. От доста време се носят слухове, че е имало и друг опит, направен неотдавна, който е бил доста по-успешен.

Габриела веднага се сети за какво намеква Александър.

— Говориш за Йоан Павел I?

— Или Албино Лучани, както се е казвал само месец преди това. Умрял е трийсет и три дни след избирането си. Слуховете гласят, че смъртта му не е била случайна.

— Монахините в училище се шегуваха, че кардиналите са направили своя избор за наследник на престола на Свети Петър, но Бог не е бил съгласен с тях.

— Бог навярно не е бил съгласен — отвърна шеговито Трекио, — както и още няколко кандидати за поста. Спекулираше се, че може да е бил отровен, че е имало заговори на Ватиканската банка, на масоните и на италианската Ложа П2^[1]. Срещу него са били членове на курията, обезпокоени от теологичните му реформи.

Габриела се подвоуми.

— Смяташ, че ще последва опит за покушение над папата?

Александър се обърна и я погледна право в очите.

— Това е една от възможностите. Не можем да я изключим. Макар че, ако вуйчо ми е прав относно мотивите на тази група, смъртта на папата по-скоро ще им навреди.

— Но ще елиминира врага им доста ефективно.

— Така е, но с подозрението, останало от Йоан Павел I, всяко покушение би породило съмнения за конспиративни заговори и би предизвикало разследвания. За хора, които се опитват да избегнат вниманието и външната намеса, това не е особено желателно.

— Какво би направил ти на тяхно място?

Александър обмисли въпроса известно време, преди да отговори.

— Ако убийството на папата не е реална възможност, то дискредитирането му определено е.

Габриела стоеше мълчалива, очакваше още.

— Помисли — продължи Трекио. — Папа Григорий е определян като моралното светило на Църквата. Уважаван е навсякъде по света. Хората му се възхищават и го приемат като стълб на духовна стабилност. Но най-важното е, че той използва тази основа като отправна точка за радикални промени в курията. Още по-хубавото е, че реформите му излязоха извън стените на Църквата. Всичко това кара членовете на това братство да се изнервят.

— Както и партньорите им отвън — съгласи се Фиеро.

— Така че, ако не можеш просто да се отървеш от него, какво би направила? Ще му отнемеш моралния мандат. Ще елиминираш духовната му позиция и усещането, че той е способен лидер.

Габриела изглеждаше само частично убедена.

— Добре, ще дискредитират папата, за да отнемат силата му. Но все още не виждам никаква връзка със случилото се в „Сан Пиетро“. Изцеряваното му го кара да изглежда още по-богопомазан, а не по-малко.

— Трябва да погледнеш всичко от страната на нашите открития — отвърна Александър. В гласа му се беше прокраднала увереност. — Това събитие изглежда добре, така е. Но е само едно. И реално погледнато, беше първото. Кажи думата „първо“ и наум ти идват „второ, трето“. Колко точно ни отне, за да научим за чудеса две и три?

— Не особено дълго.

— Това е заговорът, Габриела. В края на краищата, когато заблудата бъде разкрита, всичко ще се върне на първото чудо. Измама при другите би означавала измама и при него.

Фиеро не отговори. За пореден път логиката на Александър беше трудна за оспорване.

— Положението за Григорий става още по-лошо — продължи мъжът. — Той прие странника във Ватикана. Открито говори пред обществото за любов и надежда, които всички свързаха с присъствието на този човек.

Дишането на Габриела започна да става учестено.

— Пресконференцията му. Не назова странника по име, но определено говореше за него.

— И не само за човека, но и за чудесата. Той ги нарече чудеса. Това ще направи падението му още по-лесно. Всичко, което враговете му трябва да направят, е да разкрият истината.

— Която е?

— Че странникът е измамник. Аз и ти знаем, че е така, а самият факт е достатъчен, за да подрони авторитета на Григорий. Папата е бил измамен от мошеник. Направил е публично изявление за една криминална заблуда. Не може да различи медицинската наука от божиите дела. Бил е измамен на най-основно ниво: вяра и убеждения.

Габриела се отпусна назад в мястото си, беше напълно безмълвна.

— Доверието в него ще бъде разрушено.

— Папа Григорий ще разполага с духовен авторитет, колкото на ученик — потвърди Александър.

Точно за това ставаше въпрос, осъзнаха и двамата. Така се премахваше папа, щом не можеш да го убиеш.

— Какво предлагаш да направим? — най-накрая попита инспекторката.

— Има само едно нещо — отвърна репортерът. Той постави дланите си на масата и изпъна гръб. — Трябва да влезем вътре. Трябва да се доберем до светия отец.