Том Фокс
Dominus (31)

31

9:22 часът

Близо до река Тибър, Централен Рим

Обаждането пристигна в централата точно в 8:40 часа, само двайсет минути преди смяната на дежурните офицери Енцо Джулиано и Иво Турчи да приключи. За съжаление, това беше начинът, по който идваха важните обаждания — неочаквани и в последния момент.

Полицаите пристигнаха на уреченото място на Виадото делла Малиана девет минути по-късно, като паркираха служебната си „Алфа Ромео 159“ успоредно на пътя, който се виеше около южния бряг на река Тибър. Джулиано ненавиждаше тези повиквания. Въпреки романтичните представи за водоема от отминалите римски дни, съвременната Тибър беше миризлив отходен канал, който преминаваше през града. Но не това беше основната причина, която караше стомаха на офицера да се преобръща, а нещата, които намираха в нея.

Жена на средна възраст, с разчорлена сива коса стоеше като статуя до брега, лицето й беше прекалено пепеливо и бледо за това слънчево време. Джулиано подозираше, че точно тя е направила телефонното обаждане до управлението, и това му предположение се потвърди, когато двамата с Турчи се приближиха до нея, а тя само посочи надолу към водата.

— Чакайте тук — нареди й вторият полицай, когато я отминаха. Секунда по-късно двамата офицери слизаха надолу по тухлените стъпала, които водеха до самата река, след което пъргаво се спуснаха по големите камъни, които я опасваха.

Джулиано вече го виждаше.

— Ето там — каза той и посочи на единайсет часа.

Във водата, малко над повърхността й се подаваха два крака. Те бяха обути в дънки и безлични кафяви обувки, около които беше увито нещо. Когато полицаите се приближиха, видяха повече от тялото. То лежеше с главата надолу, горната му част беше облечена в бархетна риза. Косата, която изглеждаше да е светлокафява и около осем сантиметра дълга, плаваше от задната част на главата, движенията й бяха някак си странно красиви, като се имаше предвид зловещата сцена.

— Внимателно — предупреди Джулиано, когато подаде ръка на партньора си, защото онзи изгуби почва под краката си. Камъните, които бяха от двете страни на реката, бяха закръглени, покрити с водорасли и хлъзгави.

— Ще се оправя. — Намираха се на крачки от целта. След няколко секунди двамата полицаи стояха от двете страни на тялото.

— Няма външни следи от наранявания — отбеляза Турчи, докато оглеждаше трупа на мъжа, макар този коментар да беше крайно излишен. Тялото беше облечено в дрехи, под които можеха да се крият всякакъв вид наранявания. Рани от остриета, огнестрелни оръжия, натъртвания от падане. Единственото, което виждаха ясно, бяха тежките вериги, увити около долната част на краката му.

— Нека го преобърнем да видим с какво си имаме работа.

Офицер Джулиано се пресегна надолу и заедно със своя колега хванаха тялото.

— На три — инструктира той. Последва кратко отброяване и двамата полицаи преобърнаха трупа на неизвестната жертва.

Водата се разплиска в краката на Джулиано и той инстинктивно се отдръпна назад. Трупът застана в новата си позиция, златистокафеникавата му коса беше покрила лицето.

Полицаят се пресегна надолу и махна залепналите около очите и носа кичури.

Тогава той и колегата му видяха лицето на жертвата.

Само Турчи успя да проговори.

— О, господи!