Том Фокс
Dominus (60)

60

17:42 часът

За разлика от оръжията на нападателите им, тези на швейцарските гвардейци не бяха заглушени и отговорът към огъня промени цялата обстановка наоколо. Полумракът беше разкъсан от проблясъци, а гърмежите отекваха между дърветата и каменните стени на Ватикана.

— Минете зад нас! — провикна се един от мъжете и издърпа Александър от лявата си страна.

Земята под краката му експлодира, един безшумен изстрел се вряза на сантиметри от левия му ботуш.

Репортерът по-скоро падна, а не побягна към указаната му посока. Габриела се намираше до рамото му и двамата продължиха да се изтеглят настрани, докато не се скриха от огневата линия.

— Същите мъже от апартамента ми? От колата? — провикна се Трекио, за да надвика шума.

— Кой друг може да бъде? — отвърна, викайки, Фиеро.

Последва кратко затишие в размяната на изстрели, но тя бързо беше подновена. Докато петима от гвардейците продължиха да стрелят срещу нападателите, двама се отделиха от групата и се насочиха към стената. Стояха в полезрението на собствените си хора, за да не станат случайно жертва на приятелски огън, и се запромъкваха към отворената врата.

— Сега! — провикна се командирът им, когато бяха достатъчно близо. Хората му прекратиха стрелбата си и двамата гвардейци бързо изминаха останалото разстояние. Единият сграбчи отворената врата и вложи цялата си тежест, за да я притвори. Вторият войник му помогна да я затворят изцяло, докато не чуха добре познатото изщракване. Последният въведе код, който накара клавиатурата да засвети в червено — знак, че е заключена и няма да допусне никого вътре.

Изведнъж настана странна тишина. Единственият звук беше приглушеното врязване на куршумите от другата страна на стената. Десетките сантиметри солиден камък нямаше да се предадат под натиска на муниции от този калибър.

— Повикайте екип от външната страна — нареди командирът на хората си — и отстранете който е там отвън.

— Управлението вече е изпратило отряд.

— Тогава заемете позиции тук, тук и тук — мъжът посочваше ключовите места около и зад тях — и се уверете, че няма да успеят да проникнат.

Войниците мълчаливо се разположиха по указаните позиции.

Командирът най-накрая се обърна към Александър и Габриела. Двамата стояха с оковани зад гърбовете си ръце и притиснати един в друг. Офицерът ги изгледа гневно.

— Време е да ми кажете кои сте вие, по дяволите!

* * *

Да даваш обяснение по време на престрелка, съвсем не беше лесно начинание. Александър се чувстваше напълно не на място. Опита се да говори, но думите бяха заседнали някъде в гърдите му.

— Тук сме, за да се срещнем с Риналдо Трекио — намеси се Габриела и отново спомена името на кардинала.

Тя също не беше свикнала да бъде разпитвана по този начин, но нямаше по-голям опит с подобни ситуации от Александър.

— Какво искате от кардинала? — пожела да разбере гвардеецът.

— Това е племенникът му — отвърна Фиеро и бутна Трекио. — Кардиналът се свърза с нас по-рано днес във връзка с разследване, върху което работим заедно. — Жената млъкна за момент. — Аз съм инспектор от местната полиция.

— Нямам информация да работим съвместно по случай с италианската полиция — прекъсна я гвардеецът. — Нашата територия е суверенна. Както и разследванията ни.

— Не съм тук официално — продължи Габриела. — Разследваме поредица от убийства, които започнаха в Рим от появата на странника, който се намира между тези стени.

При споменаването на непознатия, чертите на лицето на мъжа се стегнаха, но въпреки това продължиха да бъдат неразгадаеми.

— Двама мъже бяха убити — заговори най-накрая Александър, снимката от Туитър на професор Този се сля в паметта му със зловещия спомен от обезобразеното тяло на Маркъс Крослър. — Смятаме, че извършителите са същите хора, които са отвън на тази врата.

— А целите им са доста високи. Донесохме всичките доказателства, които успяхме да открием — добави Габриела и посочи към папките, които гвардейците им бяха отнели. — Доказателства за покушение срещу папата. Трябва да се доберем до кардинал Риналдо Трекио и да му предадем откритията си.

Войникът като че ли обмисли тази информация за няколко секунди, но лицето му бързо стана строго. Не такава беше работата му. Тези хора бяха натрапници, а протоколът беше ясен. Щяха да бъдат арестувани и отведени в килиите.

Мъжът отвори уста, но преди да изрече и дума, се чу писукане в ухото му.

— Ja, Herr Kommandant — заговори той в микрофона си.

Връзката с командния център беше активна през цялото време. От другата страна на линията оберст Кристоф Рабер раздаде заповедите на своите офицери.

Разговорът бързо приключи и гвардеецът се обърна към Александър и Габриела. Той кимна към друг мъж, който пристъпи към тях и свали белезниците им.

— Не се отделяйте от хората ми — нареди лидерът. — Наредено ми е да ви отведа при кардинал Трекио веднага.