Кони Мейсън
Господарят на Дяволския остров (31)

Глава 31

Ив стана, за да долее още вода в големия чайник. Подсвирването му не й позволяваше да се унесе в сън. Когато Никълъс се върнеше у дома, щеше да иска да се изкъпе.

А тя щеше да го чака с топлеща се вода.

Ник беше в опасност и тя не можеше да се отпусне, докато не разбере, че опасността е отминала. Беше неомъжена жена, чакаща в стаята на мъж, приготвяйки банята му. Това й придаваше такава роля, каквато нямаше как да се прикрие с благовидно оправдание. Но тя вече почти не се интересуваше какво име ще й прикачи светът.

Само едно имаше значение — Ник да се прибере.

Когато чу стъпките му в коридора, тя стана и се спусна да отвори вратата. Той стоеше с наведена глава пред вратата на стаята й, опрял една ръка на рамката, за да се задържи изправен.

— Никълъс.

Тя се спусна към него.

Когато понечи да го прегърне, той я задържа далече от себе си.

— Стой настрана от мене, Ив. Просто исках да ти кажа, че съм се върнал. — Гласът му беше предрезгавял. — Цял съм в барут. — Думите му потънаха в шепот. — Само ще се изцапаш.

— Тогава да те изчистим — прошепна тя в отговор.

Хвана го за ръката. Беше мръсна, но тя отказа да я пусне. Той я остави да го поведе по коридора към стаята му, където го чакаше седящата вана.

Застана неподвижен, докато тя събличаше дрехите му една по една, но тъмните му очи следяха всяко нейно движение.

— Адски трудно ще бъде да се изчистят — измърмори тя, оглеждайки дрехите му.

— Изгори ги.

Тя кимна. Беше логично. Стори й се, че може да спаси от унищожение панталоните и ризата, но щом се разчуеше за кражбата, барутът по нечий жакет ставаше улика. Щеше да се погрижи да изгори дрехите още утре сутринта.

— Добре ли мина всичко? — запита тя, прокарвайки поглед по него в търсене на рани.

Изглеждаше невредим.

— Един човек беше убит.

Ив ахна.

— Кой?

— Не го познаваш.

Той се отпусна в очакващата го вана, въпреки че водата беше студена. Ив уви гореща кърпа около дръжката на чайника и я хвана с две ръце.

— Разтвори колене — каза тя.

Когато той изпълни нареждането й, тя изля вътре горещата вода, като внимаваше да не го опари. Мисълта, че Ник можеше да е убил някого тази нощ, прелетя през ума й. Не беше видяла никакви следи от кръв по него или по дрехите му.

— От колонистите ли беше? — запита тя тихо.

— Не искам да говоря за това.

Може би беше най-добре тя да не знае. Ив стисна устни и коленичи до ваната. Беше й достатъчно, че той е в безопасност. Щеше да й каже повече, когато реши, че трябва.

Взе бурканчето със сапун и кесията за баня и започна да сапунисва едната му ръка, стараейки се да изтрие всякакви черни следи. Щом кожата му блесна от чистота, се зае с другата ръка.

Той я наблюдаваше учудено. Тя имаше основателна причина да му се сърди. Малко чудо беше, че още е в къщата му и освен това — в стаята му.

Защо не можеше да й даде това, което иска?

Той изпитваше любовта, за която знаеше, че тя копнее, но не можеше да изрече думите. Би трябвало да е съвсем просто.

Обичам те, Ив Ъпшел.

Те много пъти бяха танцували на върха на езика му. Но сега се изкушаваше много повече, отколкото преди. Само че знаеше защо не може да ги изрече.

Той не заслужаваше да изрече тези думи.

— Наведи се напред, ще ти измия гърба — каза тя с равен тон, сякаш редовно вършеше това за него.

Съпружеско задължение.

Докато ръцете й се стрелкаха по кожата му, напрежението се отцеждаше от мускулите му. Тя гребна вода и я изля върху главата му, като в същото време пазеше очите му с ръка. После изми косата му, масажирайки кожата на главата.

Любовта й го обливаше с всяко докосване. Прошка. Спокойствие.

Изкушението да приеме това беше прекалено силно, за да го понесе. Когато тя коленичи до ваната, за да изтрие гърдите му, той забеляза, че роклята й е мокра. Гърдите й се виждаха ясно под тънката материя, все едно беше гола. Зърната й ясно личаха под муселина. Той посегна и обиколи едното с върха на палеца си.

Устните й се открехнаха, тя затаи дъх. Срещна погледа му и той видя собственото си лице отразено в светлите й очи. Стисна зърното й и клепачите й се отпуснаха мечтателно.

— Ив…

— Водата изстива.

Тя стана и се приближи към огъня. Сенките на дългите й крака под роклята накараха слабините му да трепнат.

Той бързо се насапуниса и стана. Водата се стичаше по тялото му в сапунени ручейчета.

— Не ми трябва повече топла вода.

Тя се обърна и остана неподвижна с чайника в ръце. Погледът й се спусна по него и се задържа на члена му.

Точно когато му се струваше, че не може да стане по-твърд.

Излезе от ваната и тръгна към нея.

— Остави чайника, момиче, преди да ощавиш някого.

— Разбира се.

Тя трепна и остави чайника долу. Веждите й се сближиха и брадичката й се разтрепери.

— Какво има?

— Просто… толкова се страхувах за тебе.

Обви ръце около врата му и го целуна. Той беше още мокър от банята, но усети горещите й сълзи по кожата си.

— Аз извърших държавна измяна, Ив. — Обхвана бузите й в дланите си. — Не заслужавам сълзите на една жена.

— Може и така да е. — Тя се опита да се усмихне, но устните й трепереха. — Но имаш моите.

Той я целуна по бузата, вкусвайки солените капки, а после по устните.

— Никога повече няма да те накарам да плачеш, Ив. Обещавам.

Отпусна се на колене пред нея и притисна уста към корема й през муселинената рокля.

— Ако жените получаваха по два пенса всеки път, щом някой мъж обещае това, щяхме да притежаваме Английската банка.

В тона й се промъкна лека острота; тя разроши мократа му коса с върховете на пръстите си.

Той се засмя и прокара ръце нагоре по краката й, като вдигна подгъва на роклята й. Тя замря, когато той спря до триъгълника кестеняви косми между краката й. Той се наведе напред и я целуна там. Тя изпусна дъх през стиснати зъби.

Беше изпълнила съпружеско задължение спрямо него. Той щеше да изпълни задължение на любовник спрямо нея.

Обхвана седалището й и я привлече към себе си.

— Отвори крака.

Зарови лице в твърдите къдрави косми, вдишвайки женското й ухание. Когато я целуна този път, плъзна език между меките й гънки, вкусвайки мускусната й сладост. Ароматът и вкусът й стигнаха до тестисите му и те се свиха в напрегнат възел.

Той накара тялото си да се отпусне. Това беше за Ив.

Започва да я люби с език — полека, намирайки между розовите гънки малката перличка, която щеше да й даде най-много наслада. Засмука я. Обиколи я с върха на езика си.

Тя изпъшка. Затрепери.

Той я разтвори с две ръце и отново я засмука. Членът му туптеше от болезнено желание.

Тя говореше нещо несвързано. Посред полугласните ругатни той чуваше името си — отново и отново.

Коленете й заплашваха да се разтреперят, но той я задържа изправена. Нямаше да й позволи да се измъкне. Не и докато не я умори от наслада.

Пъхна два пръста вътре в нея, продължавайки да я измъчва с уста.

— О, Ник.

Усещаше, че е напрегната. Беше близо. Щипна я леко, само колкото да я прати над ръба.

Цялото й тяло се разтърси, когато вътрешните й стени притиснаха пръстите му. Освобождението й забушува около него. Когато последната контракция отшумя, тя се отпусна в очакващите я ръце, сякаш останала без кости. Той я притисна до гърдите си и обхвана трепкащия й секс с едната си ръка.

Залюля я, докато тя се успокояваше, шепнейки нежни думи на ухото й. Започна леко да масажира секса й.

— Не, стига толкова — замоли се тя, когато върхът на единия му пръст докосна чувствителното й място. — Не мога да понеса това.

— Нека аз да преценя, любов моя — прошепна той и я отнесе в леглото си.