Кони Мейсън
Господарят на Дяволския остров (27)

Глава 27

— Докато сме на този остров, няма нищо друго — каза Ив, когато се откъсна от целувката му и си пое треперлив дъх. — Когато си тръгнем, се връщаме в истинския свят. Това е само сега.

Той кимна бавно.

— Не е колкото се надявах, но ще го приема.

Тя вдигна лице към него за целувка с отворени устни, докато ръцете му и океанът играеха по тялото й. Зърната й, твърди и болезнени, опираха в широките му гърди. Тя започна да го целува по врата, вкусвайки солената сладост на кожата му. Той изстена, когато тя пое меката долна част на ухото му между устните си и я засмука.

Чувайки звука на желанието му, тя усети как и нейното се засилва. Празнотата между краката й караше цялото й тяло да пулсира. Като дама знаеше, че трябва да се съпротивлява, когато ръката му намери чатала й и подразни малките й гънки. Но като жена не можеше да го направи.

Гранд Търк беше островът на фантазията. Тук правилата просто не важаха.

Когато пръстите му пробягаха по деликатните й тайни, се плъзнаха лесно навътре. Тя беше хлъзгава и готова. Той я вдигна и я нагласи до тялото си. Върхът му влезе и тя се опита да се спусне надолу, за да го поеме, но движението й беше прекалено рязко. Изръмжа ядосано.

— Дамата в беда ли е?

— Да, по дяволите — избъбри тя, преди да помисли.

Той се засмя, тъжните бръчици по челото му изчезнаха.

— В такъв случай позволи ми да ти се притека на помощ.

И тя искаше да му се притече на помощ. Да изтрие всяка следа от скръб от него.

Безкрайно бавно той плъзна члена си в нея докрай. Задържа я неподвижна, погледът му прогаряше нейния. Островът се изгуби от периферното й зрение. Океанът, който ги галеше, й се стори внезапно отдалечен. Важен беше само този мъж, това сливане, това сърце, биещо срещу гърдите й.

Той я целуна по върха на носа.

— Винаги ще ти идвам на помощ.

— Знам.

Зацелува го по врата, по квадратната челюст, после по брадичката. Той обещаваше повече от облекчение за потребностите на тялото й, макар че тя се наслаждаваше на твърдостта му, изпълваща празнотата в нея. Обещаваше й закрилата на разкошното си тяло.

Но не и закрилата на името си.

Тя отпъди тази мисъл. Докато живееха на острова, такива грижи нямаше да съществуват.

— Ела тук.

Ив придърпа главата му за дълбока и дълга целувка.

Малка палавница такава. Очите на Ник се извърнаха нагоре, преди да се затворят. Тя се гънеше върху него, яздеше члена му, сякаш беше нейният жребец. Беше толкова стегната. Мокрото й кадифе се стягаше около него с всеки тласък. Мусилите на бедрата й се огъваха и се отпускаха. Беше скръстила глезени на гърба му и едната й пета почиваше върху седалището му, галейки гърба му точно над вдлъбнатината, разделяща двете полукълба.

Нямаше нужда да я повдига. Водата и краката й, обвити около него, правеха това. Така ръцете му бяха свободни да докосват всяка частица от разкошната й кожа. Очите му се отвориха при тази мисъл.

— Отпусни се назад — предложи той и свали ръцете й от врата си. — Искам да те погледам.

Тя не се възпротиви, когато той разстла широко ръцете й. Отпусна горната половина на тялото си в прегръдките на океана. Той хвана ханша й, за да я стабилизира и да продължат ритъма, който бяха постигнали. Тя затвори очи и остави водата да я носи, розовите й зърна сочеха към слънцето, гърдите и дългите й коси се движеха с всяка вълна, сякаш тя беше част от цветния риф, разстилащ се около тях.

Негова собствена русалка.

Той навлизаше в нея отново и отново. Веждите й се събраха, устата й се отпусна. Ник познаваше това изражение на измъчен екстаз. Тя беше близо. Той навлезе дълбоко и остана неподвижен, а едната му ръка намери малката й пъпка на удоволствието и започна да я гали.

Тя извика и се разтърси, когато първият спазъм на екстаза й се разля около члена му. Ник прехапа вътрешната повърхност на бузата си, за да не се разлее в нея. Знаеше, че трябва да излезе, за да бъде всичко безопасно, но искаше да почувства радостта й, да се наслаждава на тоталното й отдаване.

Оргазмът й продължаваше, галейки ерекцията му в трескави пулсации. Това го дърпаше все по-близо до ръба на кулминацията. Тестисите му се стегнаха, но още не искаше да се отдели от нея. Копнееше да не бъде сам, когато дойде кулминацията му, но знаеше, че трябва да излезе от нея.

Само още малко, обеща си той, привличайки я по-близо, и я задържа така здраво, че чувстваше как цялото й тяло трепери от силата на освобождението й.

Погледът й срещна неговия и тя разлюля ханша си, притискайки се в него.

— Хайде — замоли се тя. — О, моля те.

Накъсан вик се изтръгна от гърлото му. Сякаш беше зареден пистолет и тя беше дръпнала спусъка. Не можеше да спре, не можеше да се удържи нито миг повече. Семето му избликна в горещи пулсации в нея, той изви гръб, за да навлезе още по-дълбоко, колкото може по-дълбоко. Тя се движеше срещу него, ускорявайки освобождението му.

Ник изръмжа от удоволствие, когато тесният проход на Ив се сви около него. Тогава го връхлетя чувство за вина, въпреки че не можеше да спре. След Хана никога не беше се изливал вътре в жена без предпазно средство. Ако нямаше един от онези кондоми от овчи пикочен мехур, винаги излизаше, отделяше се от партньорката си в този момент на най-дълбока интимност. И винаги се чувстваше горчиво сам.

Взря се в очите на Ив, когато изля и последната си капчица в нея. Тя не беше разстроена. Усмихваше се, сърцето й грееше в тези необикновени морскосини очи. Приемаше го. Целия.

Ами ако забременее? Ужасяващият образ на Хана, умираща на родилната постеля, проряза мозъка му. Божичко, беше изложил Ив на смъртна опасност заради своята небрежност.

— Съжалявам…

— А аз не съжалявам — каза тя, допирайки пръст до устните му.

Тогава го целуна отново и всеки намек за самотност изчезна.

 

 

Ив не броеше дните. С Никълъс се любеха като диви котки при всяка възможност в къщичката им за гости. Откриваха всеки инч от кожата на другия, галейки любимата плът с ръце, устни и езици. Една нощ Ник грабна едно одеяло и я отнесе до уединения плаж. Любиха се нежно, докато прибоят плискаше краката им и звездите кръжаха над главите им.

Тогава дойде денят, когато трюмът на „Сюзан Бел“ се оказа догоре натоварен с буци бяла сол. Ник прати да повикат Хигс да дойде в дома на деловия му партньор. Ив им поднесе питиета, направени от местните производители на ром, и тръгна да излиза от стаята, за да ги остави насаме.

— Не си отивай, Ив — каза Ник. — Плановете ни са свързани и с тебе.

Тя се настани в окачения в приемната хамак, за да слуша разговора им.

— Смяташ да се оттеглиш от длъжността мой пръв помощник и аз уважавам решението ти. От известно време мисля, че си готов сам да командваш кораб — обърна се Ник към Перегрин. — Искам да отведеш „Сюзан Бел“ в Чарлстън.

— Поверявате ми кораба си? — Смаяна усмивка огря лицето на господин Хигс, но в следващия миг угасна.

— Но, к’питане, ами вие и госпожица Ъпшел?

Ив отбеляза мислено, че господин Хигс е на сушата и не заеква. Нещо се беше променило.

— Последния път, когато бяхме тук, поръчах да се построи малък платноход с надеждата да го ръководиш под моя команда. Исках да бъде изненада, нали разбираш. Но сега ние ще се качим на него, за да се върнем в Бермуда — каза Ник. — Казват, че ще бъдат готови след една седмица. Остави ми пет-шест души екипаж и младия Реджи и ще се справим.

— Ами вие какво ще кажете, госпожице Ъпшел? — запита господин Хигс с каменно лице. — Не бихте ли искали да отплавате със „Сюзан Бел“ до Чарлстън? Натам се бяхте запътили всъщност.

От много време насам Ив не беше мислила сериозно да търси вуйчо си в Каролина. Съзнаваше, че Ник създава извинения за двама им, за да останат по-дълго на Гранд Търк. Любенето им в последните дни беше обагрено от тревожността на онези, които знаят, че времето им изтича.

— Не възразявам да остана тук още малко — каза тя, спотаявайки една усмивка, която запазваше само за Ник. — Освен това, ако сляза на пристанището в Чарлсгън, без да ме придружава жена, репутацията ми ще се разпадне на парченца.

Такива неща нямаха значение на Гранд Търк. Тя започваше да забравя защо имат толкова голямо значение другаде.

— Ето затова ти уредих камериерка, когато потеглим за Сейнт Джордж — каза Ник с усмивка.

Затова беше искал тя да присъства на този разговор, осъзна Ив. Беше успял да удължи идиличната им интерлюдия и да защити репутацията й, когато тя свърши. Само ако просто й предложеше брак, нямаше да има нужда времето им заедно да свършва.

Но мъж, който възнамерява да се ожени за някоя девойка, се грижи за доброто й представяне пред хората. Може би тази прислужница и загрижеността бяха прелюдия към предложение за брак.

— Много хора видяха как ме занесе на борда на „Сюзан Бел“ — изтъкна тя.

— Хората помнят колкото еднодневки, когато става дума за такива нещо — каза Ник. — Повече ще се интересуват от факта, че сме оцелели в онази буря и сме се върнали с нова шхуна. Ако се върнеш, придружена от прислужница, ще предположат, че си заминала заедно с прислужница.

Хигс кимна бавно.

— Вярно е.

— Познаваш агента, с когото работим в Чарлстън, толкова добре, колкото и аз — обърна се Ник към първия си помощник. — Свърши работата както обикновено и когато се върнеш в Сейнт Джордж, шхуната ще те чака да я командваш. — Ник изгледа Хигс с присвити очи. — Ако още желаеш да плаваш под моя флаг.

Хигс помисли за миг, после протегна ръка.

— Да, Никълъс. Разбрахме се.

За първи път Ив чу господин Хигс да се обръща към капитана си като към равен. Това изглеждаше уместно.

— Добре — каза Ник, когато си стиснаха ръцете за новото партньорство. — Очаквам да отплаваш с отлива днес следобед.

— Да, „Сюзан Бел“ е готова за отплаване. Не се безпокой. Ще се грижа добре за кораба.

Хигс се поклони на Ив и излезе.

Ник се отпусна до нея в хамака. Сгуши дългото си тяло до нейното и преметна крак върху нейните.

— Умно направено — каза тя.

— Радвам се, че одобряваш. — Той прокара два пръста по връхчетата на гърдите й и започна да си играе с едното й зърно. — Откарването на новия кораб до Сейнт Джордж ни купува още време.

Тя покри ръката му, за да я накара да спре. Нямаше нужда тялото й да я разсейва с реакцията си точно сега.

— Има и друг начин това да се постигне.

Чувствената му усмивка избледня.

— Ив, знаеш, че не си ми безразлична. Повече, отколкото съм искал да е така.

— Но няма да се ожениш за мене.

— Вече съм доказал, че не ме бива за съпруг — каза той. — Не съм променил мнението си за брака.

— А аз не съм променила моето за положението на твоя любовница — отвърна тя рязко, сковавайки се в ръцете му.

Той прокара нежно устни по ръба на челюстта й и очерта нежна пътечка от целувки до ухото й.

— Може да не си забелязала, но в действителност си ми любовница.

Тя се измъкна от хамака, нарушавайки равновесието, и движението й го изтърси на пода.

— Не, не съм ти любовница. Но това е ситуация, която и двамата знаем, че ще се промени. Може да започне още сега.

И излезе, без да погледне назад.

Заключи вратата си за тази нощ. Женският й период беше дошъл и във всички случаи нямаше да може да го приеме в леглото си. Беше толкова закъснял, че тя беше започнала да подозира, че може да е заченала. Беше едновременно разочарована и облекчена, че не е станало така.

Нищо не би й харесало повече от това, да роди дете от Ник. Но ако той не се оженеше за нея заради самата нея, тя не искаше да го принуждава с копеле, което има нужда от име.

Той почука отново на вратата й на следващата нощ, но тя отказа да го пусне.

Вечерта след това той дори не се опита.

Пристигна новата й камериерка — мълчалива млада островитянка с тъмна синина на челюстта. Явно искаше да се махне от Гранд Търк и искаше да се хареса на Ив, но понеже се боеше да говори, не представляваше особено добра компания. Ив нямаше с какво да облекчи потискащите си мисли.

Трябваше да приеме предложението на господин Хигс да я закара до Чарлстън. Но не можеше да изостави Никълъс. Той със сигурност щеше да се вслуша в здравия разум.

Когато дойде денят новата шхуна да отплава за Сейнт Джордж, той изпрати Реджи да я вземе. Тя се прости със сълзи на очи с домакините си Мая и Хю, като се извини за отсъствието на, Ник.

— Побързайте, госпожице — каза момчето. — Капитанът рече, че по-скоро ще ви остави, отколкото да ви вземе… оу! Не биваше да го казвам. Няма да му кажете, нали?

— Не, Реджи — отвърна тя. — Няма да го чуе от мене.