Кони Мейсън
Господарят на Дяволския остров (14)

Глава 14

Ив отметна чаршафите и изруга луната. Сребристата светлина си намираше опипом път през пречките на жалузите и по леглото й. Не я оставяше да спи. Тя спусна крака от леглото и нахлузи чехлите. Дръпна дългата завеса, която закриваше вратата към малката частна градина пред стаята й. Може би малко свеж въздух.

Не само луната я смущаваше.

Нещо цъфтеше пред вратата й. Нещо диво, забранено и неописуемо сладко. Ароматът се увиваше около нея, приканваше я да излезе навън, да се предаде, да се изгуби в екзотичното му ухание.

Не беше просто съблазнителният парфюм на някое цвете с непроизносимо име, осъзна тя с въздишка. Не беше нещо, което да може да помирише.

Беше мъжът. Мъжът, чиято стая беше на няколко крачки от нейната.

Никълъс Скот не я оставяше да спи.

През целия ден се беше опитвала да спори със самата себе си. Беше се мъчила да се самоубеди, че се страхува да удържи на думата, която беше дала на черноокия дявол. Да си казва, че ако удържи на думата си, а една дама трябва да бъде на висотата на думите си, ще го направи само по задължение. Ще стисне зъби и ще се подложи на докосването му, докато и последната песъчинка не падне в пясъчния часовник.

Тогава ще му се изсмее в лицето и ще се върне в собствената си стая с непокътната чест и наложила мнението си. Той щеше да бъде длъжен да я отведе в Чарлстън, щом види, че няма смисъл да продължава да преследва нейната девственост.

Само да можеше да открие брата на майка си в Ричмънд. Независимо дали щеше да се омъжи, или щеше да изживее дните си като стара мома във вуйчовия си дом, щеше да направи каквото е необходимо, за да живее безукорно. Никога нямаше да се остави на милостта на непознати. Семейството й щеше да се погрижи за нея.

Никой никога нямаше вече да я бичува.

И ако за постигането на тази цел трябваше да позволи на Никълъс Скот неговия миг на триумф, така да бъде. Щеше да издържи и да излезе от това ненакърнена.

В затвора Нюгейт беше развила истински талант да лъже. Но сега дори тя не би могла да преглътне собствените си опашати лъжи.

Не беше само любопитство — какво ще прави Никълъс с нея. Тя искаше нежно, а не грубо докосване.

И по дяволите всичко — искаше Никълъс Скот да бъде онзи, който да я докосва. Само да я докосва. Беше обещал.

Какво беше станало, че да го накара да реши, че сега не иска това?

Трябваше да разбере. Ив облече пеньоара над памучната риза и излезе от стаята си, преди да успее да се саморазубеди.

Резето изтрака неестествено силно за ушите й. Но когато излезе в коридора, вслушвайки се дали няма още някой да се размърда, не чу нищо. Преди смелостта й да се изпари, прекоси внимателно коридора и застана пред стаята на Никълъс.

Вдигна ръка, за да почука, но замря.

Ами ако чуе още някои, освен капитана?

Пробва дръжката. Тя се обърна в ръката й. Ив отвори вратата и влезе вътре.

Нямаше никого в голямото легло, заело средата на това мъжко пространство. Но завивките бяха набрани и объркани като нейните.

— Ако идваш за среброто, сбъркала си стаята.

Гласът му я накара да подскочи. Тогава го видя, широкоплещестият му силует се открояваше на фона на един висок прозорец. Луната го осветяваше в гръб, но Ив можеше да каже, че е гол. Трябваше да го очаква.

Как иначе да спи Господарят на Дяволския остров?

Всяка извивка на мускулите му изпъкваше, ярко очертана, луната целуваше всяка линия на фигурата му. Опираше се на перваза с две ръце, все още загледан към морето. Устата й пресъхна.

— Но не си дошла тук за среброто, нали, Ив?

— Откъде… — Гласът й трепна и тя преглътна мъчително. Той дори не си беше дал труда да се обърне. — Откъде знаете, че съм аз?

— Познавам стъпките ти — изрече той, обръщайки се полека към нея. — Познавам мириса на кожата ти. Какво друго искаш да опозная?

Тя искаше той да опознае всеки инч от тялото й и да не трепва от грозните части. Но не би могла да се принуди да му го каже.

— Бих искала да знаеш, че спазвам уговорките.

Той тръгна към нея. Беше прекалено тъмно, за да види всичко ясно, но кратките зървания бяха нещо великолепно. Беше ходила веднъж в менажерия като малка и беше видяла истински жив лъв от Африка. Диво развята грива, трептяща сила във всяка движение, неудържима мъжественост, излъчваща се от всяка пора — лъвът в най-добрата си форма беше нищо в сравнение с този мъж. Тя не можеше да отвърне поглед от него.

— Освободих те от тази глупост. Не ми дължиш нищо.

Гласът му излизаше като ниско ръмжащо мъркане.

Щеше ли да я е грижа, ако я изяде жива?

— Дължа ти живота си.

— И ми благодари. — Зъбите му проблеснаха в мрака. — Да не би да си дошла отново да ми благодариш, Ив?

— Дойдох, защото… защото имаш пясъчен часовник и… защото никой от нас май не може да заспи.

Той спря на една ръка от нея. Тя беше виждала всякакви сексуални сношения в голямата обща килия в Нюгейт, но никога не беше виждала по-красив образец на мъжественост от този, който сега стоеше с изправен член пред нея.

— Какво искаш? — запита той.

Напрежението в гласа му личеше ясно. Би се заклела, че може да изстреля с него стрела, която да долети чак до Бристол.

— Обеща, че… само ще ме докосваш.

— И искаш да те докосвам?

Той направи една крачка към нея.

Тя кимна, не се доверяваше на гласа си.

Той направи още една крачка към нея. Тя опря длан на голите му гърди. Сърцето му препускаше в галоп.

— Часовникът — прошепна тя.

— Така ли ще бъде?

Тя кимна и започна да сваля пеньоара си.

— Недей — заповяда той. — Аз ще го сваля.

После прекоси стаята и обърна пясъчния часовник, който седеше на масичката до леглото му. Върна се бавно при нея.

— Не забравяй, че си тук, защото ти поиска така. Ти помоли за това.

Резецът на нещо тъмно и опасно се промъкна в тона му.

— Ако поискам да си тръгна…

— Няма да поискаш. — Гласът му се сниши до шепот. — Но ако поискаш, няма да те спра. Заклевам се във всичко свято.

Остана неподвижен. Стори й се, че дори не диша. После, макар че устните му едва-едва се раздвижиха, тя чу една дума.

— Остани.

Думата отекна дълбоко в главата й. Но страданието в тази единствена дума беше толкова дълбоко, че тя си пое остро дъх. В този момент като че ли усети малко от това, което чувстваше той.

Той се измъчваше.

Беше застанал на ръба на някаква пропаст и едва удържаше равновесие.

— Какво искаш да направя? — запита тя.

Облекчението се разля в него на осезаеми вълни.

— Нищо. Просто остани. Аз ще направя каквото е необходимо.

Той не помръдна, но мускулите на голите му ръце трепнаха под кожата. Погледът му срещна нейния, сякаш го беше страх да погледне другаде.

Устата му се изви в кратка усмивка. Той вдигна ръце към лицето й, леко притискайки пръсти към челото и слепоочията й. Клепачите й се затвориха, когато ръцете му ги докоснаха и продължиха към бузите. Той прокара палец по открехнатите й устни.

Беше се изкъпал преди лягане. Ръката му миришеше на сапун и на него. Ив го вдъхна. Ръцете му се спуснаха надолу. Тя отвори очи и вдигна поглед към него, докато силните му пръсти обхващаха гърлото й.

Тя беше изцяло в негова власт и го знаеше. Той можеше да й извие врата и да изхвърли тялото й от скалите зад къщата. Отливът щеше да я отнесе далече и никой нямаше да разбере. Паника сви стомаха й.

Беше се заклела повече никога да не се оставя във властта на друг човек. Но въпреки това в лицето му имаше нещо, такава нежност, че тя беше уверена, че той няма намерение да я нарани.

Той плъзна ръце надолу по лактите и ръцете й, същевременно събличайки пеньоара й. Кожата й пламтеше в наслада под докосването му. Пеньоарът се свлече и падна в краката й.

Когато той стигна до китките й, хвана едната и я привлече между телата им, описвайки кръгове около всеки пръст с показалеца си. Беше погълнат от всяка частица от нея, сякаш искаше да я запамети.

След като изследва дясната й ръка, юрната и долната й част, кокалчетата на пръстите и дланта, галейки ги бавно и обстойно, той я положи на рамото си и срещна погледа й за миг, сякаш за да се увери, че тя е съгласна ръката й да стои там. Устните й неволно се извиха нагоре и тя леко стисна рамото му.

Той й се усмихна и лунната светлина като че ли се завъртя около него, внасяйки сребрист пламък в насладата му.

Отдаде на другата й ръка същото подробно и спокойно внимание. Когато свърши, я поднесе към устните си, накара пръстите й да се изправят и положи лека целувка на дланта й. После пое два пръста в устата си и ги засмука.

Коремът й се сви. Ако Ник беше разпалил бунт във вътрешностите й само любейки ръце й, господ да й е на помощ, когато се придвижи към по-чувствителни места.

Когато лявата й ръка се установи на другото му рамо, той отново впи очи в нейните. Ръцете му намериха връзката на ризата й и я развързаха. Той разтвори тънката памучна материя и я отмести. Оголи гърдите и.

Тогава погледът му слезе по-надолу. Тя затаи дъх, докато той се взираше напрегнато в нея.

— Толкова си красива.

Сърцето й подскочи.

Той прокара кокалчето на пръста си по едното й зърно и то се надигна в стегнат възел. Нажежено до бяло послание се разля от гърдата към утробата й. Тя затвори очи и почувства топлината му, докато той прокарваше върховете на пръстите си по вдлъбнатината под всяка гърда. После ги обхвана в дланите си и прокара палци по стегнатите й зърна. Тя прехапа устни, за да не се извие към него.

Когато Ив отвори очи, той още гледаше гърдите й. Жаждата на лицето му я накара да изпита болка. Тя си пое дъх на пресекулки.

— Вдигни ръце — заповяда той.

Тя ги вдигна във вековния жест на предаване. Той сви ризата й в юмруците си и измъкна дрехата над главата й.

Отпусна се на едно коляно и прокара устни по ребрата й. Направи няколко обиколки на пъпа й, преди да потопи пръст във вдлъбнатината. Прилепи длани върху ханша й. Горещият му дъх облъхна корема й, карайки косъмчетата на чатала й да се раздвижват с всяко издишване.

— Разтвори крака.

Гласът му прозвуча пресипнало.

Стиснала зъби, тя се подчини и той нахлу в нея леко, дразнейки с пръст най-интимната й цепнатина. Започна да я изследва нежно, откривайки всяка гънчица, като заобикаляше най-чувствителното й място с влудяваща бавност. Тялото й реагира с ново овлажняване и силно пулсиране. Тя едва не извика, когато той се дръпна и премести ръка надолу по бедрата й.

Това е лудост, казваше си тя. Не биваше да флиртува с пропадането в бездната само защото лунната светлина не я оставя да спи. Но той удържаше на обещанието си само да я докосва. Докато прокарваше длани по пищялките и глезените й, тя усети полъха на собствената си възбуда, мускусен и сладък.

Желанието ставаше все по-остро. Никълъс я докосваше на много по-дълбоки места, не просто по кожата — а там, където се криеше душата й, където строго пазеното й сърце се гушеше зад правила, приличие и изисквания. Той пробиваше защитата й и я караше да се извива към него с дълбока, пулсираща болка.

И ако тя можеше да подуши мириса на възбудата си, той сигурно също го подушваше. Тя стисна устни смутена.

— Не се тревожи, Ив — изрече той меко. — Мисля, че миришеш чудесно.

— Откъде знаеш какво мисля?

— Не чувам мислите ти — каза той, докато се изправяше и свеждаше поглед към нея. — Но имаш пълното ми внимание. Усещам как се чувстваш, от всяко вдишване и трепване на мускул. Трябва да знам какво усещаш, за да знам как да те докосвам. Мога добре да отгатна мислите ти.

В такъв случай тя наистина беше изцяло в негова власт.

Той се наведе леко към нея. Върхът на члена му докосна корема й и тя си помисли, че ще я целуне, но той замря и се изправи.

— Обърни се — заповяда с малко по-суров тон.

Тя разбра, че той се мъчи да се сдържа, а това показваше, че се бори.

Може би, би могла да отгатне и какво мисли, и то доста точно.

Ив трепна, когато той докосна гърба й. Тогава ръцете му се спуснаха по плешките й и покрай гръбнака. Тя започна да се отпуска. С леки като перо докосвания той се спираше на всяка резка, от което ненаранената кожа между белезите започваше да трепти.

— Усещаш ли това?

Тя поклати отрицателно глава. Осъзна, че той сигурно докосва горната повърхност на белезите. Една част от гърба й беше мъртва. Той сведе уста към рамото й.

Тази част от нея беше прекрасно жива.

Той започна да полага леки целувки надолу по гърба й. За всяка резка, оставена от мъчителите й, той полагаше своята уста поне десет пъти. Когато стигна до кръста й, по бузите й се стичаха сълзи.

Раменете й се разтрепериха, той навярно беше чул как тя затаява дъх, опитвайки се да сподави хлипанията си.

Той стана и обви ръце около нея, привличайки я към твърдите си гърди, долепвайки седалището й до набъбналите си слабини.

— Между нас няма да има сълзи. Само удоволствие. Позволено е само блаженство. — Гласът му вибрираше ниско в ухото й, докато една от ръцете му посягаше да обхване зърното й. — Няма място за миналото. Никаква мисъл за бъдещето. Има само сега.

Беше толкова горещ, почти трескав срещу кожата й. Малко й оставаше да се стопи в него.

— Искам само да усещаш.

Ръцете му се плъзнаха надолу и обхванаха седалището й. Той започна да масажира плътта й, повдигаше и разстилаше, дразнеше чувствителната гънка.

Тя се питаше дали няма да избухне в пламъци.

— Знаеш ли колко си красива? — прошепна той, докато коленичеше, за да прокара длани по задната повърхност на бедрата й, забавяйки се в ямката зад коленете, където пораждаше гъдел.

Тя усещаше само едно — колко добре я кара да се чувства.

Той премести ръка по-нагоре, към седалището, после пак надолу. Докосването му породи вълни от наслада.

— Толкова си гладка — каза той. — Толкова хладна.

Тя почти усещаше собствената си кожа чрез неговите пръсти.

И неговото удоволствие от това, което той усещаше.

Ив се разтрепери. Тя му се предаваше изцяло. Някакъв наркотик ли имаше в аромата на цветето цъфтящо пред вратата й? Не биваше да се предава така безвъзвратно, че да губи усещане къде свършва тя и къде започва той.

Той плъзна ръка между краката й, за да подразни отново малката и точка на удоволствие. В слабините й се събираше топлина. Ако я обърнеше и отново сложеше уста върху нея, както в стаята й, този път тя щеше да бъде изгубена.

— Спри — замоли се тя.

Той дръпна ръка и застана зад нея.

— Пясъкът още не е изтекъл.

Тя погледна към часовника. Долната му половина беше две трети пълна. Тя беше изгубила всякакво усещане за отминаващото време, докато той отмиваше с целувки всички болки и обсипваше с нежно внимание кожата й с ръце и уста. Само да можеше да издържи още малко, щеше да успее да си тръгне с непокътнато самоуважение. Щеше да докаже, че все още напълно се владее.

— Страхуваш ли се от мене, Ив?

Хвана плитката й и я поднесе към устата си за целувка. Вдъхна дълбоко, после със зъби дръпна панделката, с която беше вързана косата й. Възелът се развърза.

— Не — каза тя. — Не се страхувам от тебе.

Страхувам се от себе си. Ако се беше опитал да я вземе така, както грубияните в Нюгейт, със сграбчване и забиване, тя щеше да се бори със зъби и нокти. Никой не се беше осмелил да пробва втори път, особено след като тя беше наострила лъжицата си като смъртоносно оръжие и едва не беше скопила един от тях.

Но срещу неочакваната и неумолима нежност на Ник нямаше никаква защита.

— Трепериш. — Той започна да масажира кожата на главата й, после разплете плитката й и разстла косата по раменете й. — Отнасям се с тебе като с дама, каквато си, Ив. Нямаш причина да се оплакваш, нали?

— Не. — Тогава дръзкото любопитство я накара да запита: — А ако не бях дама, какво щеше да направиш?

Той издаде нисък стон и сниши устни към ухото й.

— Ако не беше дама, щях да направя нещо такова.

Никълъс обви ръка около талията й и изведнъж я преви назад. Тънките и пръсти се плъзнаха по чамовия под, за да се хванат за него. Той покри секса й с цялата си ръка и пъхна пръст в нея, спирайки при тънкия щит на невинността й. Косата й опираше пода. Само ръката му, която я покриваше, му пречеше да вмъкне члена си в нея.

— Това им липсва на дамите — изрече той накъсано. — Хубаво здраво чукане.

— Закле се… само да ме докосваш.

— Да, и само те докосвам — изръмжа той. — И малкият ми войник ще докосне местата, които пръстите ми не достигат.

— Моля те, недей.

— Не се лъжи. Искаш го. Не можеш да излъжеш мъж, който държи мокрото ти котенце в ръката си. Остава ми четвърт час. Много време, за да те накарам да припаднеш от чукане, момиче.

Стисна талията й още по-здраво и тя го усети как трепери. Тялото й още изригваше жаждата си в болезнени пулсации.

— Не така — изхленчи тя.

Той изръмжа ниско и я пусна.

Коленете на Ив омекнаха и тя се отпусна на ръце и крака. После седна тежко на пода и се извърна към него.

Никълъс продължаваше да стои, с потрепващи ноздри, поемайки си дъх дълбоко и на пресекулки. Когато я погледна, очите му бяха като на обезумял жребец, подлудял от жажда за съвкупление, готов да обязди всичко, оказало се наблизо.

Страх пробяга по гръбнака й.

— Никълъс?

— Излизай — каза той, едва помръдвайки устни. — За бога, ако не смяташ да останеш, иди си веднага.

Нямаше нужда да й се казва два пъти. Грабна ризата и пеньоара си и изтича към вратата. Без да обръща внимание на това, че е гола, я отвори и хукна по коридора към собствената си стая.

Не спря, докато не затвори вратата и не спусна резето. Придърпа един стол и подпря дръжката за всеки случай. Тогава се отпусна на студения чамов под и зарови лице в ръцете си.

Нямаше как да излъже самата себе си. Не й беше останало нито късче достойнство. Беше дразнила Никълъс Скот. Беше го довела само на инч от ръба на издръжливостта му и се беше спасила само благодарение на милостта му, не благодарение на своята морална коректност или на способността си да остава хладна и дистанцирана.

Можеше да се опитва да заблуди света, но не беше никаква дама.

Сега и двамата го знаеха.