Кони Мейсън
Господарят на Дяволския остров (17)

Глава 17

Ив не беше говорила с бога, откакто я бяха бичували. О, може да беше изрекла кратичка молитва, когато видя онази акула, но всичко се беше случила толкова бързо, че едва ли можеше да се брои. Отиваше на черква, когато случаят изискваше, защото „така се прави“. Дори преди този зловещ ден, когато беше унизена и дамгосана, винаги беше разчитала на себе си, вместо да търси божествена намеса. Изглеждаше признак на слабост да очаква помощ от небето, когато е напълно способна сама да си помогне.

А след като я бяха осъдили, нямаше какво да каже на едно божество, което беше позволило невинна млада жена да претърпи болката и унижението от бичуването.

Сега имаше много какво да каже на бога.

След като господин Хигс я беше оставил на тъмно и заключена, тя не можеше да направи нищо друго, освен да се свие на пода и да се моли.

Молеше се за мъжете, изпомпващи нахлулата вода. Всеки път, щом корабът се наклонеше, Ив се молеше дано „Сюзан Бел“ да не се преобърне с кила към небето. Молеше се за собствената си душа, признавайки, че не е толкова невинна, колкото й се искаше да вярва.

Но най-вече се молеше за мъжа, завързал се към кормилото.

Молеше се за живота на Ник там в мрака. Да, именно неговото упорство ги беше въвлякло в това ужасно положение, но именно неговата сила и смелост можеха да ги извадят от него.

Тя изричаше на глас страховете си. Молеше се за милост за Никълъс, надявайки се, че бог я чува в тъмнината. Не виждаше как той би могъл дори да я забележи, тъй като едва чуваше собствените си думи посред рева на морето и вятъра и ужасните стенания на дървените части на кораба.

Страхуваше се, че „Сюзан Бел“ може да се разпадне на трески във всеки момент.

Щом вълните плиснеха затворените й прозорци, тя затаяваше дъх, питайки се дали Никълъс прави същото. Или дали тялото му е увиснало безжизнено върху кормилото?

Десетки различни образи на Никълъс Скот танцуваха пред невиждащите й очи — замислен, страстен, засмян, яростен, любезен, опасен, смел до безразсъдство — и всички й се подиграваха, всички я канеха на опита прекрасната му лудост.

Всички се опитваха сега да спасят нейния живот и този на всички други живи души на борда.

— Запази го, господи — шепнеше тя, докато я обземаше слабост, потапяйки я във вцепенение.

Тя се сви на стегната малка топка, притиснала колене към гърдите си. Времето се разширяваше и се свиваше около нея, докато не й остана друго, освен да го мери с всяко следващо разлюляване, с всеки следващ дъх, с всеки следващ удар на сърцето, отекващ в ушите й.

— Спаси живота му — шепнеше тя с гърло, пресипнало от молби. — Спаси Никълъс Скот, защото… защото… го обичам.

Тогава сякаш някой й затвори клепачите въпреки вятъра и вълните и тя се отпусна в чернотата на изтощението като камъче, пуснато в кладенец.

Някой викаше. Звукът се набиваше в ушите й, но тя не разбираше думите. Опита се да отвори очи, но клепачите и бяха сякаш заковани. Тя се надигна и разтърка очи.

Палубата под нея се полюшваше нежно. Слънцето се промушваше през цепките покрай капаците, изпращайки тънки струйки светлина в каютата.

Чу стъпки навън, в коридора пред вратата. Някой отметна резето и отвори вратата с ритник.

— Полека, момчета — казваше Хигс, докато няколко моряци се мъчеха да се проврат през тесния отвор, носейки тежък товар. — Внимавайте за главата му.

Никълъс! Ив скочи на крака.

— Какво е станало, господин Хигс?

— Преживяхме бурята — каза той уморено.

— Благодарение на к’питана — вметна Тейтъм.

— Да, цялата нощ и по-голямата част от деня държа кораба да не пропадне в дупка — намръщи се Хигс. — Но преди да успеем да се отделим от помпите и да го освободим, май е получил силен удар в главата. Опитахме се да действаме бързо, преди да слезем, само че може да съм пропуснал нещо.

— Всяка буря измъква много неща от дълбокото — вметна Тейтъм. — Може някоя русалка да е цапнала к’питана с опашка.

— Стига си хленчил. Ще изплашиш суеверните — заповяда Хигс. — Обзалагам се, че го е цапнал някой незавързан скрипец или откъснато парче от релинга. Във всеки случай, цапнало го е здравата.

— Ето — каза Ив, дърпайки покривката на койката, за да могат мъжете да положат Никълъс. Очите му бяха затворени, кожата му имаше нездравия цвят на престояла говежда лой. Сърцето й замръзна, не успяваше да си поеме дъх. — Жив ли е?

— Да, госпожице — отговори Тейтъм. — Макар че трябваше да проверя два пъти, за да се убедя.

Сърцето й прескочи още веднъж.

— За такива като к’питан Скот трябва повече от леко чукване на каничката. — Гласът на Тейтъм беше още по-груб от обичайното. — Но той е в доста добра форма. Предполагам, че дама като вас не умее много да се грижи за болен?

 

 

— Подценявате ме, господин Тейтъм — изрече тя, надявайки се да го е казала по-компетентно, отколкото се чувстваше. Тези мъже се бяха мъчили през цялата буря да я опазят от гнева на морето, но работата им още не беше приключила. Тя подозираше, че корабът е претърпял сериозни щети и ще са необходими всички хора, за да го поправят. Най-малкото, което можеше да направи, беше да се погрижи за капитана им. — Донесете ми кана гореща вода и парцали. Чисти парцали, ако може.

— Хайде, момчета. Чухте я. — Тейтъм дръпна перчема си в подобие на поздрав и изведе моряците от каютата. — Имаме много работа. Лейди Ник пое нещата в свои ръце, струва ми се.

— Лейди Ник? — повтори тя.

Хигс отвори капаците и в каютата нахлу светлина.

— Трябва да ги извините, госпожице — изрече той, премигвайки полека. Тъмни петна личаха под уморените му очи като дълбоки синини. — Те са обикновени моряци. Лорд Ник ви е избрал, затова според тях трябва да сте неговата лейди. Лейди Ник.

— Хмм. — Има и по-лоши неща, помисли си тя. — Добре, помогнете ми да го измъкна от тези мокротии.

— Веднага — отзова се Хигс и задърпа ботушите на Ник. — Вдигнете това одеяло, докато му махна панталоните и останалото.

Ив се усмихна и се подчини, без да каже и дума, отмествайки поглед. Беше благодарна за спокойното, тихо присъствие на Перегрин. Вече беше видяла всяка част от Никълъс, но Хигс, изглежда, искаше всичко да бъде благоприлично. На Никълъс изобщо нямаше да му пука, дори щеше да се развесели, ако тя го съблича.

След като Хигс покри капитана до кръста, Ив смъкна одеялото и му помогна да изправят Ник да седне, за да може Хигс да му свали ризата.

— О! — Тя закри уста с ръка.

На възглавницата имаше малко кръв.

С пепеляво лице Хигс раздели косата на Ник, за да намери сцепена кожа и буца колкото гъше яйце в основата на черепа му.

— Това не го видях одеве. Какво да направим?

Ив беше виждала двама мъже с подобни наранявания, докато беше в затвора Нюгейт. Единият се свести след известно време, оплака се, че коремът му е празен и главата го боли така, че нищо не вижда.

Другият изобщо не се свести.

— Мога да го измия от солта — каза тя, забелязвайки ситните зрънца, захванати в тъмните косми на ръцете и гърдите му. — После, господин Хигс, ни остава само да чакаме и да се надяваме.

Хигс се прокашля.

— Гледах веднъж лекар да прави трепанация на един джентълмен с такава рана. Той каза, че това намалява налягането и позволява тялото да се излекува. Ако не беше той, пациентът нямаше да оживее. Нямаме хирург на борда, но с ваша помощ, вярвам, че…

— В никакъв случай! — отвърна Ив ужасена. — Никой няма да му отваря черепа.

Тейтъм се върна с каната и парцалите, после изчезна, за да върши друга работа. Ив наля малко гореща вода в един леген и намокри парцалите.

— Мога да се справя оттук нататък, господин Хигс — каза тя вече по-мило. — Имате нужда от почивка.

— Да, госпожице — отвърна той. — Надявам се да се справите. — Тогава младото му лице се вцепени и той се изправи в цял ръст. Сякаш беше пораснал с няколко инча в краткото време, откакто го познаваше. — Щом к’питанът е на легло, сега аз командвам. С такава рана не можем много да чакаме, иначе ще стане късно. Ще чакаме до утре сутринта, до осмата камбана, и тогава ще направя трепанация. Със или без ваша помощ.

Хигс се обърна и излезе от каютата.

Ив сведе поглед към Ник, наблюдавайки как гърдите му се повдигат и спадат в плитко дишане.

— Обучил си този младеж толкова добре, че даже започва да действа като тебе — упорит, самоуверен и не го интересуват последиците — изрече тя тихо. — И ако не искаш да направи нещо, за което и двамата може ужасно да съжалите, трябва да се събудиш преди осмата камбана.

Намери бурканче сапун и изми лицето му. В дълбокото отпускане на този неестествен сън всички бръчки бяха изчезнали от челото му. Никълъс изглеждаше много по-млад, с изключение на наболата двудневна брада. Ив помисли дали да не го обръсне, но се отказа. Не искаше да държи бръснач до гърлото му, ако случайно той се събуди изведнъж.

Насапуниса един парцал и изми ръцете и гърдите му. Ръцете му бяха подути и набити с тресчици, на едното рамо имаше жестока синина. Ив беше виждала тежките кожени ремъци, с които кормчиите се привързваха към кормилото, за да не му позволят да се изплъзне от ръцете им и да излезе от контрол при лошо време. Ремъкът се беше врязал дълбоко в плътта му.

Тя намери шивашки комплект на една от лавиците му и с иглата извади тресчиците от пръстите и дланите му. Когато проми раните му със съдържанието на плоското сребърно шише, той дори не трепна. Сигурен признак, че не чувства нищо.

Тя подви долната част на чаршафа и изми стъпалата и краката му. Когато подви одеялата около него, лицето му още беше смъртно бледо.

Отвори кърмовите прозорци, за да влезе въздух. Звук от удари на чукове и стържене на триони долетя до нея заедно със свежия солен дъх на морето.

— Хората от екипажа ти работят, а ти тук мързелуваш като някой дембел.

Надяваше се гласът й да го накара да се размърда. Но той не трепна дори с една мигла.

Ив взе парче чист плат и обърна главата му настрана, за да измие раната на тила. Кръвта беше слепила косата му, но тя отми съсиреното. Той не реагира, когато тя намокри мястото с уиски. Единственото хубаво нещо беше, че буцата точно под прореза не се беше увеличила.

Ник имаше малка тъмна бенка отдясно на линията на косата, точно зад ухото. Тя се наведе и леко целуна малкото несъвършенство. После го обърна целия настрани, за да насапуниса широкия му гръб и седалището и да отмие и последния остатък от сол. След това го положи пак по гръб във вдлъбнатината на пухения дюшек.

Оставаше само една част от него, която не беше измила.

„Сега не е време да се правя на скромна“, каза си тя. Не че не беше виждала члена и тестисите на Ник. Но когато дръпна чаршафа и го погледна, видя, че този път е различно.

Тестисите му лежаха отпуснати и членът му почиваше върху тях. Спокоен. Мек. Уязвим. Вълна от нежност се разля в нея.

Обичам този мъж, помисли тя учудена. Покри го с две ръце.

И членът му възкръсна под дланите й.

— Слава богу! — изкиска се Ив, докато сапунисваше тази част от него, за да махне солената корица, която иначе щеше да го възпали. Благодарение на действията й той започна да нараства и да се раздува до забележителна големина. — Май тази част от тебе определено ще оживее, Никълъс Скот.

Погледна към лицето му, надявайки се да го види как я гледа изпод полуспуснатите си тъмни мигли, но той не помръдна. Дори не трепна. Не се усмихна. Не вдигна въпросително вежда.

Усмивката й се стопи. Подсуши го и издърпа чаршафа до брадичката му.

Беше време пак да поговори сериозно с бога.

И не мислеше, че може да се пазари с небесния повелител, докато членът на Ник е в ръката й.