Кони Мейсън
Господарят на Дяволския остров (25)

Глава 25

Ник остави Ив в уединението на стаята за гости и се присъедини към приятелите си в главната стая на необикновения им дом. Вътрешните варовикови стени бяха инкрустирани с парчета мидени черупки и Мая беше украсила пространството в необикновения си островен стил, комплектувано с хамак, окачен на таванските греди. Ник се настани в него и позволи на Хю да пъхне в ръката му един рог с вино от финикова палма.

Двамата заговориха за добива на сол и за цената на товара от кедрово дърво, който беше пристигнал с кораба на Ник, а после разговорът се прехвърли върху делата на островните „местни“ — хората, които живееха тук от рождение или — както Хю — които нямаха друго място, което да нарекат „дом“. Независимо колко време беше минало от последното му посещение, Ник винаги се чувстваше така, сякаш с добрите си приятели се връща в същия разговор, с който са се разделили преди.

— Твоята дама е много хубава, Ник — каза Мая, докато се настаняваше на куп възглавници на хладния под. — И сърцето й ли е такова сладко като лицето?

— Сладка ли? Ив? — запита невярващо Ник. — Има език като оцет, лесно избухва, освен това е страстна, упорита като муле и целенасочена, но сладка — в никакъв случай.

— Говори като влюбен — каза Хю, докато наместваше туловището си до Мая. — Твоята Ив Ъпшел трябва да е истинска жена.

— Не е моя — възрази кисело Ник. — Не ме иска.

— И умна — засмя се Мая.

— Тук е с тебе, нали? — продължи Хю. — Това говори нещо, момче.

— Говори, че я занесох насила на борда на „Сюзан Бел“ и я заключих в моята каюта — призна Ник с неволна гримаса.

— Никълъс, не си го слагай толкова на сърце. — Мая цъкна с език. — Просто защото една жена казва „не“ първия път, когато я питаш дали ще се омъжи за тебе, не означава, че няма да размисли.

— Не съм я молил да се омъжва за мене.

— Тогава какво… — Тъмните очи на Мая се окръглиха. — О, Ники, лошо момче такова. Мъчиш се да направиш луксозно момиче от една дама, ама не става така всеки път.

— Е, да, предложих й да стане моя любовница. — Той спусна крака от двете страни на хамака. — Какво лошо има? Щях да се отнасям добре с нея. Нямаше да й липсва нищо. Това със сигурност не е обида. Пък и не е толкова различно от това, което вие двамата…

Ник спря, осъзнавайки, че приятелите му може да се обидят.

Лицето на Хю се наля с нездрав пурпур.

— Забрави, че съм го казал — побърза да изрече Ник. Тези думи бяха възможно най-близките до извинение, каквито някога беше изричал. Не защото се страхуваше от гнева на Хю. Това бяха малки бури, бързо отминаващи; не, боеше се, защото искрено харесваше Хю и Мая и не искаше да ги обиди, без да е имал такова намерение. — Беше глупаво от моя страна.

— И погрешно — каза Мая. — С Хю сме женени, даже ако никой друг не казва така. Нашите сърца знаят. Ти си искал да даваш на това момиче пари и разни хубави неща, за да те пусне в леглото си. Защо се изненадваш, че не става? Всеки, който има очи, може да види, че тя иска сърцето ти.

Беше ли останало нещо от него след Хана? Ник не знаеше. А ако беше останало, той не беше сигурен, че иска отново да го изложи на риск.

И все пак не можеше да отрече чувствата си към Ив, макар че отказваше да им даде име.

Ник стана и остави празния си рог на масата.

— Отивам да плувам.

— Вземи си копие — викна Хю, докато Ник излизаше като вихрушка.

Мая го ръгна с лакът в ребрата.

— Какво? — запита Хю. — Момчето явно е разстроено. Ще му подейства добра ако убие нещо, а аз нямам нищо против една прясна риба треска за вечеря.

— Ще му подейства по-добре, ако го настроят — каза Мая, прокарвайки ръка по предницата на панталоните на съпруга си. — Не мислиш ли?

— Ах, както винаги си толкова умна, колкото си и красива, любов моя. — Хю обхвана тила й и привлече главата й за дълга, задоволяваща целувка. — Казвал ли съм ти скоро колко ме ощастливяваш?

— Не и след закуска.

Тя посмъкна саронга си и оголи една кафява гърда. Хю се наведе, за да поеме лилавото й зърно в устата си, докато тя го дразнеше през дюкяна на панталоните му.

— О, божичко, ти си много щастлив мъж — каза Мая, когато тялото на съпруга й се надигна към нея.

Хю се засмя.

— А ти знаеш как да ме държиш в такова състояние. Знам, че ще облекчиш моето разстройване, любов моя, но как да помогнем на момчето?

Мая погледна през прозореца и зърна Ив да излиза от стаята за гости, облечена в червено-златист саронг. Тя се намръщи — раменете на момичето бяха превити, изглежда, се чувстваше неудобно в собствената си кожа. Въпреки че дрехата беше много различна от английското й облекло, тя би трябвало да върви с високо вдигната глава. Трябваше да се носи като принцеса. Като обичана жена.

И ако Ник не обичаше тази Ив Ъпшел, Мая нямаше да го остави на спокойствие, докато не започне да използва разума, който господ му е дал.

— Ние не можем да му помогнем, но познавам човек, който може. — Мая стана от купа възглавници. — Сега се връщам, старче. Ти не преставай с щастливите мисли.

 

 

Слънцето галеше ръцете на Ив и вятърът се промъкваше непристойно през прореза по дължината на свободната дреха с едно оголено рамо. Струваше й се, че стои гола насред малкия двор. Тънката коприна докосваше зърната й, гърдите й висяха свободно под меката тъкан. Обикновено фустата с обръчите не позволяваше на ярдовете муселин от широките й поли да се приближават до краката й. Тази греховна дреха се увиваше около бедрата и дразнеше косъмчетата там, където се съединяваха краката и, когато вятърът духнеше точно срещу нея.

Обувките й щяха да изглеждат нелепо със саронга, затова за първи път, откакто беше дете, Ив беше излязла навън боса. Почти беше забравила удоволствието от хладната трева под краката си, плъзгането на дългите зелени листа между пръстите й.

Сега тя разбираше защо английската женственост изисква китова кост и телове, ярдове щипеща вълна и корава дантела. Ако жената остави тялото си наистина да чувства дрехите върху голата си кожа, тя може да направи каквото и да било.

— Колко си хубава, приятелко.

Ив се обърна, когато чу гласа на Мая. Жената вървеше към нея, гладките камъчета по пътеката хрущяха под босите й крака.

— Ела да поседнеш в градината ми.

Ив седна до Мая на пейката под сянката на една мимоза. Листенцата й вече капеха. Падаха като розов сняг около двете жени. Мая беше засадила много цветя, които Ив не разпознаваше, и малко подправки — розмарин, мащерка, лавандула.

— Имаш хубав дом — каза Ив.

Не беше като никой от тези, които някога беше виждала или които си беше представяла, но напълно подхождаше на острова.

— Пази ни да не ни вали дъжд на главите — каза Мая, извръщайки се, за да погледне Ив в лицето. — На острова знаем, че скоро пак ще се видим, затова си казваме истината. Така е по-лесно. И макар че едва сме се запознали, ти казвам истината, Ив Ъпшел.

Ив се помъчи да не изглежда изненадана. В Англия прямотата на Мая щеше да бъде сметната за нещо ужасно дръзко и несръчно, но тук беше съвършено логична.

— Много добре. Каква истина имаш да ми кажеш?

— Някой те е наранил.

— Какво искаш да кажеш?

— Белезите ти — каза Мая. — Видях ги, като се извърна, за да погледнеш подправките ми. Ония странни английски дрехи ги крият, обаче в островна дреха си това, което си. Някой те е порязал, нали?

Ив сведе очи и кимна.

— Бичуваха ме.

Мая обхвана брадичката й и я накара да срещне тъмните й очи.

— И мене. — Изви се, за да покаже на Ив дългите резки на кафявото си рамо. — Но ти не гледай надолу, момиче. Срамът не е за тебе, а за мъжа с камшика.

Ив не видя никаква плахост в тези черни очи. Не намери и следа от горчивина.

— Как го преодоля?

— Любов — каза простичко Мая. — Хю ме отведе далече от мъжа с камшика и ме обича толкова хубаво, че няма място за нищо друго. Никълъс може да направи същото за тебе, струва ми се.

Ив скръсти ръце на скута си и несъзнателно прокара палец по кокалчетата си. Ако е способен да обича.

— Обичаш ли нашия Ник?

Дъхът на Ив излезе със съскане между зъбите й.

— Толкова ли е очевидно?

Ако Мая беше разбрала, сигурно беше разбрал и Ник.

Мая кимна.

— Като маргаритка на слънце очите ти го следват, където и да отиде. Как не? — продължи Мая, сякаш Ив беше казала, че е съгласна с нея. — Той е красив и млад, богат, работи усилено. И подозирам, че си има добро малко войниче…

— Мая!

— Спокойно, дете. Не знам със сигурност. Просто казвам, че е логично да си го има, като помислиш за онова от него, дето хората го виждат всеки ден от седмицата — каза Мая, докато си вееше полека. — Разумно е да помисли човек, че и войничето е нещо изключително.

О, да, има прекрасно малко войниче, би казала Ив на Мая ако беше пряма островитянка. Но майка й се беше опитвала да я възпитава да бъде дама в Кент. Предполагаше се, че една дама не си мисли за малки войничета и още повече — не обсъжда качествата им с почти непознати хора. Ив усети как бузите й пламват. Ако затвореше очи, би могла да види Ник в разкошната му голота, воден напред от своето прекрасно малко войниче.

— Обзалагам се, че момчето знае и какво да прави с него.

Беше време да сменят темата.

— Знам, че човек трябва да внимава, като се къпе в морето, но се питам дали тук наблизо има някое място, където да мога да поплувам безопасно — каза Ив, питайки се защо бризът като че ли е замрял.

Цялото тяло я болеше и беше покрито с тънък слой пот.

— О, да — каза Мая и посочи към застланата с чакъл пътека между две от варовиковите постройки, която водеше към къщата. — Слез по тази пътека до заливчето. Водата е хладна и бистра. Има хубав риф, така че отливът няма да те повлече и големите зъбати твари не могат да влязат вътре.

— Сигурно е истински рай. Благодаря, Мая.

Ив стана и побърза надолу по пътеката.

Мая остана да седи на сянка, докато Хю не се появи, за да седне при нея.

— Е?

— Тя отива да плува.

— Където плува Ник?

— Ъхъ. — Мая кимна и му се усмихна тайнствено. — И най-хубавото е, че малката си мисли за едно войниче.

— Надявам се да не е единствената, която си мисли за такива неща — каза Хю, веейки си с тривърхата шапка, за да раздвижи бриза.

— Не се тревожи, старче. — Мая се наведе и го целуна по солената от пот буза. После стана и тръгна към каменната постройка, където беше спалнята им. Обърна се и повика с пръст съпруга си. — Тя не е единствената тук, дето си мисли за някое войниче.