Кони Мейсън
Господарят на Дяволския остров (3)

Глава 3

Гърдите го боляха. Дробовете му горяха за въздух. Последният му грижливо задържан дъх отдавна беше избягал в мънички мехурчета, гъделичкащи бузите му. Ушите му заплашваха да експлодират. Бореше се с подтика да вдиша, мъчейки се да достигне далечната светлина.

Акулата беше мъртва.

Проклет да е, ако се удави сега.

Сърцето му блъскаше като ковашки чук.

Колко още?

Ръцете и краката му работеха все по-бавно. Не можеше да ги… не можеше.

Беше загубил ножа. Не помнеше къде.

Зрителното му поле се стесни.

Тогава главата му прониза водната повърхност и той пое въздух с аромат на дъжд. Вдиша го дълбоко, чак до пръстите на краката. Облекчение се разля из цялото му тяло. Отпусна се в прегръдките на океана, доволен, че гърдите му просто се вдигат и спадат. Звездите се въртяха над главата му, ярки светли точици, пробождащи черната завеса на небето.

Водата заглушаваше рева на затихващата буря. Никълъс се остави на вълните, затворил очи в крайна умора. Колко приятно беше просто да остави морето да го носи, да го люлее на топлата си, мокра гръд. Колко…

Трепна и се свести.

Корпусът на разбития кораб се извисяваше пред него.

— Кълна се в живота си, какво си имаме тук? — провлече един отвратително познат глас над него. — Кълна се, вярвам, че самият капитан Скот се носи тук.

Адам Босток се навеждаше към него над планшира на разбития „Моли Харпър“ с противна усмивка. Ъглестото му лице грееше от самодоволство, докато дебелата му длан потупваше по релинга.

— Този кораб и екипажът му сега са в безопасност и нека ти кажа, плячката е чудесна, но съм готов да помогна и на още един крушенец тази нощ. Кажи ми, Никълъс, имаш ли нужда от помощта ми?

От все сърце си пожела да не беше губил ножа. Нищо нямаше да го възпре да го метне към злорадстващия вечен враг.

— К’питане!

Пресипналият глас на Тейтъм отекна о корпуса на пострадалия кораб.

Ник се изви и видя, че лодката му плава към него; лицата на моряците му бяха изопнати от тревога. Той хвърли свиреп поглед към Босток, после се обърна, без да каже и дума. Нямаше да даде това удовлетворение на гадното копеле. Започна да гребе с ръце, плувайки право към лодката, решен да не позволи на Босток да види как екипажът му го извлича на борда като изгубен багаж.

Ник трепереше от гняв, когато се прехвърли през борда на лодката.

— Точно така. Връщай се по-скоро на кораба си, Ник! — извика Босток, свил длани като фуния пред устата си. — Не ми се ще да видя Хигс да забие „Сюзан Бел“ в някой риф вместо тебе. Но бъди сигурен, ако го направи, „Морският вълк“ ще те измъкне.

И ще го вземе като плячка. Ами, как не.

Никълъс сви пръсти в стегнати юмруци. По-скоро щеше да види „Сюзан Бел“ на дъното на океана, преди да позволи на Босток да стъпи дори с носа на проклетия си ботуш на палубата му.

— Какво ще заповядате, к’питане? — запита Тейтъм.

Екипажът му знаеше, че двамата с Босток са като куче и котка. Просто не знаеха защо. И Ник беше решен да не променя това положение.

— Към дома — изрече, преди да се отпусне на най-близкото празно място. Прокара ръка по лицето си. Главата му бумтеше, сякаш беше пил три дни без прекъсване.

— Капитан Скот. — Женски глас прекъсна блъскането на чукове в главата му. — Бихме искали да ви благодарим за помощта. Нямаме думи да изразим благодарността си.

Но имаше думи, които не преставаха да извират от устата й.

Той вдигна поглед към прелестното лице на жената, която беше измъкнал последна от водата. Едно добре дошло разсейване. Между акулата и Адам Босток почти беше забравил за нея, но сега изпитваше неясна радост, че екипажът му беше успял да я извади. Тя седеше между другите две, които се гушеха до нея, треперейки и хлипайки тихо.

Устата й продължи да се движи, но той беше престанал да слуша думите й, изгубен в омайващата игра на устните, зъбите и езика й. Жалко, че целувката беше така ужасно кратка, но тогава нямаше друг начин.

Трудно му беше да си представи, че същата тази мека, красива уста можеше да изригне така поредица от изобретателни псувни. Езикът й би накарал дори някой изпечен моряк да се изчерви. Във всичко това нямаше никаква логика, но той я беше чул със собствените си уши. Тук имаше някакво недоразумение, което се струваше да разплете, и една уста, която решително си струваше по-нататъшно проучване. Настроението му се подобри без всякаква причина, когато погледът му се плъзна надолу по врата й към ниското деколте на корсажа.

Изглежда, жените не знаеха, че мокрият муселин е почти прозрачен. А дрехата на тази жена беше полепнала по фигурата й. Високите й гърди биха запълнили прекрасно шепата му, а стегнатите й зърна изпъкваха през мократа тъкан като две пищни ягодки.

— М-м… ъ-ъ — каза той, но слабините му говореха толкова високо, че ушите му не чуваха думите й.

Удовлетворена, тя продължи да говори бързо и високо.

Дългите й бедра, сметанени и гладки, не можеха да се скрият под тънкия муселин.

Ник се разсея едва когато лодката се върна при „Сюзан Бел“. Хигс го беше държал далече от пръстена на рифовете, докато чакаше да се върнат.

Без да отговаря на непрестанния поток от думи, Никълъс се изправи.

— Гответе се да действате бързо.

— Капитане. — Две дълбоки бразди прорязваха пространството между веждите й, когато той не й обърна внимание. — Капитан Скот, ще ни помогнете ли?

— Как казахте, че се казвате? — запита той, докато дърпаше едно въже.

— Госпожица Ъпшел.

— Колко подходящо. — Върза въже около кръста й и махна на мъжете горе на палубата. — Качвайте я.

— У-уф!

Стъпалата й се отделиха от люлеещата се лодка, докато моряците теглеха другия край на въжето и тя се издигаше нависоко.

Никълъс я побутна отдолу, като опря длани в седалището й, наслаждавайки се на допира на сладката й плът през мокрия плат, докато екипажът изтегляше новата си пътничка на борда. Полата й се развя от силния вятър и позволи на него и на мъжете долу в лодката да зърнат за миг под муселинените поли сенчестата област между краката й.

Колко хубаво, че жените не носят нищичко под тези безкрайни ярдове плат. Дори предотвратената опасност да не беше накарала члена му да се втвърди до болка, госпожица Ъпшел беше напълно достатъчна, за да издуе панталона му.

— Радвайте се, на каквото можете, момчета — изрече той със смях. — Това е единствената плячка, която ще спечелите тази нощ.

Екипажът му се засмя заедно с него. Никой от моряците не постави под въпрос избора му да се откаже от разбития кораб заради тези три жени, въпреки че плячката, която бяха загубили заради решението му, беше значителна. Знаеха, че ако някой от тях беше паднал в морето, той щеше да направи същия избор и да го спаси.

Някои неща бяха по-ценни от топ манчестърска вълна или уелски калай.

Или дори от фунт чай.

Другите две жени също бяха изтеглени по подобен начин на палубата. След това и екипажът на лодката се качи по мрежата, спусната по десния борд на кораба, а после вдигнаха лодката.

Веднага щом Ник се прехвърли през планшира, госпожица Ъпшел се изправи пред него.

— Капитан Скот, трябва да протестирам…

— Ако смятате, че сме злоупотребили с вас, госпожице, с радост ще ви стоварим там, където ви намерихме.

Той свали ризата си и я изви, за да изстиска от нея солената вода в дълга струя.

— Сър! Ако обичате!

Тя отстъпи крачка назад и извърна очи, сякаш голите мъжки гърди бяха непозната територия за нея.

Никълъс се засмя.

Главата й се извърна рязко към него и този път погледът й не трепна.

— Няма нужда да ми се смеете. Не аз съм полуголата.

Само да знаеше, че муселинът още беше достатъчно мокър, за да я изкара лъжкиня! Зърнаха й изпъкваха, втвърдени, като горди войничета. Дори нямаше нужда да ги щипе, както правеше Магделин.

— Дори тук, на край света, несъмнено има стандарти, правила за приличие и…

— Наистина има и обикновено не включват дами, които са способни да надминат по ругатни дори изпечени моряци.

Това я накара да стисне уста.

— Господин Уилямс, сменете господин Хигс на кормилото. — Никълъс щракна с пръсти към Хигс, който реагира така бързо, че Ник се зачуди дали панталоните му не са се подпалили. — Вашите имена, ако обичате, за да може господин Хигс да ви впише в корабния регистър.

— Аз съм Сали Мънро — каза блондинката. — А това е Пенелъпи Смайт.

Госпожица Ъпшел безмълвно му метна свиреп поглед.

— Господин Хигс чака, а приятелките ви са вир-вода и мокрят палубата ми. Вашето име, ако обичате, госпожице Ъпшел. Корабният регистър изисква точност.

— Ив — изфуча тя. — Ив Ъпшел.

— Ив — повтори той. Ева. Първата изкусителка. Колко уместно. — Господин Хигс, отведете пътничките ни долу и им намерете нещо сухо да се преоблекат.

— Оттук, ако обичате, дами.

Хигс отмери поклон и тръгна към задните стълби.

Ник се ухили на необичайната демонстрация на добри обноски. Говорният дефект на първия му помощник го правеше плах, на суша заекваше пред жените. Кой да помисли, че у Перегрин Хигс има нещо благовъзпитано?

Двете жени бързо последваха първия помощник, но госпожица Ъпшел не помръдна нито на инч.

— Никъде не отивам, докато не се разберем с вас, капитане.

Неколцина от екипажа не можаха да не се извърнат, докато се разминаваха с госпожица Ъпшел в мократа й рокля. Честно казано, не можеше да ги вини.

— Тогава може би ще благоволите да дойдете в каютата ми, където можем да се разберем по-добре. — Изгледа свирепо Тейтъм, който бързо извърна очи и побърза да се махне. — И ще бъдем в по-тясна компания.

Тя хвърли поглед към мъжете, които не бързаха да се отдалечат.

— Да отида с мъж, който очевидно няма понятие от приличие, в по-интимна обстановка? За малоумна ли ме мислите?

На този въпрос не можеше да отговори никой здравомислещ мъж.

Но ако беше крал, Ник реши, че би обявил мокрия муселин за върха на модата и би издал заповед всички придворни дами да го носят всеки ден. Прекалено често се случваше жени да подпълват формите си, за да станат по-привлекателни за мъжете, които разкриваха измамата едва щом работата стигнеше до леглото.

Чаровете на госпожица Ъпшел не се нуждаеха от никакви допълнения, гърдите й бяха толкова зрели и плътни, колкото всеки мъж би желал.

Наистина някои от хората му я оглеждаха с вълчи очи, сякаш тя беше изгубено агънце, което биха излапали за вечеря. Ник не знаеше докога ще се задоволят само да гледат. Последното, от което имаше нужда, беше да се кара със собствения си екипаж.

— Може би ще се съгласите, че една дама ще бъде по-добре обслужена в моята каюта, където мога да я наметна с палтото си, отколкото на откритата палуба без никаква защита от стихиите.

Той позволи на погледа си да се плъзне остро по гърдите й и след това отново срещна очите й.

Госпожица Ъпшел погледна надолу и веднага осъзна състоянието си. Скръсти ръце на гърдите си.

— Много добре, капитане. Нека веднага да отидем в каютата ви.

Последва го надолу по стълбата. Той отвори люка и се поклони, не толкова сръчно, както първият му помощник беше направил за другите две жени.

Ако преборването на акула не беше достатъчно, за да направи впечатление на тази жена, Ник не можеше да си представи кое би могло да я порази.