Сабрина Джефрис
Завръщането на негодника (26)

Бележка на автора

Иза и мистър Гордън не са съвсем измислени. Те са донякъде вдъхновени от елзаския бижутер Георг Фридрих Щрас, който създава първия имитационен диамант (поради което стъклената маса за изработване на фалшиви бижута е наречена „щрас“). Натрупва цяло състояние от продажбата на имитационни бижута. Освен това ме вдъхнови и историята, на която се натъкнах в едно английско списание от времето на Регентството: някакъв измамник в Париж създал имитационни диаманти с такова удивително качество, че успял да спечели два милиона франка, като ги продавал като истински, преди да го хванат. Тези две неща бяха основата, от която израсна Иза.

В романа представям Виктор като белгиец, макар че по времето, в което се развива действието в книгите ми, официално Белгия не е държава. Правя го, защото по онова време всички наричат този район „Белгия“. Съществуват книги от този период, както и от по-стари, в които се говори за пътуване до „Белгия“ тогава, когато Белгия не е държава, затова приемам, че районът е бил познат под това име още преди официално да го нарекат така.

Не съм специалист по право и мога да си съставя мнение за холандските закони само въз основа на английските им преводи, които успях да открия, и само дотолкова, доколкото успях да разбера юридическия жаргон, но всичко, което съм чела, показва, че по онова време съпругът може да получи развод с довода, че жена му го е изоставила, без да се изисква присъствието на съпругата. Ако не е така, грешката е моя!

И да, през 1808 година атомната теория вече съществува, защото химикът Джон Далтон е публикувал книгата си „Нова система на химическата философия“. Така че Рупърт не е изпреварил времето си!