Рик Риърдън
Гръцките богове на Пърси Джаксън (9)

Хера получава кукувица

Да започнем с добрите новини. Хера била хубава. Не просто хубава — уникално красива. Имала дълга черна коса. Лицето й било царствено и изящно, като на супермодел. Според описанията на гърците очите й били като на крава. Знам, че не ви се вярва, но това е комплимент. Ще рече, че имала големи, топли кафяви очи, в които да се изгубиш. Предполагам, че гърците дълго и внимателно са наблюдавали кравите.

Така или иначе, в ранните времена на планината Олимп всички богове и титани от мъжки пол припадали по Хера. Оттук започваме с лошите новини. Хера имала зъл нрав и била ужасно дребнава. Дръзнел ли някой мъж да я приближи, тя го срязвала бързо и изтъквала недостатъците му така, че бедничкият си отивал разплакан и никога повече не опитвал да флиртува с нея.

Майка Рея решила, че Хера трябва да отиде в пансион за момичета, където да порасне и да смири характера си.

Уви, още никой не бил измислил пансионите за момичета.

Затова Рея направила следващото най-добро нещо и изпратила Хера да поживее с чичо си Океан и леля си Тетида на дъното на най-далечното море.

За известно време Хера изчезнала от обсега на радара. Прекарала няколко весели години с Океан и Тетида, които имали чудесен брак, особено в сравнение с останалите безсмъртни. Хера решила, че и тя заслужава такъв, затова трябвало да изчака точния мъж. Не можела да се вземе с първия безсмъртен, който изникнел, докато не докажел, че ще е добър и верен съпруг.

Била чула за бедите на сестра си Деметра. Посейдон, Зевс и Хадес били пълни нещастници. Хестия постъпила разумно, избирайки да бъде сама. Хера обаче не желаела да остане във вечността като стара мома. Искала съпруг, деца, къща в предградията — както е по филмите. Само трябвало да внимава кого избира.

След няколко години се върнала на планината Олимп и получила собствени апартаменти в двореца. Долу-горе овладявала ужасния си нрав, но на момчетата още им било трудно да флиртуват с нея. В мига, в който станели по-уверени, тя ги срязвала. Да целунеш Хера? Мечтай си, смотаняк! Не и ако не й предложиш годежен пръстен и финансова стабилност, с която да демонстрираш, че си готов за семейство.

Накрая боговете и титаните решили, че Хера не си заслужава усилията, макар да била най-красивата богиня, сътворявана някога. Поне на този етап от историята.

Един от боговете обаче се изправил очи в очи с предизвикателството. Зевс не приемал „не“ за отговор. Може и да сте забелязали това. Промъквал се до нея на вечеря и й разказвал най-забавните вицове. Пеел й край домашното огнище. Гледал я как върви по коридора и почвал да танцува като курет, само и само да я накара да се усмихне. А тя тайничко се наслаждавала на вниманието му. Зевс можел да бъде забавен, когато поиска. Бил и красавец, с тъмна коса и сини очи, а освен това имал и навика да се разхожда без риза, показвайки плочки и мускули. Бил в добра форма, нямало как да му се отрече. И наистина бил цар на вселената, затова повечето жени го считали за добра партия.

Но не и Хера. Тя знаела, че Зевс е женкар. Вече имал два провалени брака. Имал дете от Деметра. Говорело се, че ходи по богини, титанки, даже смъртни. Хера нямала да бъде поредното му завоевание. Не била трофей. Знаела, че ако поддаде, Зевс веднага ще изгуби интерес към нея, ще спре да се държи добре и ще хукне по чужди жени. На Хера това й било противно.

Една нощ обаче разказал невероятно забавен виц — за магаре, бог и циклоп, които влезли в храм, — а Хера не успяла да се сдържи и се разсмяла. Сълзи избили от очите й, не можела да си поеме дъх. Погледнала през масата и задържала очите си върху Зевс повече, отколкото трябвало. Прокашляла се и се обърнала настрани, ала Зевс отгатнал чувствата й.

— Харесваш ме — казал той, — знам го.

— Изобщо не е вярно — отвърнала тя, — ти си глупак, женкар, злодей и лъжец!

— За това става въпрос — рекъл Зевс, — това са най-хубавите ми качества.

Опитала се да сподави смеха си. Никога не била срещала друг мъж, който да е имунизиран срещу обидите й. Зевс бил почти толкова упорит, колкото и тя.

— Кога ще се откажеш? — настояла Хера. — Не съм заинтересувана.

— Никога — отвърнал той, — а и си доста, как го каза, заинтересувана. Ти и аз — цар и царица на вселената. Представи си само. Ще сме страхотна двойка. Ти определено си най-хубавата богиня, създавана някога, а аз съм красив като дявол.

След което показал мускули. Бил голям фукльо, но Хера трябвало да признае, че е якичък.

— Как мога да те убедя, че си губиш времето? — поклатила глава тя.

— Не можеш. Обичам те.

— Ти обичаш всичко, което е в рокля — изсумтяла тя.

— Този път е различно. Ти си правилната богиня. Чувствам го. Ти също го чувстваш. Само кажи, че ме обичаш. Не е трудно. Ще ти стане по-добре, ако си признаеш.

— Никога! — казала тя. — Няма да ти кажа това. Никога.

— Звучи като предизвикателство — ухилил се Зевс. — Ако успея да те накарам да произнесеш тези думи, ще се омъжиш ли за мен?

— Естествено, Зевс — завъртяла очи Хера, — защото това ще стане точно никога. Призная ли, че те… ами което каза преди малко… ще се омъжа за теб. Но го правя, защото НЯМА ДА СЕ СЛУЧИ!

— Приемам предизвикателството — намигнал Зевс.

Той станал от масата и Хера се запитала дали не е оплескала нещата.

Но след няколко нощи Хера почти забравила за разговора. Зевс не бил споменавал отново за него. Всъщност от онази нощ насам не й обръщал внимание. Това трябвало да я изпълни с облекчение, но вместо това Хера се почувствала зарязана. „Забрави го, казала си тя. — Разбрал те е. Вероятно напада някоя друга нещастна богиня.“

Опитала да убеди сама себе си, че това е добра новина. Не ревнувала, разбира се. Това би било абсурдно.

През нощта страховита буря започнала да бушува над планината Олимп. Това трябвало да събуди подозренията на Хера, понеже Зевс бил властелин на небето и гръмотевиците, но тя била заета да покрива прозорците, за да попречи на дъжда да намокри апартаментите й. Изтичала до спалнята да затвори и последния, когато малко птиче долетяло и паднало изтощено на пода.

— Ау — отстъпила Хера стресната, — ти пък откъде се взе!

Птичето замахало безпомощно с криле по мраморния под. Гърдите му се издували, а цялото му телце треперело от студа. Хера коленичила и видяла, че това е кукувиче.

Виждали ли сте истинско кукувиче? Не като онези в часовниците? Аз не. Трябваше да го потърся. Странно е на вид. Има нещо като индиански перчем, който не пасва на кафявото и бялото оперение на крилете, както и на дългата опашка. Изглежда, сякаш има на главата си приспособлението на някой луд учен. Разбирам защо, когато полудяваш, се казва, че изкукваш.

Хера клекнала и взела птичето. Чувствала как сърчицето му тупка в дланта й. Едно от крилцата му било изкривено. Хера не разбирала как такова малко птиче може да долети толкова нависоко. Обикновено само орлите кръжали над Олимп, пък и въздушният трафик там бил ограничен. От друга страна, тя знаела, че могъщи ветрове предизвикват бурите. Вероятно горката птичка била отнесена.

— Цяло чудо е, че си още живо — казала Хера на кукувичето, — не бой се, миличко. Ще се погрижа за теб.

Направила гнездо от завивки в основата на кревата си и внимателно оставила пиленцето там. То изсушило крилете си и хапнало няколко капки нектар. Те сякаш помогнали. Кукувичето се накокошинило, след което притворило очи и започнало да цвърчи така, все едно някой свири на флейта. Хера харесала звука.

— Ще те задържа през нощта — казала тя на себе си. Била решила, че птичето е момче. — Ако утре си по-добре, ще те пусна на свобода.

На сутринта кукувичето не направило опит да отлети. Седнало на пръста на Хера и хапнало няколко зрънца. Богинята никога преди не била имала домашен любимец. Усмихнала се.

— Ти си добър приятел, знаеш ли? — промърморила тя на птичката.

— Ку — отвърнало кукувичето.

Сърцето на Хера се стоплило и тя погледнала в доверчивите оранжеви очи.

— Трябва да те запазя, нали?

— Ку — кукувичето потъркало клюна в пръста й в знак на привързаност. Хера се засмяла щастливо.

— Добре тогава. Обичам те!

Кукувичето веднага скочило на пода и засияло. Хера първо се уплашила, че му е дала прекалено много нектар и то ще избухне, което щяло да бъде неприятно и стресиращо. Вместо това обаче кукувичето се превърнало в бог. Зевс се възправил пред нея в сияйната си бяла роба, а златната корона заблестяла върху черната му коса, все още оформена като кукувичи гребен.

— Хубави думи, миличка — казал Зевс, — и аз те обичам. Доколкото си спомням, имахме сделка.

Хера била толкова смаяна, че не могла да отговори. Гневът щял да я задуши. В същото време изпитвала възхищение от хитрината на Зевс. Не била сигурна дали трябва да го удари, да му се присмее или просто да го целуне. Бил наистина сладък.

— При едно условие — казала напрегнато тя.

— Слушам те.

— Омъжа ли се за теб — рекла Хера, — ще бъдеш добър, верен съпруг. Без повече хойкане. Без повече смъртни. Няма да стана за посмешище.

Зевс преброил на пръстите си.

— Станаха повече от едно условия! Но няма значение! Приемам!

Хера трябвало да го накара да се закълне в реката Стикс. Това е най-сериозната клетва за всеки бог. Но не го сторила. Дала съгласие да се ожени за него.

След това кукувицата станала едно от свещените й животни. Може да видите картини на Хера с жезъл, на който има или кукувица, или лотос, нейното свещено растение. Ако се чудите, другото свещено животно е кравата, понеже е майчин символ. На мен ако ми кажат, че приличам на говедо, няма да се зарадвам, но явно Хера не се притеснявала. Всеки с вкусовете си.

Зевс и Хера провъзгласили благата вест и боговете започнали да се подготвят за най-голямата сватба в историята на браковете. Трябва да съжалявате най-вече Хермес, бога вестоносец, който бил отговорен да достави всички покани за сватбата. Всеки бог, титан, смъртен, нимфа, сатир и животно бил поканен на тържеството. Надявам се охлювите първи да са получили поканите, тъй като те са по-трудноподвижни.

Различните хора разправят различни истории за това къде се е състояла сватбата. Избирам остров Крит, тъй като е най-логично. Зевс се е крил там като малък, в планината Ида. Мястото носело добра карма. Но логистиката ме озадачава. Значи каниш див заек от Италия на сватба в Крит. Как да стигне до там, с плуване? Ще си намокри кожухчето!

Както и да е. Всички поканени се появили, освен една особено глупава нимфа на име Хелона. Тя живеела в Аркадия, в Гърция, в една колиба край реката и просто изхвърлила поканата.

— Не съм по сватбите — рекла тя, — ще си остана у дома.

Когато Хермес научил, че не е сред присъстващите, полудял. Явно е проверявал и гостите. Върнал се пак у дома на Хелона и я намерил да се къпе в реката.

— Какво става — попитал той, — дори не си облечена за повода. Сватбата тече.

— Ами — казала Хелона, — аз… бавничка съм. Ще стигна!

— Сериозно ли твърдиш това?

— Не — признала тя, — исках да си остана у дома.

Погледът на Хермес потъмнял.

— Хубаво тогава.

Отишъл до колибата на Хелона и я вдигнал като Супермен.

— Остани си у дома. Остани тук завинаги!

Метнал къщата по нея, но вместо да умре, Хелона променила формата си. Къщата й кацнала на гърба й, за да се превърне в черупка. Така Хелона станала първата костенурка на света, бавно животно, което носи дома си на гръб. Затова на гръцки хелона ще рече костенурка. И не ме гледайте така. Все ще ви потрябва за някоя кръстословица!

Останалата част от вселената постъпила разумно и отишла на купона. Булката и младоженецът влезли в свещената гора на златна колесница, карана от Еос, титанката на зората. Розово-червена светлина плъзнала над тълпата, когато Зевс и Хера се появили, за да отбележат началото на нов ден. Трите Мойри ръководели церемонията, което мен би ме изнервило. Зловещите баби контролирали бъдещето и можели да прережат нишката на живота ти, така че трябвало да спазваш дадените обещания.

Хера и Зевс станали мъж и жена, цар и царица на вселената. Всички им донесли невероятни подаръци, но последният станал любим на Хера. Земята се разтресла и от нея поникнало дръвче — млада ябълка с прекрасен златен плод. Нямало картичка, но Хера разбрала, че това е дар от баба й Гея, която още спяла, но явно усетила, че някъде се празнува.

Хера наредила да занесат дървото в най-отдалечения край на земята. Там то било засадено отново в красива градина в нозете на титана Атлас, който още държал небето. Пуснала безсмъртен дракон на име Ладон да пази дървото, а за подкрепление му пратила дъщерите на Атлас на име Хеспериди, нимфи на вечерното небе. Защо Хера засадила дървото там, а не на планината Олимп, не зная. Може би просто искала да попречи на героите да крадат плодовете. Планът проработил… донякъде.

Зевс и Хера останали щастливо женени около триста години. Това не е много време за боговете, но е по-добре от средностатистическата холивудска сватба. Имали три деца. Момче на име Арес, което можете да наречете проблемно, момиче на име Хеба, която станала богиня на младостта, и още едно момиче — Ейлетия, бъдещата богиня на раждането. Това ми се струва недобро семейно планиране — след като вече си родила две деца, за какво ти е накрая да се сдобиеш с детето на раждането? Сякаш Хера си била помислила: „Абе, тая работа с раждането боли, трябва ни богиня за целта“.

Но след третото дете Зевс си спомнил за своята буйна младост, за добрите стари времена на ергенлъка, когато преследвал богините, преобразен като змия, и други подобни подвизи. Отново започнал да се заглежда по жени и да флиртува с тях. Обещал да е добър съпруг и бил такъв… известно време. Но когато си безсмъртен, клетвата „докато смъртта ни раздели“ придобива съвсем друго значение.

А колкото повече флиртувал, толкова повече се дразнела Хера. Онова, което мразела най-много, били децата, които Зевс имал от други жени. Те не спирали да се появяват като бурени. Зевс твърдял, че са плод от стари връзки, но това извинение не издържало. Някои от децата били смъртни и не изглеждали като да са на триста години. Всеки път, щом някое от тях изникнело отнякъде, Хера си представяла как останалите богове се подиграват зад гърба й, шепнейки каква глупачка е била, задето се е доверила на Зевс. Накрая изпуснала нервите си.

— Продължаваш да правиш деца! — развикала се тя на Зевс. — Смешно ли ти се вижда? Мислиш ли, че ми се нрави да нарушаваш обещанието си?

— Това подвеждащ въпрос ли е? — намръщил се Зевс.

— Значи ти харесва! — разплакала се Хера. — Ще имам син без теб, без мъж! Ще си направя бебе самичка!

— Не става така, миличка — почесал се по главата Зевс.

— Ха! — Хера излязла с гръм и трясък от тронната зала.

Не знам как го е направила. След сватбата си със Зевс Хера станала богиня на брака и майчинството и вероятно притежавала някакви способности. Само с усилие на волята си, ефективни техники за дишане и вероятно малко източна медицина и подходяща диета, Хера забременяла по вълшебен път, без чужда помощ. Това били добрите новини.

Лошите? Новороденото се оказало с безформена глава, а цялото му тяло било покрито с туфи черни косми. Имало едри гърди и силни ръце, но крачетата му били превити и тънки, а на всичко отгоре едното било малко по-дълго от другото. Вместо да плаче, бебето надавало грухтящи звуци, сякаш се налагало да влезе в тоалетната.

Било най-грозното дете, което Хера е виждала някога. Било нейното бебче, но не почувствала никаква майчинска връзка с него, никаква обич. Изпитвала само унижение.

Аз лично не съм изненадан от това, че нещата се объркали. Да родиш дете само за да отмъстиш? Това е лоша тактика. Но вината не била на хлапето.

Хера си помислила: Не мога да покажа това бебе на останалите богове. Ще ме скъсат от подигравки. Затова отишла до отворения прозорец на спалнята и погледнала към планината Олимп. Убеден съм, че пътят надолу бил дълъг. Кой щял да разбере, че детето е изчезнало? Винаги можела да каже, че изобщо не била забременявала. Фалшива тревога. Преди да е обмислила тази наистина ужасна идея, тя метнала бебето през прозореца.

Знам. Жестоко е. Детето не е предмет, който да изхвърлиш. Но Хера се славела със сложен характер. Един ден била идеалната майка, на следващия хвърляла бебета през прозорците.

Хлапето обаче не изчезнало. Казвало се Хефест и по-късно ще разберем какво е станало с него.

В това време Хера си имала други проблеми.

Първият бил свързан със смъртен герой, посетил планината Олимп — Иксион. Оказал се голяма клечка и очевидно бил първият човек, разбрал, че може да убиваш други хора в битка. За тази работа получил награда. Боговете били толкова впечатлени от това, че се бил научил да воюва с меч срещу другите хора, вместо да ги цели е камъни и да сумти, че го поканили на пир в планината Олимп.

Вероятно си мислите, че се е държал прилично, но не би. Ял и пил до пръсване. Хвалбите завъртели главата му. Започнал да гледа на боговете като на свои приятели, равни, другари. Но това било голяма грешка. Боговете можели да бъдат много мили, но никога не биха те приели като равен. Не забравяйте, че за тях сме вредители с огън, хлебарки, научили се да боравят с оръжия. Сравнително забавни, понякога полезни, ако олимпийците имали нужда да бъде убито нещо дребно на земята. Но приятели? Другари? Не.

Вечерта Иксион се загледал в Хера, понеже била най-красивата жена на масата. Зевс празнувал и не забелязал. Накрая Хера се уморила и излязла. Иксион решил, че това е знак да я последва. Бил се научил да убива хора, но явно не знаел нищо за богините. След като Хера си тръгнала, той останал още няколко минути на масата, а после обявил на боговете:

— Абе, това пиене нещо ме замая. Къде е тоалетната? Вие имате ли тоалетни изобщо?

— Долу по коридора, първата врата вдясно — обяснил Зевс, — има отделни тоалетни за богове и смъртни. Не ги обърквай.

Иксион тръгнал в посоката, в която била поела Хера. Намерил я на балкона, загледана в облаците.

— Хей, сладурано — обадил се той.

Тя потръпнала. Вероятно щяла да го превърне в някакъв вид плужек, задължително слузест, но била прекалено смаяна от това, че смъртният имал нахалството да я заговори. Иксион обаче взел мълчанието й за срамежливост.

— Да, усетих, че ме заглеждаш. И аз мисля, че си страхотна. Даваш ли целувка?

Прегърнал я с една ръка и опитал да я целуне. Хера се паникьосала и успяла само да го бутне, след което побягнала. Изгубила го из коридора на двореца, затворила се в стаята си и зачакала пулсът й да се успокои.

Защо не го изпепелила или превърнала в охлюв? Този флирт много я изненадал, а може би и я объркал. Няколко века били минали, откакто последно имала подобни преживявания. След сватбата била забравила за останалите мъже. Да, на Хера не й липсвали недостатъци, но не изневерявала. Никога и по никакъв начин. Искрено вярвала, че бракът е свещен и е завинаги. Точно затова малките похождения на Зевс я докарвали до бяс.

След като се успокоила, решила да отмъсти. Можела лично да накаже Иксион, разбира се. Но защо вместо това не разкрие истината на Зевс? Нека и той изревнува, поне веднъж. Може би, ако се наложело да защити честта си, занапред щял да й бъде по-верен.

Хера си върнала самообладанието и отново се присъединила към другите богове на софрата. Иксион бил там и си бъбрел с останалите все едно нищо не се било случило. Малък плъх! Хера му се усмихнала, колкото да покаже, че не я е страх. След това се привела към Зевс и му прошепнала:

— Господарю мой, може ли да поговоря лично с теб?

— Загазил ли съм? — намръщил се Зевс.

— Още не — отвърнала сладко тя.

Отвела го в коридора и му обяснила какво се е случило. Зевс се намръщил и погладил брада. Хера се била надявала, че веднага ще влети в залата и ще превърне Иксион в пепел, но той не го сторил.

— Не ме ли чу? — попитала тя. — Защо не си ядосан?

— Чух те — прокашлял се Зевс, — ама… той е гостенин в дома ми. Ял е от храната ни. Не мога да го изпепеля ей тъй без причина.

— КАК ТАКА БЕЗ ПРИЧИНА? — разкрещяла се тя. — Той се опита да сваля жена ти!

— Да бе, това си е сериозно. Ама ми трябва доказателство. Неоспоримо доказателство.

— Нима моята дума не стига? — Хера била на косъм от това да хвърли Зевс от балкона и да се заеме лично с Иксион, но той вдигнал ръце да я умилостиви.

— Имам план — казал той, — ще проверим дали Иксион е искал да те обезчести, или просто се е напил. Имаме ли доказателство, никой бог не би възразил да бъде наказан смъртният, макар той да е мой гост. Довери ми се. Ако е виновен, наказанието му ще е знаменито.

— Стори каквото трябва — стиснала юмруци Хера.

Зевс приближил перилата и призовал облак. Той се събрал и започнал да се върти пред него като малко бяло торнадо, докато не оформил човекоподобна фигура. Превърнал се в перфектното копие на Хера, само че студен и блед.

Зарежете. Бил перфектното копие на Хера.

Изкуствената Хера погледнала истинската.

— Здравей.

— Това е зловещо — отвърнала автентичната Хера.

— Чакай тук — казал Зевс на жена си и отвел фалшивата Хера на тържеството.

Иксион продължил оттам, докъдето бил стигнал. С други думи, започнал да флиртува с копието на Хера. За негово огромно удоволствие, тя отвърнала на ухажването му. Махнала му да я последва надолу по коридора и така едно подир друго нещата се случили.

На сутринта сънените богове се появили в трапезарията за закуска. Изненадали се, когато открили, че Иксион бил останал и през нощта, а когато питали защо, той им разказал, че царицата на небето го била поканила в апартамента си. След което намигнал.

— Завъртях я на малкото си пръстче — похвалил се той, — каза, че съм много по-хубав от Зевс. Ще ме направи безсмъртен, за да остане с мен завинаги.

Продължил да се надува колко е готин, колко го харесвала Хера и как двамата щели да се оженят. В това време Зевс влязъл в трапезарията и застанал тихичко зад Иксион. Последният най-накрая осъзнал, че всички богове на масата са замлъкнали, и заекнал.

— Той е зад мен, нали?

— Ами да! — отвърнал жизнерадостно Зевс. — За друг път да знаеш, че когато сваляш жената на чужд мъж, не се хвалиш за това в собствения му дом. Пък и проверяваш дали наистина си свалил съпругата му, а не нейно облачно копие.

— Май загазих — преглътнал Иксион.

— Май да — съгласил се Зевс.

Никой от останалите богове не възразил срещу наказанието, наложено от Зевс. Той призовал едно резервно колело на колесница и закачил Иксион за спиците, след което го подпалил и го хвърлил от небето като фризби. Иксион наистина станал безсмъртен, както се и надявал, но само за да страда завинаги. Все още лети в орбита, върти се и пищи:

— Хера! Но аз мислех, че ме обичаш!

Най-странното нещо в тази история е, че облачната Хера всъщност се сдобила с бебе. Как може един облак да роди, нямам представа, но синът й се казвал Кентавър и се влюбил в кобила. Пак казвам, не знам защо и как. Децата им станали известни като расата на кентаврите — полухора, полуконе. Както ви казах и в началото, дори и да искам, не мога да измисля подобно нещо.

Хера се надявала, че след инцидента с Иксион Зевс ще е по-внимателен съпруг, но била разочарована. Вместо това той решил, че след като успешно е защитил честта й, заслужава малко радост.

Ако тръгна да ви информирам за всеки път, когато Хера отмъщавала на Зевсовите гаджета, ще си изкараме така сто години. На Хера това й станало нещо като професия. Една конкретна смъртна обаче страшно я изнервила.

Семела била принцеса от гръцкия град Тива и макар никой да не смеел да го изрече на глас, всички знаели, че е най-хубавата смъртна от своето поколение, красива като богиня, може би дори повече от самата Хера. И ето че Зевс започнал да си „пазарува“ в Тива. Хера се изпълнила с подозрение, ала Зевс бил хитрец. Богинята така и не могла да го хване заедно със Семела. Един ден обаче била надвиснала над Тива като златен облак и забелязала как Зевс (дегизиран като смъртен, но Хера пак успяла да го познае) излиза от някаква къща в най-хубавия квартал на града. Миг по-късно Семела се появила на вратата и му махнала. Красавицата се застояла там само секунда, но едно нещо станало от ясно по-ясно. Била бременна. Хера изръмжала и си продумала нещо, но не можела просто да я убие. Зевс бил мръсник, но и невероятно могъщ. Ако узнаел, че Хера е ликвидирала едно от гаджетата му, можел да й причини много болка и страдания. Трябвало да действа хитро.

Хера долетяла до Тива със златния си облак и приела образа на старица. Похлопала на вратата на Семела. Решила да се престори на просякиня или на амбулантен търговец. Семела отворила вратата и ахнала.

— Бероя, ти ли си?

Хера не знаела за кого говори момичето, но се хванала на играта.

— Да, миличка! Бероя, твоята… ами…

— Бавачката от детинство!

— Точно така!

— Много си остаряла!

— Благодаря — промърморила Хера.

— Но пак не мога да те сбъркам! Ела, влез!

Хера се разходила из къщата и се разгневила, когато видяла, че тя е поне толкова хубава, ако не и повече, от собствения й апартамент в планината Олимп. Невинно попитала Семела как се е сдобила с такова луксозно имение, което изглеждало скъпичко дори за принцеса.

— От гаджето ми е! — грейнала от гордост Семела. — Той е страхотен, дава ми всичко, което поискам. Виж само тази огърлица!

След което показала на Хера висулка от злато, рубин и нефрит. Бижуто превъзхождало всички подаръци, които Зевс бил правил на Хера.

— Какво великолепие. — Хера сподавила подтика си да разбие прекрасните зъби на принцесата. — Но кой е той? Местен?

— О… не трябва да казвам.

— Но аз съм твоята стара бавачка Берил! — възмутила се Хера.

— Бероя — поправила я Семела.

— Това имам предвид! Спокойно можеш да ми кажеш!

Семела щяла да се пръсне от вълнение. Много искала да сподели с някого, затова не трябвало да я убеждават дълго.

— Ами Зевс — признала тя, — господарят на небето, царят на сътворението.

Хера я погледнала и се престорила на изненадана. След което тежко въздъхнала.

— Бедното ми момиче. Горкото.

Семела премигнала. Не такава реакция очаквала.

— Но аз съм гадже на царя на вселената!

— Така казва той — изсумтяла Хера, — колко мъже са твърдели това и преди? Всичките! Откъде знаеш, че е наистина бог, а не някой дърт сладострастник, който се преструва на такъв?

Лицето на Семела пламнало.

— Той ми се представи като Зевс! И изглежда… ами божествено!

— Доказал ли го е с нещо?

— Ами… не.

Хера се престорила, че мисли върху проблема.

— Той е баща на детето ти, нали? Трябва да си сигурна. Нали каза, че е готов да направи всичко за теб?

— Да! Обеща!

— Нека се закълне — посъветвала я Хера, — а след това го накарай да ти се яви, както се явява пред жена си, в истинския си божествен вид. Само така може да си сигурна.

— Звучи опасно — замислила се Семела.

— Не и ако те обича от цялото си сърце. Нима си по-лоша от Хера?

— Не, разбира се.

— Или по-малко красива?

— По-красива съм. Така каза Зевс.

Хера стиснала зъби толкова силно, че един от небесните й кътници се пукнал.

— Значи няма проблем. Щом Хера издържа на божествения вид на Зевс, защо ти да не можеш? Но дано наистина е Зевс, миличка. Искрено се надявам. От това зависи бъдещето на детето ти. Трябва да си сигурна. Той кога ще се върне?

— Всъщност всеки момент.

— Гледай ти кое време станало! — възкликнала Хера. — Радвам се, че се видяхме, но трябва да си ходя. Имам… бабешки работи.

Богинята си излязла. След час Зевс се върнал в дома на Семела.

— Хей, миличка — казал той, влизайки.

Веднага забелязал, че нещо не е наред. Семела не дошла да го прегърне и целуне, както правела обикновено. Цупела се на дивана, кръстосала ръце над бременния си корем.

— Ъ-ъ… какво има? — попитал Зевс.

— Каза, че би направил всичко за мен — намръщила се Семела.

— И ще го сторя! Какво искаш? Нова огърлица?

— Не — отвърнала тя, — искам друго и то единствено може да ме направи щастлива.

Зевс се изкикотил. Може би този път Семела мечтаела за рокля или за чифт от тези нови неща, дето хората били измислили… как се казваха… обувки?

— Каквото пожелаеш — казал той.

— Обещаваш ли?

Зевс щедро разперил ръце.

— Кълна се в реката Стикс. Пожелай си и ще ти се даде.

— Хубаво — тя си позволила да се усмихне, — искам да се явиш пред мен в истинския си божествен вид, както пред Хера.

Зевс си поел рязко въздух.

— Лоша идея, миличка, много лоша идея. Пожелай си друго.

— Не! — скочила на крака Семела. — Ти каза всичко. Искам доказателство, че наистина си бог. Аз не съм по-лоша от Хера! Искам да те видя такъв, какъвто те вижда тя!

— Ала истинското ми проявление като бог… не е за пред смъртни. И особено за пред бременни. И най-вече бременни, които не искат да умрат за броени секунди.

— Ще се справя — отвърнала тя, — знам, че мога!

Зевс обаче не бил толкова сигурен. Не бил опитвал да се появи в истинския си божествен вид пред смъртните, но подозирал, че за тях това ще е като да погледнат към слънцето без никаква защита. Същото като да се вгледаш в актриса рано сутринта, преди да се е гримирала. Опасна работа.

От друга страна, Зевс се бил заклел в реката Стикс, не можел да отстъпи. Пък и Семела била храбро момиче, дъщеря на известния герой Кадъм. Щом смятала, че ще издържи, когато бог се покаже в истинския си вид, може би щяла да успее.

— Добре — отвърнал Зевс, — готова ли си?

— Готова!

Смъртната дегизировка на Зевс се разпаднала. Той се явил в цялата си божественост: колона от пламъци и мълнии, подобна на супернова. Мебелите в стаята пламнали. Вратата избухнала, както и прозорците. А Семела не издържала. От нея останала само една следа от изгорено на стената в хола. Бебето в нея обаче оцеляло, вероятно защото било полубог. Бедното малко същество внезапно увиснало във въздуха на мястото, където била уютната утроба на майка му. Зевс върнал физическата си форма точно преди то да се удари в пода. Разбира се, изпаднал в шок след смъртта на Семела, но осъзнал, че сега най-важно е бебето. Малкото детенце не било пораснало. Нужни били още няколко месеца, за да се роди. Зевс трябвало да мисли бързо. Затова извадил мълнията си и направил разрез в бедрото си. Сигурно го заболяло много, но Зевс натъпкал бебето в крака си, все едно е джоб на панталон, а после зашил кожата си.

Хора, не правете това в домашни условия. Няма да проработи.

Боговете обаче са различни. Детето някак си оцеляло и продължило да расте, докато не станало време да се роди.

Няма кадри от запис, на които да се види дали боговете не са попитали Зевс:

— Хей, Зевсе, защо бедрото ти е толкова голямо? Иди на лекар.

Когато бебето се развило достатъчно, Зевс срязал бедрото си. Така се родил бог Дионис. Ще стигнем до него по-късно. Необичайната му поява на бял свят съвсем не е най-странното нещо, което му се е случило.

Така или иначе, Хера успяла да отмъсти на Семела. Иска ми се да кажа, че това е най-жестокото нещо, което е сторила. Уви, било само загрявката.

Друго от гаджетата на Зевс било момиче на име Егина. Тя очевидно била чула историята на Семела, затова не изгаряла от желание да стане любовница на Зевс, макар той непрекъснато да флиртувал с нея и да я засипвал с подаръци. Най-накрая Зевс я убедил да отлети с него на таен остров.

— Никой няма да разбере — обещал той.

— Ами Хера? — попитала Егина.

— Най-вече пък тя. — Зевс се превърнал в огромен орел и отлетял до остров, който днес носи името й — Егина.

Зевс почти се измъкнал този път. Хера не разбрала за станалото, докато не минали години и Егина не починала. По това време нейният син от Зевс царувал на острова, на който се родил. Не знам как Хера е узнала, но когато това се случило, побесняла, задето не могла да накаже Егина лично.

— Как посмя да умре, преди да я убия! — изръмжала Хера. — Ще си го изкарам на сина й.

Неговото име било Еек. Чудя се защо не са добавили още някоя и друга гласна. Цар Еек бил на ръба на война и приготвял армиите си, за да защити царството си. Хера обаче призовала огромна отровна змия и я пуснала в изворите на единствената река на острова. Отровата се разпространила във водата и скоро населението на целия остров загинало.

Знам, не е честно. Зевс спи със смъртна, а Хера намира сина й и избива всички в царството му. На това му се вика психоза.

А Еек, както подозирате, се паникьосал. Отишъл до двореца в градината си, откъдето можел да види синьото небе. Паднал на колене и се помолил:

— Татко, ще завземат царството ми, а жена ти току-що уби всички мъже в армията и повечето граждани.

Гласът на Зевс гръмнал от небесата.

— Тъпо. Как мога да помогна?

Еек се замислил. Погледнал цветните лехи и видял как мравките маршируват, хиляди мънички същества, неуморими и неумолими като… армия.

— Знаеш ли кое ще е яко? — попитал Еек. — Ако успееш да превърнеш тези мравки в армия?

— Става — гръмнал гласът на Зевс.

Незабавно цялата колония от мравки се преобразила в армия от войници — хиляди закалени воини с черно-червени брони, подредени в редици и със съвършена дисциплина. Не се страхували от никого, били силни и корави. Нарекли ги мирмидонци. Прославили се като най-известната войскова част на Гърция, нещо като тюлените на древния свят. По-късно щели да имат знаменит пълководец на име Ахил. Сигурно сте чували за него, а ако не за него, то поне за петата му.

Последното нещо по отношение на Хера, което наистина не разбирам, е, че тя бързо можела да стане от враг приятел и обратното. Да вземем например Посейдон.

Първоначално никак не се разбирали. Всъщност и двамата били хвърлили око на едно гръцко царство на име Аргос. Виждате ли, навремето било голямата работа да си бог на този или онзи град. Все едно днес да си бог на Ню Йорк — би било уникално. Но на Скрантън, Пенсилвания — не чак толкова уникално. Да ме извиняват скрантънчани, но схващате идеята.

Предполагам, че царство Аргос е било готино местенце, понеже и Хера, и Посейдон искали да са негови покровители. Царят предпочел Хера. Вероятно не желаел населението да бъде изтровено. Хера била очарована. Посейдон не толкова. Наводнил цялото царство, а когато Хера се оплакала, отсякъл:

— Хубаво. Ще си взема водата. До капчица.

Морето се оттекло с всички реки и потоци и цялата страна пресъхнала. Хера отново се оплакала. Двамата били на ръба на страшна караница, но накрая Посейдон отстъпил и върнал част от водата. Аргос обаче си останал сухо място, а реките пресъхват, когато не вали. Хера продължила да бъде покровител на града. По-късно там се появил пич на име Язон, който станал ръководител на група герои, известни като аргонавтите. Това обаче е друга история.

Мисълта ми е, че Хера скоро променила нрава си. С Посейдон седнали и отсъдили, че в качеството си на цар Зевс бил излязъл извън контрол. Решили да вдигнат първия олимпийски бунт. Но ще ви разкажа за него като стигнем до Посейдон. Сега трябва да слезете в Подземното царство и да видите какво става с нашия любим похитител Хадес.