Рик Риърдън
Гръцките богове на Пърси Джаксън (15)

Арес, мъжкарят

Арес е същият този тип, който ти краде парите за закуска, дразни те в автобуса, тормози те в съблекалнята. Той чупи костите на другите деца по време на мач и изкарва тройка на всяко контролно, но го харесват, понеже е забавно да навираш главите на по-малките деца в тоалетната.

Ако грубияните, бандитите и мутрите имат бог, то той ще бъде Арес. Веднага, щом като се родил, родителите му разбрали, че от него няма да излезе нещо хубаво. Хера и Зевс искали да го обичат, понеже бил първото им дете. Но вместо да се държи сладурски, да гука или поне да плаче за майка си, бебето се появило на бял свят гневно и развъртяло малки юмручета.

Хера едвам го удържала, докато го представяла на Зевс.

— Господарю — казала тя, — новороденият ви син.

Зевс се протегнал да погъделичка бебенцето по брадичката. Арес грабнал пръста на баща си с двете си ръце и го извил. ПРАС!

След това бебето се ударило по малките си гърди и изревало:

— ГЪРРР!

Зевс разгледал безсмъртния си, вече изкривен в странна посока пръст.

— Може би трябва да намерим бавачка на момчето.

— Добра идея — казала Хера.

— Голяма и силна бавачка, търпелива и с медицински познания.

Наели дама на име Теро. Тя ще да е била планинска нимфа или нещо подобно, понеже била груба, силна и нищо не я смущавало. Отвела Арес в земята на траките, сурово, каменисто място на север от Гърция, пълно е назъбени планини, обсипани със снегове, населено с войнолюбиви племена — идеалното място за един малък бог на битките.

Докато растял, Арес не искал нито биберон, нито играчки. Ревял за кръв! Отрано се научил да цели с камъни птичките и да ги сваля от небето. Късал крилцата на насекомите, за да изпита силата си. Не спирал да се смее, когато се научил да тъпче цветя и малки животни. В същото това време Теро си седяла на една близка скала, четяла клюки от Олимп и викала:

— Стой мирен, пакостнико!

Мили дни.

В крайна сметка Арес пораснал и се върнал на планината Олимп, за да заеме полагащото му се място в съвета на боговете. Станал, разбира се, бог на войната. Но ако го питате дали е онзи от видеоиграта, да знаете, че ще ви откъсне ръката, за да ви набие с нея. Станал също бога на насилието, кръвожадността, грабежите, унищожаването на градове, оръжията, разбойниците и старомодните семейни кавги.

Бил също бог на силата и мъжкия кураж. Това е доста забавно, тъй като в редките случаи, когато влизал в битка с друг бог, хуквал да бяга като последния страхливец. Типично за побойник.

Арес пръв си плюл на петите, когато великанът на бурите Тифон потропал на вратата. Друг път, по време на Троянската война, гръцки герой го намушкал в корема. Изревал така силно, че викът му прозвучал, сякаш излизал от гърлата на десет хиляди мъже. След това отлетял обратно в планината Олимп, като плачел и се оплаквал на Зевс:

— Не е честно! Не е честно!

Зевс му казал да млъкне.

— Да не беше мой син — екнал гласът на небесния бог, — отдавна щях да ти отнема силите и да те изритам. Само беди носиш!

Бащински, в стила на олимпийското семейство.

Въпреки страхливостта си, Арес не бил от онези, които искаш да си спечелиш за врагове. Когато влезел в битка, носел златна броня, която блестяла с ослепителна светлина. В очите му горели пламъци, а с бойния си шлем в очите на повечето смъртни бил прекалено страшен. Те не смеели дори да го погледнат, камо ли да се бият с него. Бронзовото копие било любимото му оръжие. Щитът му бил винаги покрит с кръв и вътрешности. Такъв му бил нравът.

Когато не му се вървяло, Арес пътувал с бойна колесница, теглена от четири огнедишащи коня. Двамата му синове близнаци, Фобос и Деймос — Ужас и Страх, — били обичайните колесничари. Те държали юздите и се забавлявали, като броели колко хора ще прегазят — петдесет точки за стрелците, сто за стареца…

Разбирате сами защо свещеното животно на Арес бил глиганът, готов да нападне всичко живо, почти неуязвим и със зъл нрав. Свещената му птица била лешоядът, тъй като се хранела с труповете на бойното поле. Любимото влечуго — отровната змия. На много картини Арес е изобразен със змия в ръка или пък тя е нарисувана върху щита му.

Нямал свещено цвете. Сигурно сте изненадани.

Освен апартамента си на Олимп, където обичал да се заседява с гаджето си Афродита, Арес притежавал собствена крепост в планините на Тракия. Там била най-мъжката бърлога на всички времена.

Замъкът бил направен изцяло от желязо — черни метални стени, метални порти, тъмни кули, решетки на прозорците. Слънце почти не прониквало вътре, сякаш го било страх да влезе.

В коридорите и стаите било пълно с плячка от различни войни: някои трофеи Арес бил взел сам, други били пренесени на него. Имал десет милиона мечове и щитове, достатъчен арсенал за цялото население на Индия, купчини разбити колесници и обсадни машини, стари знамена, копия и колчани със стрели. Ако искате шоу с оцелелите в деня на Страшния съд, крепостта на Арес е идеална за декор. Там се съхранявали и много ценни неща. Колекцията му с оръжия вероятно е струвала милиони, но дузина малки богове на войната охранявали крепостта — Пакост, Гняв, Заплаха, Неприличния символ. Арес също бил поставил на предната врата надписи от рода на:

ЗАБРАВЕТЕ КУЧЕТО ПАЗАЧ! ВИЖТЕ СОБСТВЕНИКА!

Гърците не почитали особено Арес. Възприемали го по начина, по който го третирал и Зевс. Арес бил част от олимпийското семейство. Трябвало да го търпят. Понякога се страхували от него. Но като цяло бил дразнещ, мрънкал и винаги убивал.

Наистина, имало изключения. В Спарта обожавали Арес. Разбира се, те били най-големите мъжкари в Гърция, които лекували рак със сълзите си, но за жалост никога не плачели. Така че това не е изненада.

В центъра на града имало статуя на прикования Арес. Теорията гласяла, че ако държат Арес в окови, той никога нямал да изостави спартанците и победата и храбростта винаги щели да бъдат на тяхна страна.

И все пак? Да оковеш бога на войната? Брутално!

Спартанците също извършвали човешки жертвоприношения на Арес. Разбирате защо се спогаждали с него, но въпросните навредили на туризма им.

На север в Тракия, където Арес бил израснал, смъртните го почитали като меч. Може би са рисували усмивка на него и го наричали господин Арес. Не знам. Но когато трябвало да принасят в жертва овце, крави или хора, заостряли меча и ефектът бил доста гаден.

Други фенове на Арес? Царството на амазонките. В тяхната култура жените управлявали и умеели да се бият. Много от тях били полубожествени дъщери на Арес. Той дал на първата царица вълшебен пояс, който я дарявал с невероятни сили, а впоследствие го предавали от поколение на поколение.

Арес винаги наглеждал амазонките, когато влизали в битка. Тези жени воини толкова обичали своя баща на войната, че му построили храм на един близък остров, охраняван от свещените птици на Арес. Представете си шест милиона гарвана. Перата на всеки от тях били като бръсначи, които можели да бъдат изстреляни с такава сила, че да пробият корпуса на кораб. Да, островът бил добре охраняван.

Но на бога на войната това не му било достатъчно. Арес имал и две свещени гори — една в Централна Гърция и друга в земя на име Колхида, далеч на изток по бреговете на Черно море. Всеки от тези имоти представлявал тъмен лес от дъбови дървета, където човек е можел да се помоли за победа в предстоящата битка. Трябвало обаче да си смел, тъй като всяка от горите била пазена от дракон.

И двете чудовища били синове на Арес. Коя била майката? Защо бог имал за синове дракони? Не знам, но драконите наследили характера на татко. Нападали всичко, което се движи, и обожавали да пируват с човешка плът. Ако някой успеел да вземе зъбите на драконите, които от време на време падали като зъбите на акула — можел да ги засади в земята и от тях да пораснат спартои, воини скелети.

Но да се сдобиете със зъбите, не било лесно. Драконите никога не спели, плюели отрова, имали отличен слух и мразели смъртните, които идвали да търсят сувенири, без дори да си платят входа за посещението на гората.

Накрая убили и двата дракона. Това било тъжно за… Арес и за никого другиго.

Първо победили звяра в Централна Гърция. Един пич на име Кадъм обикалял наоколо и водел група заселници, с които да създадат нов град. Делфийският оракул му казал да последва една крава. Където кравата паднела от изтощение, там било най-доброто място да издигнат града.

Не знам. Вие бихте ли тръгнали подир някого, който следва крава?

Явно хората на Кадъм не възразили. Останали с него, докато най-накрая свещената крава паднала долу и всички завикали одобрително.

— Това е мястото! — възкликнал Кадъм. — Да започнем да строим. О, и нека принесем кравата в жертва на боговете!

В този момент на кравата вероятно й се е приискало никога да не била спирала да върви, но късно! Заселниците се захванали за работа, а след няколко часа Кадъм и строителите му се сгорещили и ожаднели.

— Жаден съм! — извикал един от тях. — Донесе ли хладилна чанта или нещо подобно?

Кадъм се намръщил. Бил забравил за хладилна чанта! А и наблизо нямало супермаркети. Затова се загледал в хоризонта и забелязал гъста дъбова гора в далечината.

— Дърветата имат нужда от вода — казал той. — Наблизо би трябвало да има река или поток.

Посочил няколко от хората си:

— Идете в гората с кофи и донесете вода. Ако забележите пиле на грил, вземете и него.

Както може би се досещате, тази гора била единият от свещените лесове на Арес. Наистина имало поток. Извирал от пещера в центъра на гората и образувал прекрасно езеро, откъдето пиел драконът.

Петимата влезли в гората с кофи. Намерили пещерата.

— Какви са тези остри бели неща по земята? — попитал един от тях.

— Върхове на стрели? — предположил друг.

— На мен ми приличат на драконови зъби — рекъл трети.

Всички се засмели. Нервно. Дракони не съществували, нали?

Тогава драконът излязъл от пещерата и ги изял.

Добре де, единият се отървал, вероятно защото драконът бил твърде преял, за да го преследва. Човечецът се върнал на строежа с писъци:

— ДРАКОН! ГОЛЯМ! ЯДЕ ХОРА!

Всички заселници се завъртели, а Кадъм успокоил оцелелия, за да разбере какво е станало. След това грабнал ръждивото си копие.

— Няма да позволя на някакъв си дракон да яде работниците ми.

В края на тълпата един жрец се обадил.

— Ъ-ъ, шефе? Тази гора май ще се окаже свещеният лес на Арес. Ако убиете дракона на бога…

— Трябва! — казал Кадъм. — Кравата нареди да построя града тук, не може да живеем с дракон в съседство? Нима ще оспориш мъдростта на мъртвата крава, старче?

— Ами не. Не, шефе — предал се жрецът.

Кадъм влязъл в гората с копието си и понеже бил звезда, отишъл право при преялия дракон, който не могъл да се възпротиви, когато набучили главата му на копието. Веднага до Кадъм засияла ярка светлина и се появила богиня Атина.

— Браво, Кадъм! — казала тя. — Ти уби дракона на Арес!

— Значи не съм загазил? — премигнал Кадъм.

— Загазил си здраво! — бодро отвърнала Атина. — Някой ден Арес ще ти отмъсти. Но засега си под моя закрила. Трябва да основеш великия град Тива.

— На мястото, където падна кравата, нали? Оракулът бе убеден.

— Мда, така е, но едно по едно. Ще ти трябват бойци да защитават новия град. Вземи зъбите на дракона и ги засей вместо жито. Полей ги с малко кръв и виж какво ще стане!

Атина изчезнала.

Кадъм не искал да краде зъбите на дракона, особено след като се бил озовал в списъка на Арес, но изпълнил заповедта на Атина. Когато посял зъбите, елитен ескадрон скелети изригнал от земята. Това били първите войници на таванската армия.

Кадъм построил града. Известно време всичко било отлично. Боговете дори му дали нисша богиня за жена — Хармония, дъщеря на Арес и Афродита. Тя станала смъртна, за да сподели живота си с Кадъм, а това било голяма чест.

Но Арес не бил доволен. Този Кадъм първо унищожил дракона му, а после боговете почнали да ахкат и да охкат.

— Не, не може да го убиеш! Кадъм ще основе важен град!

И кое й било толкова важното на Тива? Що за име било това? Спарта било по-яко. Освен това вече имало град на име Тива в Египет. Гръцкият само щял да обърка хората.

Накрая боговете наредили гадния драконоубиец да се ожени за дъщерята на Арес. Много смешно.

Заради щерка си Арес опитал да запази спокойствие, но мразел зет си. Един ден съзрял Кадъм извън пределите на свещената гора, загледан в мястото, където преди години бил убил дракона.

По някаква причина това вбесило Арес. Богът на войната се явил пред него.

— Кво гледаш бе, нещастник? Тук уби дракончето ми! Не ти харесват влечугите ли? Изненада! Ти самият си такъв!

ПРАС!

Арес превърнал Кадъм в змия. Уви, царица Хармония тъкмо се разхождала наоколо, та да открие съпруга си, и като видяла станалото, се развикала:

— Татко! Какво направи?

— Заслужаваше си го! — изръмжал Арес.

— Но аз го обичам! Превърни го отново в човек?

— Така ли, татковото? Значи избираш него пред мен? Стой си с него тогава!

БАМ!

Превърнал и дъщеря си в змия. Така царят и царицата на Тива изпълзели нататък, а Арес си отмъстил. Но когато змиите Кадъм и Хармония умрели, Зевс изпратил душите им в Елисейските поля да си живеят в мир и щастие завинаги. Но не казвайте на Арес, за да не слезе в Отвъдното и пак да ги преобрази в змии.

Що се отнася до другата свещена гора на Арес в Колхида, там нещата се развили малко по-различно. Царят се наричал Еет. Да, с две „е“-та отпред. Най-голямото му богатство било златното руно — вълшебната кожа, която ми се пада роднина. То се озовало в царството му и така мястото било застраховано срещу бедствия, финансови кризи, концерти на Джъстин Бийбър и други природни бедствия. Еет не бил син на Арес, но го почитал много. Започвал войни и убивал колкото се можело повече хора, само и само да си спечели бонус от страна на Арес. Скоро цар Еет станал голям тежкар и Арес изпратил втория си дракон да пази Златното руно, което висяло на едно дъбово дърво в свещената гора на Еет. Драконът се държал добре само с Еет и позволявал на царя да събира зъбите му. След това Еет отивал на специалното Поле на Арес и засаждал зъбите, за да се подсигури с нова реколта воини скелети, в случай че му потрябват.

Еет обаче не жънел с трактор. Арес дал на царя специално рало, теглено от огнедишащи овни. За да се опази царят от пламъците му, Арес го снабдил с огнеупорна броня, която бил спечелил във войната с гигантите. Но това е друга история. Достатъчно е да знаете, че бронята защитавала дори от стрелба с калашник!

И сякаш металните овни, скелетите воини и драконът не били достатъчен гарант за сигурността, Еет построил стена, опасваща цялата област, така че никой да не можел да приближи полето или гората. Предвид това, че Колхида била на края на познатия свят, шансът някой да дойде и да открадне Златното руно бил много малък.

Разбира се, накрая откраднали Златното руно. Името на юнака било Язон. Но това е дълга история, която ще отложа за друг път. Засега ще оставим Еет в Колхида, самодоволен, арогантен, боготворящ Арес и уверен, че е готин.

Но дори богът на войната не можел да убива хора безнаказано през цялото време. Понякога Арес трябвало да се обяснява на останалите богове. Всъщност бил защитник в първия и последния случай на убийство, разглеждан от боговете.

Това станало в пилотния сезон на Закон и Ред — Олимп.

Случило се така. Посейдон имал неприятен син на име Халирионтий. Няма да наричам този тип свой брат. Името му е достатъчно показателно, за да разберете, че е гаден. Звучи като заболяване на гърлото. Мисля да го наричам просто Хал.

Та Хал живял в Атина и се влюбил в красивата атинска принцеса Алципа, която била дъщеря на Арес. Алципа обаче не искала да има нищо общо с него. Самата идея да бъде със син на Посейдон й била гнусна.

Но Хал не се отказвал. Следвал Алципа навсякъде, следял я в социалните мрежи, пречел на срещите й. Държал се ужасно.

Една нощ Хал приклещил Алципа в някаква уличка. Когато опитала да се измъкне, я съборил на земята. Тя се разпищяла и развикала за помощ.

Накрая се сетила да каже:

— Татко! Арес!

Това свършило работа.

Арес се появил в целия си блясък и дръпнал младежа от Алципа.

— С ДЪЩЕРЯ МИ ЛИ СЕ ЗАКАЧАШ БЕ? — изревал Арес с такава сила, че бузите на хлапето изплющели.

— Простете, господарю! — отвърнал Хал. — Предавам се! Не ме наранявайте!

— Няма да те нараня — обещал Арес. — НАПРАВО ЩЕ ТЕ УБИЯ!

Богът на войната извадил нож и надупчил Хал като швейцарско сирене, макар и с полубожествен вкус. След това забил момчето в земята и сритал бездиханното му тяло няколко пъти.

Сцената била толкова отвратителна, че се задържала в новините няколко седмици. Всички смъртни коментатори задавали въпроса:

— Не стига ли божественото насилие срещу смъртните прекалено далеч?

Това влошило имиджа на планината Олимп. Посейдон поискал да съди Арес за убийство, тъй като Хал бил негов син.

Арес избухнал.

— Беше при самозащита!

— Самозащита? — изсумтял Посейдон. — Момчето се предаде, след което ти го намушка шестстотин пъти и стъпка лицето му. Каква самозащита?

— Пазех дъщеря си, водорасляко! Скапаният ти син се опитваше да я изнасили!

Посейдон и Арес запретнали ръкави да се сбият, което би било яко, тъй като татко щял да направи онзи идиот на трътка. Но Зевс ги спрял.

— Достатъчно! — сопнал се той. — Ще има съд, както бе поискано. Аз ще съм съдия, останалите богове — заседатели.

Така Арес бил съден в Атина. Зевс викнал свидетели, изслушал всички доказателства. Не знам какво щеше да стане, ако бяха осъдили Арес. Може би Зевс щял да го хвърли в Тартара или да му наложи хиляда години общественополезен труд, да събира боклука до магистралата например. Накрая обаче боговете решили, че Арес е невинен. Наистина бил прекалил, осакатявайки тялото на Хал, но онзи пък бил нападнал дъщеря му, а това не се считало за редно. Само на боговете такива прегрешения им се разминавали.

Хълмът, където заседавали, още си е там. Ако ходите в Атина, може да идете. Нарича се Ареопага, хълма на Арес. В древни времена атиняните построили съд там, за всички дела за убийства. Предполагам, че според тях щом това място било подходящо да съдят Арес, пак там следвало да се произнасят присъдите на смъртни психопати и убийци с брадви.

Според мен Арес е имал правото да защити дъщеря си, но Посейдон е трябвало да му хвърли един бой. Подобна сцена щяло да бъде забавно да се види.

Една последна история за бога на войната, понеже искам да завърша с нещо, което ще го направи да изглежда като пълен смотаняк. Честно казано, това не е особено трудно.

Едно време двамата братя гиганти Отис и Ефиалт решили да унищожат боговете. Защо? Вероятно Майката земя Гея ги подучила, а може и да им е било скучно. Близнаците се наричали Алодай, което означава „Размазващите“. Не знам дали са имали еднакви кечистки костюми.

Като повечето гиганти, те били… ами гигантски. Започнали да рушат планини и да ги трупат една върху друга. Опитали да издигнат кула, от която с гигантски скали да съборят Олимп. Ако си спомняте, Зевс унищожил планината Отрие по същия начин.

Боговете погледнали от двореца си и видели двамата огромни братя да трупат планини и да приближават неумолимо.

— Някой трябва да ги спре — казал Зевс.

— Вярно е — съгласила се Хера.

Но никой не предложил услугите си. Това се случило скоро след фиаското с Тифон, великана на бурите. Боговете още били леко неуверени в себе си. Идеята да се борят с два огромни гиганта не им се видяла привлекателна.

Накрая Хера рекла.

— Арес, ти си богът на войната. Върви да се биеш с тях.

— Аз ли? — изписукал Арес. — Имам предвид… да, мога да ги унищожа, ако искам. Но защо аз. И Атина е богиня на войната. Пратете нея.

— Аз обаче съм мъдра — отвърнала Атина, — така че ти трябва да идеш.

Арес започнал да кълне, но не можел да възрази на логиката й. Взел бронята си, скочил в колесницата и се спуснал по склона на планината Олимп, като крещял и размахвал копието си.

Гигантите не се впечатлили. Те очаквали атака. Всъщност били подготвили много здрави вериги за случай като този, направили си били и капан. Поставили веригите на пътя на колесницата и ги покрили с клони и прахоляк.

Докато Арес нападал, гигантите скочили от двете страни, дръпнали двата края на веригата и заложили капан, който конете не можели да избегнат.

ПРАС!

Конете полетели. Колесницата избухнала и станала на милион късчета. Арес не носел предпазен колан, затова излетял на стотина метра, забил се в земята и щял да си счупи врата, ако бил смъртен. Понеже бил бог, само се позамаял, колкото гигантите да го овържат с огромните си вериги и да го отнесат нанякъде.

— Хм — казала Атина, докато гледала от планината Олимп, — отвличат Арес.

— Каква загуба — прозял се Посейдон.

— Трябва да помогнем — казала Хера, но дори и тя не звучала много убедително. Преди боговете да решат какво да правят, братята Алодай изчезнали в планините. Отнесли Арес до една далечна пещера и го натъпкали в голяма бронзова делва, където той се задушавал и потил тринайсет месеца.

Арес опитал да скъса веригите, но те били прекалено силни за неговите възможности. Викал, крещял и заплашвал. Без нектар за пиене и амброзия за ядене взел да отслабва, поради което вече само скимтял и молел да го пуснат.

На Зевс обаче не му се предприемала спасителна мисия.

Братята Алодай не спирали да отправят искания за откуп.

— Отворете портите или ще унищожим сина ви! Сериозно! Не се шегуваме! Милион златни драхми, за да не го сторим! Ама наистина ще го раним! Хайде бе, богове! Синът ви е в делва! Не си ли го искате обратно?

Гигантите не получили отговор от планината Олимп. Арес можел напълно да се стопи, на което аз лично не бих възразил. Но близнаците имали майка на име Ерибоя, която била с добро сърце и съжалила Арес. А може и да се е уморила да слуша мрънкането му в делвата.

Една нощ излязла от пещерата и намерила вестоносеца на боговете Хермес.

— Хей — казала тя, — ще ти покажа къде е Арес, за да се промъкнеш и да го спасиш.

— А трябва ли? — сбърчил нос Хермес.

— Ако не го сториш, доведените ми синове ще се уморят да просят откуп — отвърнала Ерибоя. — Тогава ще довършат кулата си и ще унищожат Олимп.

— Е, добре — въздъхнал тежко Хермес. — Е, хубаво.

Затова Хермес се промъкнал в пещерата и спасил Арес.

Отлетели обратно до планината Олимп, където видът на мъртвешки бледия, съсухрен Арес вбесил и засрамил боговете. Мразели Арес, но никой не можел да се отнася с олимпиец по такъв начин.

Накрая боговете се обединили и унищожили братята Алодай. Що се отнася до Арес, той възвърнал силите си и се преструвал, че никога не се бил случвал инцидент с него. Но оттогава насам проявявал съчувствие към военнопленниците. Ако някой дръзнел да се отнесе зле с тях, Арес щял да го намери, вземайки нещата присърце.

Освен това развил страх от делви.

Ще му подаря такава за Коледа.