Рик Риърдън
Гръцките богове на Пърси Джаксън (19)

Хермес краде говеда

По-лесно ще ми е да ви кажа на какво Хермес не е бил бог. Доста неща е наглеждал.

Бил бог на пътешествениците и затова покровителствал всички, хванали пътя. Това включва търговци, вестоносци, пратеници, посланици, пътуващи артисти, животновъди, които откарват добитъка си на пазара. Също бандити, крадци, дрифтъри и досадни къмпингари, които се носят с каравани на юг през зимата.

Освен това Хермес превеждал мъртвите до Подземното царство. Бил личният пощальон на Зевс и разнасял съобщенията на шефа си за една нощ по цялото земно кълбо. Бил още бог на — поемете си дълбоко въздух — търговията, езиците, кражбите, чийзбургерите, измамите, ораторството, пировете, гостоприемството, кучетата пазачи, поличбите, гимнастиката, атлетичните състезания, чийзбургерите, чийзбургерите и гадаенето на зарове.

Включих чийзбургерите, за да видя дали внимавате. Освен това съм гладен.

Така Хермес на практика се оказал бог на всичко, което човек можел да срещне по пътя, добро или лошо. Затова преди път е добре да се молите Хермес да бъде в добро настроение, иначе има риск да преспите на летището или да спукате гума. И понеже всички в Древна Гърция трябвало да пътуват, Хермес бил важен и уважаван. Трудно е да повярваш, че бил роден в пещера и че бил арестуван на възраст дванайсет часа.

Майка му Мая се постарала да го предпази от пакости. Тя била титан и дъщеря на Атлас. Когато забременяла с бебето на Зевс (ставайки гадже №458 — някой следи ли?), опитала да се защити, така че да не приключи като повечето му приятелки — прокълната и преследвана от Хера.

Мая се скрила в пещера в планината Силена в Централна Гърция и там родила малкия сладък Хермес. Установила, че бебето е бог. Трябвало да внимава. С бебетата богове никога не знаеш кога могат да скочат да потанцуват, да попеят или да пострелят по хората. Била чула разказите на Лето.

Мая погалила бебето Хермес и го повила здраво, така че да не мърда и да не прави пакости. Поставила го в плетена кошница вместо люлка и запяла приспивна песен за различните богове и любимите им животни, понеже дори тогава бебешките песни били за селски работи. Затова му пяла за кучетата на Артемида, конете на Посейдон и кравите на Аполон — най-дебелите и вкусни на света. Скоро Хермес заспал сладичко. Мая се проснала на леглото и потънала в сън, понеже раждането било трудно.

Бързо след като Хермес чул майка си да хърка, отворил очи. Младият бог опитал да се освободи от здраво пристегнатите пелени.

— Сериозно? — казал той. — Роден съм преди половин час и вече съм в усмирителна риза? Мама явно ми няма доверие. Умница ми е тя.

Измъкнал се и скочил от креватчето си. Още приличал на новородено, но само защото не искал да порасне. Преценил, че като бебе можел да се измъкне от ситуации, в които другите деца биха загазили. Протегнал се, скокнал няколко пъти и загащил пелени.

— Огладнях от тия кравешки песни — отсякъл той, — преяла ми се е телешка пържолка!

Измъкнал се от пещерата и решил, че няма да е трудно да намери говедата на Аполон. Направил няколко крачки, след което се препънал в нещо твърдо.

— Ох! — Хермес коленичил и видял, че е намерил костенурка.

— Здравей, приятелче! — казал Хермес. — Ти си първото животно, на което попадам! Може да те направя свещено. Това ще ти хареса ли?

Костенурката го загледала.

— Хубава черупка си имаш — Хермес почукал по гърба на костенурката с кокалчета, — пъстра и здрава. Хайде да дойдеш с мен в пещерата да я огледам по-добре. Няма да те нараня!

Хермес бил яко бебе. Всъщност по принцип бил як. Взел костенурката и я прибрал в пещерата. Докато оглеждал черупката, му хрумнало нещо. Спомнил си как ехото, докато майка му пеела в пещерата, ставало по-силно и плътно. Това му било харесало. Черупката на костенурката можела да послужи за същата цел, нещо като миниатюрна пещера. Но трябвало да извади костенурката от там.

— Помниш ли като ти казах, че няма да те нараня? — по-питал Хермес. — Излъгах.

Предстои нещо гнусно. Хермес отрязал главата и краката на костенурката, а останалото изтъркал със супената лъжица на майка си. Съжалявам, гадно е. Тогава хората убивали животни през цялото време — за храна, за кожа, заради черупката или за каквото им скимне. Затова приятелката ми Пайпър е вегетарианка.

След като приключил с кухата черупка, Хермес духнал в нея. Ехото било добро, но това не му вършело работа. Навън бил чул как совите, щурците, жабите и още няколко животни надават различни звуци едновременно. Хермес искал нещо подобно — многозвучие. Над огъня забелязал да висят дълги овчи сухожилия, които Мая била поставила да се сушат за плетене или нещо подобно.

— Хмм — помислил си Хермес.

Опънал едното сухожилие между крака и ръката си. Дръпнал с една ръка и импровизираната струна завибрирала. Колкото по-здраво била опъната, толкова по-висок звукът.

— О, да — казал си той, — това ще проработи.

Погледнал майка си, за да е сигурен, че още спи. След това се хванал на работа. От стана на майка си взел две дървени шпилки и ги прекарал през черупката, така че излезли от дупката за врата като рога. След това вързал трета за върха между рогата, така че приличали на футболна врата. Прекарал няколко сухожилия от врата към основата на костенурката. След това опънал струните така, че да произвеждат различни тонове. Когато прокарал пръсти по тях, се получил невероятен звук. Хермес изобретил първия струнен инструмент и го нарекъл лира. Защо? Нямам представа.

След още няколко часа сигурно щял да измисли акустичната китара, баса и синтезатора, но бил наистина огладнял. Скрил новата си лира в завивката и тръгнал да търси къде са вкусните крави.

Изкачил се на върха на планината Силена — за такова здраво бебе това било нищо работа — и огледал цяла Гърция, заслушан внимателно. Аполон криел кравите си през нощта в тайна долчинка в Пирея. Това е на около петстотин километра от Силена, но Хермес имал добър слух и за нула време чул едно далечно:

— Муу!

— Шшт — отговорила друга крава, — крием се!

— Извинявай — отвърнала първата крава.

— Ха! — ухилил се Хермес от върха на планината. — Пипнах ви!

Петстотин километра не били проблем за Хермес — пробягал ги за около час. Сигурно е изглеждал много странно — новородено бебе, което търчи из Гърция с ръце, все още покрити с костенурска кръв. За щастие, било нощем и никой не го видял.

Когато стигнал тайната долчинка, на Хермес му потекли слюнки при вида на дебелите здрави кравички, които си пасели високата трева, поникнала в основата на планината и по песъчливите брегове на Средиземно море.

— Няма да бъда алчен — казал си, — ще взема само около петдесет.

Не можел просто да прибере 50 крави в торбата и да се изниже. А вземел ли да ги подкара, Аполон щял лесно да види следите.

Хермес се загледал в плажа и забелязал там миртови дръвчета. Без да знае какво точно прави, отчупил няколко клончета от тях и си спомнил, че люлката му в пещерата на Мая представлявала кошница. Затова преплел клоните в големи гребла. Увил ги около краката си и създал първите снегоходки, което е невероятно, тъй като в Гърция не вали сняг.

Хермес направил няколко крачки в тревата из пясъка. Приспособлението му оставило странни, широки следи, които замаскирали размера на краката му.

„Страхотно — помислил си той. — Прикрих се. Що се отнася до кравите…“

Разходил се из долчинката в новите си обувки. Избрал петдесет от най-дебелите и сочни крави в стадото и ги отделил от останалите. Подкарал ги настрани по плажа. Щом стигнали до пясъка, Хермес щракнал с пръсти и подсвирнал, за да привлече вниманието на кравите. Когато и петдесетте се обърнали с опашки към океана, казал:

— Добре, момчета и момичета. Сега назад. Назад!

Опитвали ли сте да подкарате крави назад? Не е лесно!

Хермес не ги изпускал от поглед, подсвирквал и надавал звуци като от рода на БИ-БИИП!, докато махал с ръце и напредвал към водата. Говедата стигнали прибоя. Там Хермес ги обърнал на юг и ги откарал на няколкостотин метра през вълните, преди отново да ги изведе на сушата. Когато погледнал назад, се насладил на собствения си номер.

Изглеждало така, сякаш петдесет крави са излезли от морето и са се присъединили към главното стадо. Никой не можел да каже къде са отишли липсващите крави. Хермес не бил оставил следи, които да могат да отведат до него.

След това повел кравите на юг към полята на Гърция.

По това време било станало полунощ, затова Хермес преценил, че няма да го видят. Уви, един стар земеделец на име Батус бил излязъл да си нагледа лозята. Вероятно е страдал от безсъние, а може би по принцип си ходел при гроздето нощем, но когато видял бебето с петдесет крави, се ококорил.

— Какво? — ахнал той. — Но как?

— Какво става? — наложил си да се усмихне Хермес и се запитал дали да не убие стареца. Не искал свидетели. Хермес обаче бил крадец, а не убиец. Пък и вече ръцете му били изцапани с кръвта на невинна костенурка.

— Извеждам кравите на разходка. Как се казваш, дядо?

— Батус.

Батус не вярвал, че разговаря с бебе. Може би още сънувал в леглото си.

— Е, Батус — казал Хермес, — ще се радвам, ако забравиш, че си ме виждал. Ако някой пита, не съм минавал от тук. Ако направиш това, което ти казвам, ще получиш благословия от планината Олимп. Става ли?

— Ами… да.

— Супер. Хей, това нож ли е в колана ти? Може ли да го заема?

Батус дал лозарския си нож, а Хермес продължил с кравите напред.

Накрая Хермес намерил хубава пещера, в която можел да скрие откраднатите крави. Прибрал четирийсет и осем от тях, за да си ги изяде по-късно. А може би, за да ги продаде на черния пазар. Още не бил решил. След това използвал ножа на стареца, за да заколи последните две.

Поредната зловеща гледка — бебе бог с нож, колещо крави, — но Хермес не бил гнуслив. Направил си огън и пожертвал най-хубавите парчета за боговете на Олимп, сред които, естествено, почел и себе си. След това опекъл още месо и се наял както си трябва с говеждо.

— Това беше добро — оригнал се доволен Хермес, — но става късно. Или рано, не знам. По-добре да се прибирам.

Умил се в близкия поток, понеже не вярвал, че майка му ще се зарадва да види новороденото си бебе покрито с кръв. После взел няколко кравешки кости, направил ги на свирки и ги вързал в единия край, за да образуват V, през което да свири и на двете — тъй като само на една свирка му било скучно. Прибрал се вкъщи с пълно коремче, свирейки тихичко на двойната флейта, за да остане буден. Върнал се в пещерата на Мая призори, свил се в люлката си и скрил свирката под завивките при лирата. След това заспал. Дори за бебе бог, това била дълга нощ.

На следващата сутрин Аполон отлетял до Пирея, за да преброи кравите си. Винаги обичал да започва деня си, наслаждавайки се на добитъка си.

Когато осъзнал, че петдесет от животните му липсват, се ужасил и започнал да крещи.

— Хей, крави! Кравички! Хеей!

Намерил следите от краката, излизащи от морето, сякаш говедата му били отишли да поплуват, а после са се върнали, но в това нямало смисъл. Видял и големи, но плитки следи в пясъка, като че ли много мършав човек с огромни крака се е разхождал, но и в това нямало смисъл.

Аполон търсил стадото си цяла сутрин, докато накрая не попаднал на стария селянин Батус, който още подрязвал лозята си. Не могъл да заспи, след като видял говорещото бебе.

— Старче! — извикал Аполон. — Да си виждал петдесет крави да минават насам! Водени може би от много лек гигант е големи обувки?

Батус направил гримаса. Не умеел да лъже. Аполон веднага разбрал, че селянинът се мъчи да скрие нещо.

— Бих искал да добавя — рекъл Аполон, — че съм бог. Добра идея е да ми кажеш истината.

— Беше бебе — въздъхнал Батус.

— Какво? — намръщил се Аполон.

Батус му разказал историята, която се сторила на Аполон толкова странна, та решил, че е истина. Аполон знаел само за един новороден бог. Бил чул слухове, че титанката Мая била родила предната нощ в планината Силена. (Аполон следял слуховете.) Не му се струвало вероятно новородено да открадне добитък от петстотин километра, но самият Аполон бил започнал да пее и да танцува веднага щом излязъл от утробата, затова не било невъзможно.

Отлетял до пещерата на Мая и събудил майката титан.

— Детето ти открадна моите крави! — казал той.

Мая потъркала очи. Погледнала бебето Хермес, което си стояло в люлката завито… макар коремчето му да било доста по-голямо и да имало сос от пържола по брадичката.

— Трябва да е било друго бебе — казала Мая, — той бе тук цяла нощ.

— Няма кой друг да е — изсумтял Аполон, — виж соса по брадата му. Кравите ми сигурно са някъде наоколо.

— Ами потърси ги — свила рамене Мая.

Аполон претърсил пещерата, под гърнета, зад стана, под завивките. Но, изненадващо, там нямало петдесет крави.

Накрая Аполон отишъл до люлката на бебето.

— Добре, хлапе, стига толкова. Къде са ми говедата.

Хермес отворил очи и се опитал да изглежда колкото се може по-сладък.

— Гу-гу?

— Не ми гугукай! — скарал се Аполон. — Надушвам говеждото по дъха ти.

Хермес сподавил едно проклятие. Знаел си, че е трябвало да сдъвче малко мента за свеж дъх.

— Скъпи братовчеде Аполон — казал той ведро, — добро утро! Мислиш, че съм откраднал някакви говеда! Не виждаш ли, че съм бебе?

— Къде са, нехранимайко такъв? — стиснал юмруци Аполон.

— Идея си нямам — отвърнал Хермес, — как може малко бебе като мен да скрие петдесет крави?

— Ха! — извикал Аполон. — Откъде знаеш, че са петдесет?

— Да ги вземат костенурките — промърморил Хермес.

— Арестувам те за кражба — рекъл Аполон, — ще те отведа при Зевс, той да те съди.

Аполон взел цялата люлка и я отнесъл в планината Олимп. Когато оставил люлката пред Зевс и обяснил, че новороденото е говедокрадец, другите богове са разхилили, но Зевс им дал знак да мълчат.

— Това бебе е мой син — казал Зевс, — сигурен съм, че е способно на всичко. Хермес, открадна ли кравите на Аполон?

— Не, татко — изправил се Хермес от люлката.

Зевс повдигнал вежда, взел една от мълниите си и изпробвал върха.

— Давам ти време да преосмислиш отговора си. Ти ли открадна кравите на Аполон?

— Да, татко. Но убих само две. Другите са на безопасно място. А след като заклах кравите, посветих най-хубавото месо на боговете.

— А после се наплюска! — изръмжал Аполон.

— Ами и аз съм бог — рекъл Хермес, — но и за теб имаше порция. Никога не забравям да почета роднините си.

Боговете промърморили нещо и закимали помежду си. Бебето било крадец, но поне имало уважение.

— Това е нелепо! — възкликнал Аполон. — Татко Зевс, той ме обра! Прати го в изправителен дом! Окован!

Зевс потиснал усмивката си. Знаел, че трябва да бъде справедлив, но не можел да не се възхити на дързостта на Хермес.

— Хермес, веднага ще покажеш на Аполон къде си скрил кравите му. После ще му платиш каквото поиска за двете убити добичета.

— Ще го хвърля в Тартара! — извикал Аполон. — Това е цената ми!

— Вие си се оправяйте — свил рамене Зевс, — а сега се махайте от главата ми!

— Както наредиш, татко — въздъхнал Хермес. — Аполон, ти караш, аз ще ти показвам накъде.

Аполон взел люлката и отлетял с Хермес. Бебето го отвело до тайната пещера, където било скрило добитъка, но по заобиколен път. Чудел се как да избегне наказанието.

Когато Аполон видял кравите си, се успокоил, но още бил ядосан на Хермес.

— Време е да разгледаш Тартара отвътре — изръмжал той. — Ще те хвърля толкова надълбоко в бездната, че…

Хермес извадил лирата изпод завивките си и засвирил. Аполон се заслушал омагьосан. Не дръзнал да го прекъсне, докато Хермес не приключил.

— Какво? Къде? Как?

— Това ли? — казал простичко Хермес. — Наричам го лира. Изобретих я снощи.

Прокарал пръсти по струните и създал водопад от красива музика.

— Трябва да я имам! — казал Аполон. — Аз съм бог на музиката! Моля те! Трябва!

— Нали щеше да ме хвърляш в Тартара? — тъжно попитал Хермес. — Лирата ще ми трябва да се разведрявам.

— Зарежи го Тартара — отвърнал Аполон, — дай ми лирата и сме квит.

— Хмм — казал Хермес, — и другите крави остават за мен?

— Какво? — възмутил се Аполон.

Хермес изсвирил още една мелодия — като слънчевата светлина през дърветата.

— Да, добре, да! — казал Аполон. — Задръж кравите. Просто ми дай лирата!

— Страхотно! — Хермес подхвърлил лирата на Аполон.

След това бебето измъкнало двойната флейта, която решило да нарече сиринга. Засвирило и на нея, а ченето на Аполон увиснало.

— Не ми казвай, че си изобретил и това?

— Хмм — замислил се Хермес, — ами да. След вечеря. Продава се, ама скъпо.

Хермес посвирил малко Моцарт, а после и One Direction.

— Трябва да я притежавам! — възкликнал Аполон. — Момичетата ще пощуреят! Предлагам ти… хммм… имам вълшебни предмети в апартамента. Жезълът на пратеник, който не ползвам, летящи обувки и меч. Давам ти и трите.

— И силата на пророчеството — замислил се Хермес. — Дай ми и нея и сме готови.

— Не може — намръщил се Аполон, — пророчеството е само мое. Но ще ти дам умението да гадаеш на зарове. Не е много полезно, но върши работа на купони, а и се изкарват добри пари от него.

— Става.

— Става!

Така Аполон и Хермес станали добри приятели. Аполон забравил за кражбата на кравите. Дори не се сърдел, че са го обрали, само и само да се докопа до лирата и сирингата. Хермес се сдобил със свое стадо говеда и така се наложил като бог на говедарите. Получил чифт крилати сандали, с които станал по-бърз от всеки друг бог. Получил също меч от злато и адамант с толкова тънко острие, че режело всичко. Достоен бил и с жезъла на вестоносец, който впоследствие носели и хората, за да покажат, че имат дипломатически имунитет, само дето този на Хермес бил вълшебен. Обикновено жезлите на вестоносците се отличавали с две бели панделки, преплетени една в друга. Този на Хермес имал две живи змии. Можел да приспива и събужда всекиго, което било особено полезно за бог като него. Наричали жезъла кадуцей — понеже трябва да запомниш още една сложна дума.

А старият Батус, който издал Хермес? Богът прелетял обратно до фермата му и го превърнал в камък. Батус още стои там и гледа пътя, съжалявайки, че е видял ужасното бебе, откраднало говедата.

Хермес пораснал за няколко дни като всеки бог. Обикновено се появявал като красив тийнейджър с къдрава черна коса и извит мустак. Но като бог можел да се появява както си иска.

Станал вестоносец на Зевс и понякога дори вършел мръсната работа на шефа. Това била любимата му част.

Пример.

Когато Зевс се влюбил в речната нимфа Йо. Да, така се казвала, с две букви — Й и О. Явно е идвала от бедно семейство, което не можело да си позволи съгласни. Била невероятно красива, но на Зевс не му било лесно да я убеди да излезе с него. Винаги се разхождала с приятелките си нимфи, та да не можел да я отвлече. Не отговаряла на съобщенията му. Пращал й цветя и сладки, създавал красиви гръмотевични бури, за да я впечатли. Седмици наред се старал и накрая полудял.

Но ето че се съгласила да се срещне с него сама в гората и Зевс си казал:

— ДА!

За нещастие, Хера осъзнала какво се случва. Може някоя от другите нимфи да й била казала.

Така или иначе, Зевс се появил на сечището, а Йо го чакала с блестяща бяла рокля. Усмихнала се и казала:

— Здравей, красавецо!

Зевс почти изписукал от вълнение, но тъкмо когато хванал Йо за ръка, долетял познат глас:

— Зевсе! — креснала Хера. — Къде си ти, невернико!

Зевс извикал и превърнал Йо в първото нещо, за което се сетил. В крава.

Не е много мило да превърнеш гаджето си в преживно животно. Но станало по пътя на асоциацията. Шоколад — вкусно. Слънце — топло. Йо — крава.

А може и гласът на Хера да го е подсетил за кравите, тъй като те били нейно свещено животно.

Та когато Хера изскочила на сечището, намерила Зевс подпрян на една голяма бяла крава.

— Какво правиш? — присвила очи Хера.

— Хм? Здравей, миличка! Нищо. Съвсем нищо.

— Каква е тази крава?

— Крава? — Зевс сякаш я забелязал за пръв път. — О, тази крава. Ами нищо. Защо?

Хера стиснала юмруци, докато кокалчетата на ръцете й не побелели.

— Тази крава да не е някоя от приятелките ти, ала хитро преобразена?

— Хаха, стига де. Как ти хрумна? Знаеш, че не бих… разбира се.

— Какво тогава търси кравата тук?

Пот потекла по челото на Зевс. Паникьосал се и отвърнал.

— Подарък! За теб!

— Подарък?

— Ами да — опитал да се усмихне Зевс, — нали кравите са свещените ти животни. Исках да те изненадам. Но ако не я харесваш, ще я върна в… ъ-ъ-ъ… кравефермата.

Хера усетила, че Зевс лъже, но решила да се хване на хорото.

— Много мило, скъпи — казала тя, — това е прекрасно. Веднага си я взимам.

— Ти… какво?

— Да — усмихнала се студено Хера. Призовала вълшебно въже и го поставила около врата на бедната Йо.

— Ще я отведа във вълшебната си гора в Микена, където ще е в безопасност, защото ще бъде добре охранявана. Как се казва?

— Ами… Йо.

— Ела, тогава, Йо — Хера отвела кравата и дори си припявала по пътя.

Веднага след като си тръгнала, Зевс проклел лошия си късмет. Ритнал няколко камъка и призовал мълнии да опърлят дърветата.

— Толкова близо бях — възкликнал той. — Трябва да си върна кравата. Но кой умее да краде крави?

Естествено, викнал Хермес.

Когато Зевс обяснил проблема си, Хермес се ухилил.

— Няма проблем, шефе. Ще се промъкна в горичката и…

— Няма да е толкова просто — предупредил Зевс, — Хера каза, че кравата ще е добре охранявана. Опасявам се, че знам какво има предвид. Тя се сдоби с нов слуга, великан на име Аргус.

— Е, и? — намръщил се Хермес. — Или ще мина покрай него, или ще го убия. Разполагам с меч, нали помниш?

Зевс поклатил глава.

— Този тип е огромен, силен и бърз. Не можеш да го победиш в честна битка, дори с меча. Няма и как да се промъкнеш. Има очи и на гърба си.

— Чувал съм го и преди — засмял се Хермес.

— Говоря буквално. На гърба, на тила, по ръцете, по краката, по цялото тяло. Има сто очи.

— Отвратително!

— Знам. Той обаче никога не почива, гледа във всички посоки. Ако пази, Йо…

— Не бери грижа, шефе — почесал се Хермес, — ще измисля нещо.

След което отлетял. Когато стигнал в свещената гора на Хера, Хермес видял бялата крава, вързана за маслина. До нея бил великанът Аргус.

Точно както бил предупредил Зевс, Аргус имал навсякъде очи, които мигали и гледали по странен и хипнотичен начин, от който на Хермес му прилошало. Аргус бил висок около три метра, як като бик. Държал огромна дървена тояга с железни шипове в края. Хермес се запитал дали случайно Аргус нямал очи и на дланите, които тоягата може би посинявала.

Хермес се преобразил, така че да изглежда като обикновен смъртен овчар. Кадуцеят му се превърнал в обикновена тояжка. Влязъл в горичката, като си подсвирквал, и се направил на изненадан, когато видял Аргус.

— Здравей — усмихнал се Хермес. — Леле, колко си висок!

Аргус премигнал няколко пъти. Бил свикнал хората да му се подиграват заради очите, но овчарят нямал вид на ужасен или погнусен. Великанът не знаел как да реагира.

— Горещо е, а — обърсал чело Хермес. — Може ли да седна?

Без да чака разрешение, Хермес се настанил удобно в долчинката. Оставил жезъла до себе си и пожелал да омагьоса Аргус. Кадуцеят изпратил на великана вълни на сънливост и той се почувствал така, както ти се чувстваш по време на шестия час в училище. Или пък в летен следобед.

СПИ, сякаш казвал кадуцеят.

Но Аргус имал много очи и бил обучен да не заспива. Хермес решил, че това ще отнеме много време. Затова трябвал да си спечели такова.

— Какъв ден само! — казал той на великана и извадил един мях с вода. — Ела при мен, приятелю, да ти разправям! С радост бих споделил тази леденостудена вода с теб!

Аргус бил много жаден. По цял ден стоял в адския пек и гледал глупавото добиче, както му била наредила Хера. Но кравата била скучна.

И все пак бил на пост. Поклатил глава, тъй като друго не можел. Мразел да говори, понеже така се виждали очите по устата и езика му.

Хермес се заприказвал. Бил бог на пътуванията и затова знаел много интересни истории. Вицове от цял свят. А и вестоносците трябвало да са умели в разговорите, затова Хермес бил наясно как да развлича околните. Разказал на Аргус последните клюки за боговете.

— Чух, че новият бог Хермес откраднал кравите на Аполон! — усмихнал се Хермес. След това го посветил в историята, все едно се отнасяла за някого другиго.

В същото време магията на кадуцея изпълнила въздуха със сънливост, подобна на мека завивка.

След половин час Аргус оставил тоягата. Седнал до Хермес и приел да пийне малко вода. Хермес не спирал с шегите, разказвал му истории и Аргус го почувствал като стар приятел.

СПИ, казал кадуцеят.

След още един час клепачите на Аргус натежали. Знаел, че трябва да е на пост, но не помнел защо. Въображението му било завладяно от интересните приказки, които разказвал Хермес.

Накрая богът запял приспивна песен.

— Тази ми я пееше мама, когато бях бебе.

Ставало дума за същата история, която бил чул в люлката през нощта, когато се родил — за кучетата на Артемида, конете на Посейдон и кравите на Аполон.

Главата на Аргус клюмнала, после всичките му очи се затворили и накрая великанът захъркал.

Хермес не спирал да пее. Бавно станал на крака и изтеглил меча си. Промъкнал се зад Аргус и отрязал главата му.

— Лека нощ! — казал бодро Хермес.

Взимам си думите назад. Хермес си бил убиец.

После отвързал кравата и я отвел при Зевс.

Хера побесняла, но не можела нищо да докаже. Зевс бил очарован, а Хермес получил бонус към заплатата. А бедната Йо…

Когато на Зевс му омръзнало от нея, Хера я превърнала в крава и изпратила една конска муха да я хапе до края на живота й. По този начин Йо трябвало да обикаля от страна на страна, без да намери почивка.

Такъв е животът на кравите! Поне Хермес бил доволен от добре свършената работа.