Рик Риърдън
Гръцките богове на Пърси Джаксън (7)

Деметра става Зърнезила

О, да, Деметра!

Не се вълнувайте много. Тази глава е за богинята на зърното, хляба и пшеницата. Деметра няма равна във въглехидратите.

Всъщност не съм съвсем честен към нея.

Наистина е богиня на земеделието, но не се е занимавала само с това. Измежду трите върховни богини тя е средната сестра, което означава, че имала доброто сърце на Хестия в съчетание с красотата на по-малката си сестра Хера. Деметра била с дълга руса коса с цвета на зряла пшеница. Носела корона от царевични листа — малко хора биха изглеждали добре с такава, но тя успявала. Обичала да се кичи с макове, които често растели в зърнените поля или поне така казват. Аз не съм много по зърнените терени.

Тъмна роба покривала яркозелената й дреха, така че когато се движела, приличала на свежо растение, покълващо от плодородна земя. Ухаела на буря над поле от жасмин.

След като Хестия решила да не се омъжва, Деметра станала първата богиня, която започнала да привлича вниманието на боговете момчета. Хера също била красива, но отношението… скоро ще стигнем и до там.

Деметра не само изглеждала добре, но била и добродушна (като цяло), правела страхотен хляб и сладки, а когато искала, можела да вдъхва и доста страх. Движела се в златна колесница, теглена от два дракона, а на кръста й висял златен меч.

Всъщност едното от гръцките й имена било Деметра Хризаорос, което означава Дамата със Златен меч. Звучи като страхотно заглавие на кунгфу филм. Според повечето легенди острието на меча й било от косата на Кронос, направена на най-смъртоносното селскостопанско сечиво. Ползвала го главно, за да жъне пшеница, но ако се разгневяла, можела да ожъне и нечия глава.

Както и да е, момчетата я харесвали. Зевс, Посейдон и Хадес й предложили женитба, но Деметра веднага отказала. Предпочитала да скита по земята, да превръща пустините в плодородни земи, да насърчава овошките да дават плод и цветята да цъфтят.

Но един ден Зевс станал настоятелен. Тъкмо се бил развел с Темида и още не си бил намерил нова съпруга. Чувствал се самотен. По някаква причина си наумил, че ще бъде с Деметра, и решил, че трябва да се вземат.

Намерил я на една нива (каква изненада). Деметра му рекла да се маха, но той продължил да я следва.

— Хайде де — казал той, — само една целувка. После може още една, а след това…

— Не — креснала тя, — страшно си досаден!

— Аз съм царят на вселената — отвърнал Зевс, — ако се съберем, ще станеш царица!

— Не ми пука! — Деметра се изкушила да извади Златния меч, но Зевс бил най-силният измежду боговете, а онези, които му се противопоставяли, свършвали като орлова дроб сърма. Освен това златната колесница била на другия край на полето и не можела просто да скокне в нея и да избяга.

Зевс продължил да я тормози.

— Децата ни ще бъдат силни и страхотни.

— Махни се!

— Стига де, миличка. Не бъди такава.

Накрая на Деметра й писнало и се превърнала в змия. Решила, че ще се отърве от Зевс, като се скрие в полята и изпълзи нанякъде.

Лоша идея.

Зевс също можел да се превъплъщава. И той приел образа на змия и я последвал. Не било трудно, тъй като змиите имат добро обоняние, а Деметра, както ви казах преди малко, страхотно ухаела на буря над жасминово поле.

Тя се скрила в една дупка под земята. Поредната лоша идея. Зевс се промъкнал зад нея. Тунелът бил тесен, затова след като богът блокирал изхода, Деметра вече не можела да излезе, а и нямало място, където да промени формата си.

Зевс я бил хванал в капан и не я пуснал, докато… сещате се.

След няколко месеца Деметра родила първото си дете — дъщеря на име Персефона. Тя била мило, сладко бебе. Деметра почти простила на Зевс, задето я приклещил със змийските си ласки. Почти. Не се оженили, а Зевс не бил добър баща. Така малкото момиченце станало светлината в живота на Деметра. И така, докато…

За Персефона след секунда.

Бих искал да ви кажа, че това е единственият случай, когато Деметра се е озовала в такава ужасна ситуация с мъж. Но, уви, не е вярно.

Няколко години по-късно Деметра отишла на плаж. Разхождала се и се наслаждавала на самотата и свежия морски въздух, когато Посейдон я видял. Като морски бог той имал умението да забелязва красавиците по плажа.

Появил се от вълните с най-хубавата си зелена роба, с тризъбец в ръка и корона от миди на главата. Смятал, че тя го прави да изглежда неустоим.

— Хей, момиче — намигнал й той, — ти сигурно си въртоп, защото като те видя, губя равновесие.

Бил тренирал години наред, за да измисли тази забиваща фраза. Много се радвал, че имал повод да я употреби.

— Махни се, Посейдоне — не се впечатлила Деметра.

— Понякога морето отстъпва — съгласил се Посейдон, — но накрая винаги има прилив. Какво ще кажеш за романтична вечеря в подводния ми дворец?

Деметра си рекла на ума да не паркира колесницата толкова надалеч. Двата дракона хич нямало да й дойдат излишни. Решила да смени вида си и да избяга, но вече знаела, че змията не е добър вариант.

„Трябва ми нещо по-бързо“, помислила си тя. След което погледнала надолу към плажа и видяла табун диви коне, които галопирали до морето.

„Страхотно“, помислила си Деметра. „Кон“.

Веднага се превърнала в бяла кобила и препуснала по плажа. Приближила табуна и се сляла с останалите.

Планът й имал сериозни недостатъци. Първият бил, че и Посейдон можел да се превърне в кон, което и сторил. Преобразил се в силен бял жребец и я подгонил. Второ, Посейдон бил създал конете. Знаел всичко за тях, можел да ги контролира.

Защо му е на морски бог да създава земно животно каквото е конят? Ще стигнем и до това по-нататък. Така или иначе, Посейдон настигнал табуна и започнал да си проправя път към Деметра, като се опитвал да надуши запомнящия се аромат на жасмин. Не му било трудно да я намери.

Съвършеният камуфлаж на Деметра се оказал съвършеният капан. Останалите коне сторили път на Посейдон, но попречили на Деметра да избяга. Тя се паникьосала и дори не успяла да промени формата си в нещо различно. Посейдон отишъл до нея и изцвилил:

— Хей, сладурче! Към мен ли галопираше?

За ужас на Деметра, Посейдон се оказал далеч по-гальовен, отколкото тя искала.

В наши дни Посейдон щеше да бъде съден за подобно поведение. Стига да не е в конския си облик. Не смятам, че може да арестуваш кон. Тогава обаче светът бил по-грубо и просташко място. Деметра нямало на кого да се оплаче от Посейдон. Цар Зевс бил абсолютно същият.

След няколко месеца унизената и гневна Деметра родила близнаци. Кое е най-странното? Едното от бебетата било богиня, а другото жребец. Не искам и да мисля как е станало така. Момичето било наречено Деспоена, но за нея няма много митове. Когато пораснала, работата й била да пази храма на Деметра като върховна жрица на царевиците или нещо подобно. Братчето й жребец нарекли Арион. Той станал супербърз безсмъртен жребец, който помогнал на Херкулес, пък и на други герои. Бил страхотен кон, но не съм убеден, че Деметра се гордеела със син, който имал нужда от нови подкови на всеки няколко месеца и пръхтял до нея за ябълки.

Сигурно смятате, че след тази случка Деметра се е отказала от отвратителните мъже и се е присъединила към Хестия в клуба на отричащите сватбите.

Всъщност след няколко месеца тя се влюбила в човешки принц на име Язион (няма общо с Язон). Виждате ли колко далеч стигнали хората, след като Прометей им дал огъня? Вече можели да пишат, да приказват. Миели си зъбите, сресвали косите си. Носели дрехи, а понякога дори се къпели. Сред тях имало достатъчно красиви, за да флиртуват с богини.

Та този Язион бил критски герой, хубав и с добри обноски. Винаги се грижел за местните земеделци и така спечелил сърцето на Деметра. Един ден Язион разглеждал изораните ниви, когато Деметра се появила маскирана като смъртна девойка. Започнали да си говорят.

— Обичам пшеницата!

— И аз така! Няма нищо по-хубаво!

Или нещо подобно, при което се влюбили.

После още няколко пъти се срещнали сред полята. Само след седмици Деметра била влюбена до ушите. Но, естествено, нещата се объркали. Следващият път, когато Деметра отишла на нивата, Зевс се загледал от планината Олимп. Видял, че се е привързала към някакъв смъртен, че двамата се прегръщат, целуват се и говорят за пшеница, след което позеленял от ревност.

Знам, ужасно нечестно е. Зевс и Деметра не били гаджета. Но когато съзрял смъртен с „неговото“ момиче, луднал и се сетил за най-хубавото качество на смъртните — че са смъртни. Което ще рече, че можеш да ги убиеш.

Деметра тъкмо целувала страстно Язион, когато небето изтрещяло. Облаците зейнали и блеснала мълния.

ФРААС!

Внезапно Деметра се оказала самичка и с димящи дрехи насред полето. В краката имало шепа пепел, останала от героя, в който се била влюбила.

Естествено, тя заридала и взела да ругае Зевс, но нямало какво да направи. Затова се затворила в гарсониерата си на планината Олимп и не излязла оттам месеци. Когато най-накрая го сторила, носела последното си дете — момче на име Плуот (нищо общо няма с Плутон). За Плуот също няма много митове. Той станал низш земеделски бог. Обикалял Гърция, намирал успешни фермери и ги награждавал за добрата работа с още пари — като фонд от Европейския съюз.

Деметра обаче наистина била решила, че вече й стига. От време на време си хващала гадже, но така и не се омъжила, нямала повече деца, а отношенията й с мъжете богове били винаги изопнати.

В резултат на преживяното характерът й се вгорчил. Не вярвате, че една зърнена богиня може да е страшна, но това е, защото не знаете какво направила на Ерисихтон.

Знам, много тъпо име. Дори не съм сигурен как се произнася. Бил местен принц, който се имал за най-хубавия на света от бронза насам. Искал да си построи огромно имение с дървета от близките гори.

Проблемът обаче бил, че най-хубавите дървета, които той намирал за достойни да бъдат част от неговото имение, растели в горичка, посветена на Деметра. Масивните дъбове и тополи се извисявали десетки метра и във всяко дърво имало горски дух, дриада, която го гледала. Дриадите танцували наоколо, пеели песни, с които славели Деметра, и майсторели гердани от цветя. Или там каквото правят дриадите в свободното си време.

Всички в цялата страна знаели, че горичката е посветена на Деметра, но Ерик — ще го наричам така за по-кратко — не се интересувал. Затова взел петдесетина от най-яките си приятели, дал им бронзови брадви и тръгнали към горичката.

Веднага щом ги видели да идват, дриадите вреснали изненадано и призовали Деметра на помощ. Явно имали връзка за спешни случаи с богинята, тъй като тя веднага довтасала. Преобразила се в човешка девойка и излязла на пътя точно пред Ерик и армията му простаци.

— О, богове — извикала тя, — какви силни мъже? Накъде отивате?

— Махни се от пътя, момиче — изсумтял Ерик, — дървета имаме да сечем.

— Но защо ще сечете бедните беззащитни дървета?

— Трябва ми дървесина — изревал Ерик, — ще построя най-голямото имение на света!

Приятелите му извикали одобрително и след това размахали заканително брадви.

— Избери други дървета — казала Деметра, опитвайки се да не избухва, — тази гора е свещена, посветена е на богинята Деметра.

— И какво ме интересува това? — попитал Ерик, — тук са най-високите дървета, а за моето имение ми трябват високи дървета. Там ще ям и ще пия с приятелите си всяка нощ! Такива пирове ще вдигнем, че ще се прочуем в цяла Гърция!

— Наздраве! — викнали приятелите му и започнали да мляскат.

— Но тук е домът на много невинни дриади — настояла Деметра.

— Опитат ли да ме спрат — казал Ерик, — ще посека и тях!

Деметра стиснала зъби.

— Ами ако самата богиня застане на пътя ти?

— Нека се пробва — изсмял се Ерик, — тя е богиня на зърното, от какво има да ме е страх толкова. Разкарай се, момиче, да не посека и теб!

Блъснал богинята настрани и тръгнал към най-голямото дърво, огромна бяла топола. Но когато вдигнал брадва, духнал горещ вятър, който го съборил по задник.

Деметра станала огромна и се извисила като истинска Зърнезила над дърветата — в зелено-черна рокля, с корона от царевични листа, която блестяла в златистите й коси, с коса, хвърляща сянка върху цялата група смъртни.

— ОЩЕ ЛИ НЕ СЕ СТРАХУВАШ? — извикала с великански глас Деметра.

Петдесетимата здравеняци с Ерик хвърлили брадвите и се разпищели като малки момиченца. Водачът им опитал да стане, но коленете му се подгъвали.

— Ами аз… таковата…

— ДА ПЛЮСКАШ ИСКАШЕ — изревала Деметра, — И ТОВА И ЩЕ ПРАВИШ, ЕРИСИХТОН, ВСЯКА НОЩ ЩЕ ВДИГАШ ГОЛЯМ ПИР! АЗ СЪМ БОГИНЯТА НА ЖЪТВАТА, ГОСПОДАРКА НА ГЛАДА. ЩЕ СЕ ТЪПЧЕШ ДО КРАЯ НА ДНИТЕ СИ, АЛА НИВГА НЕ ЩЕ УТОЛИШ ГЛАДА СИ!

Деметра изчезнала с взрив от зелена светлина.

Бедният Ерик избягал с писъци и се заклел пред боговете, че повече никога няма да докосне свещената гора. Но вече нямало значение. Тази нощ, след като се навечерял, бил също толкова гладен, както и когато започнал. Ял втори, трети път, но не се почувствал по-добре. Усетил облекчение само когато заспал, но дори тогава сънувал храна. Когато се събудил, умирал от глад.

Ерик бил богат човек, но за броени седмици продал почти целия си имот само за да си купи храна. Тъпчел се постоянно, всеки ден, по цял ден. Нищо не помогнало. Накрая изгубил всичко. Приятелите му го изоставали. Отчаял се дотолкова, че опитал да продаде щерка си за храна. За щастие Деметра не била толкова жестока, че да позволи това. Дъщерята се помолила за помощ и Посейдон дошъл да я спаси. Вероятно смятал, че дължи на Деметра услуга заради конската афера. Може би нямал нищо против да помогне на хубаво смъртно девойче. Така взел момичето под своя опека и го направил пазителка на подводния си дворец. А Ерисихтон умрял в агония. Това е представата на гърците за хепиенд.

Мълвата се разнесла и смъртните решили, че трябва да приемат Деметра сериозно. Всеки, който владеел храната, можел да те благослови или урочаса твърде зле.

След това Деметра решила, че няма защо да се гневи вече. Рекла си, че ще се отпусне, наслаждавайки се на живота. Това, което й носело най-много радост на света, била голямата й дъщеря Персефона. Наистина обичала и другите си деца, но тя била нейна любимка.

— Стига толкова драми — казала си Деметра, — ще се отпусна и ще си прекарвам времето с прекрасната си дъщеря.

Но както можете да се досетите, нещата не се развили точно така.