Рик Риърдън
Гръцките богове на Пърси Джаксън (4)

Олимпийците чупят глави

Зевс имал хубаво детство на планината Ида. Прекарвал дните си в разходки със сатирите и нимфите из горите, от шумните си приятели Куретите се научил да се бие, ядял сладък мед и пиел вълшебно мляко (вкусно) и, разбира се, никога не стъпил на училище, тъй като то още не било измислено.

Когато станал млад бог, вече изглеждал добре — смугъл заради времето, прекарано в гората и на плажа. Имал къса черна коса, добре подрязана брада, очи, сини като небето, макар те бързо да потъмнявали, когато се ядосвал.

Един ден майка му Рея дошла на колесницата си, теглена от лъвове.

— Зевсе — казала тя, — трябва да си намериш работа за през лятото.

Той се почесал по брадата. Той обичал лятото, но не и работата.

— Какво имаш предвид?

Очите на Рея светнали. Отдавна планирала отмъщението си срещу Кронос. Сега, когато видяла сина си уверен, силен и красив, разбрала, че времето е настъпило.

— В двореца се отвори свободно място за келнер — каза тя.

— Но аз никога не съм работил като такъв! — отвърнал Зевс.

— Лесно е — уверила го Рея, — когато цар Кронос поиска напитка, ти ще му я носиш. Не плащат много, но работата си има предимства, като например това, че ще свалиш баща си от власт и ще станеш господар на света.

— Става — отвърнал Зевс, — Кронос обаче няма ли да разпознае, че съм бог?

— Мислих за това — казала Рея. — Братята и сестрите ти са живи в търбуха на Кронос и вече са пораснали, подобно на теб. Това означава, че имат силата да променят размерите и фигурата си. Ти също трябва да я имаш. Постарай се да си по-малко божествен, повече… титаноподобен.

Зевс се замислил. Вече бил открил умението да си променя формата. Веднъж уплашил бавачките си нимфи, като се превърнал в мечка. Друг път станал вълк и така спечелил едно надбягване със сатири. Те твърдели, че мами, но това не било вярно. Нали тичал? Вълците тичали. Не се бил превърнал в орел, макар да можел и това.

От титаните Зевс бил виждал само майка си отблизо, но знаел, че те са малко по-големи от него. Не излъчвали сила по същия начин, имали малко по-различна аура, по-свирепа и груба. Представил си се като титан. Когато отворил очи, за пръв път се видял по-висок от майка си и се почувствал така, сякаш е спал след дълъг ден, в който е душил враговете си.

— Отлично — рекла Рея, — а сега на интервюто за работа.

Когато Зевс за пръв път видял планината Отрие, ченето му увиснало. Дворецът бил огромен, а черните му кули се извисявали в небесата като алчни пръсти, протегнати към звездите.

Крепостта била построена така, че да внушава страх. Зевс разбрал това веднага. Изглеждала обаче самотна и тъжна, неподходяща за един цар. Зевс преценил, че ако има свой дом, ще е по-готин от Отрие. Не му харесвал вида на Мрачен владетел. Неговият дворец щял да бъде бляскав, ослепително бял. Но едно по едно, напомнил си той. Първо трябвало да стане келнер.

Рея придружила сина си до тронната зала, където старият цар канибал спял на трона си. Годините не се отнесли добре с Кронос, въпреки че бил господар на времето. Не бил точно остарял, но изглеждал уморен и безжизнен. Да състарява и убива смъртните вече не го забавлявало. Да мачка хората не го разсмивало както преди, въпреки сладките им писъци.

Бил надебелял от постоянното ядене и пиене. Петимата богове в стомаха му не помагали. Били станали по-големи и тежки с годините. Непрекъснато се мъчели да излязат през гърлото на Кронос. Тези опити били неуспешни, но Кронос се чувствал, все едно всеки момент ще повърне.

Рея приближила трона.

— Господарю мой, искам да ви запозная с някого.

Кронос изсумтял и отворил очи.

— Не бях заспал!

След това премигнал към младия титан, който стоял пред него.

— Кой…

— Аз съм Зевс, господарю мой — поклонил се младият безсмъртен. Зевс не виждал смисъл да крие истинското си име. Кронос, така или иначе, не го бил чувал. — Бих искал да бъда ваш келнер.

Кронос се загледал в лицето на новодошлия. Нещо в него му изглеждало смътно познато — блясъкът в очите, лукавата усмивка. Наистина всички титани били роднини. Сигурно е това. Кронос вече имал толкова племенници, че не помнел всичките. Въпреки това младежът го смутил с присъствието си.

Огледал се наоколо и опитал да си спомни кой го е запознал с момчето, но Рея вече се била скрила в сенките. Стомахът на Кронос бил прекалено пълен, а мислите му твърде неясни, за да остане подозрителен дълго време.

— Е — казал той на момчето, — имаш ли опит като келнер?

— Не, господарю мой — ухилил се Зевс, — но се уча бързо. Мога да пея, да танцувам и да разказвам сатирски вицове.

Зевс изпял песен, на която го били научили нимфите. След това показал някои от танцовите стъпки на Куретите. От много време на планината Отрие не се било случвало нищо толкова интересно. Другите титани се събрали в тронната зала да гледат. Скоро се смеели, ръкопляскайки. Дори Кронос се усмихнал.

— Нает си — рекъл той, — всъщност тъкмо ожаднях.

— Чашата идва за вас. — Зевс отишъл да намери кухнята, а там напълнил една златна чаша с леденостуден нектар.

Не след дълго Зевс вече бил най-популярният сред слугите в двореца. Никой не носил чаши така умело като него. Песните му били по-звънливи от потоците в планината Ида, а сатирските вицове толкова пиперливи, че няма как да ги разкажа в една книга.

Винаги знаел какво точно му се пие на Кронос — топъл нектар с подправки, студен с лимон, коктейл от нектар и червена боровинка. Направил достояние на титаните пиянските надпревари, които били популярни сред сатирите. Всички на масата започвали да пият по едно и също време, а най-бързо пиещият печелел. Какво точно? Ами нищо, но било начин да се покажеш, понеже нищо не изглежда по-титанично и мъжествено от това да капе нектар по брадичката и блузата ти.

Състезанията събудили у Кронос стария дух. Наистина бил цар на вселената, но си оставал най-малък от дванадесетте деца. Не можел да позволи на братята и племенниците си да го побеждават в каквото и да е. Затова въпреки постоянно пълния си стомах успявал да изпие цял бокал нектар за три секунди, а бокалите на титаните са с размери на малки хладилници.

Вярвал на Зевс, че ще напълни чашата му с това, което се поглъща най-лесно.

Точно според плана на самия Зевс.

Една нощ Кронос вечерял с любимите си пълководци, а Зевс направил няколко специални отвари за пиянското състезание. Нимфите от планината Ида го били научили на доста неща за билките. Знаел от кои ще ти се приспи, от кои ще се замаеш и от кои ще ти стане толкова зле, че да си изповръщаш червата.

За гостите на царя Зевс смесил няколко билки за сън и замайване. За Кронос приготвил специална смес от нектар и горчица. Според някои версии на историята Зевс използвал вино, но това няма как да е вярно, тъй като виното още не било измислено. Затова по-късно.

Така или иначе, напитката в бокала на Кронос била повече от гадна. Зевс я оставил настрани и зачакал подходящия момент.

Вечерята започнала както обикновено, с много ядене, пиене и коментари относно титаничните новини от деня. Зевс не спирал да налива нектар, разказвал на гостите шеги и пеел. Към края на вечерта, когато всички били доволни, отпуснати и сънливи, Зевс започнал да хвали пияческите умения на царя.

— Кронос пие най-добре — обявил той, — трябва да го видите. Лудетина! Рекордът му е три секунди, ако не бъркам?

— Ъх — казал Кронос. Вече бил преял и се надявал да не се стига до надпиване.

— Ако поиска, може да пие по-бързо от всички вас — казал Зевс, — обзалагам се, че днес ще постави нов рекорд. Не бихте ли желали да видите това?

Атлас, Хиперион и Койос извикали одобрително и поискали състезание.

Кронос не бил в настроение, но не можел да откаже. Честта му била заложена на карта. Махнал на Зевс за още един кръг.

Зевс изтичал до кухнята и донесъл отварите си. Предложил на гостите сънотворното. Накрая дал питието на Кронос, като не му оставил време да го помирише, а направо извикал:

— Готови, старт!

Титаните изпили вкусните си напитки. Кронос веднага осъзнал, че нектарът е странен на вкус, но участвал в състезание. Не можел да спре да пие. Трябвало да пресуши бокала! Може би просто не усещал вкуса толкова добре, защото бил преял. Досега Зевс никога не го бил подвеждал.

Кронос изпил нектара за две секунди и половина. Оставил бокала отстрани на масата и извикал.

— Печеля! Аз…

Но последвалият звук, изтръгнал се от гърлото му, бил като на давещ се пеликан. Няма как да разкажа за това, без да е неприятно. Повърнал. Царствено. Както се полага на господар на вселената.

Стомахът му опитал да излезе през гърлото. Устата му самичка зейнала, за да изплюе петте деца, една много олигавена скала, няколко бисквити и регистрационния номер на една колесница (не, не знам как се е озовала вътре).

Петимата повърнати богове веднага пораснали. Превърнали се във възрастни и застанали до масата за хранене. Титаните ги зяпнали в недоумение. Умовете им работели бавно заради повърнатия нектар.

А Кронос още се мъчел да си повърне червата.

— Хванете… — изграчил той — ги!

Атлас реагирал първи.

— Стража! — креснал той и опитал да се изправи, но бил толкова замаян, че рухнал в скута на Хиперион.

Зевс искал да хване косата на баща си и да посече стария канибал на място, но другите титани започнали да се съвземат от шока. Били бавни и сънени, но въоръжени, а единственото оръжие на Зевс била таблата за сервиране. Армията му се състояла от петима лигави невъоръжени богове, прекарали целия си живот в търбуха на татко си и не влизали никога в битка.

Стражите се появили в тронната зала.

Зевс се обърнал към обърканите си братя и сестри.

— Аз съм вашият брат Зевс. Последвайте ме и ще получите както свобода, така и възмездие. А също козе мляко и мед.

Боговете били доволни. Докато Кронос и бойците му се мъчели да извадят оръжията, Зевс и неговите братя и сестри се превърнали в орли и излетели от двореца.

— А сега какво? — попитал Хадес.

Шестимата богове се били събрали в тайната пещера на Зевс в планината Ида, която братята и сестрите му отказвали да наричат Зевсова пещера. Зевс им разказал какво се случва по света, но знаели, че няма да могат дълго да останат в планината Ида. Нимфите били чули слухове, прошепнати през земята: Кронос изпращал титаните си да претърсят света и да намерят бежанците. Искал да ги върнат обратно, във вериги или на късове. Нямал предпочитания.

— Сега трябва да се бием — заявил Зевс.

Посейдон изсумтял. Бил прекарал само ден извън корема на Кронос, но вече не харесвал малкия си брат, малкия Зевс, който си мислел, че може да ги командва само защото ги бил спасил.

— Съгласен съм да се бием с татко — отвърнал Посейдон, — но ни трябват оръжия. Имате ли такива?

Зевс се почесал зад ухото. Не бил мислил в далечна перспектива.

— Ами не…

— Може би трябва да сключим мир — предложила Хестия.

Останалите я погледнали все едно е луда. Хестия била най-старата и милата сред боговете, но нейните братя и сестри не я приемали насериозно. Човек се пита дали светът не би бил по-различен, ако Хестия била сложена да управлява, но уви…

— Не — отсякла Деметра, — никога няма да простя на баща ни. Може би ще успеем да откраднем косата му. Ще го насечем така, както той е насякъл Уран! А после ще използваме косата за нещо по-полезно като жътвата. Видяхте ли красивите поля, над които прелетяхме?

— Стига с тая жътва — намръщила се Хера на сестра си, — през всичките години в търбуха на Кронос не спря да дуднеш за растения, които дори не беше виждала преди днешния ден!

— Не знам — изчервила се Деметра, — винаги сънувам зелени поля. Толкова са мирни, красиви и…

— Деца мои — чул се глас от гората.

Майка им Рея излязла пред тях. Прегърнала всяко едно от прекрасните си деца и плакала от радост, задето вече са свободни. След това ги събрала на едно място и рекла:

— Знам откъде може да намерите оръжия.

Разказала им историята за Сторъките и Върховните циклопи, които Кронос бил прогонил в Тартара за втори път.

— Сторъките са невероятни зидари — уверила го Рея. — Построили замъка на Кронос.

— Който е страхотен — признал Зевс.

— Те са силни и мразят Кронос — продължила Рея, — ще бъдат полезни в битка. Циклопите пък са умели ковачи. Ако някой може да изкове оръжие, по-силно от косата на баща ви, това са те.

Тъмните очи на Хадес блеснали. Идеята да се спуснат в най-опасната част на съзиданието някак си му харесала.

— Значи ще идем в Тартара, за да върнем Циклопите и Сторъките?

— Лесна работа — казала Хера. Поне така й се струвало след всичките тези години в търбуха на Кронос, през които той я затрупвал с погълнатата от него храна. Трохите и глазурата винаги се оплитали в косите й. — Да вървим.

Да нахлуеш в Тартара не изглежда особено лесна задача, но шестима богове могат да постигнат много, ако си го поставят за цел.

Хадес намерил мрежа от пещери, която слизала надълбоко в Подземното царство. Отвътре му идело да намира верния път сред тунелите. Повел братята и сестрите си по течението на подземната река, наречена Стикс, докато не стигнал ръба, от който тя се изливала в недрата на Тартара. Боговете се превърнали в прилепи и полетели към бездната.

На дъното се натъкнали на мрачен пейзаж: скални колони, сива пустош, огнени бездни и отровна мъгла. Имало също и всякакви чудовища и зли духове, обитаващи мястото. Явно Тартара, духът на Ямата, се бил срещал с други първични божества в мрака и създал свое поколение деца.

Шестимата млади богове допълзели до най-строго охраняваната зона, обградена от висока медна стена и патрулирана от демони. Преобразени като прилепи, боговете лесно прелетели над стената, но щом се озовали вътре, видели тъмничарката и едва не припаднали.

Кронос лично бил наел най-ужасното изчадие в Тартара, за да е сигурен, че скъпоценните му затворници никога няма да избягат.

Наричала се Кампе.

Не знам дали Кронос я е намерил в каталог за охранители, но ако чудовищата от най-лошите ви кошмари имат кошмари, ще сънуват Кампе. От кръста нагоре тя била жена със змии вместо коси (това ви е познато, тъй като се е наложило като модна прическа сред други чудовища). От кръста надолу била четирикрак дракон. Хиляди змии излизали от краката й като треви. Кръстът й бил опасан с главите на петдесет ужасни зверове — мечки, глигани, тасманийски дяволи, — които винаги виели и искали да изядат змиите, оформящи полата на Кампе. Огромни, черни прилепови криле излизали от раменете й. Подобната й на скорпион опашка се люлеела напред-назад и изпускала отрова.

Както виждате, Кампе била далеч от представата за идеалното гадже.

Боговете наблюдавали иззад скалите, докато чудовищната тъмничарка топуркала напред-назад, бичувала върховните циклопи с огнен камшик и жилела Сторъките със скорпионската си опашка винаги щом излезели от строя.

Бедните затворници били принудени да работят без почивка, без вода, сън, храна, без нищо. Сторъките прекарвали времето си в далечния край на двора и носели тежки каменни блокове от твърдия вулканичен под. Циклопите се трудели в другия край. Всеки от тях имал пещ, в която топял метали и изработвал слитъци от желязо и бронз. Ако някой от циклопите се опитал да седне или дори да спре, за да си поеме дъх, Кампе оставяла нови рани по гърба му с камшика си.

Дори по-лошо, не давала на затворниците да завършат каквото и да било. Веднага щом Сторъките се сдобиели с добра купчина строителни блокове, Кампе ги принуждавала да ги трошат на прах. В мига, в който циклопите били на ръба да завършат оръжие, щит или дори работен инструмент, който можел да бъде опасен, Кампе го взимала и хвърляла обратно в магмата.

Сигурно си мислите — чакай сега, те били шестима здрави мъжаги срещу една жена. Как не са се справили с нея?

Кампе обаче имала камшик. Отровата в опашката й можела да обезвреди дори върховен циклоп за цели часове, оставяйки го да се гърчи от болка. Дума да няма, че драконовата жена си била ужасяваща, а и затворниците били с оковани крака, така че да не могат да избягат надалеч.

Освен това Сторъките и Циклопите били добродушни. Въпреки страховития си вид били строители, а не бойци. Трябвал им комплект „Лего“, за да са щастливи.

Зевс изчакал Кампе да отиде в далечния край на затвора и изтичал до най-близкия циклоп.

— Псст! — извикал той.

Циклопът свалил чука си. Обърнал се към Зевс, но окото му се било взирало в огъня толкова дълго, че не видял с кого разговаря.

— Казвам се Бронт — рекъл циклопът, — а не Псст.

„Ох, помислил си Зевс. — Няма да ми е лесно.“

— Хей, Бронт — Зевс говорел бавно и весело, все едно се опитвал да примами кученце, — аз съм Зевс. Дойдох да те спася.

— Чувал съм това и преди — намръщил се Бронт, — Кронос ни измами веднъж.

— Зная — казал Зевс, — но той е и мой враг. Заедно можем да отмъстим и да го хвърлим тук долу. Как ти звучи това?

— Добре звучи, но как да стане? — попитал Бронт.

— Трябват ни оръжия — рекъл Зевс, — може ли да ни направите няколко?

— Кампе не ни изпуска от поглед — поклатил глава Бронт, — не ни оставя да завършим нищо.

— Защо тогава всеки от вас не направи различни части от оръжията — предложил Зевс, — така може да ги съберете в последния момент и да ни ги подадете. Кампе изобщо няма да разбере.

— Ти си бил голям умник.

— Знам. Разкажи на приятелите си — след тези думи Зевс се скрил обратно зад скалите.

Бронт прошепнал плана на братята си Аргей Аргео и Стероп Стеропес. След това заудряли по наковалните с чукове, следвайки таен код, който били изработили, и изпратили съобщението в другия край на двора, където били Сторъките — Бриарей, Котос и Гиес.

Знам, имената са ужасни, но не забравяйте, че Гея нямала много време да кръсти тризнаците си преди Уран да ги метне в Тартара. Поне не ги е нарекла Хюи, Дюи и Луи.

Боговете зачакали в тъмното, докато циклопите изработели новите оръжия, правейки всяко от тях да изглежда безобидно и недовършено. Не знам дали това би минало през охраната на някое летище, но успяло да заблуди Кампе.

Следващия път, когато жената дракон обърнала гръб на циклопите и отишла в далечния край на двора, Бронт бързо сглобил първото вълшебно оръжие и го подхвърлил на Зевс. Приличало на бронзова ракета, около метър дълго, с цилиндри във всеки край. Ръката на Зевс паснала идеално на центъра. Веднага щом го повдигнал, тялото му потръпнало от насъбралата се сила.

— Какво е това — намръщил се Посейдон, — не е коса!

От цилиндрите хвръкнали искри. Електричеството преминало от единия до другия край. Зевс посочил с нещото най-близката скала и от него изскочила назъбена светкавица, която я превърнала в прах.

— О, да — рекъл си Зевс, — това ще ми свърши работа.

За щастие Кампе не обърнала внимание на взрива. Може би в Тартара често имало взривове.

След няколко минути Бронт им подал следващото оръжие — копие с три върха. Взел го Посейдон. Незабавно се влюбил в тризъбеца. Обичал остри неща. Освен това чувствал силата на бурите в него. Когато се концентрирал, миниатюрен смерч се образувал около върховете, а после започнал да се завихря все по-бързо и по-бързо. Щом забил остриетата в земята, подът на Ямата започвал да се тресе и пука.

— Най-якото оръжие — обявил той.

Бронт им подал трети предмет. Хадес го хванал — блестящ бронзов шлем, на който били изобразени сцени на смърт и разруха.

— Вие получавате оръжия — оплакал се Хадес, — а на мен дават шапка.

След това си я поставил и изчезнал.

— Пич, невидим си — рекъл Зевс.

— Аха — въздъхнал тъжно Хадес, — свикнал съм.

— Не бе. Наистина.

— Какво? — Хадес се насилил да стане видим.

— Това е зловеща шапка — рекла Деметра.

— Мда — съгласил се Хадес, — ами да, такава си е.

Решил да пробва нещо друго. Погледнал към братята си. Вълни на ужас изригнали от шлема. Зевс и Посейдон пребледнели. Започнали да се потят. Зевс едва не изпуснал мълнията.

— Стига! — изсъскал той. — Тръпки ме побиват!

— Това май не е толкова лошо — ухилил се Хадес.

Хера скръстила ръце и подсмръкнала презрително.

— Момчета! Предполагам, че ние няма да получим оръжие. Просто ще си седим и ще ви окуражаваме, докато вие вършите цялата работа?

— Не се безпокой, сладурче — намигнал й Зевс, — ще те пазя.

— Ще повърна — отвърнала Хера.

Вероятно циклопите щели да направят оръжия и за жените, но в този момент Кампе се обърнала и тръгнала обратно към тях. Може би е забелязала пушека от мълнията на Зевс или завихрените облаци от тризъбеца на Посейдон, а може би е усетила страха във въздуха, изпуснат от шлема на Хадес. Не е ясно кое е издало присъствието на боговете, но тя го почувствала, вдигнала камшик и завила.

— УУУУУУУУ!

След което се втурнала към скривалището. Опашката й заплющяла, хилядите змии около краката й изпуснали отрова.

— Страхотно — промърморила Хера.

— Тази е моя — обещал Зевс.

Изправил се и вдигнал мълнията. Съсредоточил цялата си енергия в оръжието. БУМ!

Сплит от бяла енергия се изстрелял към Кампе — най-ярката светлина, виждана някога в Тартара. Кампе само си помислила „Олеле“, след което мълнията я направила на змийски конфети.

— За това става въпрос! — извикал щастливо Зевс.

— Човек, дай шанс и на останалите — свалил тризъбеца Посейдон.

— Добре. Върви да освободиш циклопите и Сторъките — предложил Зевс.

Посейдон изсумтял, но ударил с тризъбеца по земята и оковите паднали от краката на затворниците.

— Благодарим — рекъл Бронт, — ще ви помогнем да се преборите с Кронос.

— Отлично! — казал Зевс.

— А оръжията за дамите… — прокашляла се Хера.

Отвъд бронзовите стени чудовищни ревове отекнали в Ямата. Всеки дух и звяр в Тартара бил видял мълнията и сега идвал да разузнае какво става.

— Трябва да тръгваме — казала Деметра, — веднага.

Това била най-добрата идея на Деметра, без да говорим за зърнените закуски. Затова Хадес повел братята и сестрите си към Горния свят, заедно с шестимата големи нови приятели.

Но Кронос не бил лесен противник.

Според повечето истории войната с титаните продължила десет години. А може Кронос да е прибегнал до трикове с времето, за да я направи толкова дълга, с надеждата, че боговете ще се откажат. Не проработило.

Великата майка Рея посетила всеки титан, за когото се сетила, убеждавайки го да подкрепи Зевс. Мнозина се вслушали в нея. Кронос не бил особено популярен водач. Почти всички жени титани помогнали на Зевс или поне не му пречели. Прометей, създателят на хората, бил достатъчно умен, че да запази неутралитет. Океан си останал в дълбините на океана. Хелиос и Селена, слънцето и луната, се съгласили да не взимат участие, като в замяна поискали само да задържат работата си.

Така срещу боговете останали Кронос и повечето мъже титани. Атлас бил техен предводител и най-силен боец.

Боговете и титаните започнали войната предпазливо — тук взривят остров, там изпарят някое море. Титаните били силни и добре въоръжени. В началото имали предимство. Дори с вълшебните оръжия на циклопите, титаните не били лесни противници. Трудно било да не хвърлиш тризъбеца и да не побегнеш, докато Атлас идва за теб с крясъци и размахвайки меч.

Но боговете се научили да се бият. Циклопите снабдили всички съюзници на Зевс с модерни оръжия. Сторъките се научили да мятат камъни като живи катапулти.

Колко трудно е да се хвърлят камъни, мислите си вие.

Сега опитайте да хвърлите камък с двете си ръце и да улучите мишената. Не е толкова лесно, колкото звучи. А сега си представете, че координирате сто ръце, които мяткат скали с размера на хладилници. Ако не сте внимателни, ще засипете с камъни себе си и съюзниците си.

Но макар че боговете се научили да се сражават, войната продължила дълго, тъй като никой от бойците не можел да умре. Можело да пуснеш гръм върху някого, да го намушкаш, да събориш къща отгоре му и той пак оцелявал. Трябвало да плениш врага и да го нараниш така, че да не се изцери напълно. След това да решиш какво да правиш с тялото. Както Зевс узнал, дори да хвърлиш някого в Тартара, нямало гаранция, че той ще остане там завинаги.

А малките битки нямало да решат нищо.

Най-накрая Зевс измислил големия си план.

— Трябва да нападнем планината Отрие — казал той на братята и сестрите си по време на седмичната среща, — да атакуваме директно щабквартирата им. Направим ли това, титаните, които са ни врагове, ще се съберат да защитят Кронос. И така ще ги победим накуп.

— С други думи — отвърнал Хадес, — искаш да се самоубием.

— Поне веднъж да се съглася с Хадес — опрял се на тризъбеца си Посейдон. — Изкачим ли се по върховете на планината Отрие, Атлас ще ни очаква. Войниците му ще имат предимството да защитават. Ще ни сплескат на пихтия. Опитаме ли да полетим, ще ни свалят от въздуха. Имат си антибожествени оръжия.

— Но моят план е различен — светнали очите на Зевс, — ще омекнат, когато нападнем от съседната планина.

— Какво да направим? — попитала Деметра. Не й било удобно в бронята, макар сама да си я била приготвила. Била нарисувала стрък ечемик и маргаритка на щита, а като основно оръжие държала страховита градинска лопатка.

Зевс начертал в прахта карта на континентална Гърция. До планината Отрие имало друга планина — не така висока и не така известна. Наричала се Олимп.

— Ще завладеем Олимп — казал Зевс, — няма да очакват това. Така Отрие ще е в обсега на далекобойните ни оръжия. Сторъките ще ги засипят с камъни. Аз ще пусна мълниите, а Посейдон ще призове бури и земетресения.

— А аз ще стане невидим — промърморил Хадес.

Зевс потупал брат си по рамото.

— И ти имаш важна роля. Ще изпратиш вълни на ужас сред враговете. Веднъж щом унищожим защитата им, ще прелетим над тях и…

— А ние, трите богини — настояла Деметра, — и ние можем да се бием!

— Разбира се — усмихнал се нервно Зевс, — нима мислите, че съм забравил?

— Да! — отвърнала Деметра.

— Та както и да е — продължил Зевс, — ще прелетим до планината Отрие, ще счупим главите на онези, които не са се предали, и ще ги отведем като затворници.

Хестия се увила в простата си кафява дреха.

— Мисля, че все пак трябва да се помирим.

— НЕ! — извикали останалите.

Хера потупала картата в прахта.

— Доста безумен план. Но ми харесва.

Така в онази нощ, скрити под покривалото й, боговете и техните съюзници за пръв път се покатерили на планината Олимп.

Следващата сутрин, докато Хелиос карал гаджеловката из небето, цар Кронос се събудил от звук, напомнящ гръмотевица. Вероятно защото наистина била гръмотевица.

Във всички посоки имало буреносни облаци. Зевс пуснал мълния, която съборила най-близката кула от черен мрамор и тя станала на парчета. Сторъките хвърляли толкова много камъни към планината Отрие, че когато Кронос погледнал през прозореца, решил, че валят скали. Красивите куполи на двореца рухнали сред облаци прах. Стените се сринали. Колоните паднали като парченца от домино. Сторъките били построили планината Отрие, знаели и как точно да я унищожат.

Докато дворецът се тресял, Кронос грабнал косата си и извикал на събратята си да нападнат. Бедата обаче била в това, че:

а) косите не помагали особено срещу мълнии и камъни,

б) никой не го чул заради шума

и

в) дворецът се разпадал около него.

Точно когато казал: „Титани, напред!“, три тона таван се изсипал върху главата му.

Така битката се превърнала в клане, макар и такова, в което никой не умрял.

Няколко титани опитали да контраатакуват, но ги погребали с камъни. След първата атака боговете прелетели и довършили съпротивата. Посейдон призовал земетресения, които да погълнат враговете. Хадес изскачал от различни места и викал:

— Бау!

А шлемът на ужаса (или бау-шапка, както бил известен сред останалите) карал титаните да тичат към ръба на скалите или право в ръцете на върховните циклопи.

Когато прахта паднала и буреносните облаци се разсеяли, дори боговете били смаяни от стореното. Не само дворецът на Кронос бил изчезнал, но и върхът на планината Отрие паднал с него. Нали ви казах, че Отрие била най-високата планина в Гърция. Вече не. Днес планината Олимп, която някога била по-малка, е на над две хиляди метра надморска височина. Планината Отрие е само хиляда и петстотин метра. Зевс и Сторъките буквално я намалили наполовина.

Циклопите изровили титаните от камънака и ги оковали. Никой не се измъкнал. Генерал Атлас и четиримата братя, които контролирали краищата на света, били домъкнати пред Зевс и принудени да коленичат.

— Милите ми чичовци — изкикотил се Зевс — Койос, Криос, Хиперион и Япет. Вие четиримата заминавате директно за Тартара, където ще останете завинаги!

Четиримата братя свели глави посрамени, но генерал Атлас се изсмял на похитителите си.

— Жалки богове! — изревал той. Дори окован във вериги бил плашещ.

— Въобще не знаете как работи вселената. Хвърлите ли тези четиримата в Тартара, цялото небе ще падне отгоре ни! Само присъствието им в четирите края на света пречи на Уран да ни размаже!

— Вероятно — ухилил се Зевс — за радост, Атласе, имам решение. Винаги си се хвалел със силата, която притежаваш. Затова отсега нататък ще крепиш небето сам-самичък!

— Какво?

— Бронт, Аргей Аргес, Стероп Стеропес — викнал Зевс, — ваш е!

Върховните циклопи отвели Атлас на далечен планински връх, където небето било твърде близо. Не знам как го направили, но принудили небето да оформи нова централна колона, на която да се подпира. Вързали Атлас за планината и стоварили небето върху раменете му. Сега се питате защо не е отказал, защо не оставил небето да падне?

Надявам се, че съм споменал за оковите. Не можел да избяга, без да го сплескат. Освен това е трудно да прецените, ако не сте го правили (като мен), но да подпираш небето е като да си заклещен под щанга. Цялото ви усилие е насочено към това да попречите на нещото да ви смаже. Не може да го повдигнете, понеже е твърде тежко. Не може да го пуснете, тъй като ще ви сплеска, ако падне. Можете само да го крепите, да се потите и да скимтите „Помощ“ с надеждата някой да влезе във фитнес салона, да забележи, че бавно ставате на палачинка, и да махне щангата от вас. Но ако на никого не му пука? Представете си, че сте в такава ситуация завинаги.

Такова било наказанието на Атлас. На другите титани им се разминало. Просто ги метнали в Тартара.

Но остава висящ въпросът за един милион драхми. Каква била съдбата на Кронос?

Има много различни истории. Повечето гласят, че Лукавият бил изваден от камънаците и отведен при Зевс. Според тях бил окован като останалите и хвърлен в Тартара.

Според някои по-късни разкази, които ми допадат, Зевс взел косата на баща си и го насякъл така, както Кронос насякъл Уран. После го хвърлили в Тартара, нарязан на ситно. Оттам идвала идеята, че Времето с Косата бива побеждавано всяка Нова година от бебето Зевс. Според тази логика мълниите трябва да са фойерверки.

Според други разказвачи Зевс пуснал Кронос от Тартара след много години и го оставил да си живее в Италия или да управлява Елисейските поля. Но аз не вярвам. Няма смисъл, ако смятате, че Кронос бил накълцан. А и ако познавате Зевс, ще сте наясно, че той не е благ и всеопрощаващ.

Така или иначе, с Кронос било свършено, ерата на титаните приключила. На онези, които не се борели срещу боговете, било позволено да останат свободни. Други като Хелиос и Селена дори запазили работата си. Трети даже се оженили за богове.

Зевс се обявил за цар на вселената, но бил по-умен от Кронос. Седнал с братята си и казал:

— Вижте, искам да съм честен с вас. Нека хвърлим зар за това кой коя част на света да управлява. Този, който има най-висок резултат, избира пръв!

— Аз съм кутсузлия — намръщил се Хадес, — за кои части говорим?

— Небето, морето и Подземното царство — отвърнал Зевс.

— Тартара ли? — попитал Посейдон. — Отвратително.

— Не бе. Горното Подземно царство — отвърнал Зевс, — приятната част до повърхността. Там не е толкова лошо. Има големи пещери, скъпоценности, реката Стикс.

— Хм — запитал се Хадес, — а самата земя? Гърция и останалите владения?

— Неутрална територия — предложил Зевс, — всички можем да работим на Земята.

Братята се съгласили. Забелязвате ли, че сестрите не били поканени на играта на зарове? Знам, не е честно. Но така се случило.

Без да е изненада, Зевс изкарал най-високия резултат и избрал небето за свое владение, което било логично заради мълниите. Посейдон постигнал втория най-висок резултат, избрал морето и станал върховен бог на водата, над Океан, който бил изгонен в краищата на света, и Понт, който си спял в тинята.

Както и очаквал, Хадес хвърлил най-ниския резултат. Взел Подземното царство, което пасвало на мрачния му характер, затова не се оплаквал (много).

Сторъките построили на Зевс бляскавия дворец, за който мечтаел, на върха на планината Олимп. След това Зевс ги върнал в Тартара, но този път като тъмничари на титаните. Сторъките не възразили. Сега поне не ги биели.

Върховните циклопи вече работели за боговете. Направили си работилница на дъното на морето до остров Лемнос. Там имало вулканична лава, която да нагорещява пещите им. Правели с тонове специални оръжия и други колекционерски изделия. При това имали солидна здравна осигуровка и седмица платен отпуск всяка година.

Що се отнася до боговете, Зевс поканил всички да живеят на планината Олимп. Всеки от тях имал трон в главната зала, така че макар Зевс да управлявал, приличало повече на съвет, а не на диктатура. Нарекли се олимпийци.

Абе, като ви казах, че всички са добре дошли в Олимп, забравих за Хадес. Той винаги плашел останалите си братя и сестри. Сега, когато вече бил господар на Подземното царство, носел гибел и мрак, където и да отидел.

— Нали разбираш — казал му Зевс в личен разговор, — не може тук на Олимп да има трон на Отвъдното. Това ще изнерви другите богове, а и черепите и черният камък не пасват на декора.

— Ясно ми е — изсумтял Хадес.

Та така започнали нещата за олимпийските богове. Накрая се появили дванайсет трона в съвещателната зала, а имало и много други богове, които останали без тронове.

Олимпийците разбрали, че могат да уседнат и да управляват света в мир.

Имало само един малък проблем. Нали помните, че Майката земя Гея дремела през цялото това време? Е, накрая щяла да се събуди и да разбере, че най-любимите й деца, титаните, са хвърлени в Тартара. Тогава Зевс щял доста да се обяснява, но това е друга тема.

Сега е време да се запознаете с боговете. Но внимавайте — някои от историите ще ви накарат да се почувствате като Кронос след чашата нектар с горчица.