Рик Риърдън
Гръцките богове на Пърси Джаксън (14)

Трябва да обичаш Афродита

Ама сериозно. Това е заповед. Афродита имала вълшебен колан, който можел да накара всеки да се влюби в нея от пръв поглед. Ако я съзреш и тя иска да я обикнеш, значи ще стане.

Но аз имам късмет. Видях я, но тя явно не се интересуваше от одобрението ми. Затова я мразя и в червата. Сега някои си мислят:

— Но как? Тя е толкова красива? Защо я мразиш?

Явно не сте я срещали.

Неприятностите започват веднага след като тя изпълзяла от морето. А то така е и станало. Буквално.

Афродита нямала родители. В миналото, когато Кронос изхвърлил насечените части от Уран в морето, безсмъртната кръв на бога се смесила със солената вода и оформила пяна, която се втвърдила в богиня.

С други думи, Афродита е родена от кръвта на първото убийство в историята. Това трябва да ви говори нещо за истинската й природа.

След като известно време се носела по вълните на Средиземно море в търсене на хубав плаж, на който да излезе, накрая решила да се спре на остров Кипър. Това облекчило рибите и делфините, понеже голата богиня с бляскава аура ги притеснявала.

Афродита излязла от морето и се появила на плажа. Цветя разцъфтели под краката й. Птици се събрали по близките клони, за да й пеят сладки песни. Малки зайчета, катерички, порчета и други гризачи се появили и се заумилквали около нея. Като в анимационен филм на „Дисни“.

Трудно е да опишеш Афродита, тъй като тя била най-красивата жена, създавана някога. Хората са различни, което означава и различни вкусове. Руса, брюнетка или червенокоса. Със светла или тъмна кожа? Сини, зелени или кафяви очи?

Ами изберете си. Представете си най-красивата жена според вашите критерии. Това е. Видът й се променя така, че да привлича различните хора, които да спрат погледа си върху нея.

На този ден трите Хораи, богините на сезоните, се срещнали в Кипър. Може би са планирали как да разпределят продуктите в бакалията по сезони, знам ли.

Видели, че Афродита върви към тях, и загубили ума и дума.

— Много си красива — казала Лято.

— Нима? — попитала Афродита, макар вече да си го знаела. Просто искала да й го повтарят.

— Ослепителна! — добавила Пролет. — Трябва да те отведем при боговете на Олимп!

— Има и други богове? — изненадала се Афродита. — Та аз съм богинята на любовта и красотата. За какво са ви други богове?

Пролет и Есен се спогледали притеснени.

— Ами за това-онова — рекла Есен, — но ти трябва да се облечеш, преди да те отведем на Олимп. Не ти ли е студено?

— Не — отвърнала Афродита, — за какво ми е да се обличам?

„Защото си прекалено красива и останалите се чувстваме зле около теб!“, искала да изкрещи Есен. Но вместо това казала:

— Появиш ли се така, боговете ще полудеят от желание… имам предвид… ще полудеят.

— Оф — нацупила се Афродита, — но аз си нямам дрехи!

Хораите се погрижили за това. Призовали вълшебни дрехи и направили модно шоу. Пролет поискала Афродита да се облече като Великденско зайче. Есен смятала, че ще изглежда добре като вещица на Хелоуин. Но в крайна сметка Лято предложила красива, ефирна бяла рокля. Хораите поставили изящна златна корона на главата на Афродита, златни обеци на ушите й и златна огърлица на врата й. Облечена Афродита изглеждала още по-невероятно, което вбесило Есен. Богините на сезоните обаче си наложили да се усмихнат.

— Страхотно! Нека те отведем на Олимп.

Вероятно вече знаете достатъчно за олимпийските богове, за да разберете какво е станало.

Жените реагирали елементарно:

— Мразя я.

Мъжете също — провесили езици и започнали да им текат лиги.

— За мен ще е чест да се оженя за теб — казал Аполон, богът на поезията и стрелците.

— Не, честта ще е моя! — излаял Арес, богът на войната.

— Моя! — настоял Посейдон.

— Ти си женен бе — скарал му се Зевс, — честта ще е моя.

— И ти си женен! — възмутила се Хера. — За мен!

— Проклятие! — отвърнал Зевс. — Искам да кажа, разбира се, скъпа!

Боговете започнали да се бутат, да спорят и да предлагат дарове на Афродита в замяна на ръката й. Посейдон забравил за горката Амфитрита и обещал на богинята на любовта цялата морска храна на света, табун коне и собствен тризъбец.

Аполон измислил три ужасни хайку в нейна чест и обещал да я научи да стреля с лък, при това безплатно.

Арес предложил романтична разходка с колесницата си над смазаните трупове на враговете му.

Богините били отвратени и се разкрещели на мъжете да вземат да пораснат, че да не се държат като глупаци.

Целият съвет на Олимп бил на ръба на гражданска война.

В същото време Афродита само си седяла и пърхала с клепки:

— Цялото това внимание към мен…

Но всъщност се наслаждавала.

Накрая Хера отстъпила назад, поела си дълбоко въздух и разбрала, че божественото семейство е пред разпад. Като богиня на семейния живот, тя не можела да позволи това, макар през половината време да й идело лично да удуши останалите богове.

Загледала се в ъгъла на тронната зала, където един от боговете просто си стоял, без да спори. Притихнал и отчаян в сенките. Знаел, че няма как да спечели сърцето на Афродита.

Хера се усмихнала. Осенила я идея. От личен опит ви казвам, че като й хрумне нещо, трябва да бягате. ВЕДНАГА.

Вдигнала ръце и извикала:

— ТИШИНА!

Боговете били толкова смаяни, че спрели спора си.

— Имам решение — казала Хера. — Като богиня на брака, аз нося отговорността да избера съпруг на нашата прекрасна нова приятелка Афродита. Убедена съм, че господарят Зевс ще подкрепи решението ми… със сила, ако се наложи.

— Така ли? — попитал Зевс. — Искам да кажа… разбира се. Така ще направя!

— Тогава? — обадил се Арес. — Мога ли да попитам теб, майко, която изглеждаш толкова прекрасно днес, кой ще се ожени за Афродита?

— Моят син — започнала Хера.

Арес грейнал.

Но Хера посочила в другия край на стаята.

— Хефест, богът на ковачите.

Хефест толкова се изненадал, че паднал от трона си, а патериците му изтракали на пода. Докато се мъчел да се изправи, Арес изригнал:

— КАКВО? Как може да е омъжена за това?!

Посочил бляскавата Афродита, която гледала с ужас бога на ковачите — кривите му крака, безформеното лице, зацапаната униформа и остатъците по брадата от няколко обяда.

— Те са съвършената двойка — отсякла Хера. — Една красива жена има нужда от трудолюбив, честен съпруг, който да не й позволява да лети в облаците!

Мисля, че за пръв път в историята казали на божество, че не бива да лети в облаците.

— Освен това — продължила Хера — Афродита трябва да се омъжи веднага, иначе битката за нея никога няма да свърши. Не можем да позволим боговете да тънат в хаос заради една жена. Нали, господарю Зевс?

— Хмм? — Зевс се бил разсеял, загледан в красивите ръце ма Афродита. — О! Ами не, разбира се, ти си напълно права.

Атина станала, а в очите й заблещукало жестоко задоволство.

— Смятам, че идеята е прекрасна. А и в крайна сметка съм богиня на мъдростта.

— Така, така — обадила се и Деметра, — Афродита заслужава добър съпруг като Хефест.

Мъжете заохкали. Всеки от тях искал да се ожени за Афродита, но трябвало да признаят, че Хера била права. Ако някой знатен хубавец я вземел за себе си, останалите никога нямало да преглътнат обидата. Но ако Афродита се омъжела за Хефест… това било подигравка. Нямало как да ревнуват от него. Освен това, ако бракът на Афродита се окажел нещастен, това отваряло вратичка за доста интересни възможности като например тайна връзка.

— Ами решихме го значи — казал Зевс. — Хефесте, я ела тук!

Богът на ковачите закуцукал напред, а лицето му било червено като презрял домат.

— Взимаш ли Афродита за жена, обещаваш ли да си й верен и всичко там, каквото трябва да обещаеш? — попитал Зевс.

Хефест се изкашлял.

— Господарке Афродита, зная, че не съм много красив, но…

Афродита не отговорила. Била твърде заета да изглежда едновременно красива и отвратена, а това не било лесно.

— Не мога да танцувам — металните патерици изскърцали, — не съм остроумен, нито чаровен. Не мириша приятно. Но обещавам, че ще те обичам. Мога да направя каквото искаш, ако например ти трябва гаечен ключ или пералня…

— Ах! — отвърнала Афродита и потиснала погнусата си.

— На мен ми звучи добре — заявил Зевс. — Обявявам ви за съпруг и съпруга.

Така Афродита и Хефест станали съпрузи и любима двойка на клюкарските списания за около хиляда години. Дали живели щастливо след това? ХАХАХАХАХАХА. Не.

Афродита страняла колкото се може повече от съпруга си. Никога не си родили деца. Афродита имала деца, но не и от Хефест. След като се оженили, тя веднага започнала връзка с Арес, бога на войната. Това била най-лошо пазената тайна на планината Олимп.

Когато не била заета да се промъква зад гърба на съпруга си, Афродита прекарвала времето си в това да прави живота на останалите смъртни и богове черен. Искам да кажа, помагала им да откриват чудесата на любовта!

Афродита заела своето място на Олимп като богиня на красотата, удоволствията, глупавите разговори, теленовелите, еротичните романи и, разбира се, любовта. Когато трябвало да пътува, го правела със златна колесница, теглена от бели гълъби, макар някога, по време на война, да се качвала в бойната колесница на гаджето си Арес. Дори държала юздите, докато той бил зает да убива хора.

Имала и няколко слуги, наричани ероти — миниатюрни крилати богчета на любовта. Техен водач бил Ерос, син на Афродита, бог на физическото привличане и личен неин стрелец. Когато искала някой да се влюби лудо, изпращала Ерос да прониже нещастника с вълшебна стрела. По-късно Ерос станал известен като Купидон и до ден-днешен се показва на картички за Деня на влюбените. Звучи нелепо, но ако Афродита вземе да го прати подире ти, не е никак смешно. Може да те накара да се влюбиш, в когото си поиска.

Ако Афродита те харесва, би могла направи така, че да хлътнеш по някой привлекателен и готин тип. Ако обаче ти е ядосана, като нищо ще си паднеш по най-противния човек, когото познаваш, или по някоя плюшена играчка. Или по телефонен стълб.

Любимият номер на Афродита бил да накара някой да се влюби в човек, който не отвръщал на чувствата му. Смятала, че е много забавно. Та ако сте си падали по някого, който не ви забелязва, това е по вина на Афродита. Предполагам, че така хората ще й се молят повече:

— Моля те, нека той/тя ме забележи! Ако стане, обещавам, че ще ти принеса в жертва кутия шоколадови бонбони!

Всъщност в Древна Гърция са нямали шоколад. Афродита обаче обичала ябълки. Това бил свещеният й плод, вероятно защото бил хубав и сладък, точно като нея.

Да, можете да повърнете.

Имала дузина свещени растения и животни, в някои от които се открива известен смисъл, а в други — не. Сред цветята била и розата, на която все още гледаме като на романтичен подарък. Харесвала също жълт нарцис и дори марули. Да, това била романтичната свещена съставка за салата на Афродита. За това си имало причина, но за нея след малко. Ако някой ден обаче си приготвяте салата „Цезар“ и ви стане едно такова влюбено, докато режете марулята, вече знаете защо.

Свещеният камък на Афродита бил перлата, тъй като и тя като нея идвала от морето.

Свещените й животни били заек (понеже зайците имат много, ама много зайчета!) и гъска. Дори някога може да видите картина с Афродита, яхнала гъска. Не съм наясно защо е избрала точно нея, но ще да е била доста голяма гъска. Знам обаче, че ако видя как Афродита е яхнала гъска, ще умра от смях, а тя ще ме прокълне да се влюбя в някоя стара таратайка.

Афродита била популярна богиня, тъй като всички искали да бъдат обичани. Невинаги обаче се разбирала със смъртните или другите богове.

Веднъж например завидяла на Атина, тъй като всички се възхищавали на умението й да плете. Афродита не понасяла, когато забелязват някого другиго, а не нея.

— Плетенето е нищо работа — обяснила Афродита. — И аз мога, стига да искам.

— Сериозно? — усмихнала се Атина. — Би ли ме предизвикала?

Не сте ли чували за великото състезание по плетене между Атина и Афродита?

Ами не сте, защото не е било велико. Било е катастрофално.

Богинята на любовта не умеела да плете. Нито като Атина, нито дори като Арахна. Не била създала досега нищо с двете си ръце, освен неприятности.

Докато Атина сътворила красив гоблен, Афродита успяла да се оплете в нишките, да се върже за стола и да зарови глава в стана.

— И без това не обичам да плета! — изсумтяла тя, докато съпругът й Хефест я освобождавал.

Оттогава Афродита решила да не критикува другите богини. Дори им помагала. Понякога.

Споменавал ли съм ви за вълшебния колан? Някога го наричат пояс, понеже го носела под роклята си, за да не заподозрат мъжете, че ги омагьосват. Той обаче не е от онези грозни пояси от стомана, които мачкат тлъстините. Поясът на Афродита представлявал изящен шарф и на него били изобразени сцени на ухажване, романтика и с красиви хора, които правят красиви неща.

(Афродита очевидно не го е изплела сама, иначе щял да прилича на нещо, направено в детската градина.)

Та както и да е, Хера веднъж я помолила за пояса. Това било смело от нейна страна, тъй като двете не се обичали много.

— Мила Афродита — рекла Хера, — би ли ми направила една огромна услуга?

— Разбира се, майко! — усмихнала се мило Афродита. — Как да не го сторя след всичко, което си направила за мен?

Окото на Хера потреперило.

— Страхотно. Ще ми дадеш ли назаем вълшебния пояс?

— Някой красив смъртен ли си хареса? — привела се Афродита към нея.

— Не! — изчервила се Хера. Тя била богинята на брака. Никога не изневерявала! Опитала да се успокои.

— Имам предвид… не, разбира се. Със Зевс се скарахме. Той се държи грубо, отказва да говори с мен, дори да бъде в една стая с мен. Но ако носех пояса ти…

— Ще бъдеш неустоима! — съгласила се Афродита. — Скъпа майко, радвам се, че мога да помогна. Отдавна чаках да ме помолиш за съвет по въпросите на красотата, но не исках да нахалствам. Трудно е да бъдеш богиня на женствеността, без да си достатъчно… женствена.

— Ами да — скръцнала със зъби Хера, — поясът?

Афродита дала на Хера вълшебния пояс и тя без проблеми се сдобрила със Зевс. Както казал Омир, пленила мозъка му. Аз лично не бих искал да пленяват мозъка ми, но ако ви е жал за Зевс, недейте.

Понякога дори той молел Афродита за помощ. И то не за нещо хубаво.

Помните ли ранните времена на смъртните, когато титанът Прометей им дал огъня? Да знаете, че макар Зевс да наказал титана, като го оковал за скалата и пуснал за компания орела да му яде дроба, господарят на небето си останал ядосан.

Търсел кого другиго да накаже. Накрая решил:

— Знаете ли какво? Ще накажа всички! Всички смъртни ще си платят, задето са приели огъня като дар! И ще го направя по коварен начин, за да не ме обвиняват за проблемите си. Така че семейството на Прометей да излезе виновно. По този начин отмъщението ми ще е още по-сладко!

Оказало се, че Прометей има малък брат, Епиметей, който не бил особено умен. Точно преди да бъде направен на дроб сърма от Зевс, Прометей предупредил брат си:

— Бъди нащрек, Епиметей. Зевс сигурно ще опита да те накаже само защото сме роднини. Не приемай никакви дарове от боговете!

— Но аз обичам подаръците — отвърнал Епиметей.

— Безнадежден случай си — промърморил брат му, — само внимавай! Трябва да вървя. Един орел ме чака…

Зевс решил да прати на Епиметей капан като подарък. Ако можел да измами Епиметей да отвори подаръка, зли духове щели да излязат на бял свят и да причинят безброй проблеми на смъртните. Хората щели да потърсят отговори от Оракула както винаги. А той щял да каже:

— О, вината е на Епиметей.

А Зевс щял хубаво да се посмее. Проблемът бил, че Зевс не могъл да накара Епиметей да приеме подаръците му. Титанът помнел предупрежденията на брат си и отказвал дарове от странници и богове. Зевс изпратил Хермес при Епиметей с кутия лукчета. Нямал късмет. Хефест се направил на кабелджия и предложил на Епиметей безплатна телевизия със спортни канали. Епиметей го отпратил. Зевс толкова се ядосал, че се оплакал на останалите богове:

— Ах, този Епиметей! Държа да му направя гаден подарък, той да го отвори и да отприщи нещастия и смърт сред хората! Толкова ли много искам? Той обаче е упорит като муле! Какво да правя?

Боговете се размърдали неспокойно.

Накрая Афродита казала:

— Господарю Зевс, може би трябва да опитате различен подход… нещо, което никой мъж не може да откаже.

— Пробвах със спортни канали — отвърнал Зевс вкиснат.

— Не, господарю мой — запърхала Афродита с клепки, — имам предвид любов. Може би Епиметей има нужда от жена. Изпратите ли поставена жена в дома му, тя ще приеме подаръка. Ако изиграем нещата както трябва…

— Страхотна идея!

Всъщност Зевс не чул нито дума от казаното от нея. Само я зяпал и си мислел: „Много е хубава“.

Но другите богове закимали и Зевс решил, че планът е добър.

Следвайки наставленията на Афродита, боговете създали съвършената жена. Хефест осигурил глината и техническите елементи за тялото. Атина я дарила е ум и любопитство. Най-важното обаче било, че Афродита й вдъхнала красота и чар, за да бъде неустоима.

Нарекли я Пандора, което в груб превод означава „всички дарове“. Някои истории твърдят, че това била първата жена, а преди нея всички хора били мъже. Не знам. На мен ми звучи нелепо. Така или иначе, била перфектна. 10 от 10. Афродита се погрижила за това. Пандора щяла да бъде съвършеното оръжие на боговете за правене на пакости.

Безсмъртните отвели Пандора до входа на Епиметей, позвънили и избягали, кикотейки се. Когато Епиметей отворил вратата, видял красавица, която му се усмихвала.

— Здравей — казала тя, — аз съм Пандора и те обичам. Може ли да вляза?

— Да — отвърнал Епиметей.

Забравил за предупрежденията на Прометей. Нямало начин тази хубава жена да е част от някакъв номер!

Епиметей и Пандора се оженили по-бързо, отколкото това става в Лас Вегас.

Боговете не били поканени на церемонията, но Афродита оставила подарък. И понеже той бил за Пандора, Епиметей не могъл да го откаже. А именно, голяма керамична ваза с тапа на върха и огромна бяла панделка на дръжката.

— Виж, миличък! — казала Пандора. — Идеална е за зехтин!

Епиметей изсумтял, все още изпълнен с подозрения.

— Не бих го отворил.

— Съпругът ти е прав — кимнала разбиращо Афродита, — не, Пандора. Вазата е само за гледане. Никога не я отваряй! Не искаш да знаеш какво има вътре.

Когато Афродита си тръгнала, Пандора вече изгаряла от любопитство. Вината не била нейна. Така я били създали. Мислела само как да отвори вазата.

Пандора издържала няколко дни, но една сутрин, докато мъжът й бил в градината, застанала пред вазата и се загледала в нея, като се мъчела да си представи какво има вътре. Защо боговете биха й изпратили подарък, който да не отваря! Това не било редно!

— Трябва да видя какво има вътре! — промърморила тя. — Сигурно е невероятно!

Махнала тапата.

Наистина било невероятно, но не в смисъла, който тя и влагала в думата.

Зевс бил натъпкал вазата с милион зли духове. Вазата ги освободила и те плъзнали по света, разнасяйки болести, мизерия, глад, смърт и лош дъх сред човечеството. Внезапно да си човек станало хиляди пъти по-трудно отпреди, а то никога не е било лесно. Хората вероятно щели да се самоубият от отчаяние, хвърляйки се в пропасти като откачени атински принцеси, но във вазата имало и един добър дух, може би защото Зевс почувствал някакво угризение на съвестта. Елпида, духът на надеждата, останала с хората, така че те да не се откажат напълно. Да вярват, че нещата ще се подобрят.

Ако сте се чудели защо смъртните страдат толкова, заради глупавата ваза е. Тогава се очаква да кажем:

— Браво бе, Пандора! Благодарим!

В стари времена писателите, които били до един мъже, така и реагирали:

— Виждате ли, всички пакости жените ги правят, вината винаги е тяхна! Епиметей и Пандора, Адам и Ева!

И това продължило столетия наред.

Аз обаче не разбирам защо упрекваме Пандора, задето била любопитна, непослушна и така нататък. Тя била създадена, за да отвори вазата… от боговете.

Истинският ми въпрос е: Какво си е мислела Афродита? Щом е знаела, че цялата тази история с Пандора ще даде лошо име на жените, защо го е допуснала? Според мен не й е пукало за последиците. Искала е да направи Пандора красива. Да докаже, че любовта ще успее там, където останалите богове са се провалили. Дори с цената на глобална катастрофа.

Така че:

— Браво бе, Афродита! Благодарим!

Но ако трябва да съм честен, не всичките й творения били за лошо.

Веднъж Афродита съжалила един смъртен скулптор на име Пигмалион. Той живеел в Кипър, любимия й остров. Не се интересувал от местните жени, понеже му се стрували груби и прости. Готови да тръгнат с всеки, който имал пари и хубава колесница. Не вярвали в истинската любов. Всъщност много се съмнявали, че Афродита съществува и това ядосвало Пигмалион. Той се гордеел с местната богиня, макар че не бил намерил истинската любов. Но вярвал, че някъде там за всеки човек си има някой специален.

В свободното си време Пигмалион направил статуя на Афродита от слонова кост. Това бил идеалът му за жена. Изработил статуята толкова красива, че сълзи потекли от очите му. Всички останали жени се стрували на Пигмалион грозни в сравнение с нея.

„Защо не мога да намеря такава жена, мислел си той. — Тя ще е мила, добра, нежна и прекрасна като самата Афродита!“

Явно не познавал Афродита много добре.

Когато местният Пир на Афродита приближил, Пигмалион отишъл в храма на богинята и направил голямо жертвоприношение от рози, перли, а може би и марули.

Бил твърде засрамен да признае истинското си желание — да се ожени за своето момиче от слонова кост. Но знаел, че това е глупаво. Не можеш да се ожениш за статуя.

Вместо това се помолил: О, Афродита, нека намеря жена, прелестна като теб и красива като статуята в работилницата ми!

Горе на планината Олимп, Афродита чула молитвата му и тежко въздъхнала:

— Това е толкова мило!

Когато Пигмалион се прибрал у дома, загледал се в мраморната статуя и изпитал неудържим порив да я целуне.

— Това е нелепо — скарал се сам на себе си, — та това е само статуя!

Но не могъл да се сдържи. Когато бил сигурен, че никой не гледа, отишъл до момичето от слонова кост и го целунал по устата. За негова изненада устните били топли. Целунал отново статуята, а когато отстъпил назад, видял, че момичето от слонова кост се е превърнало в истинска, дишаща жена, толкова красива, че Пигмалион го заболяло сърцето.

— Обичам те! — казала тя.

След като Пигмалион дошъл в съзнание, предложил брак на съвършената жена. Те се оженили, имали дечица и живели щастливи заедно. Кое е най-странното? Историята не казва какво е било името на момичето от слонова кост. Вероятно Афродита би възразила:

— Какво значение има? Приличала е на мен. Това ви стига!

Мда.

Така Афродита станала една от тези богини, с които е зле, а без тях — още по-зле. Помагала на богове и смъртни от време на време и създавала купища неприятности.

В някакъв момент на Зевс му омръзнало от нея. Обвинил я за всичките си изневери със смъртни жени. Това било много по-лесно, отколкото да обвини себе си.

Седял си на трона и мърморел:

— Глупава богиня на любовта, само ме вкарва в неприятности с жена ми! Все принуждава хората да се влюбват, когато и в когото не трябва. Ще я накарам аз и тя да хлътне в смъртен, да видим дали ще й хареса.

Тази идея накарала Зевс да се почувства по-добре и той омагьосал Афродита. Не знам как. Може би й е пуснал нещо в нектара или пък я е подложил на електрошокова терапия с мълниите си. Така или иначе, Афродита се влюбила до ушите в смъртен на име Анхиз.

Анзих бил хубавец, но прост овчар, така че не попадал в категорията на Афродита. Въпреки това един ден тя го видяла от Олимп да си лежи на тревата, загледан в овчиците си, и хлътнала веднага.

— Леле — извикала тя, — овчарите са толкова готини! Защо не съм го забелязала досега? Трябва да се събера с този пастир. Веднага!

Решила да използва сина си Ерос за пратеник. Може би щял да остави на Анхиз бележка:

ХАРЕСВАШ ЛИ АФРОДИТА?

ДА/НЕ

Но сметнала, че това не е добра идея. Анхиз можел да се стресне от офертата да стане гадже на богинята на любовта. Но пък ако вземела да му се яви в истинския си облик, навярно щяла да го уплаши или дори да го убие. Сърчицето му можело да спре да тупка. И още по-лошо — съществувала вероятност целият да изгори. Това щяло да възпрепятства любовта им.

Решила да се престори на смъртна девойка.

Взела си хубава гореща баня, облякла се в копринена рокля и я поръсила с парфюм с дъх на цветя. Отлетяла до земята и отишла при Анхиз, сякаш просто ей така й е хрумнало да се разходи сред овцете в най-красивата си дреха.

Очите на Анхиз станали на чинийки, когато я видял.

— Леле. Ти трябва да си богиня. Но коя? Атина? Артемида? Може би дори Афродита?

Богинята се изчервила. Зарадвала се, че я разпознават, но не искала да си признае.

— Не, глупчо. Аз съм просто необикновено красива смъртна. Разхождах се и те видях. Леле! Ти трябва да си Анхиз? Чувала съм за теб!

— Така ли? — премигнал Анхиз.

— Мда, голяма фенка съм ти. Трябва да се оженим!

Анхиз би следвало да се сети, че нещо не е наред. Обикновено красавиците не идвали с предложение за брак. Но бил самотен, а и роднините го ръчкали да се ожени. Какво ли щели да си кажат, когато заведе тази девойка у дома?

— Ами става! — рекъл той. — Ще те запозная с нашите, те живеят хей там!

И така стъпка по стъпка, Анхиз се оженил за загадъчната смъртна и изкарали прекрасен меден месец.

Една сутрин Афродита се събудила и магията на Зевс се развалила. Осъзнала какво е сторила и се почувствала унизена. Не можела да се омъжи за някакъв жалък смъртен! Това правела тя с останалите богове!

Преоблякла се набързо, но Анхиз се събудил, докато си слагала сандалите. Забелязал, че булката му блести.

— Скъпа? — попитал той. — Сигурна ли си, че не си богиня!

— О, Анхиз — извикала Афродита, — съжалявам, явно съм била омагьосана. Инак не бих се влюбила в някого като теб.

— Е, много благодаря.

— Не в теб е проблемът. А в мен. Не мога да се омъжа за смъртен. Сигурно ме разбираш. Но не бой се. Когато детето ни се роди…

— Детето ни?

— Ами да — отвърнала богинята, — аз съм много плодородна. Сигурна съм, че съм бременна. Бебето ще е момче, ще го гледам, докато стане на пет, а после ще ти го доведа. Той ще стане велик принц на твоя народ и ще те направи горд. Само обещай, че няма да разкриеш коя всъщност е майка му!

Анхиз обещал. Бил малко огорчен, че Афродита го реже и се развежда с него, но опазил тайната й. След пет години синът му пристигнал от Олимп. Казвал се Еней и станал велик принц от град Троя. По-късно, след като Троя паднала, Еней отплавал за Италия и се наложил като първия водач на своя нов народ, римляните.

Що се отнася до Анхиз, един ден той остарял и се изпуснал, докато си пийвал с приятели, че майката на Еней била Афродита.

Разчуло се, а богинята на любовта била ужасена, след което се оплакала на Зевс:

— Ти си виновен!

За да оправи нещата, той пуснал гръм и превърнал Анхиз в пепел, задето нарушил обещанието си.

Поредния хепиенд.

Смятате, че след тази история Афродита се е отказала от смъртните? Ако отговорът ви е „не“, започвате да се учите.

Ето още един пример, който свидетелства, че проклятията на Афродита може да се обърнат срещу нея.

Имало гръцка принцеса на име Смирна, която не искала да се кланя на Афродита. Богинята толкова се ядосала, че проклела Смирна така, че…

Абе знаете ли какво. Прекалено отвратително е. Няма да влизам в подробности. Ще кажа само, че Смирна забременила в много лош момент. Когато баща й, царят, научил, той я подгонил в гората с меч и не спирал да крещи:

— Ще те убия! Ще те убия!

Смирна извикала на боговете:

— Моля ви! Не е моя вината! Направете ме невидима!

Боговете не сторили това, но я превърнали в дървото Смирна. Сигурен съм, че то е било много благодарно.

След девет месеца дървото се разпукало и от него изпаднало малко бебе. Момче. Когато Афродита чула плача му в гората, й станало гузно. Слязла долу и го взела. Било толкова сладко, че решила да го запази и отгледа в тайна.

Защо в тайна? Афродита била ревнива, а детето — сладко. Богинята не искала да споделя грижите за него с когото и да било. Бебетата обаче искат много грижи, а Афродита била заета с глупости и бързо осъзнала, че не може да го удържи.

Преценила, че трябва да се довери на някоя бавачка. Спряла се на Персефона, богинята на Подземното царство. Сигурно изборът й ви се струва странен, но Персефона живеела долу в Ереб. Никой от Олимп не бивало да узнава за бебето, а Персефона била самичка. Била доволна, че има сладко бебе, което да я развеселява. Пък и Афродита преценила, че Персефона не представлява заплаха за нея. Все пак? Виждали ли сте косата й? Дрехите? Афродита нямало от какво да я ревнува.

Нарекла бебето Адонис и го държала в една кутия, която послужила като инкубатор. Да, прави сте — поредната история за бебе в кутия. Не знам откъде е тръгнала тази мода, но вие не опитвайте да си отглеждате бебета в кутии.

Двете богини си поделили отговорностите, като местели детето от скривалището на Афродита в Кипър в двореца на Персефона в Отвъдното. Така Адонис пораснал, но винаги забравял в коя от къщите му са му гуменките или домашното.

Накрая станал привлекателен млад мъж. Меко казано. Адонис се превърнал в най-красивия мъж на всички времена. Как точно е изглеждал, не знам. Не се сърдете, но не се заплесвам по момчета. Представете си обаче най-готиния и стилен актьор, певец или спортист, за когото се сещате. Адонис бил по-хубав.

Веднъж — по всяка вероятност в един и същи ден — Персефона и Афродита осъзнали, че Адонис вече не е дете. Ставал за гадже!

И се започнало.

— Той е мой — отсякла Персефона, — аз го отгледах!

— Да бе! — отвърнала Афродита. — Кой го извади от онова дърво? Пък и той харесва повече мен. Нали така, миличък?

— Ъ-ъ… — преглътнал Адонис.

Не съществувал правилен отговор. Как да избереш? Афродита била най-красивата богиня на света, но… била Афродита. Всички искали да бъдат с нея, затова ако си нейно гадже, останалите мъже биха те намразили. Пък и Афродита не се славела като вярна половинка.

Персефона била красива по свой начин, особено напролет, когато обикаляла горния свят. Годините в Подземното царство обаче я направили студена, бледа и малко зловеща. Рядко се влюбвала в смъртен и определено обичала Адонис, но той не бил сигурен, че иска да й бъде съпруг, ако това означава, че ще трябва да стои в мрачния дворец на Ереб, обкръжен от духове и немъртви икономи. А и бил сигурен, че Хадес няма да е много доволен.

— Не мога да реша — отвърнал Адонис, — и двете сте невероятни.

Богините отвели Адонис до планината Олимп и помолили Зевс да разреши проблема. Очите на Зевс заблещукали лукаво.

— Ти си късметлия, Адонис.

Но Адонис не се чувствал късметлия. Чувствал се по-скоро така, сякаш е последното парче торта за рожден ден, докато наоколо чакат дузина гладни деца. Кимнал нервно.

— Да, господарю!

— Решението е просто — рекъл Зевс, — ще си го поделяте.

— Че то може ли? — намръщила се Афродита.

— Разбира се — отвърнал Зевс. — Адонис ще изкарва една трета от годината с теб, една трета с Персефона и една трета сам, да прави каквото иска.

Зевс потупал Адонис по рамото.

— На всеки мъж му се полага и малко почивка от дамите, нали така, братле?

— Предполагам… братле.

Лицето на Зевс потъмняло.

— Не наричай господаря на вселената „братле“! Но иначе мисля, че се разбрахме.

За известно време планът проработил, но се падало Адонис да бъде при Персефона през зимата, а и той мразел Подземното царство, така че тя била по-прецаканата в тази „подялба“. Адонис прекарвал времето си скрит в килерите или се пъхал под кревата на Персефона всеки път, когато Хадес тропал на вратата й, тъй като не знаел, че тя си има тайно гадже.

Накрая Афродита спечелила Адонис със сладки приказки и чар. Убедила го да изкара свободната част от годината си с нея. Така завоювала две трети от времето му и започнала да гледа нахално Персефона, та да й напомни коя е по-добрата богиня. Известно време Афродита и Адонис били щастлива двойка и дори им се родила дъщеричка на име Бероя.

Как е приключила връзката им?

И питате. Трагично.

Един ден Адонис бил излязъл да ловува в горите, както обичал да прави, когато не бил с Афродита. Кучетата му доловили мириса на животно и отишли напред. Адонис ги последвал с копието си. Когато ги настигнал, бил уморен и задъхан. Уви, кучетата му били притиснали един див глиган, който е възможно най-свирепото и гадно животно, на което да се натъкнете. Според някои той бил поставен там от бога на войната Арес. В това има смисъл, тъй като глиганът е негово свещено животно, а Арес бил божественият другар на Афродита. Други твърдят, че Артемида, богинята на лова, била изпратила глигана на пътя на Адонис. Според трети — това било дело на наранената и ревнива Персефона. Всяка от историите пасва. Както ви казах, щом Афродита ти е гадже, целият свят те мрази.

Каквато и да била причината, глиганът се втурнал към Адонис и забил бивните си в най-болезненото място, за което можете да се сетите. Вероятно щеше да е смешно, ако Адонис не бил умрял от кръвозагубата.

След известно време Афродита долетяла с колесницата си, теглена от гълъби. Видяла бездиханното тяло на Адонис и изтичала до него.

— Не! — извикала тя. — Бедни мой красавецо. Дори в смъртта си невероятен.

Поставила тялото му в ложе от маруля и така тя се превърнала в нейното свещено растение. Гърците го наричали храната на смъртта. Смятали, че ако преядеш с него, ще изгубиш способността да обичаш, като мъртвия Адонис.

Афродита напръскала тялото на Адонис с нектар и то се разпаднало на кървавочервени цветя. Наричат се анемонии, гръцката дума за вятър. Когато бризът ги разлюлее, червените листчета изпускат сладка миризма, която напомняла на Афродита за Адонис.

Тя била тъжна почти целия ден заради смъртта му, след което се върнала при божественото си гадже Арес, същия, който най-вероятно бил отговорен за убийството.

Дали му се сърдела? Не. Арес просто си бил такъв. Ще се запознаете с него в следващата глава, но не забравяйте да си вземете бронежилетка и калашник. Той стреля само на месо.