Рик Риърдън
Гръцките богове на Пърси Джаксън (17)

Аполон пее, танцува и стреля

Трябва да съжалите майката на Аполон.

Да си бременна не е леко. Трудна, както казват хората. Нямам личен опит, но мама ми е разказвала страшни неща.

Майката на Аполон, титанката Лето, била бременна с близнаци и не могла да иде в болница. Вместо това бягала, за да спаси живота си, от остров на остров, преследвана от отмъстителна богиня и огромна змия.

Много ли ще се изненадате, ако ви кажа, че Зевс е виновен?

Старият Гръмчо хлътнал по Лето и я убедил, че ще е супер да си народят деца заедно.

— Хера никога няма да разбере!

Зевс бил изричал тази лъжа пред толкова много жени, че вероятно си вярвал.

Хера, естествено, разбрала. Погледнала от Олимп към красивата бременна Лето, която пращяла от здраве, седяла си на една ливада и тупала издутия си корем, пеейки на неродените си деца.

— Как смее да е толкова щастлива — изсъскала Хера, — но да видим дали ще продължи да бъде щастлива, ако изпитва вечна болка!

Царицата на небето разперила ръце и се обърнала към цялата земя под себе си:

— Чуй ме, свят! Чуй ме, майко Гея! Забранявам на всяка земя с корени под нея да приеме Лето, щом дойде време да ражда! Който ми се противопостави, ще бъде вовеки проклет! Лето не ще намери ложе да полегне, място да почине! Ще скита безкрай, без да може да роди, и ще бъде бременна за вечни времена, задето е преспала със съпруга ми! Муахахахах!

Да, Хера определено се правела на Злата магьосница от Запада. Земята потреперила. Духовете на природата от всички земи с корен под земята обещали да не помагат на Лето. Сега обаче се питате — защо Лето не си е купила лодка, че да роди в морето? Защо не е слязла под водата или още по-надолу в Ереб, или не си е поръчала хеликоптер да роди във въздуха!

Хера била включила всичко това в проклятието. Създала невъзможна ситуация, в която Лета да може да роди само на здрава земя, но всички здрави земи отказвали да я приемат!

Хера е хитруша в много отношения, не го забравяйте.

Когато Лета влязла в седмия месец на бременността си, усетила, че ще роди.

— Супер! — оплакала се тя. — Тези деца дори не искат да изчакат!

Опитала да легне, но земята се разтърсила. Дърветата пламнали. Пропасти зейнали под краката й и Лето трябвало да бяга, за да се спаси. Където и да отидела, не си намирала място да почине. Взела лодка до друг остров, но станало същото. Опитала да отседне на няколко места из цяла Гърция, отвъд Гърция даже. Навсякъде нимфите отказвали да й помогнат.

— Съжаляваме — казали те, — Хера ще ни прокълне за цяла вечност, ако те пуснем да акостираш при нас. Не може да родиш на земя с корен.

— Но това значи всяка земя! — възразила Лето.

— Такава е идеята — съгласили се нимфите.

Така Лето се носела от място на място, тялото й било пронизвано от болки, неродените й деца ставали все по-нетърпеливи. Лето се чувствала така, сякаш била глътнала плажна топка и няколко диви котки. Отчаяна, отишла в Делфи, който било свещеното място на майка й Феба. Лето решила, че Оракулът ще я приюти.

За жалост, Оракулът бил завладян от огромна змия на име Питон. Откъде идва? Това ще ви хареса. Думата произлиза от гръцки — „пито“, което ще рече гниещ. Чудовището Питон било родено от гниещата слуз, останала след наводнението, в което Зевс удавил света.

Апетитно!

Та въпросният Питон се бил нанесъл в областта и казал:

— Какво хубаво място! Има много вкусни смъртни!

Питон изял жреците, гадателите и поклонниците, които дошли да търсят помощ, след което се навил да си почине.

Когато Лето пристигнала, била шокирана при вида на трийсетметровата змия, дебела колкото автобус, която се била разположила в свещеното място на майка й.

— Кой си ти? — попитала Лето.

— Аз съм Питон — отвърнал Питон, — а ти трябва да си закуската.

Змията се стрелнала към нея. Лето избягала, но изглеждала апетитна с издутия си корем и тромавата крачка, затова Питон я преследвал километри наред. Няколко пъти едва не я хванал. Лето стигнала обратно до лодката си.

А къде бил Зевс през цялото това време? Криел се. Хера била изпаднала в царствена ярост и Зевс не искал да си го отнесе, затова оставил Лето да се оправя.

Сладур!

Лето продължила да плава, докато не й хрумнало нещо. Поискала капитанът на кораба да поеме курс към Делос.

— Но, господарке — казал капитанът, — Делос е плаващ остров. Никой не знае къде се намира.

— ПРОСТО ГО ОТКРИЙ! — изкрещяла Лето. Изпаднала в родилна агония и очите й почервенели.

— Към Делос значи — преглътнал капитанът.

След няколко дни на нервно напрежение намерили мястото. Приличало на нормален остров с плажове, хълмове и дървета, но не бил закрепен за Земята. Плавал в морето като гигантска шамандура, носел се по Средиземноморието и от време на време се бутал в други острови или нищо неподозиращи китове.

Когато корабът приближил, Лето си наложила да застане на носа. Боляло я толкова, че почти не можела да мисли, но извикала главния природен дух на острова:

— О, велики Делос, ти едничък можеш да ми помогнеш! Позволи ми да дойда на брега и да родя!

Островът изтрещял, а по хълмовете отекнал глас:

— Хера много ще се вкисне, ако го направя.

— Не може да те нарани! — отвърнала Лето. — Проклятието засяга земи с корен, а ти нямаш такива. Освен това щом децата ми се родят, ще те защитават. Помисли за това. Двама олимпийски богове на твоя страна. Делос ще стане твое свещено място. Ще имаш собствени храмове. Най-накрая ще се установиш. Само от туризъм ще спечелиш милиони!

Делос се замислил върху думите й. Островът бил уморен от постоянното плаване. На горските нимфи им прилошавало от непрекъснатото люшкане по вълните.

— Хубаво — казал гласът, — ела на брега.

Веднага след като Лето намерила място да си легне, целият свят потреперил в очакване. Не всеки ден се пръквали двама нови олимпийски богове. Всички богини — освен, разбира се, Хера — отишли при Лето да й помагат за раждането.

Лето станала майка на две красиви бебета. Момче на име Аполон и момиче на име Артемида. Били родени на седмия ден от седмия месец от бременността на Лето, който бил и седми месец от годината. Свещеното им число било 13.

Шегувам се. Пак седем.

После ще ви разкажа за Артемида, но Аполон не си губил времето и застанал в светлината на прожекторите. Щом опитал от нектара в бебешката бутилка на майка си, скочил от ръцете й, изправил се на двата си собствени крака и се ухилил.

— Какво става, момчета и момичета? — попитал той. — Казвам се Аполон и ми трябват лък и стрели, както и нещо, на което да може да се свири музика. Измислили ли сте вече лирата?

Богините се спогледали объркани. Дори олимпийците не били свикнали с ухилени бебета, които искали оръжия.

— Не сме чували за лирата — признала Деметра.

Всъщност лирата била измислена по-късно, но това е друга история.

— Нищо — свил ръце Аполон, — става и китара или укулеле. Само не банджо, моля. Мразя банджо.

Богините хукнали да търсят играчките, които момчето заръчало. Хефест му направил красив златен лък и колчан с вълшебни стрели. Най-добрият музикален инструмент, който могли да намерят, бил керадата, която била като тромпет.

Докато се върнат на Делос, Аполон бил пораснал толкова, че изглеждал петгодишен, макар да не бил минал и ден. Имал дълга златиста коса, страхотен бронзов тен и очи, които блестели като слънцето. Намерил си гръцка роба от злато и станал буквално ослепителен.

Окачил лъка и колчана на рамо и хванал керадата. Изсвирил красива мелодия на тромпета, след което запял акапелно.

— Аз съм Аполон и съм толкова готин! Лалала, нещо, което се римува с готин!

Всъщност нямам представа какво е пял, но обявил, че ще бъде бог на стрелците, песните и поезията. Също така на пророчествата. Добавил, че ще интерпретира волята на Зевс и думите на Оракула за жалките смъртни.

Когато песента приключила, богините изръкопляскали учтиво, макар всичко да им било малко странно. Остров Делос се зарадвал, понеже си имал нов бог покровител, пуснал корени и се закотвил в морето, така че да не плава повече. Освен това се покрил със златни цветя в чест на златния бог Аполон. Ако посетиш Делос днес, ще видиш цели поля с маргарити, макар че Аполон за радост вече не свири често на тромпет.

Той израснал със суперскорост. За около седмица се превърнал в истински възрастен бог, което означавало, че надскочил времето за училище. Станал доктор хонорис кауза и когато започнал да изглежда на двайсет и една, спрял да расте. Така си останал завинаги. Мен ако питате, не звучи никак лошо.

Първото нещо, което сторил, било да отмъсти за страданията на майка си, докато търсела къде да го роди. Уви, не можел да унищожи Хера, тъй като тя била царица на небето и какво ли още не, но когато чул за огромната змия Питон, която преследвала майка му от Делфи, Аполон направо побеснял.

— Връщам се след малко — казал на Лето.

Прелетял до Делфи — да, можел да лети! — и извикал Питон.

— Хей, змейски!

— Какво искаш бе? — отворил очи Питон.

— Да ти изпея колко съм готин.

— Моля те. По-добре направо ме застреляй.

— Става! — Аполон извадил лъка си и прострелял змията между очите.

И след това запял колко е готин.

Хвърлил тялото на змията във фигурата под пещерата, където постоянно гниела и изпускала странни аромати. Аполон установил контрол над Оракула в Делфи и върнал жреците и пилигримите. И понеже Оракулът някога принадлежал на баба му Феба, често го наричали Феб Аполон. Нарекли главната жрица, която предсказвала бъдещето, Пития, на змията Питон.

Предсказанията си черпела директно от бог Аполон, затова винаги били под формата на гатанки, лоша поезия или и двете.

Живеела в пещерата, където била умряла змията. Обикновено стояла върху трикрако столче до една от големите пропасти, която се изпълвала с вулканични газове, който ухаел на мъртви змии. Ако някой бил направил предложение, Пития щяла да му предскаже бъдещето или да отвърне на всеки негов въпрос. Това не означавало, че щял да разбере отговора. А в случай че го разберял, едва ли щял да му хареса.

Аполон заел мястото си сред олимпийските богове и дори Хера не посмяла да възрази. Изглеждал толкова… божествен.

Бил висок, мускулест и с бронзов тен като спасител на плажа. Поддържал русата си коса дълга, но я връзвал на опашка, така че да не пречи на стрелбата му. Носел се около Олимп в бляскавата си роба с лък и стрели, намигвал на момичетата и поздравявал момчетата. А понякога намигал на момчетата и поздравявал момичетата. Не страдал от излишни предразсъдъци и смятал, че всички го обичат. Творял страхотна или поне популярна музика и поезия.

Аз лично съм повече рокаджия, но както и да е. Аполон винаги бил хитът на купоните, понеже можел да те развлича с песни, да предсказва бъдещето и дори да прави номера с лъка си, като например да набучи няколко топки за пинг-понг и в същото време да свали чаша от главата на Дионис.

Аполон станал също бог на овчарите и краварите. Защо? Хванахте ме, не знам. Очевидно обичал вкусно месо, тъй като гледал най-хубавите говеда на света. Всички искали да откраднат от добичетата му, но Аполон винаги ги пазел и ако някой успеел да приближи свещеното стадо, рискувал да се сложи началото на Кравешката Световна Война.

Когато Аполон бил ядосан, не си поплювал. Можел да накаже всеки смъртен на света — вдигал лъка си и стрелял. Стрелата щяла да профучи през небето и да намери мишената си, все едно колко далеч е. Ако Аполон например се разхождал в Гърция и някой испанец промърморел: „Аполон е глупав!“, БУМ! Един испанец по-малко. Стрелата освен това била невидима, та другите смъртни да не разберат какво го било халосало.

В Древна Гърция щом някой починел неочаквано, решавали, че Аполон го е ударил. Може би като наказание или пък за да възнагради някого от враговете му.

Предвид всичко това ще ви се стори странно, че Аполон бил бог на лечителите. Ако ти е била необходима рецепта за антибиотик, Аполон можел да ти помогне. Контролирал също така чумите и епидемиите. Можел да изцели цяла армия или нация. Ако бил ядосан, бил способен да изстреля специална стрела, която да изпусне ужасен пушек и да разпространи дребна шарка, черна смърт или антракс. Ако някой ден избухне зомби апокалипсис, да знаете кой е виновен.

Аполон бил бог на толкова много различни неща, че дори гърците се обърквали. Казвали си:

— Забравил съм кой е богът на плетенето на кошници. Сигурно е Аполон!

Може би затова в по-късни времена както гърците, така и римляните нарекли Аполон бог на слънцето. Това по принцип била работа на Хелиос, но смъртните го забравили и дали слънчевата колесница на Аполон. И понеже той е златист и ослепителен като слънцето, това не е лишено от логика.

В тази книга обаче няма да го разглеждаме като слънчев бог. И без това имал доста работа. Пък и идеята той да управлява слънчевата колесница ме плаши, тъй като през повечето време би говорил по мобилния си телефон, би усилил радиото с колони до дупка, така че звукът да разтърси цялата колесница. Представям си го сложил тъмни очила и оглеждащ мацките с поглед, който пита:

— Какво правиш?

Та, по темата. Символите му били лък и стрели, без изненади. По-късно, когато измислили лирата — това е нещо като малка арфа, — тя също станала негов символ.

Основното, което трябва да знаете за Аполон, е, че никога не бива да го подценявате. Един ден бил бог на стихчетата, песничките и първата помощ. На следващия ден — покровител на химическите оръжия и световните епидемии. Имайте предвид това, ако сте си мислели, че Посейдон страда от раздвоение на личността.

Аполон не би те убил без причина. Но не му и трябвало сериозна причина.

Пример.

Веднъж майка му Лето дошла да го види в Делфи. По пътя я притеснявал великан на име Титий. Знам. Титий е ужасно име. Но не мога да направя нищо по въпроса.

Титий бил гадняр. Едно от най-ужасните деца на Зевс. Майка му била типичната смъртна принцеса, Елара, но когато забременяла, на Зевс му хрумнала блестящата идея да я скрие от Хера в подземна пещера. Заради изпаренията в нея нероденото дете на Елара пораснало в утробата й грозно и толкова огромно, че тялото на майка му не могло да го удържи. Гадничко е, но…

ФЛЬООС!

Елара умряла. Детето достигнало такива размери, че накрая цялата пещера станала негова утроба. Тогава Гея, добрата стара Майка земя, решила да му бъде сурогатна майка и завършила обучението му в Тъмната страна. Когато Титий се появил от земята, приличал по-малко на Зевсов син и повече на чудовище на Франкенщайн.

Хера го надушила и решила да го използва, за да си отмъсти най-после на Лето.

— Здравей, Титий — казала му Хера един ден.

— КРЪЪЪВ! — отвърнал Титий. — И плът! Кръв и плът!

— Да, това е прекрасно — отвърнала Хера, — не би ли искал обаче и красива съпруга!

— ПЛЪТ!

— Добре, може да ти намерим нещо за ядене по-късно. Но скоро оттук ще мине една жена. Тя обича да я отвличат силни великани, които да я отмъкват в подземните си леговища. Интересува ли те?

— Кръв? — почесал огромната си глава Титий.

— И още как — усмихнала се Хера, — ако се възпротиви, пролей кръвта й. Всичката!

Титий се съгласил, Хера му дала сладкишче, задето се държал мило, и го оставила да чака на пътя за Делфи. Скоро Лето се появила и Титий изскочил да я хване.

Благодарение на опита си с Питон, Лето имала опит в бягането от чудовища, а и този път не била бременна. Измъкнала се на великана и хукнала с максимална скорост към Делфи.

— Хей, синко — извикала тя. — Може ли да ми помогнеш!

Аполон чул молбата на майка си. Взел лъка и стрелял. ПРАС!

Титий паднал в прахта, пронизан в сърцето от златна стрела.

Отмъщението обаче се видяло на Аполон не достатъчно жестоко. Слязъл да види Хадес в Подземното царство и рекъл:

— Този тип Титий не се ли води още като полубог? Не съм сигурен. Така или иначе, ако духът му се появи, измъчвай го заради мен. Нека да е нещо яко, като орела, който Зевс пуснал на Прометей. Не, чакай. Не орел. По-добре лешояди или нещо подобно.

— Лешояди или нещо подобно? — попитал Хадес.

— Да, идеално!

На Хадес не му се занимавало да измисля нещо оригинално и последвал съвета на Аполон буквално. Когато духът на Титий се появил, великанът бил осъден за нападението на Лето и изпратен в Полята на мъченията. Там го приковали, дали му регенериращ се дроб и го изкормили, за да може лешоядите да пируват за вечни времена.

Мисля, че след време Прометей бил подал оплакване за нарушени авторски права.

Друг път Аполон отвърнал на обида с масово убийство. Справедливо, нали?

Царицата на Тива, дама на име Ниоба, имала четиринайсет деца — седем момчета и седем момичета. Децата били здрави, красиви и с добри оценки, затова Ниоба не спирала да се хвали с тях. Сигурно сте срещали такива майки. Казваш им:

— Вчера отбелязах гол!

А тя отвръща:

— Всичките ми четиринайсет деца са капитани на отбори, изкарват пълни шестици и свирят на цигулка.

А на теб ти иде да й зашлевиш един шамар.

Ама Ниоба си била такава. Един ден в град Тива имало фестивал, посветен на Лето. Жреците хвалели титанката, задето била толкова красива, смела и при това майка не на един, а на двама прекрасни богове, Аполон и Артемида. На Ниоба обаче й дотегнало.

— И какво специално има в това? — обърнала се тя към аудиторията. — Лето не е по-красива, нито по-смела от мен, освен това има само две деца, а аз — четиринайсет.

Грешен ход.

От другия край на света Аполон и Артемида чули обидата и долетели с лъковете и стрелите си. Спуснали се над Тива и вълна на ужас заляла града. Всички се вкаменили, освен царицата и семейството й.

— Много ли си горда с дечицата си? — креснал Аполон. — Може би трябва да видиш разликата между тях и нас.

Изстрелял седем стрели и убил всички синове на Ниоба ма място. Артемида простреляла седемте дъщери. Съпругът на Ниоба, тиванският цар, извикал гневно и изтеглил меча си да нападне Аполон, но богът пронизал и него.

Сърцето на Ниоба не издържало. Тя избягала в една планина в Мала Азия — и днес на този територия е Турция, а не Малайзия — и плакала години наред, докато не се вкаменила. Гърците посещавали мястото в планината Сипила, където стои вкаменената фигура на жена, а от очите й капе вода. Може би още е там.

Що се отнася до мъртвото семейство, членовете му останали непогребани цели девет дена. Телата се въргаляли по улиците на Тива, привличали мухите и загнили толкова, че още малко и някой Питон щял да се роди от тях. Останалите пък били вкаменени като статуи.

Накрая Зевс съжалил тиванците, развалил магията, тегнеща над хората, и им позволил да погребат царското семейство. Никой в Тива повече не обидил Лето, но съм убеден, че Аполон и Артемида не били любимите им богове.

А Аполон продължавал да открива нови и нови начини да наказва хората. Най-ужасно постъпил със сатира Марсий.

Бедният козел си живеел във Фигия, Мала Азия, близо до мястото, където Ниоба се превърнала в камък. Един ден Марсий си вървял по брега на реката и си гледал работата, докато не забелязал странен инструмент в тревата. Това била флейтата на Атина, първата в света. Може би помните, че другите богини я майтапели за това как изглежда, докато свири на нея, поради което тя я хвърлила от Олимп и проклела следващия, който я вдигне.

Бедничкият Марсий не знаел това. Атина не била оставила предупредителна табела. Сатирът взел флейтата и засвирил на нея. Понеже била изпълнена с дъха на богинята, звучала отлично. За нула време Марсий овладял инструмента и вече свирел толкова добре, че природните нимфи идвали от цялата околност да го слушат.

Скоро започнал да дава автографи, оглавил музикалните класации, първият му албум станал платинен в Мала Азия, а видеоканалът му в интернет имал седем милиона последователи.

Добре де, преувеличавам малко, но музиката му станала популярна, а славата му се разнесла надлъж и шир.

На Аполон това не му се понравило. Бил изместен от върха на музикалните класации, и то от някакъв глупав сатир. Не можело въпросният да бъде по кориците на списанията вместо него.

Аполон се спуснал от Фигия и се издигнал невидим над насъбралата се тълпа, за да чуе как свири Марсий. Бил добър, несъмнено.

Това ядосало Аполон още повече.

Чакал и слушал, било въпрос на време. Скоро една влюбена нимфа на предния ред извикала:

— Марсий, ти си новият Аполон.

Похвалата завъртяла главата на Марсий. Той намигнал на нимфата.

— Мерси, сладурано. Но сериозно, чия музика харесваш повече, моята или на Аполон?

Тълпата закрещяла щастливо. Тогава Аполон се появил на сцената в златно сияние. Всички притихнали.

— Добър въпрос, Марсий! — извикал Аполон. — Това предизвикателство ли е? Понеже така ми прозвуча!

— О… господарю Аполон… аз… не исках…

— Музикално състезание, казваш? — ухилил се широко Аполон. — Приемам. Нека тълпата реши кой е по-добър и за да бъде по-интересно, победителят ще стори със загубилия каквото си иска. Как ти звучи това?

Марсий пребледнял, ала насъбралите се закрещели одобрително. Интересно, колко бързо един концерт с флейта може да стане публична екзекуция.

Марсий нямал голям избор, затова свирел колкото се може по-добре. Флейтата му накарала нимфите да се просълзят, а сатирите да се разплачат и да заблеят като малки козлета с вдигнати факли във въздуха.

Аполон изпълнил мелодия на лирата си, вече изобретена, но повече за това след малко. Направил невероятно соло и момичетата на първия ред припаднали. Аудиторията извикала одобрително.

Не можело да се каже кой печели. И двамата музиканти били еднакво талантливи.

— Хм — почесал се Аполон, — равен значи. Нека видим кой прави по-изкусни фокуси.

— Фокуси — премигнал Марсий.

— Имам предвид танци, номера, такива неща. Можеш ли така?

Аполон поставил лирата зад главата си и засвирил мелодия без дори да гледа струните. Тълпата пощуряла. Аполон се плъзнал на колене и захванал ново соло на шестнайсет струни, а публиката го върнала на сцената.

След около час аплодисментите заглъхнали, а Аполон се ухилил на Марсий:

— Можеш ли така?

— С флейта? — извикал Марсий. — Не, разбира се! Не е честно!

— Значи печеля! — възкликнал Аполон. — Ето ти тогава наказание. Виждаш ли, Марсий, мислиш, че си специален, ама не си. Ти си временна мода. Аз ще съм известен за вечни времена, безсмъртен. Ти не. Аз съм злато, ти си пиринч. Глупав сатир от плът и кръв. Ще докажа това на тълпата.

Марсий отстъпил. Почувствал вкуса на Питоновата слуз в устата си.

— Господарю Аполон, позволете да се извиня…

— Жив ще те одера! — викнал бодро Аполон. — Ще ти сваля кожата и всички ще видят какъв си отдолу!

Гадно ли ви е?

Да, гадничко е било.

Марсий умрял по отвратителен начин само защото свирил толкова добре колкото и Аполон. Погребали тялото на сатира близо до мястото на музикалното състезание, а кръвта му се превърнала в река, която и до днес ромони надолу по хълма.

Аполон украсил кориците на списанията. По усмивката му не можело да отгатнеш, че си прави завесите от кожата на сатир.

Последното, което трябва да знаете за Аполон, е, че бил голям сваляч и заклет ерген. Масов убиец, който свири на лира! Колко по-готин може да бъде някой?

Има легенди, според които бил гадже на всяка от деветте Музи — богините, които покровителствали различните изкуства — трагедия, комедия, документални филми и прочее. Аполон не могъл да реши коя харесвал най-много. Били прекалено красиви, затова той се заклел никога да не се жени, само да ухажва.

Веднъж обаче се изкушил да наруши това обещание. Влюбил се и сърцето му било разбито. И вината за това била само негова.

Един следобед Аполон се разхождал из двореца на замъка Олимп, когато попаднал на Ерос, сина на Афродита.

Стрелецът на любовта стоял на един прозорец и оправял лъка си. Момчето изглеждало толкова младо и с толкова мъничък лък, че Аполон избухнал в смях.

— Богове мили! — избърсал Аполон една сълза от окото си. — На това лък ли му викаш? Тези стрели са като от дартс. Нима може да улучиш нещо?

Ерос пламнал от гняв, но външно само се усмихнал.

— Оправям се някак си.

— Ей това е лък, момче! — Аполон показал златния си лък, изкован от Хефест. — Враговете ми треперят, щом ме видят. Мога да унищожа всеки с една-единствена стрела от разстояние. Ти… сигурно ловиш хамстери.

Аполон се отдалечил със смях.

Ерос скръцнал със зъби.

— Ще видим кой е големият стрелец. Сигурно можеш да поваляш враговете си, но аз ще поваля теб!

На следващата сутрин Аполон се разхождал край реката в Тесалия, свирел на лирата си и се наслаждавал на слънцето, когато Ерос го пронизал право в сърцето.

По същото време наоколо се къпела наяда — една от дъщерите на местния речен дух. Името й било Дафне и била много красива като повечето наяди. Но щом Аполон я видял, решил, че е по-хубава от Афродита. Всички останали жени, които бил свалял, му се видели смотани в сравнение с тази. Решил да се ожени за Дафне.

Уви, като много други умни нимфи, Дафне отдавна се била заклела да не ухажва богове, понеже с приятелките им се случвали лоши неща. Невинаги, наистина, но в 99,9% от случаите.

— Хей! — извикал Аполон. — Как се казваш?

Дафне изскочила от реката и се увила в робата си.

— Аз… аз съм Дафне. Моля те, махни се.

— О, Дафне Моля Те Махни се! — възкликнал Аполон. — Обичам те! Омъжи се за мен и ще те направя най-щастливата наяда във вселената!

— Не!

— Настоявам. Нека те целуна. Ще докажа любовта си и… хей, къде хукна?

Дафне побягнала.

Аполон бил бърз, но не колкото Дафне. Бил натоварен с лъка и лирата си, а освен това бил влюбен, поради което непрекъснато спирал да измисли ново хайку в нейна чест.

Накрая обаче Дафне започнала да се уморява. Стигнала до скала, която гледала към каньона. Аполон се покатерил зад нея. Дафне нямала къде да ходи. Оставали й две възможности — да скочи право към смъртта или да се омъжи за Аполон. Като чула поезията му, решила да скочи.

В отчаянието си опитала нещо последно:

— Гея, защитнице на природата, чуй ме! Спаси ме от любовта на този бог!

Гея съжалила Дафне. Тъкмо когато Аполон скочил да прегърне наядата, Дафне се превърнала в лаврово дърво. Аполон осъзнал, че бил прегърнал дървесен ствол и че милвал ръце, станали клони.

— Красивата ми наяда — изплакал Аполон, — никога няма да те забравя. Ти си истинската ми любов и трябваше да станеш моя жена. Аз не успях да спечеля любовта ти, но от сега до края на времето ще бъдеш символ на победата. Листата ти ще украсяват главата ми и така ще поставя началото на нова мода!

Затова често ще видите картини на гърци и римляни с лаврови венци на главите. Аполон го направил да изглежда стилно. Лаврите станали символ на честта. Ако завладееш чужда страна, получаваш лаври! Ако се умориш и си спечелил достатъчно преди това, можеш да лежиш на стари лаври!

И всичко това само защото Аполон се похвалил със златния си лък.

Така Ерос се смеел последен, но Аполон принципно имал право да се хвали. Бил най-добрият стрелец и само една персона в целия свят можела да се мери с него, вероятно дори го превъзхождала.

Това била сестра му, богиня Артемида. Ако ви се чете за нея, давайте, но момчета — бъдете внимателни. Артемида нямала чувство за хумор.