Рик Риърдън
Гръцките богове на Пърси Джаксън (6)

Хестия избира жених

В някои отношения Хестия много приличала на майка си Рея. Имала мила усмивка, топли кафяви очи и черна коса, която падала на къдрици около лицето й. Характерът й бил благ, не казвала лоша дума за никого. Попаднеш ли на купон в планината Олимп, Хестия няма да е първото момиче, което ще забележиш. Не вдигала шум, не се обличала предизвикателно, не правила дивотии. Нещо като това съседката ти да е богиня. Сладка, хубава, без да е претенциозна. Обикновено прибирала косата си зад ленена забрадка. Носела обикновени, скромни дрехи, никога не си слагала грим. Преди ви казах, че никой не я е приемал насериозно. Действително останалите богове не я слушали много-много. Кронос я глътнал първа и я повърнал последна. Заради това братята и сестрите й гледали на нея като на най-малката, а не най-голямата. Била по-тиха и миролюбива от останалите си роднини, но това не означавало, че те не са я обичали. Подобно на Рея, било невъзможно да не обикнеш Хестия.

В едно отношение обаче Хестия никак не приличала на майка си. Рея била известна с това, че е майка. Великата Майка. Ла Мадре Гранде. Най-добрата мама на света.

Но Хестия не искала да бъде майка.

Нямала проблем с това, че другите имат семейства. Обичала братята и сестрите си, обикнала и племенниците си, когато се появили. Най-голямото й желание било цялото олимпийско семейство да се разбира и да си прекарват времето заедно около огнището, като си говорят, вечерят или играят на „Не се сърди, боже“. Някаква дейност, която да включва всички.

Но самата тя не искала да се омъжва.

Ако се замислите, ще разберете защо. Хестия прекарала години наред в корема на Кронос. Имала добра памет, дори помнела как баща й я е глътнал като новородена. Не била забравила отчаяните ридания на майка си, имала кошмари, че и на нея ще се случи същото. Не искала да си намери мъж и после да установи, че той е канибал, който закусва с бебета. Не била и голяма параноичка. Вече имала доказателство, че Зевс с нищо не е по-добър от Кронос.

След войната с Кронос на Зевс му хрумнало да се ожени за титанка, за да покаже, че не храни лоши чувства към титаните. Избрал си една от дъщерите на Океан, момиче на име Метида. Тя била титан на съветите и плановете, нещо като психолог на своята раса. Умеела да помага на останалите, но, уви, не и на себе си. Когато забременяла с първото си дете, казала на Зевс:

— Съпруже мой, нося добри новини! Имах видение, че първото ни дете ще е дъщеричка. Но следващото ще е момченце. И което е най-хубавото, някой ден ще управлява вселената! Не се ли радваш за сина ни?

Зевс не се зарадвал. Изпаднал в паника, че ще свърши като Уран и Кронос, нарязан на ситно. Затова се вдъхновил от баща си, зинал с огромната си паст и създал торнадо, което всмукало Метида в гърлото му и я смалило дотолкова, че да я глътне цялата.

Това много смутило останалите олимпийци, особено Хестия.

Какво станало с Метида и нероденото й дете в стомаха на Зевс? По-късно ще ви разкажа. Хестия обаче станала свидетел на всичко това и си казала, че сватбите не са за нея. Трябвало да окачат надпис ОПАСНОСТ!

Зевс се извинил на титаните и боговете за това, че е глътнал Метида. Обещал да не прави повече така. Решил да се ожени за друга титанка, но кандидатките били силно намалели, както може да се досетите. Само една се съгласила — Темида, титанката на правосъдието, любимата леля на Хестия.

Темида била на страната на боговете по време на войната. Знаела кое е правилно и кое грешно и разбрала, че боговете ще управляват по-добре от Кронос. Забележете, не добре, само по-добре.

Подобно на Хестия, Темида била скромна и забулена и не искала да се омъжва, особено след случилото се с Метида. Но в името на мира се съгласила да се вземат със Зевс.

(Знам, знам, тя му е леля, може да повърнете спокойно. Продължаваме нататък.)

Бракът им обаче бил кратък. Темида два пъти родила тризнаци. Първите били сравнително мили, наричали се Хораи и отговаряли за сезоните.

(Че защо тогава са само три, мислите си вие. Не забравяйте, че това е Гърция. Там нямат много люта зима.)

Вторият чифт тризнаци обаче смразили кръвта на всички. Нарекли ги Мойри, трите орисници. Те се родили стари. От люлката били сбръчкани баби, такива и пораснали.

Стояли в ъгъла и предели вълшебна прежда. Щом някоя отрежела някой конец, в света долу умирал смъртен.

Олимпийците бързо осъзнали, че орисниците не само виждат бъдещето, но го и контролират. Можели да изпредат живота на всекиго и като срежат конеца? Сайонара! Никой не бил сигурен дали не могат да сторят същото и с безсмъртните. Дори Зевс се плашел от тези бабешки момичета.

След като Мойрите се родили, той дръпнал Темида настрана и казал:

— Знаеш ли какво? Не мисля, че този брак се развива добре. Ако имам още деца като Мойрите, накрая ще стане голяма пакост. Какви ли ще са следващите? Трите малки прасенца? Трите конника на апокалипсиса?

Темида се престорила на много разочарована, но всъщност й олекнало. Не искала повече деца и определено не желаела Зевс да я глътне.

— Прав сте, господарю мой — отвърнала тя, — с радост ще отстъпя настрани и ще ви позволя да си вземете нова жена.

Хестия видяла всичко и си рекла: „Не искам това да се случи на мен. С моя късмет ще се омъжа за някой бог и ще му родя триглав змей. Това е твърде неприятно“.

Затова решила да си остане стара мома и да помага в отглеждането на племенниците си. Можела да бъде мила леля. Страхотната леля. Която не ражда бабички.

Но се появил малък проблем — някои от другите богове имали свои планове. Посейдон не спирал да зяпа Хестия и да си мисли:

— Тази хич не е лоша. Кротичка. Защо не взема да се оженя за нея?

Знам, знам, пак се върнахме на това, че са брат и сестра. Затова го излейте от себе си. Едно, две, три и:

— ГАДОСТ!

Един от по-младите олимпийци, Аполон, също бил хвърлил око на Хестия. После ще ви разкажа повече за него. Обаче щели да бъдат странна двойка. Аполон бил сред най-бляскавите богове. Защо искал да се жени за кротката и тиха Хестия, не знам. Може би, за да не бъде засенчван от съпругата си.

Случило се така, че и двамата богове дошли при Зевс в един и същи ден с молба да им разреши да се оженят за Хестия. Странничко, че питали Зевс, а не самата Хестия, но трябва да сте забелязали, че в ония времена мъжете били особено нечувствителни по отношение на тези въпроси. Зевс бил цар на вселената и имал последната дума за всички сватби.

В същото време Хестия си стояла до огнището в центъра на тронната зала и не обръщала внимание на случващото се. В онези години ти трябвало централно огнище в главната зала, тъй като на него се топлиш, когато е студено. Там също готвиш, кипваш вода, разговаряш, правиш си пържени филийки и си сушиш чорапите. Центърът на семейния живот.

Хестия все си стояла там. Била поела отговорността да поддържа огъня у дома. Това я карало да се чувства щастлива, особено когато семейството се събирало за закуска, обяд или вечеря.

— Хей, Хестия — обадил се Зевс, — я ела тук.

Приближила внимателно трона и като видяла Посейдон и Аполон, ухилени като зелки и с букети цветя и кутии бонбони, си помислила:

— Олеле.

— Добри новини — съобщил Зевс, — тези прекрасни богове искат да се оженят за теб. Понеже съм мъдър цар с добро сърце, ще те оставя да избереш сама. Жених номер едно, Посейдон, обича разходките по плажа и гмурканията. Жених номер две, Аполон, е музикант и поет, който от време на време предоставя пророчества за Делфийския оракул. Кой ти харесва повече?

Хестия направо се разплакала, което стреснало женихите. Тя се проснала в краката на Зевс и завила:

— Моля ви, господарю, недейте! Не искам никого от тях!

Аполон се намръщил и проверил дъха си. Посейдон се запитал дали пак не е забравил да се напарфюмира. Преди да се разгневят, Хестия се съвзела и опитала да обясни:

— Нищо против нямам тези богове — рекла тя, — но не желая да се омъжвам. Искам да си остана сама.

Зевс се почесал. Това му се видяло суперстранно.

— Как бе? Не искаш ли дечица, да си съпруга?

— Не, господарю — казала Хестия, — ще пазя домашното огнище. Ще подготвям пировете. Ще помагам, с каквото мога на семейството. Само обещай, че няма да трябва да се омъжвам!

Аполон и Посейдон се обидили малко, но не било възможно да се сърдиш дълго на Хестия. Тя била мила, искрена и винаги готова да помогне. Простили й по същите причини, поради които искали да се оженят за нея. Била наистина чудесна. В нея имало доброта, изключително рядко качество за олимпийците.

— Оттеглям предложението си за брак — рекъл Посейдон, — нещо повече, ще браня правото й да не се омъжва.

— И аз — добавил Аполон, — щом това е, което иска, ще уважа желанието й.

Зевс свил рамене.

— На мен още ми е много странно, но добре. Наистина хубаво пали огъня, а и никой не прави такава скара — нито е алангле, нито препечена. Хестия, желанието ти е изпълнено!

Хестия въздъхнала облекчено.

Станала богиня на домашното огнище. Може да ви звучи като нещо незначително и дребно, но Хестия искала точно това. По-късно хората измислили, че Хестия имала трон на планината Олимп, който отстъпила на Дионис. Хубава приказка, но добавена по-късно към старите митове. Хестия никога не била искала трон. Прекалено скромна била за такова нещо.

Огнището станало оазис при всяка караница на олимпийците. Всички знаели, че то е неутрална територия. Можело да си починеш там, да изпиеш чаша нектар, да си побъбриш с Хестия. Да си поемеш дъх, без някой да те наругае. Като база за игра на гоненица.

Хестия се грижела за всички и всички се грижели за нея.

Най-известният пример? Една нощ мама Рея имала голямо празненство на планината Ида, с което чествала годишнината от победата над Кронос. Всички богове и приятели титани били поканени, заедно с дузини нимфи и сатири. Нещата загрубели — изпил се много нектар, изяло се огромно количество амброзия, Куретите дошли на танци. Боговете дори убедили Зевс да разкаже някои по-дебелашки сатирски шеги.

Хестия не била много по празненствата. Към три часа сутринта се замаяла от танците и нектара, след което отишла към гората. Блъснала се в магаре, вързано за дърво. Вероятно един от сатирите бил дошъл с него на тържеството. По някаква причина на Хестия й станало много смешно.

— Здравейте, господин магаре — изкикотила се тя, — ще… хлъц… ще полегна тук и ще си дремна. Бдете над мен, става ли?

Богинята паднала по очи в тревата и захъркала. Магарето не било сигурно какво да мисли за това, но продължило да си мълчи.

Няколко минути по-късно низш бог на име Приап дошъл през горите. Няма много митове за Приап. Честно казано, не е бил особено важен. Бил провинциален бог, пазещ зеленчуковите градини. Знам, не е много вълнуващо. О, велики Приапе, закриляй краставиците ми с могъщата си сила! Ако сте виждали глупавите пластмасови градински джуджета, поставяни в дворовете на къщите, това е наследство от дните, когато хората слагали статуи на Приап в градините, за да защитава посевите им.

Приап си падал по купоните и ухажването на дами. Бил изпил много. Обикалял край дърветата в търсене на нищо неподозираща нимфа или богиня, с която да се сближи. Когато излязъл на сечището и забелязал красивата богиня, припаднала на тревата и похъркваща изкусително на лунната светлина, си помислил:

— О, ДА!

Промъкнал се до Хестия. Не знаел коя богиня е, но и не го интересувало. Бил сигурен, че ако се свие до нея, тя ще се зарадва, когато се събуди, тъй като кой не би искал да се сближи с бога на зеленчуците?

Коленичил до нея. Ухаела прекрасно — на горски дим и пресни курабийки. Прокарал ръка през тъмната й коса и рекъл:

— Хей, бебче. Имаш ли нещо против да се погушкаме?

Скритото в тъмнината магаре решило, че това звучи чудесно, и изревало.

— И-АА!

— Ааа! — стреснал се Приап.

Хестия се събудила изненадана и се ужасила от зеленчуковия бог, надвиснал над нея, заровил ръка в косата й.

— ПОМОЩ! — развикала се тя.

Другите богове чули писъците й. Веднага зарязали всичко и дошли да й помогнат. Никой не можел да се закача с Хестия.

Когато намерили Приап, боговете започнали да го бият — мятали бокали по главата му, удряли го, обиждали го. Приап едва се измъкнал жив.

По-късно обяснил, че нямал никаква представа, че това е Хестия. Сметнал я за нимфа или нещо подобно. Така или иначе, вече не го канели на олимпийски празненства, а останалите започнали да защитават Хестия още по-ревностно.

Сега, има една част от историята за Хестия, която е важна, но ще трябва да поспекулирам малко, тъй като не го пише в старите митове.

В началото имало само едно огнище на света и то принадлежало на боговете. Огънят бил тяхна запазена територия. Малките хора не знаели какво да правят с него. Криели се в пещерите, пъшкали и се блъскали с тояги, докато кривят носове. След това титанът Прометей, който ги бил сътворил от глина, се изпълнил с жалост към тях. Все пак ги бил създал така, че да приличат на безсмъртни. Смятал, че могат и да се държат като такива, но имали нужда от малко помощ.

Всеки път, когато посещавал Олимп, Прометей наблюдавал как боговете се събират около огнището на Хестия.

Огънят бил най-важното нещо, което правело двореца дом. С него можело да се стоплиш. На него можело да готвиш. Дори да правиш топли напитки. Или да палиш факли. С жаравата можело да се правят и какви ли не шеги. Само хората да имали от него…

Накрая Прометей събрал смелост и заговорил Зевс.

— Господарю Зевс — казал той, — мислех си дали не би могло да покажем на хората как да си палят огън?

— Хората ли — намръщил се Зевс, — ония миризливите, дето издават смешни писъци, като стъпиш на тях? Че за какво им е огън?

— Ами да заприличат повече на нас — обяснил Прометей, — да строят къщи, градове, какво ли още не?

— Това — отвърнал Зевс — е най-лошата идея на всички времена. Все едно да въоръжиш хлебарките. Дай на хората огън и те ще завладеят света, после ще вирнат носове и ще решат, че са добри колкото безсмъртните. Не. Забранявам.

Но Прометей не се отказал. Продължил да наблюдава как Хестия седи до огнището. Възхищавал се на това как пази олимпийското семейство със свещения пламък.

Не било честно, решил Прометей. Хората заслужавали същото удобство.

Какво станало после?

Според повечето версии на историята Прометей откраднал жаравата от огнището и я скрил в кухо стъбло на растение. Тук човек би си помислил, че все някой щял да го забележи, ако излезе от двореца с димящ стрък, който ухае на горящи билки.

Никой разказ не споменава дали Хестия е помогнала на Прометей. Но как е възможно тя да не е знаела какво прави той? Хестия винаги била край огнището. Нямало начин Прометей да открадне огъня, без тя да разбере.

Лично аз си мисля, че Хестия е съчувствала на Прометей и мъничките хора. Била с добро сърце. Смятам, че или е помогнала на Прометей, или най-малкото си е затворила очите и го е оставила да открадне жаравата.

Каквото и да е станало, Прометей се измъкнал от Олимп с тайната си горяща пръчка и я дал на хората. Отнело им известно време да се научат как да ползват горещото нещо, без да се нараняват, но когато накрая успели, идеята се разпространила като… ами като пожар.

Зевс обикновено не обръщал внимание на това какво става долу на земята. Все пак небето било негово владение. Но една нощ застанал на балкона в планината Олимп и забелязал, че светът блести с малки светлинки — в къщи, селца, дори в няколко града. Хората били излезли от пещерите.

— Ах, този малък нещастник — изръмжал Зевс, — Прометей е въоръжил хлебарките.

Хера, която стояла до него, попитала:

— Какво?

— Нищо — промърморил Зевс, след което извикал охраната. — Намерете Прометей и ми го доведете. Веднага!

Зевс не бил никак доволен. Мразел, когато не му се подчиняват, особено пък титаните, които пощадил след войната. Всъщност бил толкова ядосан, че решил да накаже Прометей така, че никой никога да не забрави. Приковал титана на една скала в планината Кавказ, на източния край на света, след което призовал огромен орел — свещеното животно на Зевс — да изкорми Прометей и да изяде дроба му.

Знам, гадничко е. Дано вече не сте хапнали.

Всеки ден орелът разкъсвал Прометей. И всяка нощ Прометей се изцерявал и му израствал нов дроб, точно когато на орела му било време да закуси на следващата сутрин.

Останалите богове и титани разбрали посланието. Не нарушавайте заповедите на Зевс, или ще ви се случат много лоши неща, които включват вериги, дробове и гладни орли.

Що се отнася до Хестия, никой никога не я обвинил в нищо, но вероятно й станало мъчно за Прометей, тъй като направила така, че саможертвата му да не бъде напразна. Станала богиня на всички огнища по света. Във всеки дом централното огнище било посветено на нея. Ако ти е била нужна защита, в случай че някой те преследва или иска да те набие, си можел да изтичаш до най-близкото огнище без страх, че изобщо ще те докоснат. Всеки, който живеел в къщата, бил длъжен да помогне. Семействата давали най-важните си обети край огнището и когато горели част от месото като жертвоприношение към боговете, имали предвид и Хестия.

Докато градовете и селата се разраствали, те функционирали и като индивидуални домове. Всеки град имал централно огнище, защитено от Хестия. Ако си бил в ролята на посланик от друг град, винаги можело да посетиш огнището и да обявиш, че идваш с мир. Ако си изпаднал в беда, успееш ли да стигнеш градското огнище, никой нямало да те нарани. Нещо повече. Гражданите били длъжни да те защитят.

Оказало се, че Прометей бил прав. Хората, за добро или зло, започнали да се държат като богове. Накрая боговете свикнали и дори приели това. Хората им построили храмове, извършвали жертвоприношения и повтаряли колко велики са боговете на Олимп. Това определено помогнало.

И все пак Зевс не простил на Прометей, задето нарушил заповедите му. Накрая Прометей се измъкнал, но това е друга история.

Що се отнася до Хестия, тя успявала да удържи мира в Олимп през по-голямата част от времето. Понякога обаче нещата се обърквали. Добър пример за това е Деметра, която един ден толкова се разсърдила на братята си, че едва не започнала Нулевата световна война.