Пиер Певел
Алхимикът от Сенките (6)

4.

Това не беше най-прочутата парижка врата. Нито най-натоварената, нито най-добре защитената. Когато падаше мрак и затваряха портите между двете масивни кули, тя се превръщаше в мрачна и смълчана постройка и обикновено нищо не смущаваше злокобното спокойствие чак до ранна утрин.

Драките пристигнаха малко след полунощ, жребците им се движеха сред тъмната пълзяща мъгла, която ги съпътстваше.

Бяха осмина.

Седем силни черни драки и един с бледи люспи, с цвят на мръсен кокал. Черните драки яздеха спокойни и яки бойни коне. Бяха облечени като наемници, носеха ботуши и ръкавици. Кожени колани пристягаха телата им, а отстрани висяха тежки рапири.

Другият драк не беше въоръжен. Но държеше в ръка голяма гравирана тояга, от която висяха различни дребни фетиши — костици, зъби, пера, стари люспи. Облечен в мръсни и миризливи парцали, покрити със засъхнала кръв, той бе възседнал огромен саламандър, чийто корем потъваше в гъстата мъгла, а тежките му и бавни стъпки затрудняваха движението на групата. Беше възрастен. Липсваха му зъби и се беше превил. В жълтите му очи обаче гореше жив пламък и от него се излъчваше изключително могъща злокобна аура.

Драките спряха на тесния каменен мост, над вонящия ров. Чакаха. От мъглата изникнаха тъмни ръце, които се приплъзнаха под прага на вратата, за да свършат делото си от другата страна. Това не продължи дълго. Ръцете от мъгла скоро се прибраха.

След това старият драк вдигна тоягата си и протегна към портата възлеста длан с жълти и нащърбени нокти.

Промълви няколко думи на драконовски език.

Чу се скърцане и глух шум.

Тежките криле се отвориха, след като мандалото се вдигна.

Сводът, дълъг и безлюден, беше осветен само от две мъждукащи факли. Драките преминаха оттам бавно, без да погледнат към стража, въоръжен с пика. Агонизирайки, той се измъкна от наблюдателницата, изпъна ръка, опита се да извика за помощ, но се свлече на земята. Тялото му се сгърчи жестоко, а от устата, ноздрите и изпод клепачите му изтече черна жлъчка.

Драките минаха през вратата и постепенно изчезнаха в мрачините на парижките улици.