Пиер Певел
Алхимикът от Сенките (10)

4.

Улица „Сен Томас дю Лувър“ се намираше в квартал, който се простираше между Лувъра на изток, „Тюйлери“ на север и построената от Анри IV Голяма галерия на юг. Този стар квартал беше подложен на доста превратности в течение на вековете и особено откакто бе създадена Голямата галерия, която се наричаше още „Галерия на брега на реката“ и свързваше Лувъра с „Тюйлери“ покрай Сена. Независимо от всичко, кварталът запазваше средновековната си атмосфера. Мръсен, неуютен, изпълнен с хора от простолюдието, той представляваше тъжен контраст с кралските покои, които го обграждаха от трите страни.

Улица „Сен Томас дю Лувър“ тръгваше от кея и завършваше до улица „Сент Оноре“, срещу Кардиналския дворец. Тя беше наречена на църква от XIII век, чийто покровител беше свети Тома от Кентърбъри, и дължеше славата си на двата съседни двореца — на Рамбуйе и на Шеврьоз. Първият беше парижкото жилище на маркиза Дьо Рамбуйе, която беше създала знаменит литературен салон. Вторият принадлежеше на госпожа Дьо Шеврьоз, чиято репутация на любовчийка, интригантка и светска дама изглеждаше неоспорима.

Тази вечер херцогинята даваше прием.

Пред монументалната порта на двореца й грееха факли и осветяваха улицата. Други факли гонеха мрака от двора. Гостите пристигаха. С карети, на коне, с паланкини, носени от двама слуги. Но също и пешком, съпровождани от лакеи, които носеха фенери и след като се озовяха в палата, помагаха на своите господари да си сменят обувките, а понякога и чорапите. Оформяха се групички от двете страни на улица „Сен Томас“. Хората почти се блъскаха пред вратата. Весело се поздравяваха, изпълнени с радостно очакване за предстоящата вълнуваща вечер. Мъжете се шегуваха, а жените се смееха, смущавайки спокойствието на нощта.

Паланкините в двора пречеха на каретите, които обикаляха, за да стоварят гостите пред каменното стълбище. Изнервени от това положение, държаните на повод жребци цвилеха и заплашваха да смачкат паланкините. Лакеи и кочияши правеха всичко, което беше по силите им, за да избегнат сблъсъци. Що се отнася до техните господари, те държаха да се появят в цялото си великолепие, благодарение на изяществото на екипажите и на елегантните дрехи.

Появи се обаче гост, който — макар пристигнал без слуги и слязъл от обикновен нает паланкин — предизвика известно вълнение. Слаб и смъртноблед, с леденосив поглед и с обезкървени устни, той беше облечен със строга черна роба, характерна за ерудитите, и не поглеждаше никого.

— Кой е този? — питаха се полугласно хората, които не го познаваха.

— Това е Модюи.

— Кой?

— Модюи! Новият специалист по магии на госпожа Дьо Шеврьоз!

— Този, когото смятат за магьосник.

Модюи.

Под това име беше известен тук. Но беше се подвизавал и щеше да действа под много други имена.

Само неколцина знаеха, че това е Алхимика от Сенките.