Пиер Певел
Алхимикът от Сенките (14)

4.

Предупреден от марсиак, че Рошфор — което означаваше кардинал Ришельо — е по следите на дъщеря му, Ла Фарг се опита да прикрие безпокойството си. Когато падна мрак, той се прибра в стаята си, грижливо заключи вратата и запали няколкото свещи, които беше донесъл. В помещението замириса на амбра и на восък.

Държеше ключе, с което никога не се разделяше. С него отвори сандъче, скрито сред дрехите му, и извади сребърно огледало, което остави на кръгла масичка пред себе си. След това седна, затвори клепачи и произнесе тихо древни слова на език, който хората не бяха измислили.

Скъпото огледало се раздвижи, появи се сякаш пласт подвижен живак. Образът на стария изморен благородник изчезна и изникна изображението на онзи, който отговори на повикването. Огледалото не лъжеше, то представяше истинската природа на лицето, което го използваше. Показа се глава на бял дракон, който изглеждаше леко прозрачен.

Това беше събеседникът на Ла Фарг.

А какво ли виждаше той?

— Трябва да се срещна с един от Седемте — каза капитанът на Остриетата.

— Невъзможно — отговори драконът. — Много е опасно.

— Сторете необходимото.

— Не.

— Най-късно след три нощи.

— Или какво?

— Най-късно след три нощи. Часът и мястото на срещата са ви известни.