Нора Робъртс
Лъжецът (7)

7.

След масажа и енергизиращата маска, тя се прибра у дома и завари дъщеричката си да гука от щастие; настроението й се подобри още повече.

Най-голямото облекчение бе, че говори с баба си. Разказа й всичко — как откри сейфа в банката и какво имаше в него, за частния детектив, за таблицата, която бе направила, за нуждата да си намери работа възможно най-скоро.

След като нахрани Кали, изкъпа я и я сложи да спи, тя вече знаеше всичко за Челси и бе обещала да я заведе при другото момиченце в най-скоро време.

След това слезе и видя баща си, разположил се на любимото си кресло, да гледа баскетбол на новия телевизор. Майка й бе седнала да плете на канапето.

— Заспа ли?

— На секундата, още преди да свърша приказката. Днес си я изтощила напълно, мамо.

— Но пък беше забавно. Двете момиченца бяха в свои води — да не говорим, че не седнаха и за минутка. Двете със Сузана се разбрахме да се редуваме: ту Челси да идва, ту Кали да ходи у тях. Взех номера на Трейси, за да ти го дам. Оставила съм го на таблото в кухнята. Трябва да звъннеш на майката на Челси, миличка, за да се разберете.

— Добре. Може ли да те помоля за една услуга?

— Разбира се.

— Днес видях Ема Кейт.

— Чух вече. — Пръстите й и куките за плетене се движеха бързо. Ейда Мей вдигна глава и се усмихна. — Намираме се в Ридж, миличка. Ако не научиш какво става десет минути след като се е случило, значи трябва да отида при баща ти да провери дали слухът ми е наред. Хати Мънсън — нали помниш, че живее срещу Бици, въпреки че двете вечно се разправят за нещо. Сега са във война, защото Бици си ремонтира кухнята, обаче не е последвала съвета на Хати за нови електроуреди. Синът на Хати работи за „Ел Джи“, но Бици купила „Мейтаг“, и Хати го приела като лична обида. Разбира се, Хати Мънсън се обижда, ако кихне в собствената си кухня и ти не й кажеш „наздраве“ от твоята.

Шелби се настани на ръба на канапето, развеселена от начина, по който майка й винаги намираше начин да представи нещата забавно, докато баща й ругаеше играчите, реферите и съдиите.

— Двете може и да са скарани, но Хати не пропуска нищо. Видяла ви е двете с Ема Кейт пред дома на Бици и знае, че си влизала. Как върви кухнята? Не съм ходила повече от седмица.

— Монтираха шкафовете. Красиви са.

— Приятелят на Ема Кейт — Мат, и Грифин. Големи сладури са, а и работят чудесно. Ще ги повикам да ми оправят голямата баня, а от старата ти стая ще стане чудесна баня, свързана със спалнята.

— Стига, Ейда Мей. — Клейтън отклони вниманието си от играта, колкото да чуе какви ги приказва жена му за банята.

— Ще го направя, Клейтън, така че влизай бързо в час. Гриф каза, че могат да махнат стената, и така ще си имам баня като в спа център. Разгледала съм куп списания и съм събрала разни идейки. А пък Гриф има книги специално за водопроводи — не съм виждала такива досега. Той вече си е свързал спалнята с банята. Ходих до къщата на Трипълхорн да я видя. Да знаеш, че е като в списание, въпреки че той спи на надуваем дюшек на пода в банята. Там е завършил кухнята, и направо съм позеленяла от завист.

— Изобщо не започвай, Ейда Мей.

— Обичам хубавите кухни — обърна се тя към Клейтън, след това се усмихна широко на Шелби и изрече само с устни: „Засега“. — Сигурно двете с Ема Кейт сте наваксали.

Нищо подобно, помисли си Шелби.

— Тъкмо затова искам да те помоля за услуга. Тя каза, че иска да се видим утре в „Бутлегър“ към седем и половина, стига да успея да отида. Само че…

— Разбира се, че ще отидеш. Старите приятели са основата на живота ти. Не знам какво щях да правя без Сузана. Двамата с баща ти ще гледаме Кали и ще я сложим да си легне. Много ще ни бъде приятно.

— Най-сетне нещо, с което съм съгласен. — Клейтън погледна дъщеря си. — Ти наваксай с Ема Кейт. Ние ще поглезим Кали.

— Благодаря. — Тя се наведе и целуна майка си, а след това и баща си. — Качвам се, защото от цял ден глезене ми се доспа. Много благодаря, мамо. Утре ще вечеряме в шест. Аз ще готвя.

— Да, но…

— Аз ще готвя, Ейда Мей — повторя тя със същия глас, с който майка й говореше на баща й.

Клейтън се разсмя.

— Станала съм много добра готвачка, сама ще се убедиш. Ще напълнея, докато двете с Кали сме тук, защото съм добре възпитана. Лека нощ.

— Тя наистина е добре възпитана — каза Клейтън, когато Шелби тръгна към горния етаж. — Заслужаваме похвала. Да видим какво ще вечеряме утре.

— Тази вечер не беше толкова бледа и уморена.

— Наистина. Да видим как ще минат следващите няколко дни и да се порадваме, че двете са у дома.

— Радвам се. А още повече ще се зарадвам, когато се сдобри с Ема Кейт.

* * *

Шелби трябваше да свърши доста неща. Сутринта взе количката, разходи Кали из града, купи необходимото за вечерята с пиле — лесна и неангажираща — която планираше, а и така обиколи Ридж, за да разбере дали някой търси служители.

Облаците се бяха разнесли, въздухът беше свеж след пролетния дъжд. Облече на Кали розово дънково яке и й сложи шапка, а тъй като имаше вероятност да кандидатства за работа, се гримира.

— При Челси ли отиваме, мамо?

— Ще се разходим до града, миличка. Отиваме до магазина, а и трябва да открия банкова сметка. Може да се отбием при бабчето.

— Ще видим бабчето! И Челси.

— По-късно ще звънна на майката на Челси и ще видим.

Мина покрай къщата на Ема Кейт и видя джипа отпред — едва се сдържа да не вдигне ръка и да махне към отсрещната къща, когато си представи как Хати Мънсън я наблюдава.

Хората като госпожа Мънсън непрекъснато говореха; това й беше добре известно. В Ридж я бяха посрещнали с радост, но имаше и такива — не бяха никак малко — които обичаха да клюкарстват, облегнати на задната ограда и в магазина, докато обядваха в „Сид енд Сади“, за горкото момиче на семейство Померой, което бе останало вдовица с дете. Какво друго можеше да очаква, след като беше избягала с мъж, за когото никой не знаеше нищо?

Щяха да обсъждат как се е преместила на север, че рядко се прибираше у дома, че бе зарязала колежа, след като родителите й бяха работили здраво, за да я изпратят да учи.

Да, клюките щяха да са много. А те не знаеха и половината.

Най-разумно бе да наведе глава, да се държи приятелски и да си намери добра работа. „Добра работа“ означаваше, че ще може да осигури детска градина за Кали, така че се налагаше да помисли и по този въпрос.

Детската градина щеше да се отрази добре на дъщеря й. Как само се беше лепнала за Челси. Трябваше да общува с други деца, дори това да означаваше, че повечето от парите, които изкарва, щяха да се стопяват.

Докато Кали говореше на Фифи, Шелби пое от разклонението към града. Непрекъснато се оглеждаше за къщи, които се продават. Когато се изнесе да живее сама, трябваше да е някъде наблизо. Достатъчно близо, за да може Кали да ходи пеш при баба си или при бабчето. Да ходи на гости на приятелки, в града, също като нея едно време.

Трябваше й малка къща с две спални, с малка градинка. Докато живееше в апартамент, работата в градината й липсваше, а във Филаделфия нямаше възможност да се занимава с това.

Позволи на мислите да полетят и си представи къщата. С малко дворче, където да засади цветя, зеленчуци и билки. Щеше да научи Кали как да сади растенията, да се грижи за тях и да прибира реколтата.

Щеше да обикаля гаражните разпродажби и битаците, за да си купи мебели, да търси изгодни предложения, за да смени тапетите, или да боядиса и претапицира. Меки цветове и меки мебели.

Тук щяха да живеят добре, да се справят.

Тя тръгна по главната улица с магазини, покрай няколко стари къщи от двете страни на извитата улица.

Можеше да работи в магазин за подаръци, да сервира, да организира разпродажбите в дрогерия или да подрежда храната в супермаркета. Баба й каза, че може да започне работа в салона, но тя не притежаваше талант да работи с коса; нямаше и разрешително. Там щеше да се преструва, че работи, а семейството й вече бе направило достатъчно за нея.

Можеше да провери в хотела или в хижата край града. Нямаше да е днес — не и с Кали, но тези места трябваше да се включат в списъка.

Харесваше й как изглежда всичко, колко е свежа пролетта, как витрините блестят на слънцето, как висящите цветя красят улицата. Беше й приятно, когато хората я спираха, за да поговорят. Неколцина туристи се разхождаха по стръмните тротоари; други с огромни раници снимаха градския кладенец, за който се носеше легенда, че събрал влюбени от враждуващи семейства и те се срещали тук в полунощ.

Накрая бащата на момичето застрелял момчето, а момичето умряло от разбито сърце.

Говореше се, че сбогуването им дало името на града, а кладенецът — обитаван от духове, разбира се — присъстваше на много снимки и платна.

Може пък да си намери работа в някой офис; тя имаше сравнително добри компютърни познания. Истината бе, че нямаше абсолютно никакъв опит, освен да помага във фризьорски салон — да пълни шишета с шампоан, да мете пода, да работи на регистратурата; можеше да гледа деца, и бе работила два семестъра в библиотеката на колежа.

А, да — можеше и да пее с група.

Едва ли щеше да събере група, а нямаше намерение да пълни шишета с шампоан. Значи оставаха продажбите на дребно. Може би трябваше да потърси свободно място в детска градина. Но в Ридж имаше само една — а онези, които имаха семейство, обикновено разчитаха на майка, братовчедка или сестра, която да гледа децата, докато са на работа.

Продавачка, помисли си отново тя. Или пък сервитьорка. Тук вече имаше възможности — още повече, че лятото наближаваше, а с него нахлуваха туристите; повече семейства наемаха къщи или отсядаха на хотел.

В „Артфул Ридж“ представяха главно местни творци. В „Маунтин Трежърс“ имаше подаръци и дреболии. В „Хейсти Маркет“ продаваха марки и закуски на всички, на които не им се вървеше седемстотин метра до магазин „Хагърти Фуд“. Имаше аптека, сладкарница за сладолед, бар и грил, пицария; там беше и магазинът за алкохол на Ал.

Малко по-надолу, на ъгъла, се виждаше „Шейди“ — най-обикновен бар. Майка й сигурно щеше да получи удар, ако започне работа в него.

Замисли се над възможностите и спря в салона при баба си, за да покаже красивото си детенце.

— Ще ти направя прическа — реши Вайола. — Кристъл, донеси ми една от по-високите седалки, ако обичаш. Ще седнеш на мястото на бабчето, Кали Роуз. Тук правех прически на баба ти и на майка ти, а сега и на теб.

— Косата на Кали. — Кали протегна ръчички към Вайола и я погали по косата. — Косата на бабчето.

— Почти еднакви, нали… Въпреки че моята иска малко повечко грижи напоследък.

— Грижи — повтори Кали и Вайола се разсмя.

— Сядай, Шелби — Кристъл няма клиент през следващия половин час. Виж каква красива коса!

Кали, която понякога ставаше нетърпелива и раздразнителна, когато се занимават с косата й, се гледаше доволно в огледалото.

— Ще стана принцеса, бабче.

— Ти си принцеса, но ще направим прическа, достойна за положението ти. — Тя разреса къдриците, грабна една от сребристите щипки, за да задържи кичурите, и започна да я сплита отстрани.

— Чух, че Бони Джо Фарнсуърт — братовчедка на съпруга на сестрата на Джили — се развежда. Той се казва Лес Уикет, играеха с Форест като момчета. Не изкараха и две години; бебето им е на шест месеца. Направиха голяма сватба, а сметката в хотела направо разори баща й.

— Смътно помня Лес. Жалко, че има неприятности.

— Доколкото разбрах, неприятностите започнали още с разрязването на сватбената торта. — Кристъл, с гъста руса коса на кичури, размърда многозначително вежди. — Май не трябва да казвам защо.

— Трябва, разбира се. — Вайола завърза първата плитка и се зае с втората. — При това, в най-големи подробности.

— Може и да не знаеш, че Бони Джо се мотаеше с Бойд Катъри. Средният син на Лорета Катъри. Момчетата на семейство Катъри бяха трудни клиенти. Форест се би с Арло — най-малкия; стана скоро, когато Арло се напи като казак в „Шейди“ и се сби заради игра на билярд. Арло замахнал към Форест, когато Форест се намесил да ги разтърве. Нали го знаеш Арло, Шелби? Слабо момче със сламеноруса коса, вечно кисел. Караше мотор и се опитваше да ти привлече вниманието.

— Помня Арло. Отстраниха го от училище и го изпратиха някъде за известно време, защото се беше нахвърлил на едно момче, двойно по-малко от него, точно пред училище.

— Бойд е много по-лош, от мен да знаеш. — Докато говореше, Кристъл подготвяше работното си място за следващия клиент. — Двамата с Бони Джо вечно се измъкваха, след това се разделиха, когато го арестуваха за…

Тя погледна Кали, която бе твърде заета да се възхищава на образа си и не им обръщаше внимание.

— За притежание на разни забранени вещества. Тогава Бони Джо тръгна с Лес, и докато се усетим, двамата вече планираха сватба. Ако питаш мен, баща й беше толкова облекчен, че ще се омъжи за добро момче и е приключила с Бойд, че бе готов да плати и двойно повече за сватбата. Бойд обаче го пуснаха точно преди сватбата и тръгна приказка, че двамата с Бони Джо пак са заедно, а сега са заминали за Флорида, където той има братовчеди; тя оставила бебето като недоядена пица. Разправят, че братовчедите приготвяли онова, заради което го тикнаха в затвора.

Беше хубаво, почти колкото масаж и маска, просто да поседи двайсетина минути и да наблюдава как баба й превръща малкото момиченце в истинска принцеса, докато Кали се любува на образа си. Освен това слушаше клюки, които не бяха свързани с нея.

Вайола изви плитките като корона, събра къдриците в опашка и я прихвана с розов ластик.

— Красива. Красива съм, бабче!

— Много. — Вайола се наведе и лицата им се отразиха едно до друго. — Момичето трябва да знае кога е красиво. Има обаче две неща, които в момента ми се струват по-важни.

— Кои?

— Да си умна. А ти си умна, нали, Кали Роуз?

— Така казва мама.

— А тя знае много добре. Трябва и да си мила. Ако можеш да си красива, умна и мила, тогава вече ще бъдеш истинска принцеса.

Целуна Кали по бузата и я остави на пода.

— Ако не чаках клиентка, щях да ви заведа на обяд. Следващия път ще се разберем от по-рано.

— Следващия път ние ще те заведем на обяд. — Шелби настани Кали в количката. — Кристъл, търся си работа. Знаеш ли някой, който да наема персонал?

— Чакай да помисля. През пролетта и лятото наемат хора на доста места. Не съм и помисляла, че ще си търсиш работа, Шелби, след като имаш толкова пари от…

Тя закри уста с длан и погледна объркано Кали.

— Много се извинявам. Не знам защо устата ми се задейства преди ума.

— Няма нищо. Просто искам да се занимавам с нещо. Знаеш как е.

— Знам как е, когато имаш нужда от пари, за да си платиш сметките. Но ако искаш натоварена работа, може да пробваш в „Артфул Ридж“. Там има класа; бизнесът им върви, особено сега, когато започват да идват туристи. Може да им трябва нова хостеса в големия ресторант. Винаги търсят красавици. А, да, и в „Рандеву Гардънс“ — нали я знаеш, градината? Винаги имат нужда от хора през този сезон. Може да ти бъде приятно, ако обичаш цветя.

— Благодаря, ще помисля. Трябва да отида да напазарувам. Довечера ще сготвя за мама и татко. Бабо, трябва да дойдете и вие с дядо. Ще ми бъде приятно да приготвя вечеря и за вас.

— С удоволствие. Ще кажа на Джаксън.

— Заповядайте в шест — може и по-рано, защото в седем и двайсет трябва да изляза, за да се видя с Ема Кейт.

— Запозна ли се е гаджето на Ема Кейт? — попита Кристъл.

— Още не.

— Добро момче е. Ами другият… Грифин? — Тя притисна ръка към сърцето си. — Ако не бях сгодена и нямаше да се омъжвам за втори път, щях веднага да му скоча. Много е наперен. Обичам наперените мъже.

— Кристъл, клиентката за единайсет и трийсет е тук.

— Веднага ще я поема. Много ми беше приятно да си побъбрим, Шелби. — Тя прегърна младата жена. — Радвам се, че се прибра.

— И аз.

— Първият й съпруг беше един такъв, наперен — каза тихо Вайола. — И заминаваше наперено с всяка, която му се върже.

— Дано този път има повече късмет.

— Този ми допада. Не е наперен, но е стабилен тип, а тя има нужда от такъв за баланс. Обичам това момиче като шербет от малини, но тя има нужда от някого, който е здраво стъпил на земята. Какво ще вечеряме?

— Изненада. Отивам на пазар, иначе ще трябва да поръчам от пицарията.

Видя Челси и майка й в магазина и тази среща изяде още половин час от времето й. Разбраха се да се видят в парка на следващия ден, за да си поиграят децата.

Тъй като щеше да готви за шестима души, тя се замисли за менюто. Правеше хубаво печено пиле с чесън, салвия и розмарин; щеше да добави и червени картофи с пикантен дресинг — изряза рецептата от едно списание, моркови с масло и мащерка, които Кали обожаваше, и грах. Щеше да направи и соленки.

Ричард не обичаше соленките й — наричаше ги хляб за простаци. Това го помнеше много добре.

Е, да върви по дяволите.

Дали да не приготви предястие, да го подреди красиво? За десерт щеше да има профитероли. Готвачката, която идваше по три пъти в седмицата, докато живееха в Атланта, й бе показала как се правят.

Тя натовари покупките и подкупи Кали с крекери във формата на животинки. Опита се да не ахне, когато чу сумата на касата.

Правя го за семейството, напомни си тя, докато броеше парите. Същото това семейство й бе осигурило покрив над главата и се грижеше за дъщеря й. Можеше да си го позволи, и щеше да им сготви хубава вечеря.

Едва на излизане се сети, че е дошла пеш.

— Господи, колко съм глупава!

Три плика с покупки, а я чакаха повече от два километра.

Замърмори тихо, натъпка две от торбите в багажника на количката, преметна чантата на Кали през рамо и взе последната торба.

По едно време я прехвърли в другата ръка. Замисли се дали да не звънне на майка си или да се отбие при шерифа, за да провери дали Форест е там, и да го помоли да я закара.

— Ще се справим. Няма страшно.

Спомни си времето, когато тичаше до града, а след това се връщаше, но тогава беше дете. Препускаше по хълмовете и завоите.

Е, сега вече не беше дете; освен това носеше три торби с покупки. А на петата й излизаше пришка.

Стигна до разклонението и спря, за да събере сили за последната част.

До нея спря джипът на майсторите. Гриф се наведе от прозореца.

— Здрасти. Да не би колата ти да се е развалила? Аз съм Гриф — добави той. — Грифин Лот.

— Помня. Не, колата ми не е развалена. Не взех тъпата кола, защото нямах намерение да пазарувам толкова много.

— Тъпата кола — повтори Кали на Фифи и Шелби въздъхна.

— Добре. Искаш ли да те закарам?

— Повече, отколкото искам дълъг и безпроблемен живот. Само че…

— Да, ясно — запознахме се едва вчера, но Ема Кейт ме познава от две години. Ако бях сериен убиец, досега да съм в затвора. Здрасти, сладурче. Как се казваш?

— Кали. — Момиченцето наклони глава, готово за флирт, и приглади новата си прическа. — Аз съм красива.

— И то много. Виж, мога да те оставя на пътя с красивото момиченце и трите торби.

— Щях да кажа, че искам да ме закараш, но нямаш детско столче.

— А, да. — Той прокара ръка през косата си. — Ще нарушим закона, но е по-малко от километър, а аз ще карам бавно. Ще отбивам всеки път, когато идва автомобил, независимо от коя посока.

Петата й гореше, ръцете я боляха, а краката й бяха като гума, разтегната прекалено много и оставена така прекалено дълго.

— Напълно достатъчно е, ако караш бавно.

— Чакай. Дай да ти помогна.

Това бе вторият човек извън семейството, който й предлагаше помощ. Трудно й беше да си припомни колко време преди това не бе чувала тези думи.

Той слезе от джипа и взе пликовете. Чувствителността се върна в ръката й и тя усети как я пробождат хиляди иглички.

— Благодаря ти.

— Няма защо.

Той остави покупките, а тя вдигна Кали и й каза:

— Сядай мирно. Не мърдай, докато сгъна количката.

— Как се… А, ясно. — Гриф сгъна количката, сякаш го правеше от години.

Тя се обърна отново към Кали и видя, че дъщеря й е взела плик с храна за вкъщи, оставен на седалката до нея.

Похапваше сладко пържени картофки.

— Кали! Не са твои!

— Гладна съм, мамо.

— Няма проблем. — Гриф се разсмя и се качи. — Нямам доверие на хората, които се въздържат да ядат картофи. Трябваше да напазарувам в града, затова използвах случая да купя нещо за обяд за нас с Мат. Нека да си хапне картофки.

— Времето й за обяд мина. Не очаквах, че ще се забавим чак толкова.

— Не си ли отраснала тук?

Тя си пое дълбоко дъх, докато той караше — както бе обещал — с около трийсет и пет километра в час.

— Трябваше да се сетя.

Седналата в скута й Кали подаде картофче на Гриф.

— Благодаря. Приличаш на майка си.

— Косата на мама.

— Твоята е много красива. Да не би да си ходила при госпожица Вай?

— Това е бабчето, Кали. Госпожица Вай е бабчето.

— Бабчето направи косата ми като на принцеса. Аз съм красива и умна, и добра.

— Виждам. Ти си най-прекрасната принцеса, която се е качвала в джипа ми, така че това означава много за мен. Коя е приятелката ти?

— Това е Фифи. Тя обича пържени картофки.

— Надявам се. — Той зави по алеята към къщата и шеговито възкликна: — Успяхме! Ти извади принцесата и каляската й. Аз ще взема покупките.

— Няма нужда. Мога…

— Да внесеш три торби с покупки, дете и количка и каквото още има в куфара, който мъкнеш ли? Със сигурност можеш, но аз ще взема покупките.

— Вземи мен! — Кали се измъкна от ръцете на Шелби и се хвърли на врата на Гриф.

— Кали, недей…

Той слезе, наведе се и подложи гръб.

— Добре, принцесо, качвай се на борда.

— Иха! — извика Кали и се хвана, докато Шелби се опитваше да слезе от другата врата и да вземе останалото.

Той я изпревари, извади две от торбите и с по една в ръка, докато дъщеря й се подрусваше доволно на гърба му, се отправи към вратата.

— Заключено ли е?

— Май не. Мама може да… — Тя замълча, защото той вече бе влязъл, а Кали се държеше за врата му и бъбреше в ухото му, сякаш бе най-добрият й приятел.

Силно притеснена, Шелби извади количката и последния плик с покупки и метна чантата на Кали на рамо. Успя да внесе всичко в къщата и остави количката до вратата, за да я почисти по-късно.

Той сложи пликовете на островчето в средата на кухнята. Преди тя да успее да каже и дума, сърцето й спря, защото той завъртя Кали. Детето увисна надолу с главата, като пискаше от неописуема радост. След това я подхвърли във въздуха и я хвана безпроблемно. Накрая я взе на ръце.

— Обичам те — каза Кали и го целуна звучно по устата.

— Само това ли трябвало да направя? — усмихна се широко той и подръпна косата й. — Очевидно от години подхождам неправилно към завоеванията си.

— Остани да си поиграеш с мен.

— Бих останал, ако можех, но трябва да се върна на работа.

Кали стисна в ръка един кичур от косата му, очевидно я хареса и я нави на пръста си.

— Върни се да си играеш с мен.

— Разбира се, някой път. — Погледна Шелби и се усмихна. Тя забеляза, че очите му са зелени и умни като на котка. — Страхотно дете.

— Така е. Благодаря ти. Ти имаш ли деца?

— Аз ли? Не. — Той остави Кали и я плесна игриво по дупето. — Трябва да вървя, малка червенокоске.

Тя прегърна крака му.

— Чао, господине.

— Гриф. Само Гриф.

— Гуиф.

— Гррр-иф — поправи я автоматично Шелби.

— Гррр — повтори Кали и се изкиска.

— Гррр-иф трябва да си тръгва — каза той и погледна Шелби. — Всичко ли внесе?

— Да. Много ти благодаря.

— Няма за какво. — Тръгна към вратата. — Кухнята много ми харесва — добави той и излезе.

Вървеше наперено, помисли си тя.

— Гррр-иф — обърна се Кали към Фифи. — Той е красив, мамо, и мирише хубаво. И ще се върне, за да си играе с мен.

— Ами… ммм. Хм.

— Гладна съм, мамо.

— Какво? А, да. Знам. — Шелби се стегна и се върна към действителността.