Нора Робъртс
Лъжецът (29)

29.

Когато Гриф влезе в салона на Вай в събота, Сникърс предизвика истински хаос. Жени — стилистки, клиентки, масажистки — се скупчиха и започнаха да ахкат и охкат, да го чешат по коремчето и по ушите, от което кучето едва не се пръсна от радост.

Той се замисли за времето, когато беше на двайсет и все търсеше начини да се запознава с жени.

Трябвало е да си вземе куче.

Беше дошъл — по нареждане на Ема Кейт, която отказа да чуе протестите му — да се подстриже. Мразеше да се подстригва, но тя бе доста страшна, когато се разпореди.

— Имаш нужда от подстригване — заяви Вайола и той отпусна примирено рамене.

— Ема Кейт каза, че трябвало да го направя, но ти си заета, така че…

— В момента нямам клиент на стола. Ела, Грифин, седни.

Кученцето веднага се настани на пода със самодоволен вид. Жените отново заохкаха.

— Мъжът трябва да изглежда безупречен и много представителен на годежното парти на най-добрия си приятел. — Вайола посочи стола. — Бъди добър като кучето си.

— Само връхчетата.

Макар да му се искаше да е някъде другаде, Гриф седна.

— Някога да съм правила друго?

— Не, госпожо.

Тя му сложи пелерина и взе спрей, за да навлажни косата.

— Имаш чудесна коса, Грифин. Виждам, че я поддържаш. Предполагам, че си бил тероризиран в бръснарницата като момче.

— Доведоха един клоун — от онези с откачените перуки. Лоша работа. Много беше зле. Чела ли си някога „То“? Книгата на Стивън Кинг? Ето такъв клоун.

— Тук няма клоуни. — Тя се забавляваше и го погали по бузата. — Момче, трябва да се обръснеш.

— Да, ще го направя, малко по-късно.

— Аз ще те обръсна. — Той се ококори, а тя се усмихна. — Някога бръснала ли те е жена — гладко, с бръснач?

— Не.

— Тогава се отпусни и се наслаждавай. — Тя нагласи стола и взе ножицата. — Не си ме попитал къде е Шелби.

— Разчитах ти да ми кажеш.

— Отзад е. Събрали са се група жени, приятелки от колежа. Ще прекарат дълъг уикенд заедно, решили са да отседнат в големия хотел. Много е приятно да имаш приятели от сто години. Вие двамата с Мат сте такива.

— Да, така е.

Тя продължи да води приятелски разговор, докато изтегляше кичури коса между пръстите си и щракаше с ножицата. Той знаеше, че го прави, за да е сигурна, че се е отпуснал. На всеки два месеца се насилваше да дойде за подстригване — или пък го караха — и тя постъпваше по един и същи начин.

Обичаше да я наблюдава как работи — бързите, компетентни, точни движения, начина, по който очите й преценяваха, докато разговаряше с него, или се разпореждаше и отговаряше на въпроси.

Тя беше в състояние да води поне десет разговора едновременно. За него това бе рядко срещано умение.

— Тя ще остане красива цял живот.

— Шелби ли?

Вайола срещна погледа му в огледалото и се усмихна.

— Чакай само да я видиш довечера. Скоро ще излезе, за да се оправи с Кали, а след това ще се върне, за да й направя прическа. Вече я виждам.

— Нали няма да я изправиш?

— Нямам подобно намерение. Тя каза, че трябва да отиде в хотела рано, така че няма да успееш да я закараш, което е жалко, защото двамата сте страхотна двойка. Лорилий, почти свърших. Би ли ми затоплила кърпа, за да обръсна Гриф?

— Разбира се, госпожице Вай.

— Не е нужно да…

— Грифин Лот, как ще успееш да ме придумаш да напусна съпруга си след почти петдесет години брак и да избягам с теб, ако те е страх, че ще ти прережа гърлото?

И така, той се оказа на стола с мокра кърпа върху лицето, над която стърчеше единствено носът му. Трябваше да признае, че се чувства страхотно, поне докато не я чу да остри бръснача.

— Все още пазя бръснача на прадядо — продължи небрежно тя. — По-скоро от сантименталност. Завещал го е на дядо, а той ме научи как да бръсна.

На Гриф му се стори, че адамовата му ябълка се свива.

— Кога си го правила за последен път?

— Бръсна Джаксън почти всяка седмица. — Тя се приведе над него. — За нас е нещо като предварителна игра.

Той се закашля, а тя дръпна кърпата.

— Ние не го възприемаме като вас с внучката ми. Освен това бръснех кмета Хагърти всяка събота, преди да се пенсионира и да се премести в Тампа, Флорида. Сега кметът е жена.

Тя капна ароматно масло в дланите си, разтри ги, а след това го нанесе върху лицето му.

— Така брадата ти ще омекне и ще създаде приятно усещане между лицето, крема и острието. Освен това мирише приятно.

— Не прилича много на бръсненето на дядо ти.

— Човек трябва да е в крак с времето. — Тя нанесе крем за бръснене по лицето и по гърлото му с дебела остра четка. — Та както ти казвах, напоследък не бръсна кмета. Има обаче един-двама, които редовно идват да се бръснат. Други ходят в бръснарницата на Лестър. Той все разправя, че щял да се пенсионира, и ако някога го направи, ще открия и услуга за мъже.

— Не спираш да мислиш.

— Самата истина, Грифин.

Той плъзна поглед към бръснача и перлената му дръжка, след това изви очи настрани.

— Важното е — продължи тя — да действаш с къси замахвания, по посока на косъма. След това, ако искаш гладко бръснене, както аз ще го направя днес, повтаряш още веднъж, в посока, обратна на косъма. — Много нежно тя изтегли с палец кожата при бакенбардите. — Нали не усещаш натиск? Оставяме бръснача да си свърши работата. Ако искаш да усетиш натиска, ти трябва по-остър бръснач.

Тя работеше методично, а потокът от думи не секваше. Той се отпусна, не трепна дори когато усети острието на гърлото си.

— Имаш ли намерение да се ожениш за моето момиче, Грифин?

Той отвори очи и я погледна. В нейните забеляза весели искрици.

— Веднага щом е готова.

— Прекрасен отговор. Научила съм я как се бръсне мъж.

— Наистина ли?

— Може и да е позагубила тренинг, но има опитна ръка. А, ето я и нея.

Той се страхуваше да помръдне, само измести очи. Чу как ноктите на кучето задраскаха по пода, а след това и гласа й. Тя се разсмя.

— В дълбоки води си нагазил — прошепна Вайола. — Така е казал поетът. В дълбоки води си нагазил, Грифин.

— И продължавам да потъвам.

— Я виж ти! Не знаех, че ти харесва да те бръснат, Гриф.

— За пръв път ми е.

Шелби прокара пръсти по бузата му.

— М-м-м. Съвършено гладък.

— Предварителна игра — подхвърли отново Вайола и Шелби се изкиска.

— Кара те да се замислиш, нали? Бабо, много се извинявам, но трябва да тръгвам. От хотела ми пратиха зов за помощ, защото госпожица Бици е отишла там, макар да обеща, че няма да се мярка. Сега се налага да отида да потушавам пожари, преди да са лумнали.

— Тичай. Нали ти казах да си вземеш почивен ден?

— Мислех, че ще бъда заета тук. Нали има часове за прическа и маникюр. Трябва да я отстраня, да оправя нещата и да се върна за по-малко от половин час, за да взема момичетата. Обещах да ги заведа да слушат приказка, а Трейси си има планове. Сузана е на зъболекар. Не мога да оставя госпожица Бици да се намесва точно сега, а не искам да разочаровам Кали и Челси.

— Аз ще ги поема.

Шелби погали Гриф по рамото и забърза да вземе чантата си.

— Сигурен съм, че много те бива да потушаваш пожари, но…

— А, не говорех за госпожица Бици. Ще взема децата и ще ги заведа на приказка.

Както бе станало и с кученцето, клиентките отново ахнаха.

— Гриф, става въпрос за четиригодишни деца.

— Това ми е ясно.

— Ти нямаш ли работа?

— Мат го няма. Двамата с Ема Кейт отидоха да огледат някакво място за сватбата.

— Какво място?

— Не знам. Направих каквото можах сам, а новите материали ще дойдат чак в три.

— Трябва да заведа момичетата при госпожица Сузана към три. Ще спят у тях.

— Супер. Аз ще ги взема и ще ги заведа на приказката. Може да се помотаем около час в парка, или ще измислим нещо друго, ако не си се върнала. Ще ги оставя, а след това ще отида да получа материалите. Вземи моя джип, аз ще взема вана.

— Не съм сигурна, че Трейси ще бъде спокойна, ако ти вземеш момичетата.

— Ще се съгласи, Шелби — намеси се Вайола. — Тя е разумно момиче, познава Гриф и знае, че днес имаш предостатъчно задачи.

— Права си. Вече ми се вие свят. — Тя бръкна в джоба на чантата, за да извади ключовете. — Благодаря ти, Гриф. Ще се върна веднага щом мога.

— Не бързай. Ако не си се върнала до три, просто ще дам на Кали пистолет за пирони, а на Челси — трион. Добре ще се позабавляват.

— Много ме успокои.

— Ключовете са в предния джоб.

Тя вдигна вежди.

— Искаш да си пъхна ръката в джоба ти ли?

— Нямах представа, че ще стане така, когато ги прибирах, но идеята ми допада.

Тя пъхна ръка в джоба му и напипа ключовете.

— Благодаря — повтори тя, целуна го и отново прошепна: „М-м-м“. — Молете се за мен — провикна се, докато излизаше.

 

 

Гриф се настани в „Рандеву Букс“, където веднъж в месеца организираха четене на приказки за деца в предучилищна възраст. Всички обичат приказки, помисли си той и се облегна на една от купчините книги с чаша айскафе в ръка. Десетина дечица насядаха в кръг и се заслушаха в приказката за младо момче и млад дракон с ранено крило.

Той познаваше госпожица Дарлин — пенсионирана учителка, която работеше на половин ден в книжарницата. Миналата есен двамата с Мат бяха ремонтирали дребни неща у тях и й бяха направили уютна стая за четене.

Тя заслужаваше, помисли си той. Четеше великолепно, изразително, добавяше и елементи на тъга, радост, изненада и почуда.

Всички деца я гледаха в захлас. Той също се заинтересува какво ще стане с Тадиъс и дракона му Громъл.

Някъде в магазина заплака бебе. Той чу женски глас, който се опитваше да го успокои, след това стъпки, докато жената се разхождаше. Накрая плачът спря.

През прозорците влизаше светлина и падаше в причудливи форми по стария дървен под.

Формите се промениха, когато вратата се отвори; звънчето дрънна, след това формата възвърна стария си вид. Промени се отново, когато една сянка се издължи пред него. Той почти не забеляза мъжа, освен че сянката се промени.

Тогава приказката свърши и Кали хукна към него.

— Ти чу ли? Чу ли? Крилото на Громъл оздравява, а Тадиъс ще го задържи! Иска ми се да имам дракон.

— И на мен. — Той протегна ръка към Челси.

— Може ли една книжка? — попита Кали. — За Тадиъс и Громъл?

— Разбира се. След това предлагам да си купим сладолед и да отидем в парка.

Купиха книжката; тъй като се оказа, че вътре има и второ приключение, той купи и на двете момиченца по една, а след това и сладолед, чиято ягодова заливка потече по-бързо, отколкото можеха да го изядат.

Изми лепкавите им ръчички на чешмата в парка, а след това ги изпрати на площадката, за да изразходват енергията, натрупана от сладоледа.

След това се строполи на земята, престори се на победен и момичета затичаха в кръг около него.

Кали подръпна Челси за ръката, двете се отдръпнаха и зашепнаха.

— Каква е тайната?

— Челси твърди, че момчетата трябвало да предложат.

Той седна с кръстосани крака.

— Какво да предложат?

Последва ново шепнене, накрая Кали отметна глава като истинска дама и пристъпи към него.

— Аз мога да попитам, ако искам.

— Добре.

— Може ли да се оженим? Ще живеем в твоята къща, и мама също ще дойде. Защото те обичам.

— О! И аз те обичам.

— Значи можем да се оженим като Ема Кейт и Мат, и всички ще живеем в твоята къща заедно със Сникърс. И ще бъдем щастливи до края на дните си.

Напълно слисан, той я притегли към себе си.

— Ще помисля по въпроса.

— Не гъделичкаш — каза тя и го погали по бузата.

— Днес не.

— Обичам, когато гъделичка.

Той я прегърна отново. Нагазил си дълбоко, помисли си.

— Ще започне да гъделичка отново.

Чу пиукане и извади телефона.

„Извинявай, че ми отне толкова много време. Пожарът е потушен. Връщам се.“

Беше прегърнал Кали, докато отговаряше:

„В парка сме, пушим цигари и си допиваме бирата. Може да се сменим.“

Отговорът й пристигна след минутка. „Не замърсявайте. Идвам след десет минути.“

Той пъхна телефона в джоба си.

— Майка ти идва, Кали.

— Ама ние искаме да си играем с теб!

— Трябва да отида на работа. Но преди да тръгна… — Той се изправи, грабна и двете момиченца като футболни топки и те се разпискаха, докато той тичаше из детската площадка, следван от Сникърс.

Зърна мъжа, който беше влязъл в книжарницата — реши, че е същият — в края на парка. Притисна децата по-близо до себе си.

Мъжът погледна наляво, ухили се, махна с ръка и тръгна към някого, когото Гриф не видя.

Деца, помисли си той и пусна момичетата на земята, за да им даде възможност да го гонят. Заради тях подозираш всички.

 

 

Остатъкът от деня мина шеметно за Шелби. Тя взе децата, смени автомобилите с Гриф и остави момичетата при госпожица Сузана. Прегърна Кали и я притисна до себе си, като си помисли, че за пръв път остава да спи на чуждо място.

Върна се в салона, за да й направят прическа и, по настояване на Кристъл, да я гримират. Предпочиташе да е без грим, но не намери начин да се измъкне, без да я обиди. Явно й личеше, че е нервна, защото Кристъл обеща да я „напудри“.

Това определено й спести време. Около нея се въртяха като около знаменитост, докато тя пращаше есемеси и отговаряше на получените от кетъринга на хотела, от цветарката и от Ема Кейт.

И на безбройните от госпожица Бици.

Така и не можа да се погледне в огледалото, докато работеха около нея в тандем, а след това завъртяха демонстративно стола, за да се види.

Всички съмнения изчезнаха.

— Охо! Изглеждам зашеметяващо!

— Сложих ти малко повече сенки на очите, отколкото ти си слагаш — обясни Кристъл, — но въпреки това е дискретно. Сега и гримът ти е елегантен като прическата.

— Да, наистина. И приличам на себе си, само че по-нагласена, и то след като вие двете се суетите около мен почти цял час. Много ми харесва, Кристъл — вече никога няма да се съмнявам в теб. Бабо, прическата ми е чудесна. Тази тънка лента придава блясък на къдриците, които се спускат от кока.

— Няколко свободни къдрици около лицето ти — добави Вайола и ги намести, — все едно са се измъкнали съвсем естествено.

— Не знам дали останалата част от мен ще бъде на нивото на онова, което постигнахте вие, но ще се постарая. Благодаря ви, много ви благодаря! — Тя ги прегърна. — Трябва да тръгвам. Решила съм да отида в хотела преди госпожица Бици. Ще се видим там.

Пресметна, че има на разположение час, преди майка й да се прибере — два, ако Ейда Мей реши да си направи маска и прическа в салона.

Не й бяха необходими два.

Взе си кола от кухнята и си пое дъх. Беше решила да облече семплата черна рокля, но нямаше да подхожда на гръцкия стил, който баба й измисли, каза си тя, докато се качваше.

Черната рокля бе подходяща за всичко — в това спор нямаше, и й беше свършила чудесна работа през три от петъчните вечери. Трябваше да облече сребърната, която си бе донесла от север. Тя просто не ставаше за „Петък вечер“. Сега обаче…

Извади я и я вдигна пред себе си. Обърна се към огледалото. Беше разкроена, с по-мека линия и щеше да отива на прическата. И черните обувки не са подходящи, каза си тя. Бяха прекалено строги. Но имаше сини сандали с ниско токче — щеше да е по-практично, тъй като през половината вечер щеше да й се наложи да тича напред-назад.

Освен това роклята имаше джобове, така че щеше да пъхне телефона вътре, за да й е подръка.

След като взе решение, тя се облече, сложи си висящи обеци и три тънки, лъскави гривни от кутията на Кали.

Взе си тоалетни принадлежности и дрехи за преобличане, ако остане у Гриф след партито.

Точно след час се качи отново в колата и потегли към хотела. Чувстваше се прекрасно.

Каза си, че е прекарала повече време там през последните три седмици, отколкото през целия си живот. Въпреки това се усмихна, когато зави по криволичещия път към огромната каменна сграда сред дърветата.

Паркира и тръгна по пътеката към широката предна веранда, където имаше две огромни бели вази с бели бегонии и стелеща се синя лобелия.

Ако Ема Кейт и Мат решат да организират сватбата тук, тя си представи тези вази, преливащи от жълти и лилави цветя.

Хората от персонала я поздравиха, докато минаваше през фоайето на път към балната зала.

Украсата все още не бе довършена и тя с радост видя, че е била права. Тъмнолилавите покривки върху белите добавяха небрежна елегантност — чудесен фон за белите хортензии и прозрачните стъклени свещници.

Имаше баланс между високите и ниските столове.

Тя планираше да повтори същото на терасата, да постави урни с бели кали, лилии и рози, божури и въздушна зеленина за акцент.

Всичко бе напълно в стила на Ема Кейт.

Шелби забеляза цветарката и тръгна към нея.

— Кажи какво искаш да свърша.

Докато бъдещите младоженци пристигнат, всичко бе на място и тя забеляза по изражението на приятелката си, че всеки час работа, цялото разкарване до хотела си е струвало.

— О, Шелби!

— Да не си посмяла да се разплачеш! Ще ревна и аз и ще си развалим грима. И двете изглеждаме великолепно.

— Толкова е красиво! Всичко, което исках, и дори повече. Дори онова, което не знаех, че искам. Истинска мечта.

— Това е нашата мечта. — Тя хвана ръцете на Ема Кейт и Мат и ги събра. — Сега е ваша мечта. Обявявам ви за сгодени.

— Трябва да те помолим за още една услуга.

Шелби бръкна в джоба си, все едно търси нещо.

— Останала ми е още една, ето тук. Какво да направя?

— Двамата с Мат решихме коя е нашата песен, поне засега. „Остани до мен“. Нали я знаеш?

— Разбира се.

— Искам да ни я изпееш довечера.

— Имате група.

— Искаме ти да я изпееш. — Ема Кейт я хвана за ръката. — Моля те, Шелби. Само тази песен. Заради нас.

— С удоволствие. Ще поговоря с групата. А сега ще ви донеса напитки и ще ви разведа, преди хората да започнат да пристигат.

— Гриф идва — обяви Мат. — А, ето го и него.

— О-о! — Тя прокара пръсти по ревера на тъмносивия му костюм и си каза, че е направила добър избор с бледосивата рокля. — Страхотен си.

— Богинята на планината — прошепна той. — Остави ме без дъх.

Пое ръката й и я целуна. Тя се изчерви. А се беше научила да не се изчервява още като тийнейджърка — нали беше червенокоса.

— Благодаря, господине. Четиримата изглеждаме чудесно, както и залата. Трябва да изпием заедно първите чаши шампанско. И още нещо, Ема Кейт — искам да ви покажа терасата. Сложихме малки лампички сред клоните на дърветата в саксии. Истинска приказка.

— Цветя, свещи и вълшебни светлини — отбеляза Гриф, докато разглеждаха. — Много блясък, но нищо натруфено.

— Отхвърлих идеите на госпожица Бици, но ми се струва, че тя ще остане доволна от крайния резултат. Може да започне буря, но тя се очаква след полунощ.

Тя докосна телефона в джоба си.

— Непрекъснато проверявам приложението за времето; засега всичко е наред. Ето я и госпожица Бици. Много е красива с дългата червена рокля. Отивам да поговоря с нея.

— Имаш ли нужда от подкрепление?

Тя стисна ръката му.

— Винаги.

 

 

Тя танцува с него. Много по-късно й хрумна, че не се е сетила нито веднъж за минали партита и официални събития. Не се замисли за Ричард нито веднъж, не си каза, че смокингът му стоеше, все едно е роден с официално облекло.

Цялото й внимание бе насочено към момента.

Танцува с баща си и той изпълни някои от стъпките, които бе запомнил от времето, когато Ейда Мей го бе накарала да ходи на уроци. Танцува и с дядо си на стари хитове, но се оказа, че е позабравила неговите стъпки. Танцува и с Клей, който бе наследил от семейството усета си към ритъма, също и с Форест, който пое ръката й от Клей.

— Ти как влезе? — попита тя Форест. — Не си официален, дори не си с костюм и вратовръзка.

— Заради значката е. Казах на госпожица Бици, че съм на смяна.

— На смяна ли си?

Той се ухили.

— Аз съм винаги на смяна, а не съм се труфил от бала си. Ще ми се да продължа все така.

— Ноби е с костюм.

— Да, но се закле да потвърди, че съм на смяна.

— С какво го подкупи?

— Със специално кафе и два кроасана от пекарната.

Тя се разсмя и се завъртя с него.

— Тази вечер изглеждаш зашеметяващо, малка сестричке.

— Чувствам се великолепно. Виж колко са щастливи всички. Ема Кейт озарява залата.

— Искам си я обратно — прекъсна ги Гриф.

— Мога да те арестувам за тази работа, но ще си затворя очите. Има една блондинка, която ми се струва, че си търси компания.

Шелби погледна накъде сочи брат й.

— Казва се Хедър. Работила е с Ема Кейт в болницата в Балтимор. Няма гадже.

— Супер.

Гриф привлече Шелби към себе си, а Форест се запъти към блондинката.

— Направила си истинско чудо, червенокоске.

— Знам. — Тя плъзна ръце по гърба му и притисна буза до неговата. — Чувствам се прекрасно. Тъкмо казвах на Форест колко са щастливи всички. Хубаво е, че хората се радват за Ема Кейт и Мат. А госпожица Бици… Ето я и нея, отново хукна към дамската тоалетна. Отивам да видя какво става.

Шелби се обърна и го целуна по бузата.

— Няма да се бавя, не повече от двайсет минути плач. Като се върна, една чаша шампанско ще ми се отрази добре.

— Чашата ще те чака.

Тя тръгна към вратата. Извади телефона си, когато той звънна.

— Госпожице Сузана? Всичко наред ли е?

— Нищо особено, мила. Кали е забравила Фифи и сега е много нещастна. Разбрахме чак когато ги слагах да спят. Опитах се да й дам друга играчка, но тя си иска Фифи.

— Не знам как съм я пратила у вас без Фифи. Няма да разваляме първото й гостуване с преспиване. Ще изтичам до нас, за да взема Фифи, и ще го донеса. Трябват ми около петнайсет минути.

— Извинявай, че прекъсвам празника и те притеснявам. Моят Бил може да отиде да вземе кучето, но знам, че майка ти вече заключва.

— Не се притеснявай. Тръгвам веднага. Кажи на Кали, че ще донеса Фифи.

Докато отиваше към дамската тоалетна, видя Кристъл.

— Трябва да те помоля за една услуга. Госпожица Бици е вътре — плаче от щастие, нали я знаеш колко е емоционална. Аз трябва да отида да занеса Фифи на Кали. Би ли успокоила госпожица Бици — или помоли баба си — и кажи на Гриф, ако го видиш, че ще се върна след по-малко от половин час.

— Разбира се. Искаш ли аз да отида за Фифи?

— Благодаря ти, но няма да се бавя.

— Заповядай! Исках да ти го дам в салона. Червилото, което ти сложих.

— Благодаря, Кристъл. Поддържай веселбата.

— Разчитай на мен.

Шелби забърза и пъхна червилото в десния си джоб, а телефона в левия. Замисли се за Кали. Беше сигурна, че е приготвила Фифи, но…

Спомни си как Кали взе плюшеното животинче, за да му разкаже за гостуването.

Понесе го със себе си, докато следваше майка си към нейната стая.

— На прозореца — каза си тя. Как бе пропуснала, направо не беше за вярване.

Нищо, щеше да се върне, преди някой да забележи. А Кали щеше да се радва на Фифи.

Заобиколи центъра, тъй като в събота движението беше по-натоварено, и стигна у дома за по-малко от десет минути. Беше доволна, че е с ниски обувки, и затича към вратата. Щеше да пее по средата на вечерта, така че разполагаше с трийсетина минути. Не повече.

Втурна се в стаята си на горния етаж.

— Ето те и теб, Фифи. Извинявай, че те забравихме. — Взе любимото куче от прозореца и се втурна отново навън.

Тъкмо излизаше, когато той пристъпи към нея и кучето се изплъзна от отмалелите й пръсти.

— Здравей, Шелби. Отдавна не сме се виждали.

— Ричард!

Косата му беше по-тъмна, кестенява и падаше на небрежни вълни над яката. Набола брада покриваше долната част на лицето му. Беше с камуфлажна тениска, груби панталони в цвят каки и износени войнишки ботуши. Това бяха дрехи, с които той за нищо на света не би се показал пред хора.

Господи!

— Казаха ми, че си мъртъв.

— Казали са ти онова, което съм искал да ти кажат. Не ти отне дълго време да дотичаш у дома и да разтвориш крака за някакъв дърводелец. Плака ли за мен, Шелби?

— Не разбирам.

— Никога не си разбирала нищо. Май двамата с теб трябва да проведем дълъг разговор. Да вървим.

— Никъде няма да ходя с теб.

Той отпусна небрежно прибраната си зад гърба ръка. Стискаше пистолет.

— Напротив, ще дойдеш.

Пистолетът в ръката му й се стори невероятен, както и всичко останало.

— Ще ме застреляш ли? Защо? Нямам нищо, което искаш.

— Напротив. — Той кимна към снимката на скрина й. Едва сега видя, че я е разглобил.

— Познавам те, Шелби. Толкова си проста. Има нещо, от което никога няма да се отървеш — снимката, която ми даде, на теб и детето. И да ме пребъркат, пак няма да намерят нищо. Запазил съм снимка на любимата си съпруга и дъщеря.

— Зад снимката — прошепна тя. — Какво си скрил там?

— Ключът към кралството. Ще поговорим. Да вървим.

— Няма…

— Знам къде е тя — продължи тихо той. — Ще прекара нощта с малката си приятелка Челси. У баба й. Дали да не отида да посетя Кали?

Преряза я страх, усети как ножът се забива до костта.

— Не! Стой далече от нея. Остави я.

— Готов съм да те убия тук, където ще те намерят хората от семейството ти. Ако искаш да стане така, тя ще бъде следващата. Ти избираш, Шелби.

— Идвам. Просто остави Кали на мира, и ще дойда с теб.

— Разбира се, че ще дойдеш. — Той й даде знак с пистолета да излезе. — Толкова си предсказуема — винаги си била, и винаги ще си останеш. Разбрах, че си готова мишена още първия път, когато те видях.

— Защо просто не вземеш онова, за което си дошъл, и не си тръгнеш? Ние не означаваме нищо за теб.

— И докъде ще стигна, преди да позвъниш на братчето полицай? — Излязоха от къщата, той я прегърна през кръста и притисна пистолета отстрани. — Ще повървим малко, ще вземем моята кола. Миниван ли е това, Шелби? Срамота.

Този тон, този презрителен тон. Колко често го беше чувала.

— Аз съм нищо за теб. Открай време е така.

— Напротив, беше много полезна. — Той я целуна по слепоочието и тя потръпна. — Отначало беше дори забавна. Боже, колко беше буйна в леглото. Този автомобил! Качвай се. Ти ще шофираш.

— Къде отиваме?

— На едно място. Тихо. Усамотено. Точно такова ни трябва за задушевен разговор.

— Защо не си мъртъв?

— Щеше да си по-доволна.

— Точно така.

Той я блъсна в колата и я накара да изпълзи на седалката зад волана.

— Не съм ти направила абсолютно нищо. Правех всичко, което искаше, ходех където ми кажеш. Родих ти дете.

— И ме отегчи до смърт. Карай и се придържай към ограничението на скоростта. Посмееш ли да качиш, заминаваш — ще те застрелям в корема. Много болезнен начин да умреш.

— Не мога да шофирам, ако не знам къде отиваме.

— По задните пътища около тази дупка, която наричаш град. Само смей да пробваш нещо, Шелби — ще те ликвидирам и ще отида при детето. Прекалено много е заложено. Работих и чаках твърде дълго, за да ти позволя да прецакаш всичко.

— Да не мислиш, че ми пука за бижутата и парите? Вземи ги и се махай.

— Това и ще направя. Още в понеделник сутринта. Ако не беше влязла в стаята, нямаше и да разбереш, че съм бил там. По всичко личи, че този уикенд ще се съберем заедно. Просто прави каквото ти се казва, както винаги, и всичко ще бъде наред.

— Ще ме търсят.

— И няма да те намерят. — Той се подсмихна и притисна дулото на пистолета в нея. — Господи, тъпа нещастнице, да не би да си мислиш, че след като успявах да надхитря ченгетата толкова време, няма да се измъкна от някакви си провинциални хапльовци? Завий надясно. Леко и внимателно.

— Партньорът ти обикаляше наоколо. Джими Харлоу. Може на него да му проработи късметът и да те намери.

— Едва ли.

Тонът му я смрази.

— Какво си направил?

— Открих го, преди той да открие мен. Внимавай на завоите, да не вземе пистолетът да гръмне.

Тя усети, че всичко в нея трепери, но стисна волана, докато се изкачваше.

— Защо се ожени за мен?

— Тогава така ми изнасяше. Никога нямаше да успея да те ошлайфам, нямаше да излезе нищо от теб. Чуй се само, погледни се. Дадох ти предостатъчно пари, научих те как да си купуваш прилични дрехи, как да организираш прилична вечеря, а ти си остана просто селянка от планините в Тенеси. Просто не мога да повярвам, че нищо не ти влезе в главата.

— Ти си крадец и мошеник.

— Точно така, сладурче. — Лекото подсмихване се превърна в широка, доволна усмивка. — И съм невероятно добър. А ти? Теб не те бива в абсолютно нищо. Поеми това подобие на път наляво. Бавно и внимателно.

Може и да я мислеше за невежа, безполезна, податлива на чуждо влияние, но тя познаваше хълмовете. И имаше ясна представа къде отиват.

— Какво се случи в Маями преди години? — попита тя, за да го накара да говори, да го разсейва, докато плъзне ръка в джоба си.

— Ще поговорим и по този въпрос. Има доста неща, за които да говорим.

Щеше да пише есемес, докато кара, помисли си Шелби и се опита да потисне истерията, защото тя бе опасна.

Надяваше се Господ да й помогне да се справи.

Тя познаваше планината добре, но също така познаваше и мъжа до себе си. Бе сигурна, че той ще я убие.