Нора Робъртс
Лъжецът (28)

28.

Шелби остави майка си да я убеди да й направи масаж на лицето. Трябваше сама да се сети, че като лежи на шезлонга, завита с одеяло, все едно е затворена в кутия пред настоятелната Ейда Мей.

— Хубаво е, че семейството на Грифин ще дойде през лятото. Нали ти казах как се запознахме през есента.

След почистването, тоника и нежния ексфолиант, Ейда Мей с опитните си пръсти втри дебел слой енергизираща маска.

— Бяха изключително приятни. Занесох кошница с домати от градината. Седнахме да пием сладък чай на предната веранда, а в това време майка му работеше в градината. Да знаеш, че изряза и изкорени шубраците и бурените, все едно е пратена на мисия лично от Господ. Там имаше и отровен бръшлян. Показах й как да изкоренява жълтеничето и че сокът му помага, когато те опари отровен бръшлян. Нали е от Балтимор, не знае подобни неща. Поприказвахме си добре.

— Занесла си домати, за да те поканят на верандата, така ли?

— Просто се държах като добра съседка. Да знаеш, че Натали — така се казва майка му — е добра жена. Баща му Бренан също е чудесен човек, а и хубав мъж. Гриф го обожава. И още нещо.

— Какво, мамо?

— Те обичат много и Мат, като тяхно дете, също и Ема Кейт. Това ми показва, че са готови да приемат някого в семейството си, независимо че не им е кръвен роднина. Тази маска трябва да постои още малко. Ще ти направя маникюр и педикюр, докато я чакаме.

На Шелби й се прииска да й каже да не се занимава, но никой не умееше да разтрива стъпалата като Ейда Мей.

— Имаш нужда от педикюр, мило момиче. И не ми казвай, че нямаш време. Всеки, който работи тук, трябва да демонстрира продуктите и услугите — знаеш мнението на баба си по този въпрос. За лятото трябва да си с красиви пръсти на краката. Имаме „Замечтана хистерия“. Много ще ти отива на очите.

— Добре, мамо. — Тя щеше да се погрижи Мейбълин или Лорилий да я вмъкнат и нагласят набързо.

— Кожата ти изглежда чудесно, ти също. Сърцето ми направо пее.

— Защото съм си у дома, готвя, имам сигурна работа и гледам как детето ми цъфти.

— И правиш редовно секс.

Шелби се разсмя.

— Не мога да кажа, че това не е фактор.

— Знам, че все още имаш грижи, но те ще отминат. Онзи Джими Харлоу е на хиляди километри и мами един бог знае кого. Ако ФБР не са го намерили, значи е отпрашил някъде в чужбина. Заминал е за Франция.

Затворила очи, с крака, подложени на неповторимо удоволствие, Шелби се усмихна.

— Франция ли?

— Това е първото място, което ми хрумна. Но е заминал.

Сложи калцуни на масажираните, намазани с крем и доволни стъпала на Шелби и се зае с ръцете й.

— Също като онзи непрокопсаник Арло Катъри, и този го няма. Арло пък ще остане поне пет години в затвора, така чух. И Мелъди Бънкър. Дочух, че като излезе от онзи скъпарски рехабилитационен център, щяла да се премести в Ноксвил, където живее братът на госпожица Флорънс.

— Пет пари не давам къде ще ходи и какво ще прави. Кълна се, че неприятностите, които създаде, вече ми се струват на светлинни години. Не мога да повярвам, че е било преди седмици. Чудя се на такива като нея, мамо, които имат толкова високо мнение за себе си, че не забелязват, че не оставят отпечатък в ничий живот.

— Опита се да остави отпечатък върху твоя.

— Да, но не успя.

— Ти правиш нещо с живота си, Шелби, и ние се гордеем с теб.

— Знам. Показвате ми го всеки ден.

— Кажи ми какво искаш, миличка. Знам, че нещо ти се върти в главата. Виждам го.

Отпусната, унесена, Шелби въздъхна.

— Започнах курс онлайн.

— Знаех си, че става нещо! Какъв е този курс?

— Вътрешен дизайн. Два малки курса са, но се справям добре и ми харесва. Мислех да се запиша на друг, когато този свърши, стига да мога да си го позволя, а също и на бизнес курс. Ще натрупам и опит, и знания.

— Имаш талант за тези неща. Запиши се на другите курсове, Шелби Ан. Двамата с баща ти ще платим.

— Сама ще платя, мамо.

— Слушай ме сега. Ние с баща ти сме работили упорито, за да изпратим братята ти в колеж. Те също трябваше да работят, но ние носехме основния товар, защото така постъпват родителите. Правим каквото ни е по силите. Щяхме да издържаме и теб в колежа. Ти пое по друг път за известно време. Но ако си решила да продължиш образованието си, ще платим ние. Направи го за Кали и не ми приказвай повече.

— Знаех, че ще ми кажеш точно това.

— Попитай баща си какво мисли, и ще получиш същия отговор. Ти не си седнала да чакаш ние да ти плащаме цял живот. Работиш, грижиш се за детето си и се стремиш… да усъвършенстваш талант, който ти е даден от господ. Ако не мога да подам ръка на собствената си дъщеря, що за майка съм?

Шелби отвори очи и видя онова, което си представяше. Високата й майка се бе изправила над нея със строго изражение.

— Много те обичам, мамо.

— Така и трябва. Ще ми се отплатиш, като ми помогнеш да освежим хола. Толкова много промени направихме на горния етаж, че холът ми се струва унил.

— Накрая ще кажеш на татко, че имам нужда от този опит.

— И ще го натрупаш, а аз ще имам свеж и красив хол.

Сложи ръкавици на ръцете на Шелби, след това мина зад нея и започна да масажира врата й.

— Държа да ти кажа, че когато семейството на Гриф пристигне, трябва да отидеш някоя вечер и да им приготвиш вечеря. Покажи им каква добра готвачка си.

— Мамо…

— Знам, че повечето жени не понасят друга да се мотае в кухнята им — започна весело да обяснява Ейда Мей. — Само че тя ще бъде на гости и ще работи. Знам, че на мен ще ми стане приятно, ако някой приготви вкусна вечеря, след като цял ден съм работила. Не съм ли доволна, когато готвиш у нас?

— Да, но…

— Трябва да направиш онази салата с паста, която направи за нас с татко ти онази вечер, и от хубавите пилешки гърди с грах.

— Мамо, дотогава има много време.

— Времето лети, независимо дали гледаме часовника или не.

— Знам — нали годежното парти на Ема Кейт е тази седмица, а имам чувството, че Мат й предложи да се оженят преди пет минути. Предстои ми още толкова много работа.

— Иска ми се да ти купя нов официален тоалет.

Вече бяха говорили по този въпрос и тя беше благодарна, но предпочиташе да похарчи парите за курса по дизайн и да продължи образованието си.

— Благодаря ти, но сега нямам нужда от рокля, която ще облека един-единствен път. Освен това цялата вечер ще препускам, за да съм сигурна, че всичко е наред, и трябва да държа госпожица Бици далече от фронтовата линия.

— Милата, има нужда някой да я държи настрани.

— Така че в събота ще ми бъде по-спокойно, ако не съм с нова рокля. — Беше й омръзнало от дълги, скъпи рокли през изминалите няколко години, но пък продажбата им бе допринесла за изплащането на дълговете. — Да си вдигна ли косата или да я пусна? — попита тя, макар да знаеше, че майка й отново ще се разприказва.

— О! Мама ще ти направи чудесна прическа, така че красивите ти къдрици да се виждат, вместо да ги криеш.

Тъй като Ейда Мей имаше друга работа, Шелби затвори очи и се наслади на останалата част от процедурата.

Наистина й предстоеше много работа и имаше много малко време, за да се справи с всичко. Пишеше имейли, звънеше по телефона, пращаше есемеси на мениджъра в хотела, който остана доволен, че тя урежда всичко, вместо прекалено ентусиазираната майка на бъдещата булка.

Шелби бе наясно с това.

Надяваше се да е провела последния разговор с цветарката преди събитието, но й предстоеше още един с Бици.

В края на работния ден си позволи да поседи за малко — с новия педикюр — във вътрешния двор заедно с баба си.

— Грееш, момичето ми.

Шелби отпи глътка сладък чай.

— Мама е истински гений.

— Има талант, но също така е работила с превъзходен материал. Напоследък изглеждаш по-щастлива, а това е най-сигурната терапия за разкрасяване. Трудно е да накараш някого да грейне, ако не е щастлив.

— Щастлива съм. Кали цъфти, имаме ново бебе в семейството, което да глезим, а най-добрата ми приятелка се омъжва. Работата тук ми напомни колко много обичам Ридж. Да не забравя удоволствието от „Петък вечер“ в бара.

Отпи нова глътка.

— И накрая, имам си гадже, което ме кара да грея дори когато не е наблизо. Какъв невероятен късмет, бабо! При някои хора вторият шанс идва прекалено късно.

— Ти работиш упорито за своя.

— Скоро няма да спра. След като вече съм нагласена, а ноктите ми са красиви, кажи, имаш ли време в събота да ми направиш прическата за партито?

Вайола погледна Шелби над очилата.

— Ще ме оставиш ли да я направя както преценя?

— Не бих се усъмнила в опитната ръка на експерта.

— Добре. Имам страхотни идеи. Кажи ми сега какво си намислила.

Бабчето винаги я разбираше и без думи.

— В момента партито е най-важното. Току-що разговарях с госпожица Бици — доста усилия ми трябваха — и успях да я убедя да не наема в последната минута малък оркестър, който да свири в балната зала. Един господ знае какво ще измисли за самата сватба.

— Много обича момичето си, но има откачени идеи, които не пасват на Ема Кейт, както и обувките й. Идеята тук е друга.

— Имам нужда от мнението ти и съвета ти. Много съм ти благодарна, че ме взе на работа, бабо — не само защото имах нужда от работа, а и защото ми помогна да се върна. Помогна ми и да усетя нещата тук. Искам да кажа, че съм ти много благодарна.

— Ако си намерила друга работа, няма да се ядосвам. Не съм и помисляла, че ще останеш тук завинаги. Да управляваш този салон ще ти отива точно колкото и обувките на Бици. Какво си намислила?

— Все още няма нищо. Няма и да има през следващите шест месеца. Може би дори повече — уточни тя. — Записала съм се на онлайн курс по дизайн.

— Имаш същия усет към дизайна, както Ейда Мей към кожата. Едно време си мислех, че ще постигнеш слава и успех с пеенето си, а след това ще използваш таланта си, за да правиш дизайна на големите къщи, които ще притежаваш.

— Нямам желание да вложа всичкия труд, необходим за музикална кариера. Вечерите, турнетата… пак опираме до основното. Вече не е за мен, друга съм. Там няма да имам втори шанс, захвърлих го и не се опитвам да го намеря отново.

— Животът непрекъснато ти поднася възможности за избор. Сега си направила друг.

— Мисля, че ще мога да направя нещо за нас с Кали, бабче.

Вайола кимна и изви устни.

— Искаш да градиш кариера. Не просто работа, а призвание.

— Точно така. Справям се много добре на курса. Ще се запиша и на друг — по бизнес мениджмънт.

Вайола кимна и усмивката й стана по-широка.

— Това ти е в кръвта, но образованието също е важно.

— Нямам намерение да бързам. Помогнах на Джили със спалнята й, а на Ема Кейт дадох идеи за апартамента. Просто исках да видя дали ще мога да работя с жилището на други хора и да се съобразя с нуждите им. Сега мама иска да й помогна да освежим хола. Не знам обаче какво ще каже татко.

Вайола отвърна на усмивката на Шелби.

— Мъжете не обичат промените, но свикват с тях.

Никой друг не беше по-наясно от Вайола Макний Донахю със започването на бизнес от нулата.

— Имам невероятни идеи за къщата на Гриф. Понякога просто си прехапвам езика, защото къщата си е неговата, той подхожда умно и с усет.

— Всеки, който има ум и усет, цени погледа на другите, вниква в тяхната гледна точка.

— Понякога не успявам да млъкна навреме, а той не се цупи. Както и да е — ще завърша курса, ще си намеря препоръки, а след това ще започна малък бизнес. Трябва да работя, за да издържам двете ни с Кали и да изплатя проклетия дълг. Идеята ми е да започна нещо малко, като теб и дядо. Ще го разработвам бавно и постепенно. Мислиш ли, че съм улучила правилната посока?

— Това доставя ли ти радост? — Вайола вдигна пръст, след това почука по масата. — Не пренебрегвай това, дали си щастлива на работното си място, Шелби. И без това е достатъчно трудно да ходиш на работа всеки ден и да се справяш с шеф, който не харесва работата ти. Когато си сама, всичко зависи от теб. Ако тази работа не ти носи щастие, тогава остави друг да се занимава с нея.

— Тъкмо затова исках да поговоря с теб, преди да предприема нещо ново. Носи ми щастие, бабо. Бях невероятно щастлива, докато правех онези дреболии за Джили и Ема Кейт; достави ми невероятно удоволствие, когато видях радостта им. Радвах се по детски, когато Гриф използва цвета, който му предложих за хола, и купи скрина, който видях в „Артфул Ридж“ — колко е приятно, че мога да вляза спокойно там — а само бях подхвърлила, че ще изглежда страхотно пред леглото. И наистина е така.

— Тогава го направи. Прави онова, което ти носи щастие.

Шелби си пое дълбоко дъх и се облегна.

— Правя една крачка напред, както беше с курса, после отстъпвам две назад. Поне така виждам нещата. Мислех, че Ричард ще ме направи щастлива.

— Допуснала си грешка — заяви Вайола. — Няма да е последната по пътя ти на този свят. Не и ако имаш късмета да водиш дълъг, пълноценен живот.

— Само мога да се надявам, че е най-голямата ми грешка. — Посегна към ръката на Вайола. — Ще ми помогнеш ли? Не говоря за пари, за да започна. Когато съм готова, може ли да ти задам онези половин милион въпроси, които сигурно ще изникнат?

— Щях да се обидя, ако не ме попиташ. Аз имам усет към бизнеса, както и дядо ти. Кой, според теб, помогна на баща ти да се справи с бизнес страната на практиката?

— Трябваше да се досетя. Разчитам на теб.

— И аз на теб. Я погледни, дошъл ни е на гости един красавец.

— Госпожице Вай. — Мат приближи до масата и се наведе, за да я целуне по бузите. — Извинявай за облеклото. Току-що приключихме в „Бутлегър“.

— Как върви?

— Основното е свършено, готови сме за инспектора утре. Как си, Шелби?

— Добре, благодаря. Да ти донеса ли нещо студено?

Той вдигна бутилката, която носеше.

— Имам безалкохолно, ще карам.

— Тогава чаша с лед?

— Истинските мъже нямат нужда от чаши. — Намигна й и отпи направо от бутилката. — Ема Кейт спомена, че си искала да говориш с мен. Само с мен. — Той размърда вежди и тя се засмя.

— Да, но не очаквах да се появиш толкова рано. Чака те доста работа.

— И теб. Чух, че си отбила атаката за оркестър. Смятай, че съм ти разцелувал краката.

— Сядай — нареди Вайола. — Вземи моя стол — добави тя и стана. — Аз ще затътря уморените си крака у дома и ще си направя нещо по-силно от чай. Матю, да се държиш прилично с момичето ми.

— Слушам, госпожо.

— До утре, бабче. Поздрави на дядо.

— И той ти изпрати поздрави — отвърна Вайола и влезе в салона.

— Трябва ли да знам нещо повече, след като избегнахме виолончелото? — Мат се настани и протегна крака. Въздъхна. — Господи, толкова е приятно.

— Мъж, който работи много като теб, трябва да идва на масаж при Вони всяка седмица. Ще те отпуска и ще поддържа здравето ти.

— Ема Кейт разправя същото за йогата. Предпочитам масажа пред възможността да се усуквам като спирала.

Със сигурност предпочиташе да си е у дома, вместо тук, и чакаше тя да заговори по същество.

— Не очаквах да говоря с теб по този въпрос, докато мине партито и премисля. Току-що разговарях с баба за същото. Двете с мама са единствените, с които съм споделила.

— Значи не става въпрос за партито.

— Не. То ще бъде съвършено, не се тревожи. Става въпрос за това, че… — Тя въздъхна, погледна го и продължи: — Записах се на курсове.

— Гриф смята, че имаш набито око. Не може да се вярва на мъж, чиято глава е толкова замаяна, но пък видях какво си направила у нас. Да не говорим, че цената беше под двеста.

— Просто използвах онова, което имате, и го разположих различно.

— Изглежда по-добре. По-свежо е. А пък идеята да се колосат и сложат в рамки плетените от баба й покривчици! Не останах очарован, когато тя ми каза — струваше ми се прекалено момичешко, прекалено натруфено. Сега обаче мога да кажа, че изглеждат страхотно.

— О, готови ли са вече?

— Взе ги снощи и ги закачихме, където си казала. Дори да не ми харесваше — а на мен ми хареса — изражението на Ема Кейт щеше да е повече от достатъчно.

— Много се радвам, че идеята се е получила.

— Сърбят я ръцете да оправи и останалата част от апартамента. Не мога да ти благодаря, защото се опитвам да я накарам да поспре и в неделя да огледаме един парцел.

— Откри ли нещо? Къде?

— На един хвърлей от къщата на Гриф. Малко под дванайсет декара; няма толкова много земя, колкото при него, но го пресича същият поток.

— Обзалагам се, че е красиво. Не знаех, че искате да сте толкова далече от града.

— Ема Кейт е малко резервирана, но според мен ще премисли, след като го види. Дали да не запазиш идеите си за след като започна строежа?

— Всъщност, исках да те попитам… Само теб, Мат — не Гриф, нито пък Ема Кейт. Мислиш ли, че след като взема диплома, можеш да ме ангажираш, ако е удобно и ако работата позволява? Или пък просто да споменаваш името ми пред клиенти, които искат вътрешен дизайнер. Два от проектите ми за курса са в телефона.

Тя го извади от джоба си.

— Детайлите не се виждат добре на екранчето, но може да видиш общия облик.

— Значи не си казала нищо на Гриф?

— Не съм. — След като намери проектите, тя подаде телефона си на Мат. — Той ще каже „да“, защото няма да иска да ми откаже; и Ема Кейт също. Аз не искам подобно нещо, не искам да започна по този начин. Уверявам те, че ако прецениш, че не искаш да го направиш, няма да спомена нито пред него, нито пред Ема Кейт. Не искам да имаш чувството, че те насаждам на пачи яйца.

Тя си пое дъх, докато той разглеждаше проекта, след това прехвърли на втория екран.

— Работата ти — и твоята, и на Гриф — е много добра. А репутацията ти, въпреки че не си бил тук дълго, по стандартите на Ридж, вече е на ниво. Мисля да допринеса. Като външен консултант.

Той я погледна, след това отново се наведе над телефона.

— Ти ли ги направи?

— Да. Имам ги и в хартиен вид, но…

— Добри са, Шелби. Много добри.

— Честно ли?

— Съвсем честно. Гриф се занимава с по-голямата част от дизайнерската работа и е готов да направи необходимото, ако някой клиент изяви желание. Трябва да му ги покажеш.

— Добре, но не искам да му казвам за идеята, за да не се чувства длъжен…

— Покажи му ги — прекъсна я Мат. — Ние сме екип и когато вземаме решение, трябва и двамата да сме съгласни. Така работим. Затова не мога да ти кажа, преди той да ги види. Но когато говоря с него по този въпрос, ще бъда „за“.

— Наистина ли? Сериозно? Чакай. — Тя се приведе напред и каза: — Погледни ме в очите. Услуга ли ми правиш?

— Да, това ще бъде услуга за всички ни.

— Всички ни — повтори тя и се отпусна назад. — Благодаря ти. Ще ми трябва време, докато си взема дипломата и разработя бизнес план, но като знам, че ще ме препоръчаш, ми е по-леко.

— Има ли начин отсега да започнеш на свободна практика?

— Все още не съм завършила първия курс.

— Танзи вече е пришпорила Дерик. Мостри с боя, аплици и плафониери, мостри за подови настилки. А ние едва започваме. Ако поработиш с нея, тя ще се ориентира — има добри идеи, но са разпилени, а и тя мисли за детска стая. Така той ще може да си отдъхне. Ще ти бъде длъжник.

— С удоволствие ще й помогна, стига да иска.

— Разбрахме се. Двамата с Дерик се разберете за таксата.

— Няма да им взема пари за…

Той поклати глава и й върна телефона.

— Това не е добър бизнес план.

Тя въздъхна дълбоко.

— Не е, нали?

— Ти имаш ли представа колко приятели, роднини, случайни познати и напълно непознати са искали двамата с Гриф да им направим веранда, да боядисаме къщата, да сложим нови плочки, да се заемем с кухнята, когато започвахме?

— Не.

— И аз, защото бяха прекалено много. Приеми съвет от човек, който е минал по този път и няма да повтори грешките си. Ако Танзи иска да чуе мнението ти за бебешките люлки или боята за детската стая, това е едно. А тук става въпрос за разширение на бизнеса им. Ще си изработиш хонорара.

— Добре, стига да ме искат.

— Ще звънна на Дерик. Ако се интересува, той ще ти каже. Трябва да вървя.

— И аз. — Тя стана с него. — Мама е взела Кали и сигурно се чудят къде съм. Благодаря, Мат. — Тя го прегърна. — Запази един танц за мен в събота вечерта.

— Задължително. Покажи на Гриф тези проекти — повтори той.

— Добре, при първа възможност.

Тя влезе вътре. Все още имаше клиенти — две жени бяха седнали в стаята за релаксация след процедурите си, а други две бяха дошли за прически след работа.

Работният ден на Шелби бе приключил.

Тя си взе чантата и излезе.

Неочаквано попадна в прегръдките на Гриф.

Целувката я свари неподготвена и тя усети, че й се вие свят.

— Здрасти — каза той.

— Здравей.

— Видях вана ти, затова дойдох да те потърся.

— Аз просто… — Световъртежът престана, когато забеляза Кристъл, клиентката й и момичето, което миеше косите, останало до по-късно, за да измете. И трите бяха лепнали носове на прозореца.

Кристъл притисна ръка към сърцето си, а Шелби й направи знак да изчезва.

— Осигурихме им представлението за тази вечер.

Гриф се ухили и махна с ръка на жените. Шелби го задърпа към вана си.

— До късно ли си работила?

— Исках да поговоря с баба, а след това се видях за малко с Мат.

— Видяла си се с него, а? Трябва ли да отида да му забия един?

— Не и този път. Има нещо, за което искам да поговоря с теб, и да ти покажа нещо.

— За голямото парти ли става въпрос?

— Не точно. Ела с мен вкъщи, ще вечеряме заедно. Мама и татко ще се радват да те видят. А Кали ще бъде на седмото небе.

— Три червенокоси дами, един лекар и безплатна вечеря. Трябва да съм луд, ако откажа. — Той погледна мърлявата си тениска и прашните дънки. — Днес обаче ме чака още мръсна работа, а не съм се прибирал да се преоблека.

— Може да се измиеш у нас, а и ще вечеряме навън. Обикновено излизаме в такова време.

— Тогава ще карам след теб.

— Нека първо да кажа на мама, че ще дойдеш, за да не я завариш без червило. — Тъкмо посягаше към телефона, и получи сигнал, че има есемес.

— От майка ти ли е? — попита Гриф, докато тя четеше.

— Не. От Дерик.

Есемесът гласеше: „Да, с удоволствие. Спаси ме от ужаса на вътрешния дизайн“.

— Точно за това ще говорим. — Тя тръгна към вратата на автомобила. — Ти защо си още в града?

— По всичко личи, че те чаках.

Тези думи я накараха да се усмихне. Целият този ден я караше да се усмихва.

 

 

Огромният джип мина съвсем бавно, докато се качваха във вана. Тя го погледна разсеяно, но не позна шофьора.

Той бе сменил външния си вид за пореден път.

Тя потегли към дома, а той към хълмовете.

Мъжът знаеше много добре какво е намислил, за кога го е намислил, и бе доволен, че започнатото в Маями е към края си.