Нора Робъртс
Лъжецът (19)

19.

Докато пътуваха, Джолийн плачеше и хлипаше жално. Ушите на Гриф пищяха и единственото му желание бе да се върне на работа, където да намери спокойствие.

Затова просто вкара Шелби и Джолийн в управлението.

Шериф Хардиган погледна Гриф и двете жени — Шелби с огън в очите, Джолийн разплакана. Пристъпи напред, извади огромна бяла кърпичка от джоба и я тикна в ръката на Джолийн.

Заговори тихо, със съчувствие.

— Кажете какво става.

— Форест е зад нас — започна Гриф.

— Сигурно съм арестувана. — След като подпря ръце на ханша, Шелби погледна Хардиган в очите. — Ударих Мелъди Бънкър в лицето.

— Хм — измърмори шерифът и се завъртя към Джолийн.

— Не знаех, че тя ще го направи! — Истерията избликна и тя бе отново разтърсена от ридания. — Кълна се, че не знаех. Просто реших, че е много ядосана и само си приказва. Не мислех, че ще накара Арло да плаши Шелби или да я нарани. Кълна се, че съм много разстроена.

— Виждам. Ела да ми разкажеш всичко. Не я пускай — обърна се той към Гриф, като посочи Шелби.

— Няма.

— Заместник, а? — Шелби го погледна строго, докато Хардиган отвеждаше Джолийн в кабинета си.

— Форест си е такъв. — Изпита облекчение, когато самият Форест влезе с Мелъди, която бе присвила студено очи.

— Джолийн?

— При шерифа е.

— Добре. Нали я пазиш?

Тъй като чуваше същия въпрос за втори път, Гриф се намръщи.

— Да, да.

Форест отведе Мелъди в задната стая и отново излезе.

— Ноби, остани при нея няколко минути, докато се оправя тук.

— Няма проблем.

Когато Форест се обърна към сестра си, тя протегна ръце, допряла китки.

— Стига глупости.

— Може би искаш заместникът ти да го свърши вместо теб. — Обърна се към Гриф със същия жест, а той обхвана лицето й с ръце.

— Престани, веднага.

Тя настръхна за момент, но той не я пусна. Задържа очи на нивото на нейните, докато тя изпусна дълго сдържания си дъх.

— Не съм ядосана на нито един от двамата — не прекалено много — и не мога да си намеря място заради онова, което ти се случи, Гриф. Бясна съм. Арестувана ли съм?

— Няма да се стигне до арест — отвърна Форест. — Дори да повдигне обвинение, тя е загазила много повече. Заслужи си юмрука.

— Разбира се, че си го заслужи.

— Добър замах, червенокоске.

— Благодаря. Клей ме научи, но за пръв път го прилагам на практика. Сега какво да правя?

— Остави всичко на мен и на шерифа — както трябваше да направиш, преди да щурмуваш замъка. Не че те виня за удара. И върви на работа, или да вършиш каквото се налага.

— Значи мога да си тръгвам, така ли?

— Точно така. Ако тя повдигне обвинение за нападение, тогава ще му мислим. Но ми се струва, че лесно ще я убедим да те остави на мира.

— Добре. — Не можеше да се сърди на брат си, щом той нямаше да я арестува. — Извинявам се за онова, което направих.

— Няма нужда.

— Наистина няма. Все още няма нужда. Но може и да се извиня искрено по-нататък.

Тя излезе и спря, когато Гриф я последва.

— Нищо от случилото се не е по моя вина и много ми писна да поемам отговорност за неща, които не съм направила. Но…

— Да не чувам никакво „но“ — прекъсна я той.

Тя поклати глава.

— Без съмнение ти докарах неприятности. Няма да ти се разсърдя, ако се отдръпнеш. Ще ми е мъчно и ще бъда разочарована, ако стане така, но няма да те виня.

В отговор той отново обхвана лицето й в ръце, но този път притисна устните й със своите в дълга, дълбока и бавна целувка.

— Това изяснява нещата. Сега отивам да се видя с баща ти, за да ми дадат картбланш за работа и да се заема със задълженията си.

Тя се усмихна едва-едва.

— Насиненото око ти придава вид на бандит.

— Тъкмо както исках. Ще се видим по-късно. Досега утрото бе супер интересно.

Можеше и така да се каже, помисли си тя, докато вървеше към салона. Въпреки това бе на мнение, че предпочита скучните утрини.

Знаеше, че клюката за поне част от интересното утро — и за инцидента от снощи — е стигнала до салона.

Разговорите спряха и всички погледи се насочиха към нея, когато влезе. Тя разбра, че предположението й е правилно.

— Как е момчето? Тежко ли е ранен? — попита Вайола.

— Тръгна към татко за преглед, но не е чак толкова зле. Има порезни рани и натъртвания.

— Разбрах, че са затворили Арло Катъри, задето го е блъснал и избягал — обади се Кристъл. — А преди малко Лорилий те е видяла да шофираш като вихрушка към голямата къща.

— Казвай какво общо има Мелъди с тази работа — нареди Вайола. — Знаеш, че ще разберем.

— Тя му е платила. Платила е на Арло да го направи.

Всички ахнаха, а Шелби се отпусна на един стол. И без това беше дошла рано на работа, а господ й бе свидетел, че интересните сутрини са прекалено изтощителни.

— Чакай една минута. — Вайола присви очи и завъртя стола на Шелби към себе си. — Казваш, че Мелъди е платила на Катъри да изтласка Грифин Лот от пътя, така ли? Защо, за бога, й е притрябвало да го прави?

— Платила му е да сплаши мен, но Гриф му се е изпречил на пътя, затова той е отмъстил на него.

— Теб ли? Но това… Защо… — Тя се досети и внезапно пребледня. — Защото я изритах от салона ли?

— Не става въпрос за теб, бабо, нито за мен — за никоя от нас.

— Господи, тя е разглезена мърла и винаги е била злобна, но не съм очаквала, че може да направи подобно нещо.

— Платила е на Арло хиляда долара и му е обещала още толкова, когато свърши работа.

Вайола кимна. Цветът се върна в лицето й и тя поруменя силно.

— Арестувана ли е?

— Затвориха я в управлението и сега я разпитват.

— Ако не отиде в затвора, искам да знам защо.

— Не знам какво ще стане, но ще бъде грозна работа, това е сигурно. Най-добре да кажа и останалото. Отидох в голямата къща и й забих един юмрук в лицето. Причерня ми и я фраснах. Повалих я на земята. Ако можех, бих го направила отново.

Присъстващите ахнаха отново, а Вайола се ухили доволно. Наведе се напред и притисна Шелби до себе си.

— Браво на момичето ми.

— Как ми се иска да те бях видяла — скръсти ръце Мейбълин. — Не е християнско, но много ми се иска да те бих видяла как замахваш. Де да можех да снимам с телефона си.

— Леля Пати каза, че онази ставала нетърпима и се държала ужасно с нея, когато госпожица Пиедмонт я нямало — закима вещо Лорилий. — Затова ми се иска да я бях видяла и да бях снимала.

Приближи се и прегърна Шелби.

— Не се тревожи, Шелби. Познавам повече хора, отколкото мога да преброя, които биха платили луди пари, за да видят как просваш онова момиче на… неуспелия й задник. Нали така, госпожице Вай?

— Точно така, Лорилий.

— Не се притеснявам. — Тя погали ръката на Лорилий. — Нали може да започна работа по-рано, стига да нямате нищо против? Така ще си проясня мислите.

— Започвай.

Кристъл изчака Шелби да влезе отзад.

— Какво, според теб, ще направи госпожа Пиедмонт?

— Ще изчака и ще прецени.

Не се наложи да чакат дълго.

В тихия следобед — когато домакините прибираха децата си от училище или ги чакаха на вратата, преди онези, които ходеха на работа, да успеят да се отбият за бърза подстрижка, боя или масаж — Флорънс Пиедмонт влезе в салона на Вай.

И този път се възцари тишина, като в църква. Флорънс — властна, уважавана жена, с тъмносиня рокля и удобни обувки, кимна на Шелби, която бе на рецепцията, а след това на Вайола.

— Вайола, имаш ли няколко минутки, за да поговорим? Насаме. С теб и с Шелби.

— Разбира се. Шелби, има ли някой в стаята за релаксация?

— Ами… не би трябвало. След час ще дойдат три жени за масажи, а сега има две.

— Тогава всичко е наред. Да отидем отзад, Флорънс, там е тихо и приятно. Кристъл, когато клиентката за три и половина дойде, би ли й дала едно списание?

— Благодаря ти, че ми отделяш от времето си, Вайола.

— Разбира се. — Вайола я поведе към задната част през съблекалнята. — Познаваме се от много години.

— Да, наистина от много години. Как е майка ти, Вай?

— Жизнена, както винаги. А твоята?

— Станала е по-бавна. Но й е много приятно да живее във Флорида. Брат ми Самюъл се отбива при нея всеки ден.

— Винаги е бил добричък. Заповядай, седни.

— Благодаря, Вай, с удоволствие. Истината е, че съм уморена до смърт.

— Имаме чудесен чай от праскови, госпожо Пиедмонт. И горещ, и студен — обади се Шелби. — Да ви донеса ли?

— С удоволствие, стига да не те затруднявам. Благодаря ти.

— Веднага. За теб, бабо?

— Да, миличка, благодаря ти.

— Прекрасна стая, Вайола. Спокойна, приятна. Винаги си била находчива, и успя да сътвориш нещо чудесно.

— Много ми е приятно да го чуя. Всички имат нужда от тишина и спокойствие от време на време.

— Според мен, колкото по-често, толкова по-добре. Какъв е цветът на тези стени?

— Нарича се „Нощно злато“. Красиво име.

— Наистина е красиво. Дава спокойствие — каза тихо тя. — Вайола, Шелби, искам първо да ви кажа, че след като си тръгна оттук, ще разговарям с Грифин Лот. Само че исках първо да поговоря с вас двете. Дали Ейда Мей може да се откъсне от работата си за минутка?

— В момента прави масаж на лице. Няма проблем, Фло. Ще й предадем всичко.

— Искам да ви се извиня на всички. И на баща ти, Шелби, и на дъщеря ти, и на братята ти. Също и на Джаксън, Вайола.

— Госпожо Пиедмонт, не сте направили нищо, за да се извинявате.

— Моля те да приемеш извинението ми.

— Разбира се. — Шелби донесе чая в красиви чашки.

— Благодаря. Би ли седнала? Идвам от полицията. Мелъди е признала, че се е обърнала към Арло Катъри и му е платила, за да създава неприятности. Не съм сигурна дали щеше да признае толкова бързо, но трима души са я видели да отива към караваната му в долината. Макар да ме боли, че трябва да го кажа — няма да й осигуря адвокат, докато не каже истината.

Вайола протегна мълчаливо ръка и стисна пръстите на Флорънс.

— Не знам какво е мислила, че ще стане, и защо е направила нещо толкова долно, злобно и безразсъдно. Не знам и защо винаги толкова ти е завиждала, Шелби. Когато те избраха за капитан на мажоретките в гимназията, тя получи истеричен пристъп и ме помоли да направя огромно дарение на клуба по атлетика, ако се съгласят да те отстранят и на твое място да сложат нея. Когато ти стана кралица на бала, а не тя, се прибра у дома и наряза роклята си.

Флорънс въздъхна.

— Струва ми се, че постоянно е обзета от гняв. Надявах се, че като я оставя да управлява „Артфул Ридж“, като отиде да живее в навеса за карети, ще стане по-отговорна. Сега обаче знам, че съм я глезила прекалено много, прекалено дълго. А майка й — още повече.

— Че как иначе.

— Прекалено много съм си затваряла очите през годините, но това не мога да преглътна. Наранила е сериозно човек, а можеше да стане дори по-лошо. Направила го е от злоба. Ще си плати за това. Нямам право да моля, нито да очаквам, но тя ми е внучка, затова ще попитам. Шерифът каза, че ако вие с Грифин Лот сте съгласни, ако нямате нищо против, вместо да отиде в затвора…

Ръката на Флорънс потрепери и тя постави внимателно чашата в чинийката.

— Може да отиде за шест месеца в рехабилитационен център — частен, където ще се подложи на терапия за многобройните си проблеми. Там ще бъде принудена да работи, ще има задължения както всички останали. Ще чисти, ще работи в градината, ще пере, каквото трябва. След това, ако преценят, че е готова, ще положи още шест месеца общественополезен труд в център за приспособяване, а после ще следва година пробация. Няма да се преструвам, че това е затвор — продължи Флорънс, — но ще й бъдат наложени ограничения, ще се подложи на терапията, от която, струва ми се, се нуждае отчаяно, и ще се подчинява на строги правила. Няма да има никаква свобода, а това е един вид затвор. Ако откаже да се съобразява с тези условия, тогава я грози затвор. Майка й ще се опита да се пребори с мен, а баща й… Вече говорих със зет си. Обсъдихме въпроса надълго и нашироко и той ще ме подкрепи.

Флорънс бе по-спокойна, когато посегна отново към чая си.

— Става въпрос за твоята внучка, Вай, както и за моята. Кой да предположи, че ще стигнем дотук?

Вайола отново хвана ръцете й.

— Животът е пълен с неравности и неочаквани завои. Правим най-доброто, на което сме способни, за да вървим напред, от началото до самия край.

— В някои дни, най-доброто не е достатъчно. Сигурно ще искаш време, за да помислиш, Шелби.

— Гриф е ранен — той ще носи последствията на онова, което стори Арло.

— Тя е искала да отмъсти на теб.

— Госпожо Пиедмонт, кълна се, че единственото ми желание е да ме остави на мира. И мен, и семейството ми. Трябва да мисля за детето си. Искам да построя живота си отново заедно с дъщеря си, и искам Мелъди да ме остави на мира. Ако Грифин няма нищо против онова, което искате, тогава и аз съм съгласна. Той беше ранен, независимо кого е искала да сплаши тя.

— Ще говоря с него и ще се съобразя с решението му. Много ми е мъчно, че бе ранен, че някой от семейството ми е причината той да пострада. Кажи, Вайола, знаеш ли какви са щетите по джипа на момчето?

— Преди малко Джаксън ми каза по телефона, че джипът е съсипан.

— О, бабо!

— Почти всичко може да бъде оправено, но Джак каза, че няма да се оправи както трябва, и очаква застрахователната компания да се съгласи с него и да го обяви за негоден.

— Аз ще оправя нещата. Имате думата ми.

— Не съм се съмнявала, Фло.

— Знам, че и двете сте заети, и ви благодаря за отделеното време, за разбирането. Също и за благородството.

— Ще те изпратя — каза Вайола и прегърна Флорънс през кръста. — Ще ти дам една брошура, за да си помислиш дали не искаш приятен масаж с камъни или подмладяваща маска.

Шелби чу смеха на Флорънс, докато излизаха.

— Малко е късно за подмладяваща маска, Вайола.

— Никога не е прекалено късно, Фло. Никога не е прекалено късно.

 

 

На Шелби й се струваше, че най-доброто, което може да направи, е да си мълчи и да преживява всеки ден. Откакто се върна, непрекъснато беше в центъра на събитията, и вече всички клюкарстваха за нея.

Нямаше нищо против да бъде под светлината на прожекторите в петък вечер, да пее и да забавлява хората с парчета от петдесетте. Клиентите изглеждаха доволни и никой не беше застрелян.

Тъй като Кали щеше да спи у бабчето, да завърши петъчната вечер в леглото на Гриф й се струваше чудесна възможност.

След като приключи работа в събота, тя се зае с таблицата и започна да плаща сметки и да пресмята какво остава.

Преплете пръсти и вдигна ръце към тавана, когато изплати поредната кредитна карта.

Приключи с три, оставаха още девет.

Веднага след закуска в неделя, тя изпържи пиле, докато слушаше как Кали писука от удоволствие, докато си играе с любимия си уред за балончета.

Ейда Мей влезе в кухнята и прегърна Шелби.

— Това е най-прекрасният звук на света.

— Знам. Толкова е щастлива, мамо, че сърцето ми пее.

— А ти?

— Аз съм почти толкова щастлива, колкото малко момиченце пред уреда за балончета.

— Гласът ти беше чудесен в петък, момичето ми. А колко красива беше със синята рокля!

— Много ще се забавлявам с шейсетте. Вече подготвих някои от песните за следващата седмица. Танзи ми каза, че със сигурност ще правят разширението. Ще бъде изключително вълнуващо.

— Добре че Гриф и Мат почти приключиха тук. Харесвам новата си баня, колкото Кали уреда за балончета.

За да демонстрира, Ейда Мей направи безупречен пирует и Шелби се усмихна широко.

— Те са сръчни мъже. А сръчният мъж струва колкото теглото си в злато. Сигурно сте прекарали супер след това.

Шелби усети как вратът й пламва.

— Да, мамо, ти нали не ме чакаше?

— Не става въпрос дали съм те чакала, или не. Имаш дете в къщи — независимо дали е на четиринайсет, или на четирийсет — и чуваш, когато колата спре на алеята отпред. Само не се извинявай. Щастлива съм, че си със свестен човек. Той те кара да се усмихваш.

Тя разбираше накъде бие майка й.

— Така е. Признавам, не съм и предполагала, че ще прекарам добре с някой мъж в близко бъдеще. Бях изненадана. Въпреки това не мога да мисля по-напред от следващата седмица, все още не мога.

— Нищо. Не бързай, дай му възможност.

— Мамо!

— Ти да не би да си въобразяваш, че вашето поколение е измислило секса? Освен това, следващата седмица ще подготвяш шейсетте. Това поколение си е мислело същото. Чух, че Флорънс Пиедмонт е купила на Гриф нов джип.

— Той каза, че тя не приела „не“ за отговор и заявила, че ще се обиди, ако той й откаже. Дядо ще използва стария за части, а Гриф вече е поръчал да изпишат логото на фирмата на новия автомобил.

Замълча, докато изцеждаше пилето.

— Правилно ли постъпихме, мамо, като позволихме на Мелъди да се измъкне в този рехабилитационен център, да се подложи на терапия за овладяване на гнева и така нататък?

— За мен това си е чиста проба кънтри клуб и направо ме втриса. Но пък дълбоко в себе си знам, че постъпихме правилно. Не знам дали тя ще се върне тук. Известно време ще я няма. Знам, че госпожица Флорънс няма да й пази работното място.

— Така ли?

— Така че няма проблем да го получиш, ако го искаш.

— Ами… Не. Сегашното положение ми харесва. Приятно ми е да работя при баба; харесвам и момичетата, и работата, и клиентките. Приятно ми е, че ако изникне нещо, никой няма да се тръшне и да направи проблем. Знам със сигурност, че не искам работата на Мелъди в офиса й, нито пък самия офис — изобщо нищо, което е било нейно. Просто… това ще ми донесе лош късмет. Нали ме разбираш, мамо?

— Напълно. Виждам обаче, че се справяш умело като баба си с пърженото пиле, момиче. Щом не искаш да мислиш за след другата седмица, тогава внимавай. Такова пиле може да накара мъжа да ти предложи брак.

— Няма такава опасност.

А тя имаше нужда да е в безопасност.

По обяд, когато Гриф спря в джипа под наем, тя бе напълнила кошницата и го чакаше. Кали беше с жълта рокличка и с панделка в косата. Шелби бе обула дънки и старите си ботуши за преходи.

Кали изскочи навън, преди Гриф да стигне до вратата, и се хвърли към него.

— Готова си за пикник, малка червенокоске.

— Имам си панделка! — Кали протегна ръка назад към мястото, на което падаше жълтата панделка.

— Виждам. Много си красива, и майка ти също. Дай на мен.

— Нали държиш нея. Да вземем моя ван, защото знам къде отиваме. Освен това съм сложила вътре одеялата.

— Трябва да извадя нещо от джипа.

Той настани Кали в столчето й с опитна ръка, забеляза Шелби. Не се налагаше да му показва втори път. Тръгна към джипа под наем и се върна със сак.

— И аз съм донесъл нещичко — каза той и сложи сака при кошницата.

— Дано мястото е точно толкова красиво, колкото го помня. Отдавна не съм ходила там.

Тя тръгна към града, след това зави по страничен път и мина през долината, докато Кали бъбреше като сврака. Когато пое отново по склона, си спомни всичко. И гледките, и ароматите.

И цветовете.

Виеше се през полята, покрай кафяв и жълт трилиум, сред който надничаха перуники, а под сенките се криеха нежни гълъбовосини грамофончета. На места се виждаше планински лавър и калцеолария.

— Много красив район — отбеляза Гриф, когато Кали пренесе разговора към досадната Фифи.

— Скоро дивият рододендрон ще цъфне. Обичам го, когато се раззелени. Зеленината е навсякъде, а цветовете на дивите цветя идват и си отиват.

Тя подмина малка фермерска къща, където момченце на възрастта на Кали се търкаляше в обраслата трева заедно с рижаво куче.

— Вижте кученцето! Мамо, искам кученце.

— Това е най-новата й страст — обясни задъхано Шелби. — Щом си намерим къща, ще помислим. Почти стигнахме до мястото за пикник — добави тя с надеждата да прекрати серията от нови въпроси.

Зави по тесен черен път и запълзя предпазливо по него.

— Това е земята на малката ферма, покрай която минахме. Татко е изродил три бебета в тази къща — може да са станали повече, след като заминах — и идваше на домашни посещения при бабата, докато тя почина. Семейството ни позволява да използваме пътя и да си правим пикници, или да минаваме с велосипеди. Много обичат татко.

— И аз, откакто ми даде разрешение да се върна на работа.

— Окото ти изглежда по-добре.

— Аз го целунах хубавичко, когато ходих с Гриф на среща с пица. Пристигнахме ли?

— Нататък не може с кола. — Тя отби от пътя и спря. — Не е далече. Има около четиристотин метра. Малко е стръмно и пътят е труден.

— Ние сме готови.

Той настани Кали на раменете си и взе кошницата.

— Сакът и одеялата са за теб — обърна се той към Шелби. — Колко е тихо тук!

Забеляза червен кардинал да ги наблюдава от клона на един глог.

— Това не е най-красивото място.

— Да не излезе някой с пушка?

— Помолих татко да попита дали може, и семейството се съгласи. Ще оставим всичко, както сме го заварили, това е най-важното. Тук сигурно са се опитвали да се измъкнат от митничарите по време на Сухия режим. През хълмовете и долината са прекарвали уиски. Много хора са се пробвали.

— Контрабандисти — ухили се той.

— Трудно е да откриеш местни хора, които не са крили контрабандисти по тези места.

— Законът е бил адски тъп.

— Тъп — повтори Кали, както можеше да се очаква.

— Извинявай.

— Не е за пръв път. Това е дума за големи, Кали.

— Харесвам думите за големи. — Кали изписка, Гриф подаде кошницата на Шелби и понечи да я свали от раменете си.

— Зайче! Видях заек!

— Мам… майко мила — поправи се Гриф. — Изкара ми… как само ме уплаши, малка червенокоске.

— Хвани зайчето, Гриф! Хвани го.

— Не съм си донесъл инструментите за хващане на зайци. — Сърцето му блъскаше лудо, когато пое отново кошницата и продължи да се изкачва.

Когато се озоваха на върха, той видя, че си е струвало.

— Леле!

— Точно както го помня. И потокът, и дърветата, и старият орех. Просторът е невероятен, виждаш и хълмовете, и долините.

— От сега нататък ти отговаряш за местата за пикник.

— Няма друго място като това, освен у вас.

Гриф свали Кали на земята и тя се втурна към потока.

— Кали, не се приближавай повече — каза Шелби, но Гриф стисна ръката й и я поведе към потока.

— Супер. — Коленичи до Кали. — Погледни малките водопадчета. Виж лъскавите скали.

— Искам да плувам!

— Не е достатъчно дълбоко за плуване, миличка, но можеш да си събуеш обувките и чорапките и да си топнеш краката. И да погазиш.

— Добре. Мога да газя, Гриф!

Кали се настани на земята и започна да си събува обувките, докато Шелби постилаше одеялата до потока с ромоляща вода, обрасли с мъх дънери и гъста папрат.

— Не се ли притесняваш, че ще си намокри роклята? — попита Гриф.

— Нося й резервни дрехи. Няма дете, което не би влязло в потока.

— Ти си страхотна майка.

Докато Кали пляскаше във водата и пискаше от удоволствие, Гриф извади бутилка от охладителя.

— Шампанско?

Шелби се засмя изненадано и поклати глава.

— Това засрамва пърженото ми пиле.

— Нека аз да преценя.

Тя пиеше шампанско и гледаше с удоволствие как Гриф похапва от пилето й. Остави Кали да гони пеперудите, а след това се върна, за да нагази отново във водата.

Отпусна се за пръв път от сутринта, когато видя Арло Катъри зад решетките.

А той щеше да гледа света през решетки много дълго време.

Тя обаче можеше да се наслаждава на зеленината, на синевата, на чуруликането на птиците, на слънцето, което се промъкваше през клоните на дърветата, за да си поиграе със сенките по земята, докато малкото й момиченце се забавляваше в потока.

Гриф си взе ново парче пиле и още от салатата и заяви:

— Наета си.

— Докато седя тук, имам чувството, че всичко на този свят е съвършено.

— Затова ни трябват такива места.

Тя протегна ръка и прокара пръсти по заздравяващата рана на челото му.

— Форест каза, че все още не са хванали Харлоу, и аз си мисля, че след като си е свършил работата тук, се е махнал завинаги.

— Струва ми се разумно.

— Защо тогава ме изпрати до нас на сутринта след петък вечерта?

— Защото така ми се стори разумно. Кога ще ми позволиш отново да те изпратя?

Как само се бе надявала той да я попита.

— Ще питам мама дали иска да гледа Кали една вечер през седмицата.

— Да отидем на кино, а след това да се отбием у нас за малко.

Тя се усмихна, защото бе мислила за същото. Да отиде на кино с мъж, който я караше да тръпне от нетърпение и желание.

— Хайде, Кали, ако не си изядеш обяда, няма да има кексче.

За Шелби следобедът беше съвършен, а на връщане, докато Кали заспиваше, тя се питаше как да удължи времето.

Щеше да попита Гриф дали иска да поседи на верандата, докато Кали спи. Можеше да попита Ема Кейт и Мат дали искат да наминат, за да си приготвят бургери на скарата за вечеря.

— Сигурно имаш работа у вас.

— У нас винаги има работа. Защо? Нещо друго ли си намислила?

— Искаш ли да поостанеш малко? Ще питам Ема Кейт и Мат дали искат да се отбият по-късно. Ще пием по чаша вино, ще си изпечем бургери.

— Още храна ли? Как да откажа?

— Ще питам мама и татко дали нямат нещо против, после…

Тя замълча, когато спря пред дома си и видя майка си да изскача навън.

— Господи, сега пък какво се е случило? — Тя слезе бързо от вана. — Мамо!

— Канех се да ти пиша есемес. Джили ражда.

— Сега ли?

— Вече от няколко часа, но ни казаха чак след като тръгнаха към болницата. Татко — моят татко, вече е взел Джаксън. С татко — твоя татко — двамата отиваме към болницата в Гатлинбърг, а Форест ще докара баба ти. Клей каза, че протичало бързо. Не знам защо, бебетата ме карат да действам на бързи обороти.

— Защото е вълнуващо, щастливо събитие.

— Трябва да вървиш — подкани я Гриф. — Трябва да отидеш.

— Не искам да оставя две диви деца на дядо да се оправя сам.

— Аз ще взема Кали. Ще се погрижа за нея.

— Но аз…

— Искам да отида с Гриф! Моля те, мамо, много те моля. Гриф, искам да дойда у вас. Може ли да си поиграя у вас?

— Така ще стане най-добре — реши Ейда Мей. — Шелби не беше тук, когато се роди Джаксън. За нас ще означава много, Гриф.

— Разбира се.

— Ура! Ура!

Шелби погледна грейналото лице на дъщеря си.

— Може да се проточи с часове.

— Не и ако Клей е прав. Клейтън, хайде, тръгвай! — изкрещя Ейда Мей. — Ще пропусна раждането на внучето си, защото се мотаеш. Гриф, много ти благодаря. Кали, да слушаш Гриф, защото ще разбера. Клейтън Закърая Померой! — Ейда Мей се втурна към къщата.

— Сигурен ли си? Защото…

— Ти сигурна ли си, Кали?

— Да! Да вървим, Гриф. — Детето потри бузите му нетърпеливо. — Да отиваме у вас.

— Нека само… — Мисли какво трябва да направиш, каза си Шелби. — Ще изтичам да й донеса играчки.

— Имам достатъчно ножици и пръчки, с които да се занимава, и предостатъчно кибрити.

— Много смешно. Дай ми две минути. Най-добре да вземеш моя ван, да не би да решиш да отидеш някъде с нея. Стига да ми позволиш да взема джипа.

— Под наем е. Не ми пука.

— Добре, тогава ще го взема. Дай ми две минути. Не, трябват ми пет. Пет минути.

Тя се втурна към къщата, докато майка й теглеше баща й навън.

— Ейда Мей, аз съм лекар и ти казвам, че има предостатъчно време.

— Не ми пробутвай тази работа с доктора. Кажи ми, че има много време, когато ти водиш раждането. Тръгваме, Шелби!

— Ще ви настигна след пет минути. Знам пътя.

Гриф се облегна на прозореца на вана и каза на Кали:

— Отиваме да се позабавляваме, малка червенокоске.