Нора Робъртс
Лъжецът (23)

23.

Тя включи отново печката, облече си роклята и върза косата си на опашка, за да не бухне, докато се суши.

Излезе при него на задната веранда и поседя малко, загледана в планините със заоблени върхове и хребети.

— Днес плащах сметки, докато децата спяха, и си помислих как Джими Харлоу — трябва да е той — се е ровил в моите неща: всичко, което сме разглеждали с адвокатите, сметките за всичко, което съм продавала. Стори ми се много унизително, че един напълно непознат се е занимавал с това, но си казах, че унижението си струва, ако той е разбрал, че онова, което иска, не е у мен.

— Добро мислене. Умно, позитивно.

— След това се замислих и за друго. Той е видял снимките на лаптопа. Там са разделени на файлове — прехвърлих ги от стария компютър веднага след като властите ми го върнаха. Така и не успях да разгледам всичките, нито пък ги изтрих… Те са от времето, когато бях с Ричард, а после не ми остана време. Хрумна ми, че той — говоря за Харлоу — е видял всички места, на които сме ходили, най-вече през първата година. Така може да проследи всичко, като на карта.

Гриф кимна.

— И ти също.

— Да, и аз стигнах до този извод. Гриф, мисля, че Ричард е имал причина да ме води на тези места. Сега вече ми е ясно, че при него всичко е било с някаква цел. Аз съм била нещо като прикритие. А когато Кали се роди, той се превърна в семеен човек. Ами ако е скрил бижутата, марките или и двете на някое от тези места, или ги е продавал на местата, на които сме ходили? Замислих се още повече, докато разглеждах снимките. По онова време сигурно си е вършил работата. И на медения месец — поне аз си мислех, че сме на меден месец — а след това с бременната си жена. Една бременна жена е много удобно прикритие.

— Съгласен съм с теб, въпреки че сигурно те боли.

— Болката вече отмина. Докато разглеждах снимките и писмата, които съм изпращала у дома, започнах да си припомням какво ми казваше — поне през първите месеци, около година. Винаги, когато щяхме да се срещнем с някого, той казваше: „Просто бъди себе си, Шелби!“. Това щяло да ги очарова. Не трябвало да се притеснявам, че не знам нищичко за изкуството, виното и модата. Не се притеснявах от тези срещи с нови хора, но после започнах.

— Той те е карал да се чувстваш неловко и… незначителна.

— Така е. А после „бъди себе си“ започна да се променя — как трябвало да се опитам да впечатля хората, защото щели да ме разберат какво представлявам. Нямах какво да кажа, и това беше чудесно прикритие за него.

Тя отпи от виното и остави чашата.

— Мислех си да прегледам статии онлайн, от времето, когато сме били на определено място. Имало ли е кражби? Някаква измама? Нещо по-лошо? Имах достатъчно материали, защото мама бе запазила писмата ми и картичките. Всичките. Затова ги прочетох, припомних си какво сме правили, къде ходехме, докато бяхме в Париж и Мадрид, с кого сме се срещали. Отначало помнех дори най-незначителните подробности. Бях страшно впечатлена.

— Сега, като си припомняш, нещо прави ли ти впечатление?

— Две неща. Защо е бил в Мемфис? Не вярвам просто да е забол пръст на картата и да го е избрал случайно. Само че той се появи едва четири дни след като е обрал жената — Лидия Ред Монтвил — и е прострелял сина й.

— Четири дни, според брюнетката. Той ги е излъгал двамата с Харлоу и е избягал с плячката.

— Точно така. Сигурно е носел плячката със себе си, или я е скътал някъде. Може би в някой банков сейф. Вече е имал нова самоличност и дебела пачка пари. Поне така ми се стори. А пък аз бях готова да ме омаят.

— Искаш ли да ти кажа какво мисля?

Тя си пое дълбоко дъх.

— Да.

— Ченгетата са търсели Джейк Бримли, сам мъж. Той е бил наясно, че партньорите му ще го изпеят. Не е действал без предварителен план. Нова самоличност, пари, нов външен вид. Имал е нужда от още нещо. Трябвало е да бъде в двойка.

— Точно така.

— Не е искал жена като брюнетката, която да може да участва в игрите му. Искал е невинно създание; някой, когото да манипулира, доверчива жена. И готова да бъде омаяна.

Тя само кимаше, а след това изпусна дълго сдържания си дъх.

— Много добре паснах, още от самото начало.

— Той е бил професионален манипулатор, Шелби. Не си имала никакъв шанс, след като те е набелязал. Той се сдобива с млада, забележителна червенокоса жена, така че вече не пътува сам, а и хората ще я забелязват. Ще забелязват първо нея, и последно нея ще забравят. Кое беше първото място, на което те заведе?

— В Мемфис прекара четири дни. Дотогава не бях срещала толкова чаровен и вълнуващ човек. А как само разказваше за пътуванията си! Договорът ни свърши, и аз имах намерение да се върна у дома за около седмица преди следващия. Той обаче каза, че трябвало да замине за Ню Йорк по работа, и ме покани да тръгна с него. Аз се съгласих. — Тя се изсмя. — Просто заминах. Щеше да е за няколко дни. Мислех си, че ще преживея приключение. Колко вълнуващо беше.

— Че как иначе — каза Гриф.

— Летяхме с частен самолет. Не познавах хора, които са пътували с частен самолет.

— Няма охрана, няма проверка на багажа. На частния самолет можеш да качиш почти всичко.

— За това не се бях замисляла. Той пътуваше с частни самолети почти винаги. Навремето това бе просто поредната тръпка. Не бях ходила в Ню Йорк, а той беше толкова мил и чаровен и… ми се струваше заслепен от мен. Не беше заради парите, Гриф, въпреки че ми беше приятно да ми купува красиви дрехи и да ме води в ресторанти. Блясъкът беше невероятен. Бях заслепена.

— Той се е погрижил да стане така.

— Дори сега ми е трудно да повярвам, че не е казвал искрено всичко, което ми говореше тогава. Каза, че съм му липсвала в живота. А аз исках да е точно така, да бъда липсващата частичка. Така че, когато ме помоли да не се връщам, а да замина с него за Далас — пак по работа — аз тръгнах. Захвърлих всичко и заминах с него.

— Друг голям град.

Тя затвори очи и кимна.

— Да. Нали виждаш схемата? Пътувахме от един голям град до друг и не оставахме повече от два дни. Понякога ми даваше пачка пари и ми казваше да отида на пазар, защото имал срещи. След това се прибираше с букет цветя — бели рози. Каза, че живеел по пътищата или във въздуха, но бил готов — след като вече имал мен — да се установи някъде.

— Точно каквото си искала да чуеш. Работата му е била да разгадава хората, да бъде точно такъв, какъвто те искат или очакват.

Тя поседя тихо за момент, порадва се на меката светлина, на шепота на дърветата и на ромоленето на потока.

— Ако аз бях създала мъж, по когото да си падна на този етап от живота си, то той щеше да е Ричард. Работата е там, Гриф, че през първите няколко седмици ние кръстосахме цялата страна.

— Той е прикривал следите си.

— Мисля, че да, и се питам дали е имало места, на които е оставил част от задигнатата във Флорида плячка. Щом е имал сейф във Филаделфия, може да е имал и други. Мелинда Уорън намекна за това. Той никога не оставаше без пари в брой, затова си мисля, че е имал сейфове, от които да тегли, или пък е крал по пътя.

— Може би и двете.

Тя се премести към него, така че да застанат един срещу друг.

— И аз мисля така. Докато разглеждах снимките и писмата, си спомних, че докато бяхме в Сейнт Луис, веднъж се събудих и него го нямаше. Бил излязъл на разходка — поне така ми каза. Трябвало му време, за да помисли. Върна се чак рано сутринта и беше много развълнуван. Направо трепереше. После заминахме. Той взе кола под наем и тръгнахме към Канзас Сити. Трябваше да спрем набързо, така ми каза. Трябвало да се срещне със свой сътрудник. Извади часовник „Картие“ от джоба си и каза, че ми бил купил нещо дребно. Преди две години исках да си го сложа, но така и не го намерих. Той се разсърди, каза, че съм била небрежна, че съм го изгубила, но аз не бях проявила небрежност. Както и да е — влязох в интернет и проверих. Огледах датите и открих, че същата нощ в Сейнт Луис е имало кражба. И този път са били бижута, на стойност четвърт милион в бижута. И часовници.

— Краде ги в Сейнт Луис, пласира ги в Канзас Сити.

— Сигурно си е казал, че часовникът е моят дял — поне за известно време. Имаше и други случаи. Да видим дали ще успея да ги свържа, както този в Сейнт Луис.

Той протегна ръка и погали нейната.

— Какво ще ти покаже това?

— Знам, че не мога да променя абсолютно нищо. — Тя сведе поглед към ръцете си. Замисли се за бележките си, за купчинката снимки и пощенски картички. — Може и да е крал на тези места, а аз мога поне да кажа на полицията онова, което знам. Така ще имам чувството, че правя нещо.

— Но ти правиш нещо.

— В момента би трябвало да слагам масата. — Тя стана. — Благодаря ти, че ме изслуша.

— Как да не те изслушам? — Той стана след нея. — Аз самият съм започнал списък.

— Какъв списък?

— Не разполагам с информация като теб. — Той посочи лаптопа. — Бих искал да погледна. Моят списък е с имена, събития и дати. Уорън, Харлоу и Бримли — както е бил известен навремето. Кражба в Маями, стрелба, измама. Ти си следващата. Не знаех, че си се появила дни след Маями, но се сетих, че не му е отнело много време.

— Аз съм била като скроена специално за него, както си мислех, че той е специално създаден за мен. — Тя извади кюфтетата, за да се отцедят от мазнината. След това взе единственото му плато и прехвърли в него кюфтетата и зеленчуците. Обърна се, защото той мълчеше.

— Какво има?

— Не искам да те тревожа повече, но не мисля, че е влязъл случайно в клуба, където си пяла онази вечер. Едва ли е решил изведнъж: „Ето го прикритието ми“.

— Как мислиш, че е станало?

— Според мен е отделил няколко дни, за да те проучи. Ти си красива и червенокоса; обзалагам се, че на деветнайсет си била зашеметяваща на сцената. Името ти е било написано, така че той е проверил, задал е няколко въпроса. Била си сама, необвързана.

Тя внимателно украси платото с къдрав магданоз и кръгчета червени и зелени чушки.

— Смотанячка от малко планинско градче в Тенеси.

— Никога не си била смотанячка. Била си млада, свежа, неопитна, но дръзка. Трябва да си дързък, за да се качиш на сцената. Той те проверява, след това се задейства и опипва обстановката. Вече е наясно какво представляваш, какво харесваш. И се превръща в човек, когото ти със сигурност ще харесаш.

— Ами ако бях отказала, ако бях казала — не, не мога да замина с теб за Ню Йорк?

— Тогава той щеше да се прехвърли на друга, която ще тръгне с готовност. Извинявай, но е така.

— Няма нужда да се извиняваш. Истинско облекчение е, че не е било лично. Но пък загадката се заплита.

— Добре. Леле, това изглежда страхотно!

Тя остана доволна, когато чу тези думи, и сложи платото на плота в кухнята.

— Мама веднага ще ти каже, че видът е много важен. Дори вкусът да не е върхът, трябва да изглежда безупречно. Да се надяваме, че съм постигнала и двете. Ще сервирам, а ти ще ми кажеш кое е следващото в списъка ти.

— Хюстън, нали така?

— За около шест месеца.

— След това Атланта, Филаделфия, после Хилтън Хед. Каза, че двамата с Ричард никога не сте правили нещо без причина. Защо е искал двете с Кали да отидете с него в Хилтън Хед?

— Мислиш, че е правил нещо там и сме му трябвали за прикритие ли?

Той си взе кюфте и щедра порция картофи и моркови.

— Господи, Гриф, ами ако не е било нещастен случай? Ами ако някоя сделка се е объркала и са ги убили? Ако са го изхвърлили в океана?

— Едва ли някога ще научиш отговора. Нали е изпратил сигнал за бедствие.

— Някой е изпратил сигнал, но… Гриф, Форест каза, че Харлоу е избягал около Коледа. Ричард… нещастието се случи два дни след Коледа.

— Убийството на Ричард не е умен начин да се добере до милионите.

— Прав си. Може да са се сбили, да е станало някакво нещастие, но пък си прав. Едва ли някога ще разбера, освен ако не хванат Харлоу.

Тя си сложи съвсем малко храна в чинията.

— Вероятно е станало точно както полицията мисли. Той обичаше да рискува. Караше бързо, ходеше на ски по стръмни склонове, занимаваше се с дълбоководно гмуркано, катереше се по скали, скачаше с парашут. Едва ли би се оставил някаква буря да го спре. Само че тя го е спряла. Какво друго?

— Частният детектив. Може да е точно човекът, за когото се представя, но… — След първата хапка Гриф спря. — Леле! — Опита и втора. — Добре, това е. Ще те задържа. Това кюфте е по-хубаво, отколкото на мама, но ако й го кажеш, ще се закълна, че лъжеш.

— Никога не бих си позволила да обидя кюфтетата на друга жена. Наистина ли ти харесва?

— Попитай ме отново, след като омета чинията.

— Сигурно е от бирата. В кюфтетата.

— Бира ли има?

— Стара семейна рецепта.

— Задължително ще те задържа. — Той спря да яде, колкото да обхване тила й с ръка и да я привлече към себе си за целувка.

— Не бях правила кюфтета от години, но сега се радвам, че се получиха.

— Върховни са.

— Кажи ми какво мислиш за детектива.

— Така. Отплеснах се заради напоеното с бира кюфте. Та значи, частният детектив те намира във Фили и те проследява тук. Или си върши съвестно работата, или има някакъв план. Има лиценз, както си му е редът; кълне се, че брюнетката не го е наела. Форест каза, че не могъл да измъкне от него името на клиента.

— Аз и това не разбрах от Форест.

Гриф вдигна рамене.

— Просто си говорехме. Има и алиби за нощта на убийството, така че няма основание да го прибере. Все още.

Тя наклони глава и отхапа парче морков.

— Значи знаеш повече от мен.

— Откъслечни неща. Знам само, че според Форест вдовицата и синът й отричат да са наемали частен детектив. Застраховката е платена, така че те са оставили тази грозна работа зад гърба си. Полицията в Маями е разговаряла с тях, и изглежда, те също имат алиби за нощта на убийството.

— Ти си пълен с информация.

— Той се притеснява за теб — за Форест говоря. Повечето е кофти информация, затова той не е искал да ти я стовари на главата.

— По-добре да знам.

— Сега вече знаеш. Повечето от останалото са просто предположения. Можем обаче да предполагаме — а това е почти сигурно — че Харлоу е бил в Ридж. Не е трудно да се предположи, че той е убил брюнетката, просто защото няма кой друг. А и той има мотив, защото тя е заявила, че той е прострелял сина на вдовицата — и може да е точно така. Но тъй като е стреляно с пистолета, който си открила в сейфа на Ричард във Филаделфия, по-логично е…

— Какво? Какво каза? Пистолетът, който съм намерила… Пистолетът на Ричард ли?

Гриф реши, че сега е моментът да отпие глътка вино.

— Добре, слушай. Той — Форест — е получил тази информация днес. Ченгетата в Маями са направили балистична експертиза, потвърдили са, че с пистолета, който си открила в банковия сейф, е ранен синът. Днес следобед се видяхме случайно и той ми каза.

— Ричард… Ричард е застрелял човек.

— Може би. Може просто да е грабнал пистолета след това, но… Логично предположение. Пистолетът е негов, той е стрелял. Харлоу винаги е отричал, а преди това никога не е бил обвиняван в притежание или употреба на огнестрелно оръжие.

— Тя е излъгала. Била е влюбена в Ричард — за нея е бил Джейк. Тя го е обичала по свой начин. Излъгала е, дори след като той я е изоставил и предал. Не е било само заради парите, заради плячката, когато е дошла при мен. Била е разкъсвана от ревност, разгневена, изпълнена със завист, че той е прекарал толкова години с мен. Че сме имали дете.

— Най-вероятно е така. — Той бе стигнал до същото заключение. — А освен това е решила, че има и други. Разбираш ли какво се опитвам да ти кажа? Не е можела да си представи, че си живяла с него и не си била част от дейността му. Тя беше лъжкиня, мошеничка, така че, според нейния начин на мислене, ти си същата.

— Джими Харлоу ще реши същото.

— Не знам.

— Сега шикалкавиш — заяви Шелби, когато Гриф замълча. — Защото се притесняваш, че всичко това ще ме разстрои.

— То наистина те разстрои.

— Да, така е, но искам да чуя мнението ти. Не се опитвай да ме защитаваш единствено защото ще се разстроя, Грифин. Преживяла съм по-лоши неща. Кажи ми какво мислиш.

— Добре. Очевидно, Харлоу не е бил влюбен в Ричард, така че той е можел да мисли по-трезво от брюнетката. Само че той е включен в списъка ми, при това попада в няколко колони. Предполагам, че е отседнал някъде наблизо. Не е чак в Гатлинбърг, като брюнетката. Вероятно не е в хотел. Наел е някое от бунгалата; може и да е в хижа, или пък в някой мотел.

— За да ме наблюдава.

Той замълча за минута, но се съгласи с нея. Знаеше, че така е най-добре.

— Замисли се. Той не се е изправил срещу теб, не те е заплашил като жената. Неговата игра е по-дълга — така мисля, затова има нужда от информация. Иска да разбере какво представляваш. Щом разбере, ще ограничи щетите. По-добре да остане свободен, отколкото богат — особено ако тази част със забогатяването не изглежда обещаваща.

— Дано да си прав.

— Като играе тази по-дълга игра, той ще прояви достатъчно здрав разум, за да огледа, да подреди информацията, също като нас. Той е познавал Ричард достатъчно добре и ми се струва, че ще свърже точките правилно.

Също както размишленията на Гриф помогнаха на нея да свърже точките.

— Най-дълго време живяхме в Атланта. Той обаче имаше намерение да се махне оттам, при това бързо. Според мен, там е имал работа, набелязана мишена, и е искал да се изтегли веднага щом приключи. След като ми каза, едва ми остана време да събера багажа. Той замина пръв.

— Това не го знаех. Заминал е на север без вас с Кали, така ли?

— Приблизително десет дни преди нас. Аз трябваше да събера багажа и да предам ключовете. Мислех, че сме купили апартамента в Атланта, но той се оказа под наем, затова просто върнах ключовете и се качихме на самолета. За малко да се откажа от всичко. За малко да се прибера вкъщи, но после си казах, че имаме нужда точно от това — от промяна. Може би тя щеше да ни помогне да оправим отношенията си, а той все разправяше, че имало огромен двор за Кали. И… обещаваше да имаме второ дете.

— Разигравал те е.

— Това вече ми е кристално ясно — отвърна тя. — В документите му прочетох, че веднага след раждането на Кали си е направил вазектомия. Така е бил сигурен, че няма да има повече деца.

— Щях да кажа, че съжалявам, защото това те е наранило, а и е гадна постъпка. Само че…

— Така стана най-добре — довърши тя. — Трябва да съм благодарна, че не родих второ дете от него. Той ме е разигравал през цялото време, а и това скорострелно преместване във Филаделфия стана по време, когато вероятно е усетил, че обмислям да го напусна. Представи нещата така, сякаш е най-доброто за Кали, и затова тръгнах. Освен това ми се искаше да се получи.

— Ново начало.

— Да, успя да ме убеди в това. Казах, че сме живели най-дълго в Атланта, но той едва ли е оставил нещо важно там. А сега ми се струва, че е планирал да се махнем много преди да ми съобщи, и е имал намерение да отнесе краденото.

Гриф забеляза, че тя само се преструва, че се храни, и му се прииска да изтрие целия разговор, всички мисли, предположения, гледни точки. Само че тя не го искаше.

— Каза, че е пътувал непрекъснато, без теб.

— Пътуваше все по-често, особено след като се установихме в Атланта. Аз просто исках да си имаме гнезденце, рутина. Той дори не питаше — просто ми съобщаваше, че заминава в командировка. Понякога дори не си правеше труда да ми казва. Може и да ми е казал истината, а може и да не е. Затова пък помня къде съм ходила с него, а това е някакво начало.

— Можеш да кажеш всичко това на ченгетата.

— Сигурно ще им го кажа, но искам първо да помисля, да разбера.

— Добре. Аз също.

— Защо?

— Заради теб — отвърна той без колебание. — Заради Кали. Ако не го разбираш, значи не се справям много добре.

— Ти обичаш да оправяш нещата.

— Така е. Хората трябва да изпитват удоволствие от онова, в което са добри. Освен това харесвам лицето ти. Харесвам и косата ти.

Той протегна ръка. Много му се искаше да освободи косата й от ластика.

— Харесвам и кюфтетата ти — добави той и лапна последната хапка. — Приятно ми е да водя малката червенокоска на срещи с пица. И се самозабравям, когато ми отправи онази флиртаджийска усмивка. Не става дума само за това, Шелби. Ти си много повече от нещо за оправяне.

Тя не каза нищо и стана да отнесе чиниите.

— Аз ще ги отнеса. Ти сготви. Готвиш великолепно.

Докато той разтребваше, тя отвори лаптопа и потърси една снимка.

— Кажи ми какво мислиш.

Завъртя компютъра.

Силно намръщен, Гриф се наведе и загледа снимката.

Беше правена на едно от последните събития, на които бе ходила в Атланта. Двамата с Ричард бяха с официални дрехи.

— Изглеждаш великолепно, точно както първия път, когато те видях. Усмихната си, но в теб няма светлина. Какво си направила с косата си? Както вече казах, изглеждаш великолепно, но не си същата Шелби. Къде са къдриците? Да не би да си ги продала?

Тя го изгледа, след това отпусна глава на рамото му.

— Знаеш ли какво искам да направя?

— Какво?

— Искам да се разходя в задния ти двор, докато слънцето залязва, и да ти дам безброй съвети, които едва ли желаеш да чуеш, за местата, на които да засадиш цветя и дървета. След това искам да съблечеш новата ми рокля. Това няма да те затрудни, защото нямам нищо отдолу.

— Кое предпочиташ да е първо?

Тя се разсмя и поклати глава.

— Нека първо да те подлудя.

— Вече съм напълно луд — заяви той, а тя го хвана за ръката и го изведе навън.

 

 

Той я изпрати до тях и този път, а на връщане се отдаде на мисли. След това си осигури още време и заведе Сникърс на дълга обиколка, а после в продължение на цял час работи по гардероба в една от спалните.

Бавно и постепенно, каза си той, докато прибираше инструментите и почистваше.

Накрая седна пред компютъра и започна свое проучване на неразрешени кражби и случаи на измама в Атланта през годините, когато Шелби бе живяла там.

Истинска загадка. Никога не правел нищо без причина, напомни си Гриф. Защо тогава скапанякът се е изнесъл толкова бързо и неочаквано от Атланта?

Щеше да е много интересно да разбере.

 

 

Докато Гриф правеше своето проучване, Джими Харлоу работеше на лаптопа, който задигна от едно търговско изложение в Тампа. Многолюдният хотел и полупияните гости на бара бяха идеални мишени.

Той си тръгна с лаптоп — напълно зареден, в чудесна чанта за пътуване; над двеста долара в брой, два айфона и ключовете за шевролет „Събърбан“, който откара директно в сервиз за разглобяване на автомобили на части.

Купи си нова самоличност — връзките бяха голяма работа — и открадна стар, скапан форд, с който стигна до границата на Джорджия и го остави на познат, който го купи за пет стотака.

За известно време се спотаи, пусна си брада и дълга коса и ги боядиса, като се запасяваше с пари по старомодния начин. Пребъркваше джобове, направи няколко незначителни обира и продължи.

Стигна до Атланта по заобиколен път, отсядаше в долни мотели, от време на време открадваше автомобил — умение, научено и усъвършенствано в младежките години. Отби се в Ню Орлиънс; ограби и преби дилър на наркотици, който продаваше стоката си в гимназия в девети район.

Никак не одобряваше продажбата на наркотици на малолетни.

Освен това задигна солидна тойота „Форънър“, паркирана пред един бар в Батън Руж, която закара в друг сервиз за части.

Плати, за да пренабият номерата, да я пребоядисат, и с помощта на друг познат подправи документите, така че да отговарят на новата му самоличност.

Следеше новините изключително внимателно, използваше лаптопа, за да провери дали не го търсят.

Подстрига си брадата, купи си леки ежедневни дрехи и ги носеше редовно, за да не изглеждат нови. Задължително използваше бронзант, за да се отърве от бледия затворнически тен.

Купи карти, дори се бръкна за свястна дигитална камера „Канон“ и лепна на джипа няколко стикера от паркове, за да прилича на турист.

Ядеше каквото му се прииска, когато му се прииска. Спеше, когато е уморен, а когато си починеше, ставаше и продължаваше.

Всеки ден от годините, прекарани в затвора, бе мечтал точно за това. За свобода. Мечтаеше и какво ще прави със свободата си.

Нямаше илюзии, че крадците се поддържат — вече не. Само че предателствата заслужават отплата. Това го тласкаше напред.

И го отведе в Атланта, където поразпита когото трябваше, даде пари на когото трябваше и получи информация.

Открадна пистолет 25-и калибър от една къща в Мариета, където някакъв кретен го беше зарязал на нощното си шкафче, и един 9-милиметров от чекмедже в домашен кабинет.

А в къщата имаше деца, помисли си той, докато претърсваше стаите на момичето и момчето. Може да се каже, че им спаси живота.

Остави на децата конзолата за игри, но взе айпадите, още един лаптоп, парите, скрити във фризера, диамантено колие, диамантени обеци, парите, свити на руло в кутия за бижута, и чифт яки ботуши за преходи, тъй като му ставаха.

Когато пристигна във Виланова, жената, която бе живяла с Джейк, вече я нямаше.

Пребърка сейфа, обиколи къщата. Джейк се беше уредил добре, и това остави горчилка в устата му.

Свърза се с брокерката, като използва телефон с предплатена карта, и откри, че ставало въпрос за бърза продажба. Значи положението му не е било блестящо.

Прекара няколко дни в района, за да се ориентира по-добре, след това се отправи към Тенеси.

Взе под наем хижа на петнайсет километра от Рандеву Ридж — тримесечна сделка, за която плати на ръка. Тук се представи за Майло Кестлъринг от Талахаси, служител във фирма за хранителни стоки. Разведен, без деца.

Разполагаше с предостатъчно информация за новата си самоличност, но хазяинът искаше само да вземе парите му.

Тук нямаше връзки и се налагаше да бъде внимателен. Трябваше да подходи с двойно повече внимание след убийството на Мелинда.

Според Харлоу, беше я убила собствената й глупост. Затворът може и да бе притъпил инстинктите й, но така или иначе, тя вече не беше фактор.

Червенокосата беше друга работа. Засега поне имаше онова, от което се нуждаеше. Разполагаше с предостатъчно, за да кротува.

За малко да се издъни в дома на гаджето, помисли си той. Призна, че е прекалил. Най-добре да влезеш в празна къща, но пък вратата не беше заключена, а лаптопът бе на видно място.

Независимо от всичко взе данните.

След това рискува и заговори червенокосата на улицата, но и от нея взе онова, което искаше. Освен това, по погледа й не забеляза тя да го е познала.

Според него тя не беше от типа на Джейк, но може би тъкмо това е бил смисълът.

Имаше много да размишлява, но тази вечер пред него бяха цифрите. Разполагаше със снимки, с имейли. Животът на определени хора бе на екрана пред него.

Щеше да реши какво да прави с тях.

Щеше да реши какво да им направи.