Лайза Клейпас
Скандал през пролетта (1)

Пролог

— Взех решение за бъдещето на Дейзи — обяви Томас Бауман на съпругата си и на дъщеря си. — Въпреки, че Бауман не обичат да признават пораженията си, не можем да игнорираме реалността.

— И каква е реалността, татко? — попита Дейзи.

— Че ти не си предназначена за британски благородник. — Като се намръщи, Бауман добави: — Или може би благородниците не са за теб. Възвръщаемостта на инвестициите ми в търсенето ти на съпруг е нулева. Знаеш ли какво означава това, Дейзи?

— Че акциите ми не се котират? — предположи тя.

Човек никога не би допуснал, че в момента Дейзи е на двайсет и две години. Дребна, слаба и тъмнокоса, тя още притежаваше пъргавината и жизнеността на дете, докато другите жени на нейна възраст бяха станали улегнали млади матрони. Както беше седнала с прегърнати колене, тя приличаше на захвърлена китайска кукла в ъгъла на улицата. Бауман се ядоса, виждайки дъщеря си с книга в скута, пъхнала пръст между страниците, за да отбележи докъде е стигнала. Явно нямаше търпение да го изчака да свърши, за да поднови четенето.

— Остави това нещо — каза той.

— Да, татко. — Дейзи тайно надникна в книгата, за да провери номера на страницата, и после я остави. Дребният жест бодна Бауман. Книги, книги… дори само видът им идваше да покаже смущението на дъщеря му от провала й на брачния пазар.

С голяма пура в ръка, Бауман седна в един тапициран стол в салона на хотелския апартамент, който заемаха от повече от две години. Съпругата му Мерседес беше кацнала на един тънък стол от плетена ракита до него. Бауман беше твърд мъж с тяло на валяк, толкова неогъваем във физическо отношение, колкото и като нрав.

— Това според мен говори — каза мрачно Бауман, — че тези „обещаващи джентълмени“ се блазнят по-скоро да станат зетьове на Уестклиф, отколкото да се оженят за Дейзи. — Той прикова Дейзи с поглед: — Има ли вероятност някой от тези мъже да ти направи предложение?

— Тя няма как да знае… — възрази Мерседес.

— Жените винаги усещат тези неща. Отговори, Дейзи… има ли вероятност някой от тези джентълмени да се осмели да те поиска за съпруга?

Дъщеря му се поколеба, разтревожено изражение се появи в косите й тъмни очи.

— Не, татко — призна тя честно накрая.

— Така си и мислех. — Като преплете дебелите си пръсти върху корема си, Бауман изгледа двете притихнали жени. — Липсата ти на успех става неприятна, дъще. Не ми харесват излишните разходи за рокли и дрънкулки… Вече ми е досадно да те водя от един безрезултатен бал на друг. Нещо повече, не ми харесва тази авантюра, която ме държи в Англия, при положение, че трябва да съм в Ню Йорк. Затова съм решил аз да ти избера съпруг.

Дейзи го погледна безизразно.

— Кого имаш предвид, татко?

— Матю Суифт.

Тя го изгледа така, сякаш се беше побъркал.

Мерседес си пое рязко дъх.

— Това няма смисъл, господин Бауман! Никакъв смисъл! Няма никаква полза за нас, нито пък за Дейзи от такъв брак. Господин Суифт не е аристократ, нито пък притежава значително богатство…

— Но произхожда от бостънския род Суифт — продължи Бауман. — Едва ли има семейство, което може да им откаже нещо. С него вървят добро име и добър произход. И по-важното: Суифт ми е предан. И е един от най-способните бизнес умове, които съм срещал. Искам го за зет. Искам той да наследи компанията ми, когато му дойде времето.

— Имаш трима сина, които ще наследят компанията по рождено право! — каза Мерседес обидено.

— Никой от тях не дава пет пари за бизнеса. Те не притежават апетита за това. — Мислейки за Матю Суифт, който бе разцъфтял под неговото почти десетгодишно ръководство, Бауман изпита тръпка на гордост. Момчето беше отражение на Бауман повече, отколкото собствените му деца. — Никой от тях не притежава амбицията и безскрупулността на Суифт — продължи Бауман. — Ще го направя бащата на моите наследници.

— Загубили сте си ума! — извика разгорещено Мерседес.

Дейзи заговори със спокоен тон, който преряза избухването на баща й.

— Трябва да изтъкна, че за това е нужно все пак и моето съгласие. Особено след като стигнахме до темата за бъдещите наследници. И ви уверявам, че няма сила на земята, която да ме накара да износя децата на мъж, когото дори не харесвам.

— Помислих си, че би искала да бъдеш от полза поне за някого! — прогърмя Бауман. В характера му беше винаги да потушава всяко недоволство със смазваща сила. — Помислих си, че би искала съпруг и собствен дом, вместо да продължаваш паразитното си съществуване!

Дейзи трепна, сякаш я беше ударил.

— Не съм паразит.

— Така ли? Тогава ми обясни каква полза има светът от твоето присъствие в него. Какво си направила някога за някого другиго?

Изправена пред задачата да извинява съществуването си, Дейзи го изгледа студено и не отговори нищо.

— Това е моят ултиматум — завърши баща й. — Намираш си подходящ съпруг до края на май, или те давам на Суифт.