Лайза Клейпас
Дявол през зимата (8)

Осма глава

Себастиан едва не се поддаде на изкушението да зареже Еви в клуба и да се прибере у дома си, който се намираше на две крачки от улица „Сейнт Джеймс“. Трудно беше да устои пред съблазънта на уютния си дом с модерната му водопроводна инсталация и добре зареден килер за храна. Искаше да се нахрани на собствената си маса и след това да се отпусне на креслото пред камината, облечен в някой от обшитите с кадифе халати, които висяха в гардероба в спалнята му. По дяволите упоритата му жена — тя можеше сама да взема решения и да се научи да живее с последствията от тях.

Но докато обикаляше дискретно из галерията на втория етаж, като се стараеше да остане незабелязан от играчите на пълния първи етаж, Себастиан изпитваше силно любопитство, което не можеше да отрече. Пъхнал небрежно ръце в джобовете на палтото си, той се облегна на една колона. Наблюдаваше как работят крупиетата и забеляза равнодушните действия на главния администратор, чиято задача беше да надзирава играта и да се стреми нещата да вървят бързо. Играта зад трите маси протичаше вяло, а публиката изглеждаше позаспала. Някой трябваше да пораздвижи това място и да създаде атмосфера, която да поощрява гостите да играят по-бързо и по на едро.

Из залата обикаляха лениво мърляви на вид жени, които се спираха край гостите. Също като храната, която се предлагаше в бюфета, и кафето, предлагано в гостната зала, жените бяха безплатна услуга, която вървеше в комплект с членството. На втория етаж имаше стаи, където всеки желаещ можеше да се уедини с проститутка, за да се утеши след загуба или да отпразнува печалбата си.

Себастиан се спусна на долния етаж и огледа обкръжението си. Навсякъде се забелязваха признаци, че бизнесът запада. Той предположи, че след разболяването си Дженър не е успял да намери достоен свой заместник. Управителят му Клайв Игън беше или некадърник, или измамник, или и двете. Себастиан искаше да види счетоводните книги, архива за приходите и разходите, личните финансови отчети на членовете, списъка с арендаторите, ипотеките, дълговете, заемите, кредитите — всичко, което можеше да свидетелства за финансовото здраве на клуба. Или липсата на такова.

Когато се върна обратно при стълбището, той видя циганина Роуън да го чака спокойно в един сенчест ъгъл. Себастиан го погледна мълчаливо, принуждавайки младия мъж да заговори пръв.

Роуън издържа погледа му и рече учтиво:

— Мога ли да ви помогна с нещо, милорд?

— Като за начало можете да ми кажете къде е Игън.

— В стаята си, милорд.

— И в какво състояние е?

— Неразположен е.

— Аха — рече тихо Себастиан. — Често ли изпада в такива неразположения, Роуън?

Циганинът премълча, но погледът му говореше достатъчно.

— Искам ключа за офиса му — рече Себастиан. — Ще ми се да хвърля едно око на тефтерите със сметките.

— Има само един ключ, милорд — отвърна Роуън, без да сваля от него изучаващия си поглед. — И господин Игън винаги го държи в себе си.

— Тогава ми го донеси.

Младежът повдигна тъмните си вежди.

— Искате да обера човека, докато е пиян?

— Така е много по-лесно, отколкото да чакам да изтрезнее — отбеляза иронично Себастиан. — И не може да става дума за обир, като се има предвид, че всъщност ми принадлежи.

На лицето на Роуън се изписа напрегнато изражение.

— Аз съм предан на господин Дженър. И на дъщеря му.

— Аз също. — Това, разбира се, не беше истина. Себастиан беше предан най-вече на себе си. Еви и баща й заемаха съответно второ и трето място в списъка. — Донеси ми ключа или се приготви да си тръгнеш утре сутринта заедно с Игън.

Въздухът бе наситен с напрежение. И все пак миг по-късно Роуън го погледна с неприязън, примесена с неохотно любопитство. Когато отстъпи и тръгна с широки, уверени крачки към стълбището, той не го направи от страх, а по-скоро от желание да види какви ще са следващите действия на Себастиан.

 

 

До момента, когато Себастиан изпрати Кам Роуън да доведе Еви, тя беше успяла да приведе в ред спалнята на баща си и с помощта на недоволната прислужница да смени спалното му бельо. Чаршафите бяха мокри от пот. Макар баща й да промърмори нещо, докато внимателно го преобръщаха от една страна на друга, той така и не се събуди, потънал в морфиново опиянение. Отслабналото му тяло, увито в полите на нощната му риза, порази Еви с лекотата си. Изпълнена с жалост и състрадание, тя го зави с одеяло и постави на челото му влажна кърпа. От устните му се отрони въздишка и той най-после отвори очи. Погледна я за миг, без да я разпознае, но после устните му се разтеглиха в усмивка, разкриваща пожълтели от тютюна зъби.

— Еви — изхриптя той.

Наведена над него, тя му се усмихна с очи, пълни със сълзи.

— Тук съм, татко — прошепна момичето, изричайки думите, които цял живот бе копняла да произнесе. — Дойдох и повече никога няма да те напусна.

Той издаде изпълнен със задоволство звук и затвори очи. Еви реши, че отново е заспал, но мъжът внезапно измърмори:

— Къде ще отидем днес, малката? В сладкарницата, сигурно…

Осъзнавайки, че той си представя някое от посещенията й като дете, Еви тихо отвърна:

— Да, разбира се. — Тя бързо изтри сълзите от очите си. — Ще ми купиш кифла с глазура… и бисквити… а после ще се върнем тук и ще поиграем на зарове.

От измъченото му гърло се откъсна хрипкав смях, който премина в кашлица.

— Остави татко да подремне малко, преди да излезем на разходка… бъди добро момиче.

— Да, татко, поспи — прошепна Еви, попивайки устните му с кърпичка. — Ще почакам.

Докато го гледаше как потъва отново в наркотичната си дрямка, тя преглътна болезнената буца в гърлото ги и се настани в креслото до леглото. Това бе единственото място в света, където искаше да бъде в момента. За пръв път в живота си се почувства нужна. И макар да й беше мъчно за баща й, тя благодареше на съдбата за това, че може да прекара с него последните му часове. Това време, разбира се, нямаше да е достатъчно, за да се опознаят истински — щяха да си останат непознати — но просто не можеше да се надява на повече.

Размишленията й бяха прекъснати от тихо почукване. Вдигайки глава, тя видя Кам, който стоеше на прага и измамно отпусната поза, скръстил ръце на гърдите си. Еви разтегна устни в слабо подобие на усмивка.

— П-предполагам, че те е изпратил за мен?

Не беше нужно да уточнява за кого става дума.

— Иска да обядваш с него в един от частните апартаменти.

Еви поклати глава и се усмихна накриво.

— Слушам и изпълнявам — промърмори тя, преструвайки се на покорна жена. После се изправи и се забави за миг, колкото да придърпа одеялото до раменете на баща й.

Когато се приближи до Кам, той не помръдна от мястото си до вратата. Ръстът на младия мъж бе по-висок от средния, макар и не толкова висок, колкото Себастиан.

— Как стана така, че се омъжи за Сейнт Винсънт? — попита той. — Чух за финансовите му проблеми — когато последен път беше тук, едва не му отказахме кредит. Той ли ти предложи брак?

— Защо реши, че не става дума за брак по любов? — парира го Еви.

Кам я погледна иронично:

— Сейнт Винсънт не обича другиго, освен себе си.

Устните на Еви потрепнаха в искрена усмивка и тя трябваше да положи известни усилия, за да са прикрие.

— Всъщност аз му предложих. Само това успях да измисля, за да се избавя завинаги от Мейбрикови. — При мисълта за роднините й усмивката се стопи. — След като изчезнах, те идваха ли тук, Кам?

Той кимна:

— И двамата ти чичовци. Наложи се да им позволим да претърсят клуба, преди да се убедят, че не те крием.

— По дяволите! — промърмори Еви, използвайки любимата ругатня на Дейзи Бауман. — След това сигурно са отишли при приятелките ми. При семействата Хънт и Бауман. Представям си как се притесняват и гадаят къде ли съм изчезнала. Между другото, когато научат истината, наистина ще се разтревожат.

Намръщена, Еви приглади разрошената си коса. Трябва да съобщи на Анабел и Дейзи, че с нея всичко е наред. Дано поне Лилиан, която пътешестваше из континента, не беше чула за изчезването й.

Утре, реши тя. Утре ще се оправя с последиците от бягството й, което скоро щеше да стане основна тема за сплетни. Интересно какво ли щеше да стане, ако изпрати някой у Мейбрикови, за да й вземе дрехите? Едва ли ще й позволят да си ги прибере. Което означаваше, че трябва да направи дълъг списък с неотложни задачи. Трябваше спешно да си купи обувки и няколко рокли.

— К-когато роднините ми узнаят, че съм тук — каза тя, — те ще се опитат да ме върнат обратно. Може би дори ще пробват да анулират б-брака ми. — Еви замълча, за да се поуспокои. — Направо не ми се мисли какво може да ми се случи, ако успеят да ме отведат оттук със сила.

— Нима Сейнт Винсънт не е в състояние да им попречи? — попита Кам, докосвайки я успокояващо по рамото. Докосването бе почти недоловимо, но успя да й вдъхне увереност.

— Ако се намира тук в нужния момент. Ако бъде трезвен. Ако е способен да им се противопостави. — Тя се усмихна невесело. — Както виждаш, има много „ако“.

— Аз ще съм тук — тихо рече Кам. — Не пия и мога да се противопоставя, на когото и да е. Но защо смяташ, че Сейнт Винсънт ще отстъпи толкова лесно?

— Това е брак по сметка. Едва ли ще се виждаме често, след като си получи зестрата. Той заяви, че има доста по-приятни занимания от това да виси в някакъв второкласен клуб, очаквайки… — Тя зяпна, хвърляйки поглед през рамо към леглото на баща й.

— Може този път да е променил мнението си — иронично отбеляза Кам. — Поиска ми ключа от кантората и заседна над счетоводните книги.

Очите на Еви се разшириха от изненада.

— Какво се надява да намери? — попита тя по-скоро себе си, отколкото Кам. Поведението на Себастиан беше повече от странно. Тя не разбираше какво го е накарало да потъне във финансовите отчети веднага след завръщането от дългото и изморително пътешествие. Едва ли до сутринта нещо щеше да се промени. Тя си спомни съсредоточеното изражение, с което бе наблюдавал игралната зала, и думите му: „Възнамерявам да проуча всеки сантиметър. И да узная всички тайни“. Сякаш бе имал предвид нещо повече от сградата с протрити килими и игрални маси.

Озадачената Еви последва Кам по коридорите и стълбищата, които представляваха най-краткия път към частните апартаменти, разположени на долния етаж. Както в повечето игрални клубове, така и тук имаше немалко тайни помещения, които се използваха за различни цели, невинаги законни. Кам отвори вратата на една тясна стая, пропусна пред себе си Еви и се поклони, когато тя се обърна, за да му благодари.

Влизайки вътре, Еви чу как вратата тихо се затваря зад гърба й. Себастиан седеше на масивен стол, като Луцифер на трона си, и си водеше бележки в полетата на счетоводната книга. Беше се разположил на масата, върху която бяха подредени чинии, отрупани с храна от бюфета.

Откъсвайки погледа си от колоните с цифри, Себастиан остави счетоводната книга настрани и придърпа втори стол за Еви.

— Как е баща ти?

— Събуди се за кратко. Очевидно си мисли, че още съм малко момиче — сдържано отвърна тя, сядайки на стола. Ръцете й трепереха от глад и умора. Виждайки състоянието й, Себастиан й напълни една чиния, слагайки по малко от всичко: миниатюрни, твърдо сварени пъдпъдъчи яйца, лъжица пюре от пасирани зеленчуци, резен сирене, парчета студено месо, риба и мек хляб.

— Благодаря. — Еви беше прекалено изморена, за да се заинтересува какво яде. Бодна нещо в чинията си, поднесе го към устата си, отхапа парче, сдъвка го и преглътна. Повдигайки ресниците си, тя срещна погледна на Себастиан.

Той изглеждаше изморен колкото нея. Под светлосините очи се бяха появили тъмни сенки, кожата на скулите му се беше изпънала и изглеждаше бледа въпреки тена. Не беше успял да се избръсне и наболата му златиста брада проблясваше. Колкото и да беше странно, загрубялото му лице го правеше да изглежда още по-красив, придавайки особена изразителност на чертите му, които се отличаваха с хладната безупречност на мраморна статуя.

— Все още ли настояваш да останеш тук? — Той взе от панера една праскова, ловко я разряза на две, извади костилката и й подаде едната половинка.

— Да. — Еви отхапа от сочния плод, наслаждавайки се на сладкия сок в устата си.

— Боях се, че ще кажеш така — отвърна сухо той. — Това е грешка и го знаеш много добре. Не можеш да си представиш на какво ще бъдеш изложена… на цинизми и похотливи коментари, на развратни погледи, опипване и пощипване… и това само в дома ми. Представи си какво те чака тук.

Неуверена дали да се засмее, или да се ядоса, Еви повдигна рамене:

— Ще се справя.

— Убеден съм в това, скъпа.

Поднасяйки към устните си чаша вино, Еви погледна към счетоводната книга.

— Какво откри в този тефтер?

— Урок по творческо счетоводство. Сигурно няма да се изненадаш, ако научиш, че Игън е крал от сметката на клуба. Правил го е внимателно, за да не бие кражбата на очи, но постепенно е събрал значителна сума. Бог знае от колко години се е занимавал с това. Всички тефтери, които успях да прегледам, съдържат, меко казано, неточности.

— Сигурен ли си, че не е случайно?

— Абсолютно. Всичко е много просто. — Той отвори счетоводната книга и я подаде на Еви. — Миналия вторник клубът е имал печалба от приблизително двайсет хиляди паунда. Ако сравниш числата със записаните теми, банкови депозити и наличност в брой, ще забележиш несъответствията.

Еви проследи пръста му, който се плъзгаше по числата, записани в полетата.

— Виждаш ли? Това са правилните суми. Той е завишавал свободно разходите. Цената на зарчетата от слонова кост, например. Дори да допуснем, че те се използват само за една нощ и никога повече, годишният разход няма да е повече от две хиляди паунда, според Роуън. — Практиката всяка нощ да се използват нови зарчета беше стандартна за всеки игрален клуб, за да се избегнат подозренията, че може да са подправени.

— Но тук пише, че за зарчета са похарчени три хиляди паунда — промърмори Еви.

— Точно така. — Себастиан се облегна назад и се усмихна лениво. — Като безпътен младеж мамех баща ми по същия начин, когато плащаше месечната ми издръжки, а аз се нуждаех от повече суха пара, отколкото бе склонен да ми даде.

— За какво ти бяха тези пари? — не се сдържа и попита Еви.

Той се ухили.

— Боя се, че обяснението ще включва някои думи, срещу които ти силно възразяваш.

Еви бодна едно пъдпъдъче яйце и го лапна.

— Какво ще правим с господин Игън?

Той повдигна рамене.

— Щом изтрезнее достатъчно, за да може да ходи, ще бъде уволнен.

Еви отметна настрани кичур коса, който беше паднал върху бузата й.

— Няма кой да го замени.

— Напротив, има. Докато не бъде намерен подходящ управител, аз ще ръководя клуба.

Пъдпъдъчето яйце като че ли заседна на гърлото й и Еви се задави. Грабна бързо чашата с вино, преглътна го и го погледна ококорено. Как беше възможно да изрече такава нелепост?

— Не можеш.

— Едва ли ще се справя по-зле от Игън. Той не е управлявал нищо от месеци… още малко и това заведение ще се разпадне на части.

— Нали каза, че мразиш работата!

— Казах. Но сигурно трябва поне веднъж да поработя, за да се убедя окончателно в това.

От вълнение Еви започна да заеква.

— З-за теб това е просто нова играчка. Ще си поиграеш и като ти омръзне, ще я захвърлиш.

— Не мога да си го позволя, скъпа. Макар клубът все още да носи печалба, стойността му спада. Баща ти натрупва внушителни дългове, които трябва да се изплатят. Ако онези, които са му длъжници, не са в състояние да платят с налични… ще трябва да се приемат скъпоценности, произведения на изкуството, недвижими имоти… всичко, с което могат да се разделят. Тъй като имам доста добра представа за стойността на нещата, бих могъл да договоря приемливи условия. Има и други проблеми, за които трябва да спомена… Дженър е купил състезателни коне, които са изгубили цяло състояние в Нюмаркет. Направил е и няколко налудничави инвестиции — десет хиляди паунда е вложил в някаква измислена златна мина във Флинтшър — измама, която дори дете би надушило.

— О, господи — промърмори Еви, като потърка челото си. — Бил е болен — хората са се възползвали…

— Да. И сега, ако поискаме да продадем клуба, първо трябва да го приведем в ред. Ако има някаква друга алтернатива, повярвай ми, ще я намеря. Но това място е като решето и никой не може или не иска да запуши дупките му. Освен аз.

— Но ти не знаеш нищо за запушването на дупки! — извика тя, поразена от арогантността му.

Себастиан се усмихна невъзмутимо и повдигна вежда. Преди да отвори уста, за да отговори, тя притисна длани към ушите си.

— О, не го казвай, недей! — Когато видя, че той покорно запазва мълчание въпреки дяволития блясък в очите си, Еви предпазливо смъкна ръце. — Ако смяташ да управляваш клуба, къде ще спиш?

— Тук, разбира се — последва невъзмутимият му отговор.

— Но аз съм заела единствената свободна стая — рече тя. — А останалите са заети. И нямам намерение да деля леглото с теб.

— Утре ще има достатъчно свободни стаи. Възнамерявам да се отърва от момичетата.

Положението се променяше твърде бързо, за да успее измореният й ум да го следи. Решението на Себастиан да управлява заведението на баща й с всичките му работници я плашеше с бързината си. Имаше смущаващото чувство, че е довела дива котка в клуба и я вижда как се превръща в разярен тигър. И на нея й оставаше единствено да гледа безпомощно, докато той раздава удари наляво и надясно. Може би, помисли в отчаянието си Еви, ако го остави да се занимава с това няколко дни, накрая ще му омръзне. А в същото време тя ще се опита да ограничи щетите до минимум.

— С-смяташ да ме изхвърлиш на улицата? — попита тя с пресилено спокойствие.

— Ще получат щедра сума от името на клуба като възнаграждение за услугите им.

— Смяташ ли да наемеш нови?

Себастиан поклати глава.

— Макар да нямам нищо против проституцията, дори обратното, проклет да съм, ако си позволя да се превърна в сутеньор.

— В какъв?

— В сутеньор, сводник, съдържател на публичен дом! За бога, ти какво, да не си си пъхала памук в ушите, когато си била малка? Нима не си чувала нищо и никога не си си задавала въпроса защо по стълбището на клуба непрекъснато сноват полуголи жени?

— Винаги съм го посещавала денем — отвърна Еви с достойнство. — Рядко ги виждах да работят. А по-късно, когато пораснах достатъчно, за да разбирам какво правят, баща ми разреди посещенията ми.

— Това може би е едно от малкото добри неща, които е направил за теб. — Себастиан махна нетърпеливо с ръка. — Да се върнем на основния проблем… не само не искам да нося отговорността за някакви си посредствени курви, но и не разполагаме с достатъчно помещения, където да предоставят услугите си. Когато всички легла са заети, членовете на клуба са принудени да удовлетворяват потребностите си в конюшнята.

— Моля? Наистина ли?

— А там е ужасно неудобно и студено, повярвай ми.

— Ти…

— На всичкото отгоре на две крачки оттук има отличен публичен дом. Имам всички основания да се надявам, че ще успеем да се споразумеем с неговата собственичка, мадам Брадшоу. Членовете на клуба, които желаят да прекарат известно време с жена, могат да се разходят до заведението й, да се възползват от услугите й на намалена цена, а после да се върнат тук е нови сили. — Той повдигна очаквателно вежди, сякаш очакваше от нея да се възхити на идеята му. — Какво ще кажеш?

— Ще кажа, че така или иначе се превръщаш в сутеньор — отвърна Еви. — Само че таен.

— Моралът е само за средната класа, скъпа. Нисшите класи не могат да си го позволят, а висшите са твърде мързеливи, за да следват принципите.

Еви поклати глава, без да сваля от него изумения си поглед, и не помръдна дори когато той се наведе напред и напъха едно гроздово зърно в устата й.

— Не е нужно да казваш нищо — промърмори той и се усмихна. — Очевидно си изгубила дар слово от благодарност, че ще остана тук да те наглеждам.

При вида на намръщената й гримаса той се засмя тихо.

— Ако се притесняваш, че няма да овладея мъжките си инстинкти и ще се нахвърля върху теб в момент на слабост… Какво пък, не е изключено. Но само ако много ми се примолиш.

Еви стисна между зъбите си гроздовото зърно и го сдъвка бавно, придвижвайки с език семките му между зъбите си. Докато гледаше как устата й бавно се справя с плода, усмивката на Себастиан се стопи и той се облегна назад.

— Всъщност на този етап си твърде неопитна, за да си заслужаваш усилията — продължи той с хладен тон. — Може би ще те съблазня някога в бъдеще, след като други мъже са си направили труда да те пообразоват.

— Съмнявам се — мрачно отвърна Еви, — че някога ще стана чак толкова буржоазна, че да гоня похотливо собствения си съпруг.

Себастиан се изсмя.

— Мили Боже. Сигурно чакаш от няколко дни момента да използваш това. Поздравления, дете. Женени сме по-малко от седмица, а ти вече се учиш как да отвръщаш на удара.