Лайза Клейпас
Дявол през зимата (11)

Единадесета глава

Всички топли чувства, които Еви изпитваше към съпруга си, изчезнаха без следа на следващата сутрин, когато Себастиан излезе преди обяд от клуба, очевидно за да посети мадам Брадшоу. Той беше завършил всички приготовления за погребението на Айво Дженър, което трябваше да се състои на следващия ден, и сега насочи цялото си внимание към делата на клуба. Мястото щеше да бъде затворено за четири седмици, през които цяла орда дърводелци, каменоделци и бояджии трябваше да приведе сградата в ред.

Освен това Себастиан внесе и съществени изменения в дейността на клуба, включително назначаването на Кам за управител. Като се имаше предвид произходът на младия мъж, това бе доста неочакван ход. Циганите се считаха за крадци и склонни към измами. За мнозина назначаването на Кам за отговорник по получаването и изплащането на големи суми пари и разрешаването на спорни въпроси, касаещи игрите, щеше да е равносилно на пускането на лисица в курник. Управителят притежаваше такава власт, че никой, дори Себастиан, не можеше да оспори решенията му. Само че Кам се ползваше с всеобщите симпатии на всички и Себастиан смяташе, че популярността на младия мъж може да помогне на членовете на клуба да приемат новата му длъжност. Освен това нито един от останалите трийсет служители нямаше квалификацията да управлява игралната зала.

Сега, когато в клуба вече нямаше момичета, трябваше да се вземат мерки, за да не чувстват гостите липса на женска компания. За голямо неудоволствие на Еви, Кам се съгласи със Себастиан, че договорка с мадам Брадшоу ще бъде отлично решение на проблема. И, естествено, виконтът пое отговорността да се споразумее с прословутата мадам. Тъй като познаваше неутолимия сексуален апетит на съпруга си, Еви беше убедена, че посещението му при мадам Брадшоу няма да включва единствено бизнес преговори. Себастиан не беше спал с жена след брачната им нощ в Гретна Грийн. Едва ли щеше да изпусне възможността да се развлече с някоя достъпна жена.

Еви не спираше да си повтаря, че това не я интересува. Той можеше да преспи с десет жени… със сто… с хиляда… и пак нямаше да я интересува. Трябваше да е пълна идиотка да се тормози заради това. Себастиан не беше способен на вярност повече от някой уличен котарак, който обикаляше улиците и се чифтосваше с всяка срещната котка.

Макар да кипеше вътрешно, Еви привидно спокойно среса косата си и си направи сложна прическа. Извърна се от малкото огледало и остави четката на тоалетната масичка. Вниманието й бе привлечено от блясъка на брачната й халка. Гравирания в златото надпис сякаш й се подиграваше.

— „Любовта ми е винаги с теб“ — горчиво прошепна тя и свали пръстена от пръста си. Имаше ли смисъл да носи брачна халка, щом бракът й е просто преструвка.

Посегна да я остави върху тоалетната масичка, но размисли и я пусна в джоба си; щеше да помоли Кам да я прибере в сейфа на клуба. Тъкмо се накани да излезе, когато на вратата се почука. Това едва ли беше Себастиан, който не смяташе, че е необходимо да чука. Еви отвори вратата и видя грубоватото лице на Джос Булард.

Трудно можеше да се каже, че останалите служители в клуба не обичаха Булард, но той беше далеч от популярността на Кам. За негово нещастие двамата с Кам Роуън бяха на една възраст и често ги сравняваха. Не беше особено честно да сравняват повечето мъже със смуглия красавец Кам, чийто дяволит чар и сух хумор го бяха превърнали в любимец на служителите и клиентите на клуба. На всичкото отгоре Булард нямаше чувство за хумор, не беше доволен от мястото си в живота и завиждаше на всички, които, от негова гледна точка, бяха получили повече, отколкото заслужаваха. Чувствайки неприязненото му отношение, Еви винаги се бе държала с него с предпазлива учтивост.

— Търсят ви, милейди — каза той, вперил в нея тежкия си поглед. — На задния вход.

— Търсят ме? — Еви се намръщи, чувствайки хлад в стомаха си; нима роднините й бяха научили къде се намира? Новината за смъртта на Дженър, временното затваряне на клуба и присъствието й тук сигурно бързо се бяха разпространили из целия град.

— Кой? Представи ли се?

— Беше ми поръчано да ви предам, че това е госпожа Хънт, милейди.

Анабел! Чувайки името на най-добрата си приятелка, Еви въздъхна облекчено. Сърцето й заби радостно, въпреки че й беше трудно да повярва, че Анабел се е осмелила да дойде в игралния клуб.

— Това е чудесно! — възкликна тя. — Моля те, въведи я в приемната на баща ми.

— Беше ми поръчано да ви предам вие да слезете долу, милейди.

— О! — Това не беше редно. Момиче с произхода на Анабел не трябваше да бъде оставяно да чака пред задната врата на клуба. Загрижена, Еви изскочи от стаята, мислейки само за това как ще срещне Анабел. Следвана по петите от Булард, тя се спусна по стълбището. Когато стигна до първия етаж се беше запъхтяла така, че сърцето й щеше да изскочи от гърдите. Сграбчи с две ръце дръжката на тежката врата, отвори я широко…

И подскочи, когато се озова не пред стройната фигура на Анабел Хънт, а пред грамадното туловище на чичо си Перегрин.

Еви изгуби ума и дума. Тя го погледна уплашено за миг и бързо отстъпи назад. Перегрин винаги с охота пускаше в действие юмруците си, за да я накара да се подчини. И нямаше никакво значение, че сега тя беше лейди Сейнт Винсънт, и по закон той нямаше никакви права над нея. За да си отмъсти, чичо й бе готов на всичко, дори на жестоки побои.

Еви се дръпна назад, но за нейна огромна изненада Булард й препречи пътя.

— Обеща ми една златна лира, ако те доведа при него избоботи той. — Цял месец работя за толкова пари.

— Не му позволявай да ме отведе — проплака тя, притискайки се към него. — Ще ти дам всичко, което поискаш.

— Дженър отдавна щеше да те прати при него — отвърна с насмешка Булард. — Изобщо не искаше да се навърташ тук. Никой не го иска.

Въпреки отчаяните й викове, той безцеремонно я блъсна към чичо й Перегрин, в чиито очи проблясваше злобно тържество.

— Така, аз си свърших работата — рече делово Булард, обръщайки се към мъжа, който стоеше зад Перегрин, и в когото Еви разпозна другия си чичо, Брук. — Давайте парите.

С леко смутен вид Брук му подаде лирата.

Перегрин сграбчи здраво Еви и девойката се почувства безпомощна като зайче, хванато за врата.

Квадратното лице на чичо й почервеня от гняв.

— Глупаво безполезно момиче! — изкрещя той, разтърсвайки я силно. — Ако нямаше някаква полза от теб, досега да съм те захвърлил като боклук. Колко време смяташе да се криеш от нас? Нищо, сега ще си платиш за всичко, обещавам ти.

— Булард, спри го, моля те! — извика Еви, като се бореше и риташе с крака, докато Перегрин я влачеше към очакващата ги карета. — Не!

Но Булард дори не помръдна от мястото си, а само я гледаше с омраза от прага. Тя не разбираше какво бе направила, за да го накара да я ненавижда толкова. Защо нямаше никой, който да й помогне? Защо никой не отвръщаше на виковете й? Борейки се за живота си, тя драскаше с нокти и удряше чичо си, заплетена в дългите поли на роклята. Но силите бяха неравни. Разгневен от съпротивата й, Перегрин изръмжа:

— Примири се най-накрая, проклета дяволице!

С крайчеца на окото си Еви зърна едно момче, което излизаше от конюшнята; то се спря нерешително при гледката на случващото се в алеята. Тя му изкрещя:

— Доведи Кам… — Викът й бе заглушен от Перегрин, който запуши устата й с широката си длан. Тя впи зъби в мръсната кожа и той рязко дръпна ръката си с гневно изръмжаване. — Кам! — изпищя Еви отново, преди той да я накара да замълчи със силен удар по лицето.

Перегрин я бутна към чичо й Брук; тя едва успя да различи лицето му със замъгленото си зрение.

— Вкарай я в каретата — нареди Перегрин и бръкна в палтото си, търсейки кърпичка, с която да превърже окървавената си ръка.

Еви се загърчи в ръцете на Брук. Докато той я буташе грубо към каретата, Еви се извъртя и успя да го удари силно в гърлото. Брук се задави и се принуди да я пусне.

Перегрин сграбчи Еви с грамадните си лапи и я блъсна в каретата. Главата й се удари в дървения лакиран панел и пред очите й изригнаха искри, а главата й бе пронизана от силна болка. Замаяна от удара, тя можеше само слабо да се съпротивлява, докато я качваха в каретата.

За нейна изненада вътре седеше братовчедът Юстас, блед и подпухнал, с вид на малко китче, проснато върху седалката. Той я притисна към масивното си, миризливо тяло, и обхвана шията й със сгънатата си в лакътя ръка.

— Пипнах те — рече запъхтян от усилието той. — Непостоянна кучка — наруши обещанието си да се омъжиш за мен. Но родителите ми казаха, че ще получа състоянието ти и ще ми го осигурят на всяка цена.

— Вече съм омъжена… — изхриптя Еви, полузадушена от планината човешка плът, която като че ли я обграждаше от всички страни, сякаш бе погълната от някакво екзотично морско чудовище.

— Бракът ти няма да издържи. Ще го анулираме. Така че, както виждаш, планът ти да ми съсипеш живота не успя. — В гласа на Юстас прозвучаха капризни нотки, като у някое разглезено дете: — По-добре не ме ядосвай, братовчедке. Татко каза, че след сватбата мога да правя с теб каквото си поискам. Ще ти хареса ли да те затворя и килера за цяла седмица?

Еви не можеше да си поеме въздух, за да отговори. Дебелите ръце на Юстас буквално я размазваха върху масивните му гърди и корем. Очите й се насълзиха от болка и отчаяние, докато се опитваше да се откопчи от задушаваща хватка около гърлото й.

Въпреки пищенето в ушите си тя чу някакви нови звуци отвън: викове и ругатни. Внезапно вратата на каретата се отвори и някой влетя вътре. Сви присви очи в опит да различи човека. Щом зърна познатата златиста коса, от устните й се отрони тих звук.

Никога не беше виждала Себастиан такъв — не високомерен и хладнокръвен, както обикновено, а обхванат от безумна ярост. Бледите му очи излъчваха желание за убийство и Юстас започна да диша нервно и накъсано.

— Дай ми я — каза Себастиан с подрезгавял от гняв глас. — Веднага, воняща гад, или ще ти изтръгна гръцмуля.

Юстас очевидно осъзна, че Себастиан ще изпълни закана си, и отпусна хватката си. Еви залитна към Себастиан, поемайки си отчаяно дъх. Той я улови в нежната си, но уверена прегръдка и тихо промълви:

— Спокойно, любов моя. Вече си в безопасност.

Тя усети гневните тръпки, които пробягваха по тялото му.

Себастиан се обърна към Юстас, който беше свил желеобразното си туловище в дъното на каретата.

— Следващия път като те видя — рече заканително той, — при каквито и да е обстоятелства, ще те убия. Нито законът, нито каквото и да е оръжие, нито самият Бог ще ми попречи да го направя. Така че ако цениш живота си, гледай да не ми пресичаш пътя.

Оставяйки Юстас да трепери безмълвно, Себастиан измъкна Еви от каретата. Тя се притискаше към него, опитвайки да възстанови нормалното си дишане, докато се оглеждаше нервно. Очевидно все пак бяха предупредили Кам за свадата пред задния вход и за това, че чичовците й са я хванали. Брук лежеше на земята, а Перегрин се съвземаше от получения удар и отстъпваше назад с изумена физиономия.

Еви се олюля леко, когато краката й докоснаха земята, и притисна лице към рамото на съпруга си. Себастиан кипеше от ярост. Студеният въздух, който се докосваше до пламналата му кожа, веднага се превръщаше в пара. Той я подложи на бърз, но щателен преглед.

— Добре ли си, Еви? Погледни ме, любов моя. Да. Скъпа… Нараниха ли те по някакъв начин?

— Н-не. — Еви го гледаше замаяно. — Чичо Перегрин — прошепна тя, — е много силен…

— Аз ще се заема с него — увери я той и извика на Кам: — Роуън! Отведи я оттук.

Младият мъж се подчини веднага и с дълги крачки се приближи до Еви. Заговори някакви чуждестранни думи и гласът му й подейства успокояващо.

Тя се поколеба, преди да тръгне с него, и хвърли обезпокоен поглед към Себастиан.

— Всичко е наред — каза той, без да се обръща към нея; леденият му поглед беше впит в огромната фигура на Перегрин.

Еви прехапа устни, улови ръката на Кам и му позволи да я отведе вътре.

— Колко мило, че решихте да ни посетите, чичо. — Гласът на Себастиан изплющя като камшик. — Предполагам, че сте дошли да ни поздравите.

— Дойдох да прибера племенницата си — изръмжа Перегрин. — Тя е обещана на сина ми. Незаконният ви брак няма да издържи!

— Тя е моя — отсече Себастиан. — Сигурно не сте чак толкова тъп, че да разчитате да я оставя безропотно.

— Ще поискам анулиране на брака — увери го Перегрин.

— Това ще бъде възможно само, ако не е консумиран. А той е, уверявам ви.

— Имаме лекар, който обеща да свидетелства, че девствеността й е непокътната.

— Как ли пък не — отвърна Себастиан с вледеняваща учтивост. — Знаете ли как ще ми се отрази това? Работих толкова усилено, за да си създам репутация — проклет да съм, ако позволя, на каквито и да е намеци за импотентност да я съсипят. — Той съблече палтото си и го хвърли на Кам, който го улови с едната си ръка. Смъртоносният поглед на Себастиан не се отместваше от вбесеното лице на Перегрин. — Не ви ли е хрумвало, че досега може да е забременяла?

— И така да е, това е поправимо.

Макар Еви да не разбираше какво има предвид чичо й, тя се притисна в сигурните обятия на Кам. В златистите му очи, впити в Перегрин, проблесна нетипична за него ненавист.

— Не се бой, мила — прошепна той.

При думите на Перегрин лицето на Себастиан пламна, а очите му заблестяха като парченца стъкло.

— Очарователно — рече той. — По-скоро бих я убил със собствените си ръце, отколкото да ви я дам.

Губейки и последните остатъци от самообладанието си, Перегрин се нахвърли с ръмжене върху него.

— Ще те смажа, кучи сине!

Еви рязко си пое дъх, но Себастиан отстъпи встрани и повлечен от собственото си тегло, Перегрин прелетя покрай него.

— Глупаво — промърмори Кам. — Трябваше да му подложи крак. — Той мълчаливо продължи да наблюдава Себастиан, който едва успя да блокира замаха на масивния юмрук на Перегрин и бързо му нанесе силен удар в челюстта. Но той като че ли не нанесе особена вреда на масивното лице на чичото. Момичето ужасено наблюдаваше как двама си размениха поредица от бързи удари. Макар Себастиан да беше доста по-подвижен, Перегрин успя да му нанесе няколко силни удара, принуждавайки го да отстъпи назад.

Служителите на клуба се изсипаха на алеята и започнаха да подвикват окуражаващо на Себастиан, а от всички страни заприиждаха хора, привлечени от шума. Около двамата се събра тълпа, която окуражаваше биещите се с викове и подсвирквания.

Еви се притисна към Кам, който я прегърна през кръста.

— Направи нещо — помоли му се тя.

— Не мога.

— Ти умееш да се биеш. Татко винаги казваше, че…

— Не — отвърна мрачно Кам. — Това е неговата битка. Ако се намеся, ще изглежда, че той не може сам да се справи с чичо ти.

— Но той не може! — Еви потрепери, когато Себастиан залитна след поредния зверски удар на Перегрин.

— Подценяваш го — възрази Кам, докато гледаше как Себастиан отново се хвърля напред. — Браво! Отличен удар. Мъжете с неговия ръст обикновено не са толкова ловки. А сега… Проклятие, каква възможност изпусна… — Той извика одобрително, когато Себастиан повали Перегрин с тежък удар в челюстта. — Така е по-добре! — възкликна той. — Притежава сила и точност… трябват му само малко точни инструкции.

Перегрин рухна на земята и остана да лежи там като безформена стенеща купчина.

Служителите разбраха, че боят е приключил, и обкръжиха Себастиан, като започнаха да го потупват по гърба и да го уверяват, че съвсем не е толкова лигав, колкото са го смятали. Себастиан прие съмнителното поздравление с иронична усмивка и деловито се разпореди да качат поваления му враг в каретата.

Кам обърна Еви с лице към себе си.

— Разкажи ми какво се случи — нетърпеливо попита той. — По-бързо, докато съпругът ти е зает.

Еви набързо му обясни как я беше измамил Булард и как буквално я беше натикал в ръцете на роднините й срещу една лира. Макар говорът й да беше прекъсван от заекване, Кам внимателно изслуша разказа й.

— Ясно — каза той с безизразно лице. — Ще се оправя с Булард. А ти се погрижи за Сейнт Винсънт. Той се нуждае от теб. След хубав бой мъжете са пълни със сокове.

Еви поклати объркано глава.

— Сокове? Какво? Нямам представа за какво говориш.

Очите му блеснаха развеселено.

— Ще разбереш.

Преди да успее да го разпита по-подробно, към тях се приближи Себастиан. Видът на жена му в прегръдките на Кам очевидно не му достави голямо удоволствие. Лицето му помръкна.

— Искам да знам какво стана — рече свирепо той, изтръгвайки я от ръцете на Кам. — Излизам за два часа в тази хубава неделна утрин и се връщам, за да открия, че цялото място е обърнато с главата надолу…

— Тя ще ви обясни — прекъсна го Кам, поглеждайки над рамото му, сякаш вниманието му бе привлечено от нещо край конюшнята. — Извинете, но трябва да се погрижа за нещо… — Той с лекота прескочи ниската ограда и се изгуби в тълпата.