Лайза Клейпас
Дявол през зимата (5)

Пета глава

Себастиан стана от леглото и отиде до умивалника, усещайки слабост в краката. Чувстваше се замаян, несигурен, сякаш той, а не Еванджелин, бе изгубил девствеността си. Отдавна бе решил, че вече нищо не може да го изненада. Беше сгрешил. За мъж, който беше превърнал любовната игра в смесица от техника и хореография, той беше ужасно изненадан да се окаже във властта на собствените си страсти. Толкова беше обезумял от желание, че не можеше да овладее собственото си тяло. Проклятие! Това не му се беше случвало досега.

Себастиан напълни с вода порцелановия умивалник и без да бърза започна да навлажнява чистата ленена кърпа. Въпреки че дишането му бе възстановило нормалния си ритъм, той изобщо не се чувстваше спокоен. След онова, което се беше случило току-що, би трябвало да е заситен за часове напред. Но не му беше достатъчно. Беше изпитал най-продължителната, най-силна и най-мъчителна наслада в живота си… и въпреки това желанието да я има отново, да я разтвори и да потъне в нея не беше отшумяло. Истинска лудост. Но защо? Защо с нея?

Еванджелин имаше женствена фигура, на каквато винаги се беше възхищавал, чувствена и стегната, с меки, заоблени бедра. Кожата й, мека като копринено кадифе, беше осеяна със златисти лунички, като искри от празничен фойерверк. Буйната й червена коса също беше неустоима. Но всичките физически достойнства на Еванджелин Дженър едва ли можеха да окажат такова невероятно влияние върху него.

Изпитал поредния изблик на желание, Себастиан се избърса с влажната кърпа и посегна за нова. Намокри я във водата и се обърна към Еванджелин, която лежеше на една страна. За негово огромно облекчение нищо не подсказваше, че го очаква поток от девствени сълзи или оплаквания. Тя изглеждаше по-скоро замислена, отколкото разстроена… и го гледаше напрегнато, сякаш се опитваше да разгадае някакъв пъзел. С няколко ласкави думи той я убеди да легне по гръб и изми кръвта от бедрата й.

Съдейки по руменината, заляла лицето и тялото й, явно не й беше лесно да лежи пред него гола. Себастиан рядко бе срещал жени, които да се смущават от голотата си. Той винаги избираше опитни красавици и предпочиташе да не се свързва с невинни девственици. Не от морални съображения, разбира се, а защото девствениците по принцип не се отличаваха с особена изобретателност в постелята.

Навеждайки се над нея, Себастиан опря ръцете в леглото и се вгледа в лицето й. Еванджелин му отвърна със същия изпълнен с любопитство поглед. За разлика от повечето жени тя не се опитваше да запълни мълчанието, осъзна той. Това беше добре. Той се наведе ниско над нея, но преди да докосне устните й, тишината беше нарушена от тихо гъргорене. Това беше стомахът на Еванджелин, който се бунтуваше срещу празнотата си. Тя се изчерви още повече, като че ли това беше възможно, и притисна длан към корема си в отчаян опит да заглуши нежелания звук.

Себастиан се усмихна и се наведе бързо да целуне корема й.

— Ще наредя да ни изпратят закуска, скъпа.

— Еви — рече тихо тя, придърпвайки одеялото върху себе си. — Така ме наричат баща ми и приятелките ми.

— Значи най-после минаваме на малки имена? — ъгълчетата на устните му потрепнаха в дразнеща усмивка. — Себастиан — каза тихо той.

Еви протегна ръка и бавно, сякаш се страхуваше да не уплаши диво животно, отметна кичур руса коса от челото му.

— Сега вече наистина сме мъж и жена — тихо каза тя.

— Да, бог да ти е на помощ. — Той леко наведе глава, наслаждавайки се на докосването на пръстите й. — Днес ли ще заминем за Лондон?

Еви кимна.

— Искам да видя баща ми.

— Подбирай внимателно думите си, когато му съобщаваш, че съм му зет — каза той. — Иначе новината може да го довърши.

Тя отдръпна ръката си.

— Искам да побързаме. Ако времето се оправи, може да успеем да се върнем за по-кратко време. Искам веднага да отида в клуба на татко…

— Скоро ще се приберем — отвърна с равен глас Себастиан, — но няма да препускаме като луди, както по пътя за насам. И ще прекараме поне една нощ в някоя странноприемница. — Еви отвори уста, за да възрази, но той продължи с нетърпящ възражения тон: — На баща ти изобщо няма да му се отрази добре, ако му се явиш пред очите полужива от умора.

Еви се намръщи. Ясно бе, че тази демонстрация на съпружеска власт изобщо не й беше по вкуса. Себастиан се опита да смекчи тона си:

— Няма да ти е лесно, Еви. Достатъчно изпитание е, че аз съм ти съпруг. Но грижите за болен от туберкулоза в последен стадий… ще са ти нужни всички сили. Не е нужно да се изтощаваш предварително.

От очите на Еви бликаше такава енергия, че той се почувства неудобно. Какви очи имаше тя, сякаш някой бе пропуснал слънчева светлина през няколко пласта синьо стъкло.

— Притесняваш се за здравето ми? — попита тя.

Себастиан я погледна студено и гласът му прозвуча подигравателно:

— Разбира се, скъпа. За мен е от изключително значение да те поддържам жива и здрава, докато не получа зестрата ти.

 

 

Еви скоро откри, че Сейнт Винсънт — Себастиан — изобщо не се смущава от голотата си. Опита се да реагира с безразличие на гледката на мъжа, който обикаляше из стаята без нито едно парцалче на тялото си. Но при всяка възможност тя му хвърляше дискретни погледи, докато той не извади нов кат дрехи от куфара си.

Себастиан беше висок и слаб, но с добре развита мускулатура, която подсказваше за страстта му към такива джентълменски занимания като езда, бокс и фехтовка. Още по-впечатляващ изглеждаше отпред, включително гърдите му, които не бяха гладки, както при бронзовите статуи, а покрити със златисти косъмчета. Точно косъмчетата по гърдите — и на други места — я бяха изненадали. Те представляваха поредната от многото загадки в противоположния пол, които тепърва разгадаваше.

Тъй като в никакъв случай не можеше да го последва в стаята в такъв вид, Еви се уви в чаршафа, преди да стане от постелята и да отиде до чантата си. Извади от нея чиста рокля от тежка кафява вълна и бельо, както и нови обувки. Другият й чифт беше толкова мръсен и влажен, че тя потрепери при мисълта да го обуе отново. Докато се обличаше, усети погледа на Себастиан върху себе си. Бързо изпъна ризата си, за да прикрие порозовялото си тяло.

— Красива си, Еви — чу тя тихия му глас.

Възпитана от роднините си, които не пропускаха случая да се изкажат по повод яркочервената й коса и луничките, Еви се усмихна скептично:

— Леля Флорънс ми даваше избелващ лосион, за да махна луничките. Но от тях няма отърване.

Себастиан се приближи до нея, усмихвайки се лениво. Хвана я за раменете и плъзна оценяващ поглед по полуголото й тяло.

— Изобщо не се мъчи да ги махаш, скъпа. Забелязах няколко на най-интересните места. Даже си имам и любимки… да ти кажа ли къде?

Обезоръжена и смутена, Еви поклати глава и се опита да се измъкне от ръцете му. Но Себастиан не й позволи. Привличайки я към себе си, той наведе златистата си глава и я целуна по шията.

— Страхливка — прошепна с усмивка. — Въпреки това ще ти кажа. — Ръката му стисна в шепа ризата й и бавно я повдигна нагоре. Дъхът й секна, когато усети пръстите да се промъкват внимателно между голите й крака. — Както успях да се убедя по-рано — продължи той, заровил лице в шията й, — тук има цяла пътечка от тях, която води право при…

Прекъсна ги почукване по вратата и Себастиан вдигна глава с раздразнено ръмжене.

— Закуската — промърмори той. — Мисля, че не си струва да ти предлагам да избираш между любовната игра и топлата храна, защото подозирам, че отговорът ще нарани самолюбието ми. Обличай се, аз ще отворя.

След като Еви облече роклята си, той отвори вратата и се озова пред две прислужнички, които носеха подноси с покрити чинии. Щом зърнаха красивия гост с ангелско лице и коса с цвета на узряло жито, двете ахнаха и се закискаха неконтролируемо. Не им помагаше особено и фактът, че той беше полуоблечен, с боси крака и разтворена на гърдите риза. Заслепените момичета едва не изпуснаха подносите, преди да успеят да подредят чиниите на масата. Забелязвайки неоправеното легло, те се въодушевиха още повече и едва се сдържаха да не изпискат от удоволствие, докато си представяха какво ли се е случило тук през нощта. Раздразнената Еви ги изпъди от стаята и затвори вратата зад тях.

Тя погледна към Себастиан, за да види реакцията му към откровеното им възхищение. Но той като че ли нищо не беше забелязал. Очевидно подобни сцени бяха нещо типично за него и не заслужаваха внимание. Мъж с неговата външност и положение не можеше да няма голям успех сред женския пол. Еви не се и съмняваше, че за любящата съпруга това сигурно би представлявало постоянен дразнител. Но тя нямаше да си позволи да изпита и капчица ревност или страх, че ще й изневери.

Себастиан я настани до масата и й напълни чинията. Имаше овесена каша със сол и масло, защото шотландците смятаха за светотатство подсладяването й със захарен сироп. Бяха донесли също козуначени кифли, парчета студена шунка, пушена треска и голяма купа с пушени стриди, както и големи филии препечен хляб, намазани с мармалад. Простичката храна не можеше да се сравнява с впечатляващата английска закуска, сервирана в хемпширското имение на лорд Уестклиф, но беше топла и обилна, а Еви беше твърде гладна, за да й търси кусури.

Тя се захвана със закуската, докато Себастиан се избръсна и се облече. След това остави кожения несесер с принадлежностите си за бръснене в куфара, затвори капака му и се обърна към нея:

— Събирай си нещата, скъпа. Ще сляза долу, за да се разпоредя да приготвят каретата.

— Брачното свидетелство от господин Макфий…

— Ще се погрижа и за това. Заключи вратата след мен.

След около час той се върна, за да вземе Еви, а един мускулест младеж отнесе куфара и чантата в очакващата ги карета. Себастиан се усмихна леко, когато видя, че Еви е използвала едно от копринените му шалчета, за да привърже косата си на тила. Тя бе изгубила повечето си фуркети по време на пътуването и не се беше сетила да сложи резервни в чантата.

— Така, както си си вързала косата, изглеждаш твърде млада за омъжена жена — промърмори той. — Това добавя определена пикантност към ситуацията. Харесва ми.

Еви бе започнала да свиква с непристойните му забележки, изгледа го примирено и излезе след него от стаята. Двамата слязоха на първия етаж и се сбогуваха с гостилничаря господин Финдли. Докато вървяха към вратата, Финдли извика след тях:

— Желая ви приятно пътуване, лейди Сейнт Винсънт!

Еви беше толкова изумена, осъзнавайки, че вече е виконтеса, че едва успя да му благодари.

Себастиан я отведе до очакващата ги карета. Конете нетърпеливо биеха с копита и изпускаха бели облачета пара от пламналите си ноздри.

— Да — иронично отбеляза той, — титлата ми, колкото и да е опетнена, сега вече е и твоя. — Помогна й да се качи по стълбичката и да седне в каретата. — Освен това — продължи той, настанявайки се до нея, — ни предстои да се издигнем още повече, защото аз съм първи наследник на херцогската титла. Само че не можем да разчитаме на това скоро. Мъжете от рода ми живеят неприлично дълго и сигурно няма да я наследя, докато и двамата не грохнем дотолкова, че да не успеем да й се насладим.

— Ако ти… — започна Еви, но млъкна изненадано, забелязвайки обемистия предмет на пода. Приличаше на голяма глинена делва, запушена с тапа. Формата й беше кръгла, но от едната страна беше плоска, което й придаваше устойчивост. Еви погледна озадачено Себастиан, колебливо докосна с крак предмета и беше възнаградена със силна топла вълна, която се промъкна под полата й. — Грейка за крака! — възкликна тя. Топлината на горещата вода, с която бе напълнена керамичната делва, щеше да трае доста по-дълго от горещата тухла, която бе използвала на идване. — Как успя да я намериш?

— Видях я при Макфий и реших да я купя — отвърна Себастиан, който очевидно се забавляваше с простодушния й възторг. — Той беше особено доволен от възможността отново да ми одере кожата.

Еви импулсивно се надигна от седалката, за да го целуне по бузата, която й се стори гладка и прохладна.

— Благодаря ти. Много мило от твоя страна.

Той я прегърна през кръста, пречейки й да се върне на мястото си, и с едно мощно движение я настани на колене си така, че лицата им почти се докосваха.

— Мисля, че съм заслужил нещо повече.

— Заради грейката? — усъмни се Еви.

Себастиан се усмихна:

— Трябва да отбележа, скъпа, че това нещо рано или късно ще изстине… и тогава аз отново ще се окажа единственият ти източник на топлина. А не съм от хората, които раздават безразборно топлината на тялото си.

— Слуховете твърдят обратното. — Еви откриваше непознато удоволствие в размяната на духовити реплики. Досега никога не беше разговаряла по този начин с мъж, нито пък беше дразнила някого, отказвайки му онова, което иска. Съдейки по блясъка в очите му, Себастиан също се наслаждаваше на случващото се.

— Времето работи в моя полза — каза той. — Проклетата делва няма да трае вечно.

Той не й попречи да стане от коленете му и не отмести поглед от нея, докато тя разпростираше полите си над керамичната грейка. Каретата се разклати и потегли. Отпусната на седалката, Еви се наслаждаваше на възхитителните вълни топлина, които заливаха краката й.

— Милорд… тоест… Себастиан…

Той я погледна въпросително:

— Да, скъпа?

— Щом баща ти е херцог, ти защо си виконт? Не трябва ли да си маркиз, или поне граф?

— Не е задължително. Сега е модно да се добавят по-нисши титли, когато се създава нова. Но по правило колкото по-старо е херцогството, толкова по-малко вероятно е най-големият син да е маркиз. Баща ми, разбира се, избра да постъпи порядъчно. Дори не се опитвай да спориш с него на тази тема, особено ако си е пийнал, защото ще ти се наложи да изслушаш дълга лекция за това колко чуждо и женствено звучи думата „маркиз“, и как самата титла не е нищо друго, освен срамна полустъпка към херцогството.

— Баща ти сигурно е много надменен човек.

Устните му потрепнаха в горчива усмивка.

— Преди си мислех, че е надменен. Но после осъзнах, че това всъщност е пълно равнодушие към всичко, което лежи отвъд границите на малкия му свят. Доколкото ми е известно той не знае как да си обуе сам чорапите или да сложи прах на четката си за зъби. Съмнявам се, че би оцелял, ако го лишат от привилегиите му. Всъщност дори смятам, че ще умре от глад в стая, пълна с храна, ако няма слуги, които да му я поднесат на масата. Не се замисля дори, когато използва скъпа старинна ваза като мишена за стрелба, или когато угася огъня в камината, като хвърля върху него скъпо палто от лисичи кожи. Дори е напълнил горите около имението със запалени факли и фенери, в случай че някоя нощ му хрумне да се разходи из тях.

— Нищо чудно, че сте обеднели — каза Еви, ужасена от подобно разточителство. — Надявам се, че не си наследил склонността му да хвърля пари на вятъра.

Себастиан поклати глава.

— Едва ли някой може да ме обвини в невъздържано финансово разхищение. Рядко играя комар и не издържам любовница. И въпреки това кредиторите ми дишат във врата.

— Не си ли се замислял да се заемеш с някаква професия?

Той я погледна безизразно.

— Защо?

— За да печелиш пари.

— Господи, не, дете. Работата силно ще попречи на личния ми живот. Освен това рядко ставам от леглото преди обяд.

— Това едва ли ще се хареса на баща ми.

— Ще бъда крайно огорчен, ако целта на живота ми ще бъде да се харесвам на други хора. За щастие не ми се налага.

Пътуването продължи в приятна разговорлива атмосфера и Еви осъзна, че изпитва противоречиви чувства към своя съпруг. Въпреки цялото му очарование, в него имаше твърде малко, което би заслужавало уважение. Той очевидно притежаваше остър ум, но не го използваше за добри цели. Освен това с отвличането на Лилиан и предаването на най-добрия си приятел, той бе доказал, че не може да му се вярва. Само че… той бе способен и на добри постъпки, които тя не можеше да не оцени.

При всяко спиране Себастиан се грижеше за нуждите й и въпреки заплахите му, че ще остави грейката да изстине, той всеки път я пълнеше с вряла вода. Когато Еви се измори, той я привлече към гърдите си и я взе в обятията си, докато каретата подскачаше и се клатеше по неравния път. Докато задрямваше в ръцете му, тя осъзна, че този мъж й е дал нещо, което досега не беше имала. Убежище. Ръката му я погали нежно по косата и гласът му ласкаво прошепна:

— Спи, любов моя. Аз ще се грижа за теб.