Лайза Клейпас
Дявол през зимата (12)

Дванадесета глава

Кам настигна Джос Булард до конюшнята. Мъжът дишаше тежко, с издути ноздри, а бялото на очите му проблясваше. Двамата никога не се бяха разбирали. Отношенията им можеха да се сравнят със съперничеството на двама доведени братя, които бяха живели под един покрив с Дженър в качеството му на баща. Като малки бяха играли и се бяха били заедно. Като възрастни бяха работили рамо до рамо. След всичко, което Дженър беше направил за Булард, Кам изобщо не очакваше, че той е способен на подобна постъпка. Изпълнен с недоумение и ярост той застана пред него.

— Не знам защо си постъпил така — започна Кам, — нито какво очакваше да получиш…

— Заплатиха ми една лира — сопна му се Булард. — Нелоши пари, за да се отърва от тая пелтечеща идиотка.

— Луд ли си? — попита пламналият от гняв Кам. — Какво ти става? Говорим за дъщерята на Дженър. Не трябваше да го правиш, дори ако ти бяха предложили цяло състояние!

— Тя не е направила нищо за Дженър — отвърна остро Булард, — нито за клуба. Но идва тук, за да го види как опъва петалата, и после заграбва всичко. Мътните да ги вземат тая високомерна кучка и проклетия й съпруг!

Кам го слушаше внимателно, но не можеше да разбере причината за ревността на Булард. Циганите рядко завиждаха на чуждата собственост. От тяхна гледна точка парите бяха единствено за това, за да се харчат. В табора, с който Кам беше пътувал до дванайсетата си година, никой не се стремеше да има повече от необходимото. Човек не можеше да облече повече от един костюм и да язди едновременно на два коня.

— Тя е единственото дете на Дженър — рече той. — Каквото и да й е оставил, то не засяга нито теб, нито мен. Няма нищо по-лошо от това да предадеш доверието на онзи, който разчита на теб. И не разбирам как си могъл да помогнеш на някой да отведе насила…

— Пак бих го направил! — изръмжа Булард и се изплю на земята.

Кам се вгледа напрегнато в другия мъж, осъзнавайки, че той изобщо не изглежда добре. Лицето му беше бледо и изпито, погледът — замъглен.

— Да не си се разболял? — попита тихо той. — Ще поговоря със Сейнт Винсънт. Може би ще успея…

— Върви по дяволите! Радвам се, че се отървах от теб, циганско изчадие. Отървах се от всички ви.

Неистовата ненавист, която прозвуча в гласа му, не оставяше място за съмнение. Булард нямаше намерение да се връща. Единственото, което оставаше на Кам, бе да реши дали да го сграбчи за якичката и да го завлече в клуба, или да го остави да избяга. Спомняйки си зловещия блясък в очите на Сейнт Винсънт, Кам стигна до извода, че виконтът може при първа възможност да убие Булард, което щеше да създаде много проблеми за всички, особено за Еви. Може би беше по-добре да го остави да си върви.

Загледан в грубоватото лице на младия мъж, когото познаваше от толкова години, Кам поклати с недоумение глава. Изгубена душа, както казваха неговите хора, когато имаха предвид хората, попаднали във властта на тъмни страсти. Но защо се беше случило така с Булард? И кога?

— По-добре стой далече от клуба — каза той. — Ако Сейнт Винсънт те хване…

— Да се продъни в ада дано! — изрева Булард и замахна с юмрук към него.

Изненадан, Кам едва успя да избегне удара, извръщайки се настрани към конюшнята. След това се обърна, гледайки с присвити очи как другият мъж се обръща и побягва.

Вниманието му бе привлечено от нервното цвилене на един кон, завързан наблизо. Кам протегна ръка и ласкаво поглади животното по копринената грива. Златните му пръстени проблеснаха под следобедното слънце.

— Какъв глупак — каза тихо Кам на коня, успокоявайки животното с гласа и докосването си. При спомена за последното желание на Дженър от устните му се отрони глухо проклятие: — О, по дяволите, та Дженър му беше оставил нещо… а аз обещах да се погрижа да получи всичко, което му се полага. Какво да правя сега?

 

 

Себастиан отведе Еви в клуба, където след шумните събития, разиграли се навън, цареше неестествена тишина. Принудена да подтичва, за да не изостава от широките му крачки, тя доста се беше запъхтяла, когато стигнаха до читалнята на първия етаж. Монтираните на стената махагонови рафтове бяха запълнени с книги и кожени подвързии. Върху различни сглобяеми стойки бяха подредени на купчини вестници и списания. Себастиан избута Еви в стаята и затвори решително вратата.

— Ранена ли си? — попита грубо той.

— Не. — Тя се опита да преглътне следващите си думи, но те изригнаха заедно със сдържаното й недоволство. — Защо те нямаше толкова време? Веднъж да имам нужда от теб, а ти не си тук!

— Има трийсет служители, които да те защитят. Защо изобщо слезе долу? Трябваше да останеш в стаята си, докато не се убедиш кой стои отвън.

— Господин Булард ми каза, че ме чака Анабел Хънт. А когато видях, че е чичо ми, Булард не ми позволи да се върна в клуба. Избута ме право в ръцете му.

— Мили боже! — Очите на Себастиан се разшириха. — Ще го изкормя това копеле…

— А през цялото това време — продължи гневно Еви, — ти си се намирал в леглото на някоя проститутка! — Докато изричаше думите, тя осъзна, че точно това е проблемът… дори предателството на Булард и опитът за похищението й от чичо й не я бяха разгневили до такава степен, колкото фактът, че Себастиан толкова бързо я беше сменил с друга жена.

Той я изгледа с напрегнат поглед:

— Не съм.

— Не ме лъжи! — Въздухът между тях искреше от напрежение. — Знам, че си бил там.

— И защо си толкова сигурна?

— Защото остана при мадам Брадшоу повече от два часа!

— Разговаряхме по работа. Разговаряхме, Еви! Ако не ми вярваш, можеш да вървиш по дяволите. Защото ако бях спал с някоя, ти гарантирам, че щях да съм много по-спокоен, отколкото съм сега.

Еви погледна в студените като заледени езера очи на Себастиан и почувства как гневът й започна да се изпарява. Нямаше друг избор, освен да му повярва — обидата му беше твърде искрена.

— О! — промърмори тя.

— О? Само това ли ще кажеш?

— Предполагам… Не трябваше да прибързвам да си правя изводи. Но след като познавам миналото ти… предположих…

Нескопосаният й опит да се извини като че ли срина и последните му остатъци от самоконтрол.

— Е, предположението ти е грешно! Ако не си забелязала все още, аз съм по-зает от капитан в буря! Нямам никакво време да се въргалям с разни жени в леглото. А дори и да имах… — Себастиан замълча. Всяка прилика с елегантния виконт, който Еви бе наблюдавала отдалеч в гостната на лорд Уестклиф, беше изчезнала. Той изглеждаше разрошен и гневен. — Ако имах… — Гласът му отново секна и на скулите му се появи руменина.

Еви улови точния момент, когато задръжките му паднаха, и уплашено се хвърли към вратата. Не бе успяла да направи и две крачки, когато силните ръце на Себастиан я уловиха и я притиснаха към стената. Миризмата на потно бельо и мъжка възбуда изпълни ноздрите й.

Себастиан застина, притиснал полуотворените си устни към нежната кожа на слепоочието й. Дишането му се учести. Еви почувства наелектризиращото докосване на езика му. Устните му бавно се придвижиха към ухото й, обливайки го с горещото си дихание.

— Ако имах, Еви… щях да разкъсам дрехите ти с ръце и зъби, докато по тялото ти не остане и късче плат. След това щях да те положа на килима и да те обсипя с целувки от главата до петите…

Заслушана в трескавия му шепот, тя усети как краката й се подкосяват, а съзнанието й се замъглява.

— … Няма да пропусна и един сантиметър от прелестното ти тяло… а когато стигна до онези сладки червени къдрици, ще им отделя особено внимание. Но не грубо. Не съм чак толкова милосърден. Ще действам толкова бавно, толкова нежно, че ще започнеш да извиваш тялото си и да молиш за милост. Но аз ще бъда непреклонен, докато не те подлудя. И след като съм те измъчвал достатъчно, ще разтворя краката ти и ще проникна в теб, и ще те взема… ще те взема…

Себастиан млъкна. И двамата дишаха тежко, възбудени, задъхани.

Накрая той изрече с едва чут глас:

— Овлажни се, нали?

Ако имаше физическа възможност да се изчерви още повече, Еви щеше да го направи. Бузите й пламнаха от срам, когато разбра какво я пита. Тя кимна едва забележимо.

— Желая те повече, отколкото съм желал някоя на тая земя. — Себастиан си пое накъсано дъх. — Кажи ми какво да направя? Какво е нужно, за да ме допуснеш в леглото си?

Еви опря ръце в гърдите му, опитвайки се безуспешно да оттласне възбуденото му тяло.

— Нищо, защото така или иначе няма да се получи. Ти не можеш да ми дадеш онова, което искам. Нуждая се от верността ти, а ти просто не си способен на това.

— Способен съм. — Той го произнесе с такава готовност, че Еви се усъмни в искреността му.

— Съмнявам се — прошепна тя.

Той обхвана лицето й в шепите си и изрече, почти докосвайки устните й със своите:

— Еви… не мога да спазя договорката ни. Не мога да живея с теб, да те виждам всеки ден и да не мога да те имам. Не мога… — Усещайки тръпката, която пробяга по тялото й, той леко наведе глава и притисна устни към шията й. Цялото й същество откликна на нежността му… и на внимателното докосване на пръстите му, които се плъзнаха по гърдите й.

Долавяйки приглушения стон, който се отрони от устните й, Себастиан я привлече в страстна целувка. Еви направи слаб опит да се извърне настрани.

— Себастиан, не.

Той се изправи и притисна лице към косите й. Нещо в случващото се, в собствената му реакция сигурно го беше развеселило, защото той се засмя тихо.

— Трябва да измислиш нещо, Еви, за да решиш този проблем. И то по-бързо, защото… — Той замълча и леко я гризна по ухото. — Защото иначе ще те чукам до безсъзнание.

Тя рязко отвори очи.

— Тази дума… — започна възмутено момичето, но той й затвори устата със силна целувка.

След като се отдръпна от нея, той я погледна със закачливо отчаяние:

— Срещу думата ли възразяваш, или срещу отношението?

Забелязвайки с облекчение, че поне донякъде е възвърнал здравия си разум, Еви се измъкна от тясното пространство между тялото му и стената.

— Възразявам срещу това, че ме искаш само защото не съм на разположение, което е нещо ново…

— Не това е причината — прекъсна я бързо той.

Еви го погледна невярващо.

— Освен т-това нямам намерение да попълвам списъка ти от жени, които посещаваш, когато ти се прииска.

Себастиан мълчеше, загледан в нищото. Еви умираше от нетърпение да чуе признанието му, че е права. Накрая той я погледна в очите.

— Добре. Съгласен съм с условията ти. Ще бъда… моногамен. — Последната дума беше произнесена с усилие, сякаш се бе опитал да говори на чужд език.

— Не ти вярвам.

— За бога, Еви! Не можеш да си представиш колко жени са се опитвали да изтръгнат това обещание от мен. А сега, когато за пръв път в живота ми съм готов да дам обет за вярност, ти ми го хвърляш в лицето! Признавам, че съм водил активен сексуален живот…

— Безпорядъчен — поправи го Еви.

Той изсумтя недоволно.

— Безпорядъчен, разпътен — наречи го както искаш. Добре се позабавлявах и проклет да съм, ако тръгна да съжалявам за това. Никога не съм спал с жена против желанието й. И доколкото ми е известно, не съм оставил нито една неудовлетворена.

— Нямах предвид това. — Бръчката между веждите й се задълбочи. — Не те обвинявам заради миналото ти… или поне… не се опитвам да те накажа заради него. — Пренебрегвайки скептичното му изсумтяване, тя продължи: — Но това не те прави особено добър кандидат за верен съпруг.

— Какво искаш от мен? — попита нацупено той. — Извинение заради това, че съм мъж? Обет за целомъдрие, докато не решиш, че съм достоен за благоволението ти?

Еви го погледна, изненадана от въпроса му.

Себастиан винаги с лекота бе получавал всяка жена, която бе пожелавал. Ако го накара да я чака твърде дълго, той просто щеше да изгуби интерес към нея. От друга страна, ако двамата се опознаеха добре, може би той ще започне да я цени не само физически? Може би тя ще получи възможността да стане за него нещо повече от обикновена партньорка в леглото?

— Себастиан… — започна предпазливо тя, — жертвал ли си някога нещо заради жена?

Облегнал едното си рамо на стената, със скръстени на гърдите ръце и мрачно изражение на лицето, той й приличаше на паднал ангел.

— Какво нещо?

Тя го погледна недоволно.

— Каквото и да е.

— Не.

— Колко време си готов да издържиш без… — Еви замълча, подбирайки думите си — … без да правиш любов?

— Никога не го наричам така — отвърна той. — Любовта няма нищо общо с това.

— Колко време? — настоя тя.

— Месец, може би.

Тя се замисли за миг.

— Тогава… ако обещаеш да нямаш никакви сексуални отношения с жени в продължение на шест месеца… след това ще се съглася да спя с теб.

— Шест месеца! — Себастиян се опули, след което я стрелна с презрителен поглед. — Скъпа, сигурна ли си, че струваш половингодишно въздържание?

— Може би не — отвърна Еви. — Само ти можеш да определиш.

Личеше си, че Себастиан умира от желание да й заяви, че не си струва да я чака. Но блясъкът в очите му, докато я оглеждаше от глава до пети, свидетелстваше за това, че я желае отчаяно.

— Това е невъзможно — отсече той.

— Защо?

— Защото аз съм Себастиан, лорд Сейнт Винсънт. Не мога без жени. Това е всеизвестно.

Видът му бе толкова високомерен и възмутен, че Еви трябваше да стисне устните си, за да не се разсмее. Най-накрая успя да произнесе спокойно:

— Няма да ти навреди да опиташ.

— О, напротив! — Той стисна челюсти, опитвайки се да намери убедителни аргументи. — Твърде си неопитна, за да разбереш тези неща, но… някои мъже притежават много по-голяма сексуална потентност от останалите. Случайно аз съм един от тях. Не мога да издържа дълго без… — Себастиан млъкна раздразнено, зървайки изражението на лицето й. — Проклятие, Еви, за мъжа не е здравословно да не се освобождава редовно от семето си.

— Три месеца — каза тя, — и това е последното ми предложение.

— Не!

— Тогава си намери друга жена — отсече Еви.

— Искам теб. Само теб. Дявол знае защо. — Себастиан я погледна с присвити очи. — Мога да те принудя. Ти нямаш никакво право да се отказваш от изпълнението на съпружеските си задължения.

Еви пребледня, но не потрепна. Нещо я подтикваше да се държи с него като с равна.

— Давай, тогава — предизвика го тя. — Принуди ме. — Момичето видя изненадата, която проблесна в очите му. Той се накани да каже нещо, но замълча. И тогава… Еви разбра. — Не можеш — рече учудено тя. — Никога не си възнамерявал да изнасилваш Лилиан. Било е блъф. Никога не би могъл да насилиш жена. — Устните й се разтегнаха в лека усмивка. — Никога не е била в опасност, нали? Изобщо не си такъв негодник, какъвто се изкарваш.

— Напротив! — Себастиан я сграбчи и гневно впи устните си в нейните. Еви не се съпротивляваше. Тя затвори очи и го остави да прави каквото пожелае и скоро той стенеше и я целуваше с нежна страст, която караше всеки нерв в тялото й да тръпне от удоволствие. Когато най-после вдигна глава, и двамата трепереха.

— Еви… — произнесе с дрезгав глас той, — не искай това от мен.

— Три месеца въздържание — каза тя. — Ако успееш, ще лягам доброволно с теб толкова пъти, колкото пожелаеш.

— За колко време?

— Докато сме живи. Но ако се провалиш… — Еви замълча, опитвайки се да измисли най-ужасното предупреждение… нещо, което би го разтърсило до дълбините на душата му. — Ако не издържиш, ще отидеш при бившия си приятел лорд Уестклиф и ще се извиниш за отвличането на Лилиан Бауман.

— Хиляди дяволи!

— Това е моята цена.

— Твърде е висока. Никога не се извинявам.

— Тогава по-добре не приемай предизвикателството ми. Или ако го приемеш… се постарай да не се проваляш.

— Няма как да разбереш дали съм те измамил.

— Ще разбера.

Настъпи продължително мълчание.

— Къде е пръстенът ти? — внезапно попита Себастиан.

Усмивката на Еви веднага се стопи. Срам я бе да си признае, че е свалила брачната си халка в пристъп на раздразнение, затова промърмори смутено:

— Свалих я.

— Къде е?

Еви бръкна в джоба на роклята си.

— Тук… Мога пак да си я сложа, ако искаш…

— Дай ми я.

Еви предположи, че той иска да й я вземе завинаги, и я стисна здраво в юмрук. Внезапно откри, че доста се е привързала към проклетото нещо. Но гордостта й пречеше да го помоли да й позволи да я задържи. Извади неохотно златния пръстен от джоба си и поглади за последен път гравирания надпис, преди да го подаде на Себастиан. Той взе пръстена и го сложи на собствената си ръка. Пръстите му бяха толкова големи, че халката стана само на кутрето му. После обхвана брадичката й с ръка и я погледна свирепо в очите.

— Приемам облога ти — рече мрачно той. — И ще го спечеля. А след три месеца ще върна това на пръста ти, ще те отведа в леглото и ще правя с теб неща, които са обявени извън закона в цивилизования свят.

Решимостта на Еви не можа да я спаси от тревожното разтуптяване на сърцето, което би почувствала всяка разумна жена, когато чуе толкова зловещо обещание. И не попречи на омекването на коленете й, когато Себастиан рязко я привлече към себе си и я целуна страстно. Треперейки, ръцете й се заровиха в косата му, в хладните и лъскави на повърхността, но топли и влажни в корените къдрици, които бяха толкова неустоими, и привлече главата му към себе си.

Езиците им се преплетоха в гальовна ласка и Еви усети топлината, която се разгоря в корема й… не, по-ниско, там където някога бе приела неговата плът. И с изненада осъзна, че отново го желае вътре в себе си.

Когато най-накрая той се отдръпна от нея, и двамата се измъчваха от неудовлетвореното си желание.

— Не ми каза, че не мога да те целувам — заяви Себастиан с дяволити искри в очите. — Така че ще го правя, когато си поискам и колкото си искам, и да не съм чул нито една дума. Трябва да получа поне някаква отстъпка в замяна на въздържанието си.

Той я освободи от обятията си и без да й даде възможност да се съгласи или да възрази, закрачи към вратата.

— А сега, ако ме извиниш… отивам да убия Джос Булард.