Силвия Дей
Седем години копнеж (26)

Глава 24

Дълго след като чу пламенните думи на Алистър, Джесика остана неподвижна. Сетне напрежението й изведнъж изчезна, нуждата да се свърже с него, която я бе тласкала до този момент, отстъпи и на нейно място се появи много по-нежно и спокойно желание.

— Алистър.

— Аз също се страхувах. Така че сме квит, нали разбираш.

Очите й пареха. Имаше чувството, че нещо я стиска за гърлото и не й позволява да говори.

— Сигурен съм, че си знаела — прошепна той и вдигна ръка към устата си. Захапа връхчето на ръкавицата с равните си бели зъби и започна да я дърпа.

— Да, знаех — прошепна Джес. — Но да те чуя да го произнасяш на глас, означава страшно много за мен.

— Тогава ще ти го повтарям често.

Ръкавицата се плъзна от ръката му и той я пусна да падне в скута му. Джес с изненада установи колко невероятно еротично й се стори това действие. Алистър се насочи към втората си ръкавица и задърпа пръстите й един по един, докато и тя като първата се плъзна надолу. В премрежения му поглед се четяха похотливи намеци.

Видът на бялата ръкавица между зъбите му събуди най-първичните инстинкти на Джес. Имаше нещо ужасно примитивно в това да свалиш със зъби някоя от дрехите си, което й припомни обещанието му, че ще постъпи по същия начин с роклята й.

Втората ръкавица също падна в скута му. Каретата бавно се раздвижи.

Джес вдигна ръка и я протегна към него. Алистър сръчно се зае да разкопчава копчетата на китката й с голи пръсти. Когато кожата й се показа, поднесе ръката й до устните си. Плъзна език по вътрешната страна на китката и Джесика ахна, изпълнена с желание.

Ръкавицата погали цялата й ръка, докато Алистър я смъкваше. Когато свали и втората, Джес вече бе останала без дъх от нетърпение. Той целуна кокалчето над рубинения й пръстен и започна да ближе мястото между пръстите й. Не можеше да я възбуди повече, дори езикът му да бе между краката й.

Джес се протегна смело и погали възбудения му пенис по цялата дължина. Алистър издаде звук, който много й напомни за мъркане на котка. Обожаваше начина, по който се бе излегнал любимият й — без всякаква преструвка, като истинско олицетворение на сластолюбието, готов да й позволи да прави с него каквото си пожелае.

— Ще ми трябва повече от един живот, за да ти се наситя — каза му.

Алистър плъзна ръце под роклята и стисна бедрата й — още нещо, което ужасно й харесваше. Всяко негово докосване започваше със силно собственическо стискане, като че ли се нуждаеше от този кратък миг на агресия, за да може в следващия момент да установи контрол над нея. Наблюдаваше я, докато протягаше ръце, за да обхване дупето й. Провря ръка през процепа на бельото й и установи, че е влажна и гореща.

— Наистина си възбудена и париш — прошепна, като я разтвори и погали клитора й с върха на пръста си. — Не знаеш колко силно ме възбужда това.

Джес усещаше колко твърд е членът му. Потръпна, като си помисли, че е способна да възбуди до такава степен великолепен сексуален хищник като него. Ръкавиците вече не й пречеха и тя освободи члена му с вещина, придобита от опита. Усети тежестта му в разтворените си длани. Дълъг и огромен, пенисът му беше безмилостно оръжие, с което Алистър й доставяше удоволствие. Разпъваше я до краен предел с широката му главичка, докато плътните вени, които се простираха по цялата му дължина, се триеха във всички чувствителни нервни окончания вътре в нея.

Джес обхвана члена му с две ръце и започна да ги движи. Подготвяше го да достигне онази точка, когато всичките му задръжки падаха и той разголваше душата си пред нея.

Алистър изръмжа и отпусна глава на високата облегалка на седалката. Вкара два пръста в Джес и ги раздвижи напред-назад, за да я подготви за дълбокото проникване на члена си.

Готова беше. Още от мига, в който Алистър се извърна в балната зала и я погледна, сякаш тя е оазис в пустинята, а той дни наред се е опитвал да намери път към нея сред дюните. Джесика също бе жадувала да го зърне. Вехнеше с всеки изминал ден, в който не можеше да се наслади на присъствието му.

Изправи се на колене, измъкна се от пръстите му и наклони члена му. Разтрепери се в момента, в който усети широката му главичка до отвора на вулвата си. Той стисна бедрата й с ръце, задържа я на място, но я остави да определи темпото, с което да го поеме в себе си.

Джес искаше да усети всеки сантиметър от члена му, затова се спусна бавно надолу и това съзнателно, безмилостно пробождане бе съпроводено от тих, остър вик.

Протегна се и се хвана за тясното място, където тапицираният гръб на седалката се среща с лакираното дърво, после бавно и отмерено се отпусна върху него. Алистър я стисна толкова силно, че й причини болка.

— Джес. Чакай! — извика и напрегна бедрата си, притиснати между нейните. — Изчакай момент. Стискаш ме като с юмрук. Не. За бога, не мърдай… О, господи!

Той свърши и изпъшка, забравил всякакви задръжки. Скърцаше шумно със зъби. Джес усети пулсиращия му член вътре в себе си и плътната струя сперма, която бе изстрелял. Алистър беше проникнал едва до половината в нея, но внезапната поява на лубрикант й помогна да не отлага повече. Отпусна се и пое в себе си члена му чак до корена. Сви пръстите на краката си и заби нокти в кожената тапицерия и дървото.

Алистър продължи да свършва мощно и дълго. Тя го наблюдаваше как се тресе под нея, обзета от страхопочитание пред силата на удоволствието му и еротичния начин, по който й въздейства. Този мъж познаваше секса във всичките му крайности, а тя го бе накарала да изпита невероятен оргазъм само с любовта и ентусиазма си.

— Господи! — изпъшка Алистър, обгърна я с ръце, наклони я назад и зарови потното си лице между гърдите й. След това се изсмя остро, невесело и подигравателно. — И ти си направи целия този труд само… заради това.

Джес прокара пръсти през коприненомеката му коса. Осъзна, че той се е научил да отдава огромно значение на удоволствието, което доставя. Щеше да й е много трудно да го накара да го забрави.

— Готова съм да обиколя света боса, за да получа тъкмо това.

Алистър я погледна със зачервено лице и светнали очи. Каретата се заклати и започна бавно да се придвижва по калдъръмените улици. Звуците на града навлизаха в тихата влажна вътрешност на купето. Той стисна зъби и се раздвижи по-дълбоко в нея.

— Твоето удоволствие е и мое, Алистър, любов моя. Не бих искала да изпитам никакво без теб. Ще се чувствам празна, ако теб те няма да ме изпълниш. — Целуна върха на носа му, усмихна се и продължи: — Усещам, че все още си твърд в мен и имаш дори повече сила, отколкото ти е нужна. Никога не си ме оставял незадоволена.

Изведнъж Алистър се раздвижи пъргаво и бързо, вдигна я и я положи върху отсрещната седалка. Всичко се промени, защото тя се озова под него, прикована към седалката с безмилостния му твърд огромен пенис. Гърбът й бе на меко върху подплатената й кадифена наметка, а отпред бе покрита от едрото силно тяло на любимия си. Той подпря едната си длан върху задната облегалка, а другата върху облегалката за ръце до вратата. Държеше Джес отворена под себе си, облегнал коляно на седалката и притиснал крака й назад. Стъпалото на другия й крак, спуснат надолу, бе допряно до пода редом с неговия крак.

Сега тя бе напълно уязвима. Извила бе рамене в ъгъла, така че да даде пълна свобода на действията му и Алистър се бе възползвал от това. Масажираше я с члена си с добре отработено движение на бедрата, а Джес изгаряше от удоволствие и стенеше.

— Трябва да си съвсем тиха — прошепна й Алистър.

Но това се оказа абсолютно невъзможно, защото в следващия миг я погали отново и тя напълно се забрави. Стисна бедрата му, като до болка съзнаваше, че и двамата са напълно облечени, с изключение на онази точка, в която се свързваха.

Алистър повдигна таза си и докосна нежните й трептящи тъкани с нагънатата долна част на главичката на пениса си. Спря и остави само върха на члена си в нея, наблюдаваше я как се гърчи под него и погледът му потъмня, когато Джес заби нокти в тялото му. После с едно движение проникна дълбоко в нея. Тя прехапа устни, но не успя да потисне жалното си ридание.

— Тихо — напомни й с палав поглед.

Много добре знаеше какво й причинява в момента с налагането на мъчително бавно темпо. Надигна бедра, след което отново потъна надолу. Този път навлезе съвсем плитко в нея, но с голяма сила.

— Алистър… — Джесика се вкопчи в него, поглъщаше го жадно със стегнатите си мускули.

— Господи, колко ми е добре така! — прошепна той. Раздвижи се в нея и за миг притисна клитора й. Навлязъл бе толкова дълбоко в Джес, че я изпълваше до краен предел. — Усещам спермата си вътре в теб. Направо си подгизнала. Но има още какво да ти дам.

Сега тя дишаше дълбоко, беше като обезумяла, потънала в пот. Нуждаеше се от мощни тласъци, от дълбоко и безмилостно проникване, което да й даде онова така желано съприкосновение. Но Алистър продължаваше да я чука, като мъчително бавно вадеше члена си от нея, а после спокойно го вкарваше отново, без да бърза. Действаше като добре смазана машина — неуморно и плавно движеше бедра напред-назад и пронизваше нежната й вагина с твърдия си като стомана член. Навътре-навън. Ритмичните му движения бяха отмерени като работата на метроном.

Джес изпитваше болезнена нужда да свърши и се мъчеше да го накара да ускори ритъма. Беше напрегната и извила тялото си като дъга. Алистър постави ръка на устата й и заглуши стоновете на удоволствие, които тя неволно издаваше. Допря устни до дясното й ухо и прошепна:

— В момента сме заобиколени от десетки хора, а аз те чукам.

Джес потрепери, страстта й вече бе напълно неконтролируема. В далечно кътче на съзнанието си чуваше гласовете на минувачите в непосредствена близост до тях. Чуваше шума от колелата на каретите, които минаваха край тяхната, и смеха на пътниците. Реалната заплаха, че някой може да ги види, разпали още повече пламтящия огън в нея. Загубила здравия си разум и напълно завладяна от страстта, тя се беше превърнала в примитивно същество, чиято единствена цел в момента бе да стигне до оргазъм.

— Само да можеха да те видят, както те виждам аз в момента — продължаваше да шепти Алистър. — Излегната на седалката на каретата, с пола, вдигната около кръста, и прекрасна влажна катеричка, потънала в сперма и поела до корен члена ми.

Джес вдигна поглед над ръката, покрила устните й, и го погледна право в очите. В морскосините им дълбини видя огромна любов и безкрайна нежност, които напълно противоречаха на грубостта в думите му. Мъжът, когото обичаше, имаше много различни страни — някои гладки като речните камъни, други остри и груби като чакъл; някои невинни и лесно раними, други порочни и покварени. Не можеше да си представи живота без нито една от тях. Заедно всички те изграждаха едно цяло, което я допълваше.

Алистър завъртя бедра и достига до края й.

— Твоята необузданост е истински дар за мен, Джес. Ти самата си истински дар и аз много добре го знам. Съзнавам, че трябва да изпитваш огромно доверие и любов към мен, за да ми се отдадеш по този начин.

Последвалото силно и умело движение я доведе до ръба. Джес се задържа там — скована, обзета от болка и останала без дъх.

— И затова те обичам — изръмжа Алистър. Възползва се от една вдлъбнатина в пътя, за да вкара члена си дълбоко и с все сила в нея, и я доведе до оргазъм. — Обичам те прекалено много. Повече, отколкото мога да понеса.

Джес се разтресе мощно под него и притисна силно пулсиращия му пенис с мускулите на вагината си. Алистър изпъшка задавено и свърши. Опита се да заглуши стона си, като зарови лице в потната извивка на врата й. С прилепнали тела двамата дишаха тежко и се гърчеха в желанието си да достигнат онази близост, за която копнееха, но не можеха да получат, защото бяха напълно облечени. Останаха погълнати един от друг, макар че наоколо гъмжеше от хора.

 

 

Моите съболезнования към дебютантките, които се опитват да примамят прекрасния маркиз. Облечена в искрящочервена рокля, някогашната ледена лейди Т., сега вече вдовица, привлече зашеметения лорд Б., както пламъкът привлича нощната пеперуда.

Страстта помежду им бе осезаема, драги читатели.

Беше така скандално. Така позорно. Но определено прекрасно…

Майкъл спря да чете на глас, остави вестника и погледна Алистър, вдигнал въпросително вежди.

— Какво? — попита приятелят му и с удоволствие отпи голяма глътка бира.

— Не се прави на скромен. Снощи видях Джесика. Тази рокля… Какво си направил със снаха ми?

— Защо не попиташ какво направи тя с мен? Мога да те уверя, че отговорът ще е много по-интересен.

Алистър огледа бегло присъстващите в големия салон на клуб „Ремингтън“ и бе посрещнат от множество кимвания и усмивки. Сега вече разбираше интереса им към него, който го бе озадачил толкова само преди седмица. Всички останали знаеха за промяната в социалното му положение, преди той самият да научи за нея. Имаше още много за наваксване. Не се чувстваше сигурен все още.

Минал бе да види вдовицата на брат си, за да установи в какво положение е и да я убеди, че ще й окаже подкрепа във всичко, от което се нуждае. Получила бе голямо наследство, но парите и имотите нямаше да са достатъчни, за да се справи с мъката си, понеже бе обичала много брат му. Сега й трябваше силно рамо, на което да се опре, и Алистър й бе предложил помощта си. Знаеше колко е важно до теб да има някой, който те обича, за да успееш да се справиш с простата задача да станеш сутрин и да си поемеш въздух. В замяна тя бе споделила с него нещо, което би могло да промени всичко. Той бе приел с благодарност този дар и сега обмисляше какво да предприеме.

— Цял ден не чувам нищо, освен името ти. И то винаги е свързано с това на Джесика!

— Годежът ни ще бъде обявен в утрешните вестници и така ще сложим край на неприличните забележки. Ще се обгърнем в благоприличие и почтеност. Обявлението трябваше да се появи още днес, но снощи бях… възпрепятстван.

Алистър бе решил да запази онази карета до края на живота си. С Джесика щяха да осветят със страстта си и други, но тази щеше да остане при него завинаги. Щеше да обладава в нея Джес, дълго след като спрат да използват каретата по основното й предназначение.

— Ами родителите ти? — попита Майкъл. — Не изглеждаха особено въодушевени.

Сви рамене, съжаляваше, че е така, но не се чувстваше виновен.

— Ще я приемат.

Шум от смачкан вестник привлече вниманието на Алистър към свитите юмруци на Майкъл. Попита се какво толкова е казал, та да предизвика подобна реакция. Но забеляза, че приятелят му гледа някъде зад рамото му. Проследи погледа му и видя, че граф Регмънт влиза в салона, следван по петите от шумна група приятели.

— Да го поканим ли да пийне с нас? — попита Алистър.

— Да не си полудял?! — възкликна Майкъл. Начинът, по който присви очи, не предвещаваше нищо добро. — Противна ми е дори мисълта за този човек.

Алистър вдигна вежди учудено. Нямаше какво да каже в отговор.

— Какво, по дяволите, му става на този? — попита с горчивина Майкъл. — Жена му лежи вкъщи болна, бременна с детето му, а той пиянства и се весели, сякаш е ерген!

— Повечето благородници го правят.

— Повечето благородници не са женени за Хестър!

— Бих ти предложил да избягаш от проблема, като напуснеш страната, но знам, че не можеш.

Майкъл го погледна.

— Затова ли отсъства от Англия толкова дълго? Понеже Джесика беше омъжена за Бенедикт?

— В общи линии.

— Нямах представа. Много добре се прикриваше.

Алистър махна небрежно с ръка:

— Успявах да го крия и от себе си много умело. Мъчех се да се самоубедя, че интересът ми към нея е низък; че мога лесно да разреша проблема, като се отдам на други удоволствия. Сега, като се връщам назад, си мисля, че тази самозаблуда е била мъдър ход. Ако тогава знаех, че Джес е способна да ме преобрази напълно, сигурно щях да побягна ужасен.

— Наистина изглеждаш променен — заяви Майкъл замислено и го огледа внимателно. — Не толкова буен. По-спокоен. Може би дори опитомен?

— За бога, говори по-тихо, ако ще приказваш такива неща!

Вниманието на Майкъл отново бе привлечено от шумен смях, който дойде някъде иззад рамото на приятеля му.

— Извини ме за момент.

Алистър въздъхна, поклати глава и отпи от бирата си. Честно казано, той също не разбираше Регмънт. Единствената причина, поради която седеше в клуба, бе, че не живее с Джесика и не може да се прибере вкъщи при нея.

— Лорд Бейбъри!

Вдигна поглед, видя Лусиен Ремингтън и му се усмихна.

— Ремингтън, как сте?

— Твърде добре. Може ли да седна при вас за момент?

— Разбира се.

— Няма да ви отнема много време. Ако не се прибера до час, жена ми ще дойде и ще ме прибере собственоръчно.

Собственикът на клуба се усмихна и седна до мястото, което Майкъл бе освободил току-що.

— Предварително моля да ме извините за дързостта. Както може да се очаква, знам изключително много неща за всички господа, които членуват в клуба.

— Така би трябвало да бъде.

— Да. — Очите на Ремингтън, които бяха известни с рядко срещания си цвят на аметист, проблеснаха весело. — Знам например че ние с вас си приличаме по нещо, за което другите дори не подозират. Затова мога да предположа колко ви е трудно да приемете новото си положение.

Алистър замръзна на мястото си. Ремингтън беше извънбрачно дете на херцог. Въпреки че бе най-големият син на негова светлост, по-малкият му брат щеше да наследи титлата и именията, които я съпровождат.

— По дяволите! — изруга Алистър под нос, осъзнал, че Ремингттън знае истината за произхода му. Тайна, в която бяха посветени само майка му, Мастерсън и Джесика.

Чувал бе слухове, че всеки от членовете на клуба има досие с обстойна информация, но не бе допускал, че дълбоко пазена тайна като тази може да е достояние на Ремингтън. Което го наведе на мисълта, че този мъж би могъл да знае и кой е истинският му баща…

— Ако някога имате нужда от помощ или просто от някого, който да ви изслуша — продължи Ремингтън любезно, сякаш казаното току-що не бе разтресло Алистър из основи, — за мен ще е чест да ви помогна.

— Значи ние, копелетата, трябва да се поддържаме? — попита Алистър, но се въздържа да зададе въпроса, чийто отговор не бе сигурен, че иска да узнае.

— Нещо такова.

— Благодаря.

Има хора, които е добре да са винаги на твоя страна, а Лусиен Ремингтън бе един от тях.

Откъм бара се чуха викове и собственикът на клуба пъргаво се изправи на крака.

— Моля да ме извините, милорд. Трябва да реша един проблем, преди да се е разраснал прекалено много.

Алистър погледна през рамо към шумната компания на Регмънт.

— Един момент, Ремингтън. Що се отнася до споменатия проблем… Тъй като съпругата му скоро ще ми стане балдъза, трябва ли да считам, че той може да се окаже проблем и за мен?

— Да. — Ремингтън кимна царствено и се отдалечи.

Алистър се изправи, огледа се, за да открие Майкъл, и го видя облегнат небрежно на бара. Беше близо до компанията на Регмънт, но очевидно не част от нея. Отиде при него.

— Да си вървим.

— Още не — отвърна Майкъл, бръкна във вътрешния си джоб и извади сребърната кутия с пурите си.

До тях Регмънт се изсмя високо и възрази на молбата на Ремингтън да се успокои или да напусне клуба.

— Не е никак разумно да оставаме — заяви Алистър.

Усещаше, че напрежението край тях се сгъстява като надигаща се буря. Регмънт беше толкова пиян, че бе стигнал до точката на ненужното перчене и глупостта, а Майкъл очевидно искаше да се скара с него.

Лорд Тейлър, един от приятелите на Регмънт, се спъна, залитна и се блъсна в Майкъл. Сребърната кутия и кърпичката на Тарли отлетяха от ръката му, паднаха на пода и скъпите пури се разпиляха.

— Гледай къде стъпваш! — скастри го Майкъл и се наведе да прибере вещите си.

Регмънт каза нещо остро на Тейлър и клекна да помогне на Тарли. Вдигна една пура, а след това кърпичката. Замръзна на място и сякаш изтрезня, вперил поглед в сгънатото парче плат.

Майкъл протегна ръка.

— Благодаря.

Графът прокара пръст по буквите, избродирани в ъгъла.

— Интересен монограм.

Алистър погледна по-внимателно и изруга тихо, когато видя ясно забележимото „Х“, извезано с червен конец.

— Регмънт, дай ми я, ако обичаш — настоя Майкъл.

— Няма да го направя — отвърна графът и впери поглед първо в Майкъл, а после и в Алистър, след което прибра кърпичката в джоба си. — Мисля, че е моя.

Напрежението, обзело Майкъл, бе съвсем очевидно. Алистър сложи ръка на рамото на приятеля си и го стисна предупредително. Регмънт силно миришеше на алкохол, а по погледа в кръвясалите му очи Алистър ясно разбра, че е готов да се бие. Сякаш дяволът го бе обладал и го подтикваше към опасни действия.

Майкъл се изправи.

— Върни ми я, Регмънт.

— Ела и си я вземи.

Тарли стисна юмруци. Ремингтън застана между двамата мъже. Собственикът на клуба бе висок и в отлична физическа форма, така че можеше да се справи и сам, но до него бяха застанали трима служители, облечени в ливреи.

— Господа, решете спора си или на долния етаж — насочи ги Ремингтън към ринга, където се провеждаха боевете с юмруци, — или някъде другаде, но тук няма да допусна насилие.

— А може да се срещнем и на полето — заяви предизвикателно Майкъл. — Назови секундантите си, Регмънт!

— По дяволите! — измърмори Алистър.

— Тейлър и Блекторн.

Тарли кимна.

— Утре Бейбъри и Мерик ще обсъдят подробностите с тях.

— Очаквам го с нетърпение — отвърна Регмънт и оголи зъби в подобие на усмивка.

— Аз с още по-голямо.