Силвия Дей
Седем години копнеж (18)

Глава 16

— Извинете, лорд Тарли.

Майкъл спря на първото стъпало на клуб „Ремингтън“, обърна глава и видя кочияш с шапка в ръце, който стоеше встрани от него.

— Какво има?

— Господарката ми моли да бъдете така добър да й отделите минутка от времето си.

Майкъл погледна през рамото на кочияша и видя, че карета със спуснати пердета чака наблизо. Сърцето му заби по-силно в очакване и надежда. Предполагаше, че дамата вътре е някоя твърде смела дебютантка, но му се искаше да е Хестър.

Кимна с глава в знак, че приема поканата, и приближи каретата. Спря точно пред вратата.

— С какво мога да ви бъда полезен?

— Майкъл, влез, моля те.

Идваше му да се усмихне, но се въздържа. Отвори вратата, качи се и се настани на седалката срещу Хестър. Парфюмът й изпълваше затвореното пространство. Въпреки че слънцето все още бе достатъчно силно и светлината проникваше през пердетата, имаше силното усещане, че участва в тайна среща.

Разбира се, беше така само в неговото въображение.

Или поне си мислеше така, докато не видя кърпичката, която Хестър приглади в скута си. И преди се беше случвало да му даде кърпичката си в знак на уважение към него. Тогава тя бе влязла в ролята на дамата, а той беше рицарят с блестящи доспехи. Беше преди толкова много време. В друг живот.

— Да не би да си дошла да ми дадеш талисман, който да нося в битката? — попита, насили се гласът му да прозвучи лекомислено.

Известно време Хестър задържа поглед върху него. Изглеждаше крехка и много красива в дългото си нежно зелено палто, обточено с по-тъмен ширит, чийто цвят Майкъл не можеше да определи в полумрака.

— Не мога да те накарам да промениш решението си, така ли? — въздъхна тя.

Майкъл се наведе към нея, провокиран от тъжния й тон. Беше поразен от промяната, настъпила в нея. Бремето на нещастието бе унищожило жизнерадостния й характер, с който бе известна в обществото.

— Защо най-обикновен боксов мач те тревожи толкова много?

Хестър стискаше и отпускаше покритите си с ръкавици ръце в скута си.

— Без значение кой ще победи и кой ще загуби, боят няма да завърши добре.

— Хестър…

— Най-вероятно Регмънт ще започне мача като на шега — заговори тя с равен тон, — но когато разбере какви са уменията ти, ще стане много по-съсредоточен. Ако се окаже, че не е по-добър от теб, може да се поддаде на гнева си. В такъв случай внимавай. Техниката ще започне да му изневерява и той ще се бие, за да спечели, може би дори нечестно.

И изстрел от пистолет не би могъл да разтърси Майкъл така силно.

— Не бих казала това на никой друг — заяви тя. Вирнатата й брадичка подчертаваше още повече ненатрапчивото й достойнство. — Но предполагам, че ти ще си по-разумният на ринга. По-сдържаният. Ще спазваш правилата на спорта и тъкмо затова няма да предугадиш най-опасните му удари.

— Пред кого може да се поддаде на гнева си? — Нямаше право да я пита, но вече не можеше да не го стори. — Да не би Регмънт да не се отнася добре с теб, Хестър?

— Тревожи се само за себе си — помоли го тя и успя едва-едва да се усмихне, но усмивката й не разсея съмненията му. — Ти си този, който след малко ще влезе в юмручен бой.

Сега вече Майкъл очакваше с ужасно нетърпение боят да започне, макар че допреди малко си мислеше, че просто ще се забавлява.

Хестър му подаде кърпичката си, но я дръпна обратно в момента, когато той протегна ръка.

— Ако искаш да ти я дам, трябва да ми обещаеш, че ще дойдеш да ме видиш.

— Това е изнудване — каза Майкъл дрезгаво.

Получил бе отговор на въпроса си от начина, по който тя го избегна. Кръвта му кипеше. Значи тя смяташе, че ще е разумен и сдържан. Изобщо нямаше намерение да е такъв.

— Не, принуда е — поправи го Хестър. — Искам да се уверя със собствените си очи, че не си пострадал много.

Майкъл стисна зъби, осъзнал пълната си безпомощност. Нямаше начин да се намеси. Какво прави даден мъж с жена си, е само негова работа. Единственото средство, с което разполагаше, бе задействал преди седмица: няколко кратки мига на боксовия ринг, по време на които можеше да налага Регмънт колкото си иска.

— Обещавам да те посетя.

— Още тази седмица — настоя тя и сви зелените си очи в мълчалива молба.

— Добре — съгласи се Майкъл и грабна кърпичката от ръката й. Красивото избродирано „Х“ в ъгълчето правеше талисмана още по-ценен. — Благодаря ти.

— Внимавай. Моля те.

Кимна рязко и излезе от каретата, а тя потегли, преди да е изкачил и първото стъпало от широкото стълбище на клуб „Ремингтън“.

 

 

— Не се подлъгвай от ръста му.

Майкъл, който подскачаше от крак на крак, за да се разгрее, погледна по посока на гласа. Видя лорд Уестфийлд — неженен благородник, който също като него бе обект на вниманието на дебютантките. Възхваляван заради красивата си външност и чар, младият лорд допадаше еднакво както на мъжете, така и на жените.

— Нищо в него не може да ме излъже.

— Интересно — отбеляза Уестфийлд замислено. Пристъпи в квадрата със страна два метра и половина, очертан с боя върху дъсчения под, където трябваше да се боксират. — Радвам се, че заложих на теб.

— Така ли? — Майкъл плъзна поглед по просторното помещение, почти запълнено от хора, дошли да ги наблюдават.

— Да, аз съм един от малкото — заяви графът с ослепителна усмивка, която бе завладяла много женски сърца. — Регмънт е по-нисък от теб, което го прави по-бърз и по-пъргав. Освен това притежава такава издръжливост, каквато не съм виждал у никой друг. Именно тя му помага да печели толкова често. Издържа повече от почти всеки свой противник. Точно на това са заложили останалите — че ще се измориш преди него.

— Предполагам, че зависи от броя и тежестта на ударите, които ще получи.

Уестфийлд поклати глава.

— За някои мъже като мен самия загубата е неудобство, което биха предпочели да избегнат. За други като Регъмнт тя означава, че не е истински мъж. Гордостта ще продължи да му дава сили дълго след като ти задоволиш желанието си да му отмъстиш, каквато и причина да имаш.

— Това е просто спортно състезание, Уестфийлд.

— Не и ако съдя от начина, по който го гледаш. Очевидно имаш личен проблем за решаване с него. Но мен това не ме интересува. Единственото, което искам, е да спечеля облога.

В друг момент Майкъл може би щеше да се усмихне, но сега беше прекалено ядосан. Все пак знаеше кога да се вслушва в съветите на околните. Освен това, когато видя широката усмивка, с която Регмънт започна боя, разбра, че противникът му се счита за победител. И макар че физическата болка бе най-малкото, което графът заслужаваше, Майкъл прецени, че унижението ще е много по-голямо наказание за него.

Избегна няколко проучвателни удара на Регмънт и след това съсредоточи цялата си безнадеждна любов към Хестър и всичката си омраза към недостойния й съпруг в един-единствен силен удар.

Регмънт се строполи в безсъзнание на дъсчения под по-малко от минута след началото на мача.

 

 

— Много ми е трудно да се съсредоточа, когато си вперил поглед в мен така.

Джесика погледна към другата част на палубата, където Алистър седеше, подпрял гръб на щайга. Беше свалил горната си дреха и сега си почиваше, опънал един крак пред себе си и свил другия, за да сложи на него листовете хартия, по които работеше. Виждала го бе да застава така в леглото, докато четеше или работеше, и тази поза винаги предизвикваше възхищение у нея.

— Не ми обръщай внимание — отвърна й Алистър.

Невъзможно бе да изпълни молбата му. Не и когато изглеждаше толкова красив и предизвикателен, останал само по риза. Не и когато бе протегнал дългите си силни крака, обути в идеално скроени бричове и лъснати високи ботуши. Не и когато вятърът си играеше с косата му, както тя би искала да си играе с нея.

Беше прекрасен ден, по небето се носеха съвсем малко облаци. Беше достатъчно хладно, за да се наметне с шал, но и достатъчно топло, за да й бъде приятно. Джесика бе излязла на палубата, за да подиша чист въздух, и час по-късно Алистър бе дошъл при нея с папката си. Предпочел бе да се настани на няколко метра от Джес, но често се взираше в нея с необичайно напрегнат поглед.

Тя изсумтя и отново се върна към ръкоделието си.

— Да не би току-що да чух безупречната лейди Тарли да сумти? — попита Алистър и я погледна, вдигнал въпросително вежди.

— Дамите не сумтят.

Джесика си мислеше, че е много мило от негова страна да нарушава собствената си програма толкова често, за да са близо един до друг, дори когато се занимаваше с нещо, което няма нищо общо с нея.

Превърнал се бе в неин приятел. Човек, с когото споделяше почти всичко. Беше истинско чудо, че в живота си бе открила двама мъже, готови да я приемат такава, каквато е. Не заради външността и държанието й, изградено вследствие на строгото й възпитание, а заради жената, скрита под външната обвивка, която Джес не се притесняваше да разкрие пред тях.

— Може би другите дами наистина не сумтят — каза й достатъчно тихо, че думите му да достигнат само до нея. — Ти обаче издаваш всякакви прелестни звуци.

Джес се възбуди само като чу предизвикателството в думите му. Беше изминала цяла седмица, без да прави секс с него, и сега, след като цикълът й беше свършил, желанието, което изпитваше, бе направо непоносимо.

— Сега ти се взираш в мен — подразни я Алистър, без да вдига поглед към нея.

— Прекалено далеч си от мен, за да сторя друго.

Алистър вдигна рязко глава. Джес се усмихна и се изправи.

— Приятен следобед, господин Колфийлд. Мисля да се оттегля за малко в леглото си, за да си почина преди вечеря.

Върна се в каютата си, където Бет се трудеше усърдно да почисти роклите й.

— Бог да му е на помощ на господин Колфийлд — каза камериерката и спря за момент. — Погледът ви е доста палав.

— Нима?

— Знаете, че е така — усмихна се Бет. — От години не съм ви виждала толкова щастлива. Започвам да съжалявам този мъж.

— Нали каза, че е добре защитен и никой не може да разбие сърцето му?

— Понякога греша, милейди. Рядко, но от време на време се случва.

Джес се усмихна още по-широко — мнението на Бет я облекчи. Единственото, което помрачаваше щастието й, бе мисълта, че не би могло да продължи вечно; че тя не е способна да задържи мъж като Алистър Колфийлд дълго до себе си. Не защото бе недостойна за него, а защото имаше жени, които са по-достойни от нея. Жени, способни да му дадат неща, които тя не можеше: житейски опит; приключенски дух, подобен на неговия; деца…

Свали шала и усмивката изчезна от лицето й. И двамата бяха млади. Въпреки всичко, което бе постигнал досега в живота си, на Алистър му предстояха достатъчно много години, за да изпита в даден момент нуждата да се ожени и да създаде поколение. Сега той още не го осъзнаваше, но Джесика го знаеше много добре. Именно тя трябваше да постъпи правилно и отговорно по отношение на връзката им.

Чу се познатото отсечено почукване — Алистър. Бет се засмя тихо и сложи роклята, върху която работеше, на сандъка. Отвори вратата и се усмихна широко:

— Добър ден, господин Колфийлд.

Джес стоеше обърната с гръб към вратата. Затвори очи в очакване и с удоволствие чу любезния му отговор.

— Ще ви трябвам ли още, милейди? — попита Бет.

— Не, благодаря ти, свободна си през останалата част от следобеда.

Вратата едва се бе затворила зад камериерката, когато Джес чу шум от нещо тежко върху дъсчения под. Миг по-късно се озова притисната до стената от силно възбудено мъжко тяло, високо метър и осемдесет. Очарована от неочаквания порив на страст, обгърна с ръце стройната талия на Алистър и отвърна на целувката му.

— Лисица такава — обвини я той, — нарочно се опитваш да ме подлудиш.

— Нямам представа за какво говориш.

Алистър гризна крайчеца на ухото й, а тя изви гръб и се засмя. Джес насочи поглед към папката, която бе оставил на пода, и го задържа върху нея.

— Когато неразположението ти свърши — изръмжа тихо и страстно той, — ще те накарам да си платиш за това, че ме дразниш, след като съм принуден цяла седмица да се лишавам от теб.

— Вече не съм неразположена — отвърна разсеяно. Вниманието й още бе приковано от рисунките, които се подаваха от небрежно хвърлената папка. — Цикълът ми свърши преди два дни.

Алистър се отдръпна.

— Моля?

— Какво е това? — Измъкна се от ръцете му и се наведе над папката.

— Два дни — повтори Алистър.

Джес надникна в черната кожена папка и замря.

— Мили боже, Алистър… Невероятно е!

— Невероятно е това, че не ме желаеш.

— Не говори глупости! Една жена трябва да е мъртва, за да не те желае.

Впери поглед в образа, пресъздаден с тънките изящни линии на молива. На най-горния лист беше нарисувана тя самата, както седеше на палубата преди минути. Ето защо я бе наблюдавал така внимателно Алистър.

— Така ли ме виждаш?

— Ти точно така изглеждаш. По дяволите, Джес! Цяла седмица умирах за теб. Не може да не си знаела. Не може да не си забелязала, че през последните няколко дни се разхождах с възбуден член.

Джес нежно прокара пръсти по портрета. Беше я нарисувал много красива, с меки черти и топлина в очите. Никога не бе виждала по-прекрасно изображение на самата себе си.

— Да — прошепна разсеяно, — невъзможно е да не обърнеш внимание, когато такъв голям придатък те притиска в гърба, както често става, докато лежиш до мен.

— Не се шегувай! — прекъсна я Алистър рязко. — Обясни ми.

— Наистина ли изглеждам така?

— Да, когато гледаш към мен. Джес, ако не ми обясниш, не отговарям за последствията.

— Пълни глупости. Исках да ти дам неоспоримо доказателство, че желая компанията ти, защото ми е приятно с теб, а не заради множеството оргазми, с които така умело ме даряваш.

Въздъхна дълбоко от изненада с папката в ръка. Прехвърли останалите портрети, които й беше направил, и остана изумена от таланта и умението му.

— Не съм загадка за теб, нали? Всичко, което изпитвам, е изписано на лицето ми.

— Не го казвай така разочаровано — прошепна Алистър и приближи до нея. — Бъди сигурна, че гледам на теб по същия начин.

Джес се взря в него.

— Не, не е така. Гледаш ме като котка, готова да се нахвърли върху плячката си. Докато аз се размеквам и се топя, ти ставаш остър като бръснач.

— Аз съм мъж, който обича секса — отвърна предизвикателно Алистър. — Което не значи, че не изпитвам слабост към теб. Надявам се да доловиш отношението ми и по други начини, не само по изражението на лицето ми.

— Правя го.

Продължи да прехвърля портретите в папката и замръзна на място, когато видя рисунка, направена много отдавна. На нея ясно се забелязваше, че Джес е по-млада, а и хартията беше пожълтяла от времето. Неподправеното похотливо желание, което скицата излъчваше, я накара да се вцепени. Очите й бяха широко отворени и потъмнели, зениците й — разширени, устните й — полуотворени, като че ли дишаше тежко. Портретът излагаше на показ емоциите й и разкриваше копнежа й по мъжа до нея.

— Алистър…

— Нощта в гората.

— Как може да притежаваш това мое изображение и да се съмняваш, че те желая?

Той измъкна листовете от ръцете й и ги хвърли на масата.

— Кълна се, че наистина ще ме подлудиш! Значи ми отказваш това, което ме кара да се чувствам най-близо до теб, за да ми докажеш дълбочината на чувствата си?

Джесика изви устни в кисела усмивка.

— За теб сексът е като спането и яденето.

Още в началото на връзката им бе установила неговата ненаситност, това й даде да разбере как е могъл да проституира. За Джес сексът бе дълбоко интимно преживяване. За Алистър той беше нещо необходимо за здравето му като миенето на зъбите и нямаше отношение към емоционалното му състояние. Което не означаваше, че тя не се чувства оценена, когато споделя леглото му. Но Джесика знаеше, че той използва секса, за да постигне цели, които тя не разбира напълно.

Алистър твърдеше, че нуждата го е накарала да продава тялото си, и тя му вярваше, но не поради причините, които й бе изтъкнал. Колкото и млад и буен да е бил, колкото и остра нужда от пари да е изпитвал, това не обясняваше как е започнал да се продава като стока. Подозираше, че причината е скрита дълбоко в него. А не извън него. Може би се дължеше на Мастерсън, на липсата на баща или на друго, но Алистър бе открил собствената си стойност чрез парите, които другите плащаха, за да бъдат с него. Джес искаше да се противопостави на това убеждение, като му покаже, че го цени заради други негови качества, които не са свързани с физическата му привлекателност, но изглежда, той още не бе готов за подобна проява. Въпреки че Алистър непреклонно и безмилостно подтикваше и двамата да разкрият един на друг своите най-интимни и болезнени спомени, в крайна сметка имаше нужда да усети допира й и да почувства копнежа й, за да повярва, че е желан.

Притисна я отново до стената, като постави мускулестото си бедро между краката й, за да не може да мръдне. Сложи ръце от двете страни на главата й и впери поглед в нея.

— Подлагаш търпението ми на ужасно изпитание.

— Нямах такова намерение — отвърна искрено Джес, стана й топло от агресивния му допир. — В момента съм толкова развълнувана от картините и така удивена от таланта ти, че сърцето ме боли.

Алистър докосна леко слепоочието й с твърдите си устни.

— А другаде боли ли те? — попита грубо и промени позата си, така че коляното му да притисне триъгълника й.

За миг Джес затвори очи. Попи усещането за горещото му мускулесто тяло и любимата миризма на кожата му. Копнежът му се просмука в нея до мозъка на костите й. Събуди у нея такова невъздържано желание, че тя се протегна между краката му и обхвана твърдия му пулсиращ пенис.

Алистър се изви силно и издиша шумно:

— Господи!

— Пожелах те още в момента, в който те видях — призна тя и облиза сухите си устни. — С всеки изминал час те желая все повече.

Сините му очи бяха потъмнели от копнеж.

— Можеш да ме имаш всеки час.

Когато Джесика започна да го гали през бричовете и бельото, усети, че самата тя омеква и се овлажнява в очакване.

— За теб сексът е нещо присъщо. Излъчваш го като замайващ аромат, към който човек може да се пристрасти. Но как бих могла да се разгранича от другите жени, които са те желали, освен ако не ти покажа, че не искам само тялото ти?

— Какви други жени?

Тя се усмихна на въпроса му, но изражението на Алистър си остана все така строго.

— Докосни ме — помоли Джесика. Имаше чувството, че без да иска, е създала пропаст помежду им.

— Не още.

Отказът му неочаквано я възбуди още повече. Вече бе свикнала той да изпълнява ръководната роля в леглото и нежеланието му да участва я караше да го желае още повече.

— Защо?

— Трябва да гориш както аз горях, както все още горя във всяка минута, когато не съм в теб.

Джес изви глава назад и целуна напрегнатата му челюст. Топли тръпки преминаха по кожата й.

— Искаш да ме накажеш.

Той обгърна лицето й в ръце.

— Не. Ти превърна секса в нещо, което ни разделя. Сега трябва да поправим това.

Джес измъкна краищата на ризата от панталоните му и докосна горещата кожа на гърба му.

— Забравяш, че нарочно те подмамих тук, за да ме обладаеш.

— И в същото време ме смяташ за кръгъл глупак.

— Не е вярно! — възрази тя. — Мисля, че си изключително умен.

— Така ли?

Погали с палци извивката на долната й устна и това невинно докосване възпламени у нея бурното желание да усети ръцете му и на други места по тялото си.

— От седмици вече ме учиш как да правя любов и все пак не вярваш, че съм си научила урока.

Джесика впи пръсти в твърдите мускули от двете страни на гръбнака му.

— Още първия път, когато те обладах — прошепна Алистър и допря челото си до нейното, — разбрах каква е разликата между това, което си мислех, че знам за секса, и онова, което тепърва ми предстои да науча. Сега не мога да си представя как съм се справял с този акт, преди да имам теб, нито как бих могъл в бъдеще да го правя без теб.

Джес се вдигна на пръсти, притисна се в него и го прегърна силно, за да му предаде вълната от емоции, които я заливаха.

— Имам нужда от теб — призна, долепила лице до врата му. — Ти ме накара да се нуждая от теб.

— Не мога да повярвам, че някога съм възприемал секса по друг начин, освен като дълбоко интимен акт.

Алистър отдръпна бедрото си, с което бе разделил краката й.

Джесика се опита да протестира тихо — болката във вагината й не можеше да се облекчи без натиска на Алистър върху нея.

— Моля те…

Започна да повдига полите й, докато стигна до дългите й гащи. Стисна здраво дупето й — толкова силно, че едва не й причини болка. Понякога той се държеше закачливо и нежно в леглото, но тя се възбуждаше най-силно, когато Алистър проявява ненаситната си страст към нея.

Джесика затърси скритите копчета на панталона му с неумели пръсти. Най-накрая успя да освободи силно възбудения му член; дъхът й замря, когато усети тежестта му в дланите си. Загали го нетърпеливо по дължина. Страстните му думи, рисунките му и бързината, с която я бе последвал от палубата, подклаждаха възбудата й. Алистър я караше да се чувства специална, изключително желана и в пълна безопасност. Даваше й свободата, от която се нуждае, за да бъде такава, каквато иска: дива, необуздана и толкова смела, колкото си пожелае.

Алистър я наблюдаваше изпод притворените си гъсти черни мигли, движеше бедра и тласкаше члена си напред-назад в ненаситните й ръце. Джес усети как вагината й се овлажни и набъбна, сякаш завижда на ръцете й.

Като че усетил това, Алистър се протегна между краката й.

— Накарал съм те да се овлажниш.

— Не мога да се въздържа.

— Не искам да се въздържаш.

Без предупреждение стисна бедрата й и я повдигна. Членът му се изплъзна от ръцете й и Джесика извика тихо в знак на протест. Алистър докосна до вулвата й кадифената главичка на възбудения си член и тя простена в очакване. Тя обгърна с ръце широките му рамене и потърси с устни чувствителното местенце зад ухото му, за да разпали още повече страстта му.

— Внимавай — предупреди я мрачно и започна да навлиза в нея.

Джес отпусна глава назад и изпъшка безпомощно.

Алистър мъчително бавно започна да я спуска надолу върху възбудения си член — искаше да се увери, че тя усеща как бавно се разтваря за него.

— Господи! — въздъхна Джесика и започна да се гърчи, но той я стискаше здраво. Едва успяваше да го поеме в тази поза.

И все пак Алистър продължи да навлиза безмилостно в нея; изпълваше я изцяло, докато накрая тя започна да се бори, за да си поеме въздух. Когато членът му най-после бе в нея до корена, Джес се разрида. Измъчваше я нуждата да усети как той се движи и търка в нея, за да й достави удоволствие. Фактът, че тя и Алистър бяха напълно облечени, с изключение на мястото, където се допираха, й действаше странно еротично и изобщо не бе пречка.

Алистър не й позволяваше да се движи и я притискаше до стената с тежестта на тялото си. Прегърна я през кръста, вдигна ръката й и я допря до сърцето си, което биеше под дланта й в забързан ритъм.

— Изобщо не съм се напрягал. Ти тежиш по-малко от перце. Кажи ми, Джес, защо тогава сърцето ми бие така силно? Заради напрегнатия секс, който още не сме започнали да правим? Или за теб?

Джесика зарови в косата му пръстите на свободната си ръка и допря горещата си буза до неговата. Искаше да каже нещо, каквото и да било, но гърлото й беше свито.

— Ако можех — продължи Алистър, — щях да остана така завинаги. Обгърнат от теб, вътре в теб, част от теб. И изобщо нямаше да се движа. Когато правим любов, с всички сили се боря да не стигна докрай. Не искам да свършвам, не искам това между нас да свършва никога. Колкото и да се опитвам да го удължа, все не ми е достатъчно. Побеснявам, когато усетя, че не мога да се въздържам повече. Защо е така, Джес? Ако единственото, което искам, е да облекча физическите си нужди, така, както бих искал да се наспя и нахраня, защо тогава се въздържам?

Тя изви глава, допря устни до неговите и започна да го целува страстно.

— Кажи, че ме разбираш — настоя той, без да се отдръпва. — Кажи ми, че и ти усещаш същото.

— Усещам теб — прошепна Джесика, опиянена от изпепеляващата му страст, като че ли бе най-доброто вино. — Ти се превърна в най-важното нещо в моя свят.

Алистър я притисна силно до себе си и се насочи към леглото.