— Слушай ме — каза Мак Кан. — Почва да размръзва. Повърхността на снега се втвърдява. Сега е удобният момент за пътуване, като не се смятат пролетните бури в планината. Аз ги зная. Няма да бягам с никой друг, освен тебе.

— Но ти не можеш да бягаш — му отвърна Дим. — Не можеш да се мериш с никой мъж достоен за това име. Гръбнакът ти е от размекнал мозък. Ако искаш да тръгнеш, върви сам. И после, намеренията се променят, може аз да не отида никога… Еленовото месо е вкусно, скоро и пролетта ще дойде, а с нея и лакердата.

Снас пък му казваше:

— Съдружникът ви умря. Моите ловци не го убиха, но намериха тялото му замръзнало още при първата буря в планината. Никой не може да избяга оттука. Кога ще направим сватбата?

А Лабискви:

— Наблюдавам ви и забелязвам, че очите и лицето ви са неспокойни. О! Познавам добре лицето ви и малкия белег от рана, тъкмо под ухото. Когато сте доволен и се усмихвате в ъглите при очите ви се образуват три-четири бръчки, а когато се смеете стават шест, а понякога и седем. А сега няма нито една. Никога не съм чела книги: аз не зная да чета. Но Четири Очи ме научи на много неща. И в неговите очи аз видях тъга за света. Но тука имаше хубаво месо, риба в изобилие, плодове и зеленчуци; и често съседни племена ни доставяха брашно в замяна на нашите кожи. И все пак, той искаше отново да види света. Та толкова ли е хубав светът, че и вие също жадувате за него? Четири Очи нямаше какво да го задържа. Но вие нямате ли мене?

Тя въздъхна и поклати глава.

— Четири Очи умря със съжаление, така ли ще бъде и с вас, ако останете тука? Не мога да си представя какъв е светът. Ще избягате ли, за да се върнете в него?

Дим не можеше нищо да каже, но тя го разбираше, само като гледаше ъглите на устата му. Минаха няколко минути; тя видимо се бореше със себе си, а Дим се сърдеше сам на себе си за необяснимата подлост, която му пречеше да признае жаждата си за връщане във външния свят и съществуването на друга жена. Лабискви пак въздъхна.

— Добре! Моята любов към вас е по-голяма от страха към баща ми, а зная, че гневът му е по-страшен от урагана в планината. Вие ми казахте какво е любов. Аз ще ви докажа моята. Ще ви помогна да избягате оттука.

Към следващата част или към съдържанието

IX.

— Слушай ме, — каза Макъ Канъ. — Почва да размръзва. Повърхностьта на снѣга се втвърдява. Сега е удобниятъ моментъ за пѫтуване, като не се смѣтатъ пролѣтнитѣ бури въ планината. Азъ ги зная. Нѣма да бѣгамъ съ никой другъ освѣнъ тебе.

— Но ти не можешъ да бѣгашъ, — му отвърна Димъ. — Не можешъ да се мѣришъ съ никой мѫжъ достоенъ за това име. Гръбнакътъ ти е отъ размекналъ мозъкъ. Ако искашъ да тръгнешъ, върви самъ. И после, намѣренията се промѣнять, може азъ да не отида никога… Еленовото месо е вкусно, скоро и пролѣтьта ще дойде, а съ нея и лакердата.

Снасъ пъкъ му казваше:

— Съдружникътъ ви умрѣ. Моитѣ ловци не го убиха, но намѣриха тѣлото му замръзнало още при първата буря въ планината. Никой не може да избѣга отъ тука. Кога ще направимъ свадбата?

А Лабискви:

— Наблюдавамъ ви и забелѣзвамъ, че очитѣ и лицето ви сѫ неспокойни. О! познавамъ добре лицето ви и малкия белегъ отъ рана, тъкмо подъ ухото. Когато сте доволенъ и се усмихвате въ ѫглитѣ при очитѣ ви се образуватъ три-четири бръчки, а когато се смѣете ставатъ шесть, а понѣкога и седемъ. А сега нѣма нито една. Никога не съмъ чела книги: азъ не зная да чета. Но Четири Очи ме научи на много нѣща. И въ неговитѣ очи азъ видѣхъ тъга за свѣта. Но тука имаше хубаво месо, риба въ изобилие, плодове и зеленчуци; и често съседни племена ни доставяха брашно въ замѣна на нашитѣ кожи. И все пакъ, той искаше отново да види свѣта. Та толкова ли е хубавъ свѣтътъ, че и вие също жадувате за него? Четири Очи нѣмаше какво да го задържа. Но вие нѣмате ли мене?

Тя въздъхна и поклати глава.

— Четири Очи умрѣ съ съжаление, така ли ще бъде и съ васъ, ако останете тука? Не мога да си представя какъвъ е свѣтътъ. Ще избѣгате ли, за да се върнете въ него?

Димъ не можеше нищо да каже, но тя го разбираше само, като гледаше ъглитѣ на устата му. Минаха нѣколко минути; тя видимо се борѣше съ себе си, а Димъ се сърдѣше самъ на себе си за необяснимата подлость, която му пречеше да признае жаждата си за връщане въ външния свѣтъ и съществуването на друга жена. Лабискви пакъ въздъхна.

— Добре! моята любовь къмъ васъ е по-голѣма отъ страха къмъ баща ми, а зная, че гнѣвътъ му е по-страшенъ отъ урагана въ планината. Вие ми казахте какво е любовь. Азъ ще ви докажа моята. Ще ви помогна да избѣгате отъ тука.

Към следващата част или към съдържанието

Джек Лондон Чудото на жената (9) Джек Лондон Чудото на жената (9)

Метаданни

Данни

Чудото на жената

Информация

История

Сваляне / Връзки