Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Ex-files, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
debora (2020)
Корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Джейн Мур

Заглавие: Досиета „Бивши гаджета“

Преводач: Михаела Михайлова

Език, от който е преведено: английски (не е указан)

Издание: второ

Издател: Санома Блясък България

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: Инвестпрес АД — София

Излязла от печат: април 2011

Редактор: Златина Пенева

Коректор: Златина Пенева

ISBN: 978-954-8186-46-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13447

История

  1. — Добавяне

Събота, 22 юни 2002 г., 23,55

Той ритна вратата към спалнята с бос крак и съблече роклята й с презрамки с едно ловко движение, когато тя вдигна ръце. Останала само по прашки, Фей се поддаде, щом мъжът я притисна до стената и продължи с целувките, започнали на дивана в хола едва преди няколко минути.

Докато тя се бореше с ризата му, той печелеше време, като сам разкопча колана и копчетата на панталоните си, а после ги срита и те се свлякоха в смачкана купчина на пода. Поведе я към леглото и я бутна да падне върху завивката от гъши пух. Движението разтресе нощното шкафче и поставената в рамка върху него снимка на жена на средна възраст рухна на пода. Надвесен над Фей, мъжът се взря в очите й със загадъчна усмивка, после бавно смъкна прашките й. Завъртя ги на пръста си и ги захвърли настрани.

Божичко, толкова е секси, помисли си тя, когато той й се надвеси, без нито за миг да отдели погледа си от нейния. Фей определено очакваше да е любовник от типа „Монополи“ — дума, която тя и приятелките й бяха измислили за мъже, които егоистично веднага преминават към действие; ето защо дъхът й спря, когато той бавно зацелува тялото й надолу, като започна точно под гърдите.

За разлика от неумелите изпълнения на „лизачите на пощенски марки“, от които тя и приятелките й се бяха оплаквали, този знаеше точно какво прави.

Затвори очи да се наслади на усещането, после внезапно ги отвори. Отначало единственото, което бе искала от този мъж, беше секс, но фактът, че това предстои да се случи, внезапно я отрезви. Какво, по дяволите, правеше!

Беше глупаво, каквито бяха всички флиртове. Няколко многозначителни погледа над главите на скупчилия се на пазара добитък — дали не бяха в някакъв бар? — последвани от няколко бавни облизвания на устните. Минути след като приятелката й Сузи си тръгна да гони късния влак, той се бе озовал до нея.

— Може ли да ви почерпя едно питие? — Усмихна й се.

— Вече си имам, благодаря. — Тя вдигна чашата с остатъка от бяло вино.

— В такъв случай, като сме толкова педантични, може ли да ви почерпя с още едно!

Обикновено, след като привлечеше вниманието на някой мъж, Фей му биеше дузпата и се прибираше, но тази вечер се хвана, че кима в знак на съгласие.

— Добре.

Като манекенка тя непрекъснато срещаше страхотни мъже, но в този имаше нещо хипнотизиращо. Беше тъмнокос, със сини очи и добре поддържано тяло, но освен това притежаваше и фактора Х, който я интригуваше. Вероятно наближаваше четирийсетте, кичурчета бели коси бяха започнали да се появяват на слепоочията му, но му отиваха. Беше самоуверен и ако се съдеше по ризата „Гучи“ и обувките „Ралф Лорън“, не се скъпеше да похарчи някоя и друга стотачка.

— Сам ли си пийвате? — попита тя и изви шия да види има ли някой зад него.

— Да. Дощя ми се едно бързо. — Той размаха бутилка бира пред нея. — Но станаха повече.

— Някъде наблизо ли живеете? — Не можеше да повярва, че задава такива изтъркани въпроси, но самоувереността и зрелостта му я изнервяха.

— Не — отговори мъжът, без да се впуска в обяснения. — А вие?

— На две крачки — усети, че шията й се облива в червенина, когато го изрече.

През следващия половин час потънаха в разговор, като нито за миг не откъсваха поглед един от друг, докато Фей не усети ръка на рамото си. Беше управителят на бара, който сочеше зад гърба си към вдигнатите върху масите столове.

— Ще ви изпратя до вас — каза новият й познат с тон, който говореше, че не би приел „не“ за отговор.

— Благодаря. — Интересно, Фей се почувства по-скоро защитена, отколкото застрашена.

По време на кратката разходка си бе дала дума, че ще се сбогуват на прага, но когато стигнаха до входната й врата, реши, че трябва да остане с него още малко.

— Кафе? — беше го попитала. — И не, това не е евфемизъм.

— Жалко. — Мъжът щракна с пръсти в престорено отчаяние. — Но бих ли могъл да получа вино вместо кафето?

Бутилката „Шабли“, която изпиха заедно, бе признанието й, че се предава.

Сега го изучаваше, докато той се съсредоточаваше върху предстоящата задача с паднала над очите му коса. Все още се чувстваше привлечена от него, но желанието бе изместено от чувство на вина заради тази непривична достъпност. Да, наистина беше страхотен, секси, забавен и интересен, но освен това бе и напълно непознат, а Фей просто не правеше такива неща.

— Виж какво, ако не възразяваш, бих предпочела да не стигаме докрай — каза тя. Постави ръце на раменете му и го избута.

Израз на краткотрайна изненада прекоси лицето му, преди той да падне до нея и да изтрие капките пот от челото си. Фей сграбчи единия край на завивката и я уви около голото си тяло. После се пресегна към чантата си и измъкна пакет „Марлборо Лайте“. Хромираният часовник на нощното шкафче показваше малко след полунощ.

Подпряна на лакът, тя стрелна с поглед излегналия се до нея мъж и той ненадейно го улови. Смутена, Фей издуха дим към лицето му, после се изкикоти, за да покаже, че това е шега.

— Трябва да поработиш върху навиците си в спалнята — намръщи се той.

— Виж, не искам да ставам груба и наистина съжалявам, но в края на краищата идеята не ми изглежда много добра, а освен това утре трябва да ставам адски рано. Така че, ако нямаш нищо против, ще ти повикам такси — каза тя.

Мъжът вдигна вежди. Бузата му леко се сгърчи, а сините му очи потъмняха, когато зениците се разшириха. След няколко секунди изражението му се смекчи и той нежно погали бузата й.

— Защо да не остана още малко? — промърмори.

Фей се изкушаваше да се съгласи, но се чувстваше принизена и ядосана на себе си, че е позволила един флирт в бара да стигне толкова далеч. Сега, когато въздействието на виното бе преминало, осъзна, че не знае нищо за този човек. Можеше да е някой побъркан убиец, а тя го бе довела в апартамента си. Колко безразсъдно, помисли си. Колко отчаяно. Колко шибано тъпо.

Съзнанието й заработи трескаво. Нямаше планове за неделята, така че осакатеното й тяло можеше да не бъде открито до края на другата седмица, когато навярно най-добрият й приятел Адам или майка й щяха да са се обаждали няколко пъти, чудейки се къде е. Или пък съседката от долния етаж в края на краищата щеше да долови миризмата.

Още веднъж дръпна от цигарата си и опита да се успокои. Смахнатите убийци не се отбиваха в барове за едно питие… или пък го правеха?

Прозя се широко, умората пълзеше по цялото й тяло. Смачка цигарата в пепелника.

— Както казах, бих предпочела да си тръгнеш — изражението й бе извинително.

Проснат по гръб, той не помръдваше. За миг си помисли, че ще й създава проблеми. Не можеше да повярва: толкова много от приятелките й се бяха оплаквали, че мъжете изгарят от нетърпение да си тръгнат веднага след секс, а пък този тук искаше да остане. Потвърждаваше философията „не се натискай, за да те искат“, но искаше той просто да се махне.

Внезапно мъжът седна и спусна загорените си мускулести крака от леглото.

— Добре, но поне първо ми направи малко кафе. Ще се облека и ще сляза долу. — Той вдигна белите си памучни боксерки, част от които бе напъхана в крачола на панталоните му.

Фей почувства облекчение, че се вижда краят на този евтин, незначителен епизод.

— Ей сега — усмихна му се. — Ще повикам таксито да дойде след десетина минути. — Тя грабна белия си памучен халат от леглото и се отправи към вратата.

Долу отвори шкафовете с трясък и хвърли кафе в една голяма чаша с надпис „Кралицата на кофеина“. После позвъни на местната фирма за таксиметрови услуги и ги помоли незабавно да изпратят кола.

— Закъде? — попита диспечерът.

— Хмм, нямам представа — отвърна Фей. — Пътникът ще ви каже.

— Затвори и наля вряла вода в чашата.

— Здравей. — Мъжът се появи на кухненската врата напълно облечен, преметнал сакото през ръката си. Изглеждаше разрошен, но въпреки това бе страхотен. — Би ли повторила как се казваш?

Тя вдигна чаена лъжичка.

— Мляко и захар?

— Необичайно име — ухили се той.

Главата започваше да я боли и Фей смътно си припомни, че неговото име звучеше като на агент по недвижими имоти, нещо като Тоби. Беше доволна, че е забравил нейното.

— Нека я запомним като загадъчна среща — отвърна тя.

Мъжът я погледна изпитателно, после поклати глава.

— Без захар, само капчица мляко, благодаря — изпусна лека въздишка. — Значи имаш навика да сваляш непознати мъже по баровете и да ги водиш у дома?

— Не, категорично не — отвърна Фей твърдо, докато вървеше към вратата и му подаваше чашата. Когато той я пое, ръката му докосна нейната и тя усети присвиване в стомаха. — Това ми е абсолютно непривично и никога няма да се повтори.

— Разбирам. Разочаровах те, нали? — Мъжът отпи от кафето и се втренчи в нея над ръба на чашата.

Фей сбърчи нос.

— Проблемът не е там.

— А къде?

— Моля?

— Проблемът — отвърна той. — Къде е?

— Няма такъв. Видяхме се, победихме, почти… после промених решението си. Толкова е просто. Извинявай. — Тя погледна часовника си и скръсти ръце с намерението да покаже, че въпросът е приключен.

— О, моля те, не се извинявай, за мен беше удоволствие. — Изгледа я с любопитство. — Ти си истинска рядкост, знаеш ли?

— Искаш да кажеш, че се държа като мъж? — попита Фей. — Вероятно си прав, но това не ме прави лош човек.

Единственото, което искаше, бе да се качи горе и отново да се свие в леглото… сама.

— Не казвам, че те прави. Всъщност е доста освежаващо. По-добре, отколкото да те поканят да избирате пердета заедно.

Тя леко се засмя и го погледна. Усмивката му бе широка и Фей забеляза лекия процеп между предните му зъби.

Когато бе облечен, дрехите подчертаваха широките му рамене и ръста и тя се запита дали някога е работил като манекен. В бара бе пренебрегнал въпроса й за работата му и се описа като „прославен търговец“. Сега Фей умираше от желание той да навлезе в подробности, но се въздържа, за да не го приеме като проява на интерес от нейна страна да се видят отново.

Доловиха шума от таксито, което спираше отвън, последван от звука на клаксона — неизменна радост за съседите по това време на нощта.

— Сигурно е твоето такси. — Надяваше се облекчението, изписано по лицето й, да не е прекадено очевидно.

— Благодаря, Шерлок. — Мъжът грабна куфарчето си, пресуши чашата и я остави на кухненската маса. — Имам усещането, че отговорът ще бъде „не“, но все пак ще попитам. Съществува ли някакъв шанс да те видя отново?

Фей вдигна поглед към него и поклати глава.

— Съмнявам се — отвърна тя. — Следващия уикенд се омъжвам.