Джейн Мур
Досиета „Бивши гаджета“ (12)

Събота, 29 юни 2002 г., 00,30

Адам бе отегчен. Или това сватбено тържество щеше да се пооживи, или щеше да си легне да гледа вездесъщия късен телевизионен филм, в който нямаше сюжет, участваха неизвестни актьори и изобилстваше от преследвания с коли. Беше се подпрял на камината, оглеждаше малцината гости, събрали се в библиотеката, и по лицето му пропълзя усмивка, когато му хрумна забавна шега. Плесна с ръце и неуверено се запъти към останалите.

— Я всички елате тук — той направи жест към двете широки канапета, разположени в центъра на стаята, и сам се тръшна напосоки върху едното. — Хайде да играем на една игра! — предложи, когато другите се насъбраха около него.

— Каква игра? — попита подозрително Фей. — Не виждам нито „Монополи“, нито „Скрабъл“ наоколо.

— „Истина или предизвикателство“, „Последствия“ — наречи я както искаш — отвърна Адам. — Ще даде възможност на всички ни да се опознаем по-добре. — Той избягна бесния поглед на Фей и погледна останалите в опита си да спечели подкрепа.

— В никакъв случай — тонът на Фей беше твърд, докато оглеждаше другите гости. — Това е нелепо предложение. — Вечерта бе достигнала точката, когато всички бяха пили прекалено много, и тя изгаряше от нетърпение да й види края.

— Не, не е. Идеята е страхотна. — Тони придърпа един стол и се присъедини към тях. — Имаме нужда да пораздвижим нещата. Досега тази вечер протича така, че би направила партия шах да изглежда оживена.

— Е, аз пък си лягам — заяви Фей и се изправи. Тони я хвана за ръката.

— Не, няма да стане — каза той тихо. — Като домакиня трябва да останеш и да изпълняваш желанията на гостите си, а не да се фръцкаш като малко дете, на което не са задоволили капризите.

Стресната, Фей се подчини и седна до Адам. Помисли си да се опълчи на Тони и все пак да отиде да си легне, но не можа да събере сили.

Адам потупа незаетата възглавница на канапето от другата си страна.

— Нека този сред вас, който няма да каже нищо хубаво, да дойде и да седне до мен! — пошегува се той.

Леля Етел тежко се приближи, обърна се с гръб към канапето и се отпусна на мястото. Беше единственият представител на по-възрастното поколение, който бе останал до малките часове: всички останали се бяха разотишли по стаите си.

— Браво! — Адам обичаше игрите и сияеше от тръпката на очакването. — За тези, които не знаят играта: ще завъртим тази празна винена бутилка на масата и когото посочи гърлото, трябва да избере дали човекът, към когото сочи дъното, ще каже истината, или ще го предизвиква. Започваме!

Докато бутилката тракаше по дървената повърхност, всички се приведоха напред в очакване, с погледи, вперени в нея.

Нат и Макларън седяха на едното канапе до Джена, Марк бе на пода пред тях. Кейт и Рич бяха кацнали на облегалките за ръце, а Тони седеше на стол отстрани. На другото канапе бяха Адам, Фей и леля Етел, а Тед и Брайън бяха приклекнали наблизо. С изключение на Фей и леля Етел всички следяха любопитно накъде ще се насочи бутилката, като се кикотеха и побутваха като малки деца.

Шишето спря с гърло, отправено точно към Рич. Дъното сочеше Адам.

— Ооо! — изпищя той. — Истината или предизвикателството?

— Категорично истината. Не си представям да тичам около хотела с гащи на главата си — отвърна нервно Рич.

— Хмм, да видим. — Адам притисна пръст към устните си и се вторачи в тавана. — Готово, сетих се! — Той заподскача нагоре-надолу по канапето. — Някога нарушавал ли си закона?

— Ооо, добро попадение! — запляска с ръце леля Етел.

— Хм… — Рич определено се опитваше да печели време. — Ами като полицай трябва да кажа, че сега водя безукорен живот, но когато бях тийнейджър, откраднах пакет цигари от местния продавач на вестници.

Това досадно откровение бе посрещнато с разочарование, но Рич изглеждаше облекчен да му мине редът и да приключи.

— Добре — Адам бе явно нетърпелив да придвижи играта към по-интересни признания. — Рич, твой ред е.

Рич здраво завъртя бутилката. Тя се отмести леко встрани, после спря пред Макларън, която истерично се закикоти. Краят сочеше Фей.

— Истина или предизвикателство, Макларън? — попита тя. Очите й блестяха пред очертаващата се перспектива.

— Истина.

Фей обмисли въпроса.

— Колко време ти трябваше да легнеш с Нат?

Джена изпръхтя пиянски и дори Марк изглеждаше изненадан. Отпи няколко големи глътки от бялото си вино.

Фей съжали, че е попитала, и размаха ръце във въздуха.

— Извинявай, забрави, че казах това. Просто се опитвах да се държа възмутително. Ще измисля нещо друго.

— Не се безпокой, не съм срамежлива — усмихна се Макларън. Погледна Нат. — Да им кажа ли?

Той кимна.

— Половин час! — изръси тя и лицето й поаленя от спомена.

Адам изръкопляска, после се разсмя толкова силно, че се преви надве с глава между коленете. Отначало другите плахо захихикаха, после се отпуснаха в пиянска истерия.

Нат се изправи несигурно на крака и нанесе няколко удара във въздуха.

— Аз съм неустоим — изкрещя той и падна обратно на канапето.

Фей бе силно привлечена от самопринизяването на Макларън и й се усмихна.

— Половин час? — попита тя. — Къде бяхте?

— На някакъв купон. — Макларън кимна към Нат и палаво се изкиска. — Завлече ме в тоалетната за едно бързо чукане.

— Звучи ми познато. — Беше Тони с безизразен глас. Гледаше право във Фей. Тя разбираше, че има предвид нея и Нат в килера, и по шията й пропълзя червенина. Беше доволна да види, че никой не го е забелязал.

— Не че се оплаквам, не ме разбирайте погрешно — продължи Макларън, като с една ръка приближи чашата към устните си, а с другата завъртя бутилката.

Този път сочеше Фей, като Кейт трябваше да й задава въпросите. Марк бе леко пребледнял, но не стана ясно дали от прекаденото количество алкохол или от въпросите, които можеше да бъдат зададени. Всички зяпнаха Фей.

— Предизвикателството — заяви тя. По-скоро щеше да хукне гола из стаята, отколкото да направи на Кейт удоволствието да й зададе личен въпрос.

Кейт се взря в пространството, потънала в размисъл, после погледна Фей.

— Отмени сватбата — нареди тя.

Забележката й увисна във въздуха и в стаята се възцари гробно мълчание. Адам зяпна и постави ръка пред устата си, докато Марк се бе смръзнал, сякаш го бяха застреляли.

— Шегичка! — разсмя се Кейт. — Но ми се ще да имах фотоапарат да запечатам изражението на лицата ви.

Всички облекчено се разкикотиха, а Марк отпи още няколко солидни глътки вино. Дори Фей успя да се усмихне на пакостливата забележка на Кейт.

— Изправи се и изпей „Странна птица“ — продължи Кейт, като гледаше право в нея.

Фей се изправи и мълчаливо се зарече да си го върне тъпкано на дразнещо самодоволното бивше гадже на Марк. Ужасно смутена, тя запя пиперливите думи.

— И движенията — прекъсна я Кейт и размаха лакти нагоре-надолу да й покаже.

Докато стоеше там със свити ръце, които пляскаха страните й, а всички й се смееха, на Фей й се искаше да се свие в някой ъгъл и да покрие главата си с ръце. Можеше да позира пред фотоапарата, но представлението пред публика я караше да се чувства тромава и унизена.

След един куплет тя каза:

— Край, стига толкова — и седна. През всеобщото мърморене на „браво“ и „невероятно“ тя долови бавно ръкопляскане. Вдигна поглед — очите на Тони бяха приковани в нейните, по устните му играеше самодоволна усмивка. В този миг омразата й към него не знаеше граници.

Половин час по-късно Тони бе накаран да поиска презервативи от рецепцията. Джена бе изиграла танца със седемте воала с възглавниците, Брайън бе казал азбуката отзад напред, а Нат бе разкрил, че е загубил девствеността си на тринайсет години със седемнайсетгодишната си бавачка. За всеобща радост леля Етел бе избрала „предизвикателството“ и бе изпълнила легендарната си „Песен за кокаина“. Единствено Адам бе останал невредим от проклятието на бутилката. Вече бе станало един и половина и повечето от тях силно заваляха думите.

— Още веднъж и после си лягаме — предложи Брайън, докато пресушаваше останалото му вино. — Като кум моят дълг е да направя така, че с младоженеца да не се чувстваме като парцали на сватбения ден… — Стрелна с поглед Марк, чиито очи блуждаеха. — Макар че вече май е малко късно за това — направи знак на Нат да завърти бутилката.

Фей изстина. Гърлото сочеше към нея, а дъното — към Тони, който си беше разменил мястото с Кейт и бе седнал на канапето. Можеше да се закълне, че лицето му светна. Тъй като се опасяваше от още един „пилешки епизод“, тя не се замисли, преди да отговори.

— Истината — отвърна бързо, лицето й не издаваше нищо.

Тони погледна замислено първо към нея, после към брат си, който сега се бе стоварил върху облегалката за ръце на канапето със затворени очи. Начинът, по който се люлееше главата му, говореше, че е вън от играта.

— Изневерявала ли си някога на Марк? — попита Тони с ясен и отчетлив глас, който говореше, че не е пил толкова много, колкото останалите.

Експлозивната същност на въпроса предизвика сътресения дори в притъпеното съзнание на Марк. Той отвори очи и се опита да седне. Със смръщени вежди и очи, които често-често примигваха, явно полагаше всевъзможни усилия да фокусира поглед върху бъдещата си булка.

— Разбира се, че не — тросна се Фей. Молеше се Тони да не е избрал този миг да издаде тайната им.

— Радвам се да го чуя — каза той тихо.

Вцепенен от алкохола, Марк реагира със закъснение от няколко секунди. Внезапно скочи на олюляващи се крака.

— Тони, това е отвратителен въпрос за вечерта преди сватбата ни. — Бе стиснал юмруци отстрани на тялото си. — Вземи си думите назад! Съвсем си обезумял.

В стаята настъпи мълчание; никой не помръдваше, докато очакваха реакцията на Тони. Той се втренчи право в Марк, като явно премисляше какво бе казал, после бавно вдигна ръце в знак, че се предава.

— Добре, добре, както искаш. — Изгледа Фей с безжизнен поглед. — Не обръщай внимание на думите ми.

Фей почувства облекчение, че моментът на напрежение е отминал. Детинската им пиянска игра бе направила опасен поврат и тя просто искаше да си легне и да потъне в съня, от който имаше такава нужда — иначе щеше да се омъжи с тъмни торбички под очите. Но драмата не бе приключила.

— Освен това се извини — заекна Марк, като опря ръка на канапето, за да се закрепи.

— Какво? — Тони го погледна невярващо, после се ядоса. — Стига, Марк.

— Не. Извини се на Фей — повтори Марк. — Това е уикендът на нашата сватба и ти нямаш право да й задаваш такива въпроси. Няма да позволя.

— Марк, всичко е наред… наистина — настоя Фей.

Тони се загледа в килима с ръце на коленете. След няколко секунди се изправи.

— Извинявай — каза той сухо.

— Няма защо — измънка тя.

— А сега — продължи Тони, — ако не възразявате, отивам да си легна. Мисля, че вечерта е стигнала до естествения си завършек. — И с едно кимване се завъртя на пети и напусна стаята.

Настъпи неловко мълчание. Тогава и Нат се надигна.

— Е, трябва да поздравя и двама ви за най-забавната вечер, която съм прекарвал от векове. Ако самата сватба е наполовина толкова добра, ще умра от нетърпение. Хайде, скъпа. — Той сграбчи Макларън за ръката и я изтегли да стане. — Хайде да си лягаме.

— Лека нощ на всички — изчурулика Макларън с яркожълтите обувки с остри токчета в ръка. — До утре.

След като излязоха, стаята отново потъна в мълчание. Марк пак се бе отпуснал на канапето и сега бе ред на Фей да зяпа килима.

Брайън се прокашля.

— Е, добре, и аз си лягам. Утре ни чака дълъг ден. — Той предложи ръката си на леля Етел и й помогна да се изправи. Франк, Тед, Кейт и Джена също станаха и промърмориха:

— Лека нощ.

Брайън направи няколко крачки към вратата, после спря и се извърна да посочи Марк.

— Той трябва да си легне — погледна Фей. — Искаш ли аз да го заведа?

— Не, не се безпокой — отвърна тя. — След минута ще го кача.

Двамата с Марк останаха сами с огромно количество празни чаши от вино, разхвърлени около тях, и с бутилката от играта, изоставена на пода. Фей хвърли бърз поглед към бъдещия си съпруг, който се олюляваше на канапето със застинал поглед. Внезапно се почувства потисната. Беше планирала този сватбен уикенд до последната подробност в продължение на седмици. Беше избрала цветята, покривките, менюто, дори вида и цвета на картичките с имената на гостите. Сега съвършеният й ден се оказваше застрашен и можеше да бъде съсипан поради собственото й глупаво, необяснимо поведение с един напълно непознат, който се бе оказал брат на бъдещия й съпруг. Прилича на епизод от „Шоуто на Джери Спрингър“, помисли си мрачно тя.

— Хайде, ставай да те водя в леглото — подкани отпуснатата купчинка, която представляваше Марк.

— А? — гласът й го изведе от унеса му. Той се поизправи. — Всички ли си отидоха?

— Да. Два часът през нощта е. Хайде. — Фей протегна ръка, помогна му да се изправи, после го поведе към вратата и навън към опустялото фоайе с рецепцията.

Докато чакаха стария асансьор да слезе с дрънчене от третия етаж, Марк зарови лице в шията й и я целуна.

— Може ли да дойда и да прекарам нощта с теб? — Опита се да я целуне по ухото, но не уцели.

Изтощена и съсипана, Фей промърмори:

— Не, нека нещата вървят, както сме ги планирали. — Много го обичаше, но тази вечер просто й бе нужно време и лично пространство, за да си изясни случките от вечерта. Натика го в асансьора, придържайки Марк с едната си ръка, а с другата натисна копчето за първия етаж.

Когато асансьорът се разтресе и спря, тя задържа с крак вратата отворена и затършува в джоба на сакото на Марк за ключа от стаята му. Стисна го за ръката и леко го избута в коридора.

— Стаята ти е третата отдясно — прошепна тя. — Лека нощ, любими. — Целуна го по челото, после се върна обратно в асансьора и натисна копчето за втория етаж.

Когато вратата се затвори, Фей притисна чело към хладната месингова облицовка.

Това, което бе замислено като спокойна, цивилизована вечеря, за да могат гостите да се опознаят, се бе превърнало в ад, който за нейна радост най-сетне бе приключил.

Проблемът беше, че е приключил само за няколкото часа, докато всички спяха. Утрешният ден предстоеше и нещо й подшушна, че положението може да се влоши още повече.