Джейн Мур
Досиета „Бивши гаджета“ (22)

Събота, 7 декември 2002 г., 11,00

— Ако извия крака си още малко, ще се счупи по средата — измърмори Фей.

Лежеше на студения бетонен под с един двайсет и пет годишен манекен, проснат върху нея. Единият от краката й бе изпънат, а другият — свит под него.

— Е, честно казано, в момента изглеждаш леко деформирана, скъпа. Така че или го свий още малко, или го пусни по бедрото му. — Адам бе застанал на около метър встрани, кривнал глава, докато оглеждаше сцената.

— Не би ли могъл бюджетът да разреши и един килим? — изскимтя тя. — Подът е леденостуден.

Адам изгледа манекена.

— Жени! Тук непрекъснато получавам deja-vu.

— Моля? — Младежът изглеждаше сконфузен.

— Deja-vu. Усещането, че си чувал всичките тези тъпотии и преди. — Обърна се към Фей: — Скъпа, темата на сеанса е бетонен шик. Дори ъгълче от килим ще съсипе ефекта.

— Както кажеш, господин Стилист. — Тя го дари с фалшива усмивка. — Но може ли поне да отправя обективната молба да приключим с това, преди напълно да се лиша от краката си?

— О, не знам. На мен самия ми е толкова забавно — обади се манекенът, докато зяпаше в деколтето на сивия й корсаж в цигански стил. Беше най-дългото и смислено изречение, което бе произнесъл през последните два часа.

— Нима? — Фей го погледна унищожително. — Е, добре, докато сме в такъв интимен момент, може ли смирено да те помоля, ако някога изобщо се случи да работим отново заедно, да се въздържаш от особено смрадливия лук от туршия, който с такова удоволствие изяде с овчарския си сандвич? Повръща ми се от него.

Адам почука по часовника си.

— Хайде, хайде. Колкото по-бързо привършим със следващите няколко снимки, толкова по-бързо ще можем да си отидем у дома.

Сеансът бе за „Кутюр“, където сега Адам бе главният моден редактор, след като се бяха разделили със съсухрената буболечка, която си бе изпяла песента след десет години работа. Тя опитала да се задържи колкото е възможно по-дълго, но когато предложила нещо за модна идея през миналия сезон, собственикът решил, че е време да се отърве от нея. Естествено, Адам беше редактирал донякъде тази история, като разкриваше на всички, че станало, защото предложила за основен материал пристягащите чорапогащници.

Фей се бе завърнала у дома и се бе отдала на самосъжаление веднага след бъркотията във Франция. Въпреки поканите на Адам тя категорично беше отказала да напуска дома си по какъвто и да било повод, освен професионалните си ангажименти и се бе потопила в здрачния свят на готовата храна и гледане на телевизия до късно. В резултат на това бе качила към три кила.

Около месец откакто се бе отдала на тези занимания тя прокуди самосъжалението и възприе съвсем нов начин на живот с желанието да намали излишното тегло и да излази от емоционалната пропаст. Бе започнала да посещава вечерни занимания по йога три пъти седмично, които я изтощиха до такава степен, че й беше много по-лесно да спи през нощта. Все още прекадено често си позволяваше нездравословна храна, но през повечето време полагаше всевъзможни усилия да се храни разумно. След като прочете в едно списание статия за здравословното готвене, тя незабавно излезе да си купи сокоизстисквачка и съдове за готвене на пара, които сега се бяха превърнали в ежедневие. Все още не можеше да свикне да пие по два литра вода на ден, но се заставяше да го прави. За няколко седмици тенът й засия, а обикновено тънката й коса изглеждаше по-гъста и по-блестяща.

За неин късмет новият й режим бе съвпаднал с кончината на прекадено слабия тип модел, съпроводена от особено яростна медийна кампания, която го бе развенчала като лош пример за поддаващата се на внушения младеж.

Здравият, загорял вид се бе завърнал и Фей се оказа изключително търсена, и по-специално от Адам и определящото тенденциите „Кутюр“.

След като се бе появила на корицата на списанието, една статия в „Дейли Мейл“ я бе откроила като положителен пример за младите хора на нацията и акциите й скочиха до небето. Поканите за последни филмови премиери или откривания на клубове се стичаха в агенцията й, но в повечето случаи тя се въздържаше. Ако имаше някаква по-специална причина да се отзове — да подпомогне благотворителна дейност, която й допадаше, да речем, — тя си обличаше най-хубавите дрехи и отиваше. Но ако бе само заради публичния панаир, предпочиташе да не се мярка. Беше й омръзнало.

— Винаги все едни и същи хора — каза тя на Адам по време на един неотдавнашен, рядък случай, когато бяха отишли на откриването на някакъв ресторант. Бяха притиснати един до друг в ъгъла, стиснали неоновосини коктейли, втренчени в полумрака, докато най-нашумялото секси момиче раздаваше въздушни целувки, прекосявайки стаята.

— Имам предвид — само я погледни. Има ли с какво друго да се занимава в живота си?

— Сигурно казват същото и за нас — беше й се сопнал Адам.

Все още бе доста пристрастен към купони от висока класа, главно защото се надяваше там да срещне господин Истинския или поне господин „Става за една нощ“. Настояваше Фей да бъде постоянното му другарче. Обичаше компанията й, а освен това знаеше, че може да се погрижи за себе си, ако той внезапно срещнеше мечтания мъж, за разлика от някои от другите му приятелки, които висяха като котва на шията му по време на такива бляскави събирания. Но му бе необходим целият талант за убеждаване, за да я измъкне навън.

Тази вечер, след сеанса, Адам настояваше тя да присъства на купона по случай издаването на дебютния сингъл на една нова момчешка група, но Фей не искаше и да чуе. След като свали от себе си бетонния шик и се преоблече във ватирана фланела и дебели джинси, тя дръпна завесата на малката като кутийка съблекалня.

— Ако наистина ме обичаш, ще дойдеш — цупеше се той.

— Е, това отговаря на въпроса ти, нали? — каза тя, докато закопчаваше копчето на джинсите си.

Той издаде напред долната си устна и заприлича на малко дете.

— Може да си намеря нов мъж, а ти сигурно искаш да ме видиш щастлив.

— Искам, мило, но ти си напълно способен да си го намериш и сам. И без това ще е пълно с хора, които познаваш.

— Не е същото — измрънка той с бебешко гласче и тропна на пода със сандала си с коркова подметка.

— Извинявай, но няма да променя решението си.

— Такава егоистка си… — промърмори Адам и се наведе да вдигне един колан, който бе паднал на пода.

Фей едновременно решеше косата си и нахлузваше маратонки без връзки и без пети.

— След минута ме чака късен обяд с мама, но ще си бъда вкъщи към пет, така че ми се обади и ще изпълним обичайния ни ритуал да решиш какво да облечеш.

— Става. — Адам се извърна, защото дочу стъпки, които се приближаваха към тях. Беше Трой, манекенът.

— Хм… Здрасти — каза той, вторачен във Фей.

— Да, здрасти. Не съм те виждала от… ооо, от две минути.

— Виж, питах се дали би искала да пийнем по нещо? — Пристъпваше от крак на крак, но въпреки това изглеждаше страхотно.

Фей цъкна в израз на престорено разочарование, после отвърна:

— Съжалявам, не мога. Имам среща с майка ми за обяд. — Взе чантата си и я преметна през рамо.

Той не изглеждаше засегнат.

— Какво ще кажеш за някой друг път?

Тя се усмихна набързо.

— Благодаря, но едва ли. Нека да си останем просто колеги, става ли?

Адам бе останал нетипично мълчалив по време на кратката размяна на реплики, но внезапно съзря своя шанс.

— Аз съм свободен, ако ти се пийва нещо. — Той се усмихна с една от искрените си усмивки.

Устните на Трой се извиха от отвращение.

— Не, благодаря. Аз съм хетеро.

— Казах питие, не чукане! — сопна се Адам към отдалечаващия му се гръб. — Дявол да го вземе, моделите са толкова шибано арогантни!

— Да, миличък. Убедена съм, че си се променил и се интересуваш единствено от очарователното му умение да води разговор. — Фей игриво го удари по рамото.

— Като говорим за промени — каза той напевно, — погледни себе си.

— Какво?

— Ами отряза момъка Трой. Преди щеше да го използваш като сладка залъгалка да си убиеш времето, докато не се появи нещо по-добро.

Тя се усмихна.

— Вярно е, но вече съм нов човек. Тези дни като че ли повече ми допада собствената ми компания. Освен това една връзка с манекен е предостатъчна в живота на едно момиче.

— Милият, милият Нат — пропя Адам с престорена шекспировска интонация. — Имах сеанс с него миналата седмица, но размислих и не те наех по същото време.

Фей му се усмихна с обич.

— Как е старият немирник?

— Малко опърпан по краищата. Сигурно е заради всичките купони, по които ходи.

— Още ли е с Макларън? — попита тя по-скоро от любопитство, отколкото от истински интерес.

— Не, казва, че й е бил дузпата скоро след нали знаеш кое. — Това бе фразата, която сега Адам използваше, когато имаше предвид сватбата, главно защото Фей бе забранила изобщо да се споменава. — Сега ходи с някакво изгряващо секси момиче.

Фей драматично се прозя.

— Изтощавам се дори като си го помисля. — Тя погледна часовника си. — Трябва да вървя, закъснявам.

Адам я прегърна.

— Ще се чуем по-късно. Ако промениш решението си и поискаш да дойдеш, кажи ми.

— Няма. За разлика от някои вече съм надраскала момчешките групи.

Както винаги, Алис бе подранила. Докато Фей пристигне в малкото кафене на една странична уличка в Ковънт Гардън, тя вече бе изчела приложението на Ивнинг Стандарт.

— Здравей, скъпа. — Посочи една чаша пред себе си. — Вече съм ти поръчала шампанското. Надявам се, че това искаш.

— Страхотно, благодаря. — Само мама може да потърси потвърждение за това, че е поръчала чаша шампанско, помисли си Фей.

Ала припряността на Алис вече не я дразнеше. Всъщност след отрезвяващото — да не кажем унизително — преживяване във Франция тя полагаше всевъзможни усилия да разбира майка си, да проумее какво я мотивира.

Когато служебните ангажименти й позволяваха, беше станало традиция да се срещат за обяд всяка събота и неизменно избираха същото кафене, където любезният персонал винаги им намираше маса, без да е необходимо да правят предварителна резервация.

Тук простият факт, че прекарват малко повече време заедно, им бе позволил да започнат да разговарят много по-свободно.

— Знаеш ли — каза Фей, докато лекичко чукна чашата си в къпиновия сок на майка си, — цяла седмица очаквам с нетърпение да се видим.

— Това изненадва ли те? — попита тихичко Алис.

Фей поклати глава.

— Не исках да прозвучи така. Просто напоследък ни е толкова по-приятно заедно. Нещо се е променило между нас.

Алис погледна дъщеря си с обич.

— Така е, защото, ако нямаш нещо против да го кажа, ти много си се променила.

— Наистина ли? — изненада се Фей. — В какъв смисъл?

Алис отпи от сока си и замислено присви очи.

— Трудно ми е да слагам пръст в раната, но като че ли доста си се успокоила. Не си толкова трудна, колкото беше… — тя замлъкна. — Сякаш вече не се опитваш да докажеш нещо.

Фей обмисли това известно време, после кимна в знак на съгласие.

— Сигурно е вярно. Няма нищо по-добро от някоя драма, която да те върне на земята с трясък.

— Чувстваш ли се притеснена от това, което се случи? — попита Алис, докато отчупваше от хлебчето си.

— Какво? Десетки гости се добират до Франция, събират се на моравата да видят как се омъжвам и всичко това, за да им се каже, че няма да има сватба? — Фей отпи голяма глътка шампанско при този спомен. — Да, беше много притеснително.

Когато сватбата бе отменена толкова внезапно, основната грижа на Алис като майка беше да провери как е дъщеря й. Когато най-сетне я намери, Фей я увери, че е добре. Не беше се разпростряла повече и скромна както винаги, Алис не я бе попитала. Вместо това тя не сваляше загрижен поглед от дъщеря си през следващите няколко месеца, като изчакваше подходящия момент да задава повече въпроси.

Моментът бе настъпил.

Тя се прокашля:

— Е… защо тогава… я отмени!

Фей стисна устни и за момент се замисли. Знаеше, че може да замаже въпроса, като каже, че просто се е паникьосала и не се е овладяла, но реши да предостави на майка си силно разредена версия на истината. Подпря лакти на масата.

— Защото през уикенда преди сватбата срещнах един мъж в един бар и бях много силно привлечена от него. Действително не направих нищо, но ми се искаше.

— Е, и?

— Ами… прецених, че щом се зазяпвам по други мъже само седмица преди сватбата… — Фей я изгледа въпросително.

— Скъпа, това говори, че си нормален човек — каза Алис. — Важното, което трябва да се запомни, е, че не си направила нищо, защото чувствата ти към Марк вероятно са те възпрели.

За миг през ума на Фей прелетя мисълта да разкаже всичко на майка си, но нещо не й позволи.

— Разбирам какво казваш, но това не е всичко — отвърна тя неопределено. — Допускам, че просто ме изправи пред онова, което бях потискала от известно време…

— И то е?

— Че се омъжвам за Марк, защото искам да докажа на всички, че мога да имам стабилна връзка.

— На всички?

— Е, на себе си, предполагам. Винаги остро осъзнавах, че някои хора ме вземат за егоистична, скъпа жена, която поставя своите чувства над тези на всички останали… — тя се втренчи в отсрещната стена, — което до известна степен бе вярно.

— Кои са тези хора?

— О, колеги, всъщност хора, които не познаваш.

Алис не можеше да повярва.

— Знам, че съм от тези, които непрекъснато се тръшкат за нещо в живота, но никога не ми е правило впечатление да си човек, който би се безпокоил от чуждото мнение.

— Не се безпокоях, но вече не е така. След цялата суматоха мислих дълго и установих, че единственото, което има значение, е мнението на хората, които обичаш. Всички останали да вървят по дяволите. — Тя вдигна чаша за тост в чест на това, което току-що бе казала.

— Браво, браво! Искаш ли да узнаеш какво мисля аз? — попита Алис и също вдигна чаша.

— Разбира се.

— Ами ти постъпи абсолютно правилно. Марк е добро момче, но не е за теб.

Фей вдигна вежди.

— Защо не си ми го казвала?

Алис се разсмя.

— И щеше да си вземеш бележка, нали? Не съм убедена.

— Сигурно си права. Адам опита да ме разколебае, приятелят на Марк Брайън не беше никак ентусиазиран и дори братът на Марк недвусмислено и без заобикалки даде да се разбере, че според него „катастрофа“ ще е точното определение — тя замлъкна почти неусетно, щом се сети за сблъсъка с Тони. — Каза, че бил против този брак почти веднага след като ме видял за пръв път.

Алис махна на келнера да донесе по още едно питие.

— Той засегна въпроса пред мен по време на закуска в събота сутринта.

— Така ли? — Фей пребледня. — Какво ти каза?

— Нищо особено, освен дето си мислел, че сте странна двойка. Попита ме за мнението ми, но аз му отговорих дипломатично, защото не го познавах. — Тя не лъжеше: просто не подозираше колко много бе разкрила пред Тони по време на общата им закуска.

Фей махна пренебрежително.

— Както и да е, за щастие всичко вече е минало. Както казват хората, напред и нагоре.

— Правилно — съгласи се Алис. — Е, ако искаш, можеш да ми кажеш да си гледам работата, но има ли нещо ново на хоризонта?

— Не, всъщност не. Излизах на няколко първи срещи, но разбрах, че от тях няма да излезе нещо постоянно, така че си ги избих от главата — тя замълча, докато келнерът поставяше чашата пред майка й. — Напоследък съм много по-щастлива сама и не изпитвам нужда да си запълвам времето с хора, които не означават нищо за мен.

— Господи — Алис бе впечатлена. — Ти май наистина си пораснала.

— О, все още си имам своите моменти, повярвай ми. С мен не се живее лесно… но ти самата го знаеш. — Погледна през прозореца към улицата. Беше пълна с минувачи — някои се разхождаха бавно, други важно бързаха, притиснали мобилни телефони до ушите си. На масата се бе появила нова чаша шампанско и Фей отпи. Имаше превъзходен вкус и внезапно я завладя чувство на задоволство да седи тук с майка си и да гледа как светът минава покрай нея.

— Много съжалявам, мамо — думите сами се отрониха.

Алис бе изумена.

— За какво?

— За това, че толкова пъти съм била лоша с теб и че трябваше да преживееш тази история със сватбата. Наистина не разбирам как ме търпиш.

Алис побутваше салатата си в чинията и мигаше, сякаш се опитваше да сдържи сълзите си.

— Никога не си била лоша, скъпа, само малко властна понякога. А що се отнася до търпението, е, трябвало е да те възпитам по-добре от ранна възраст, но не можех да го понеса.

— Майчината любов ли те възпря? — усмихна се Фей.

— Не. По-скоро защото самата аз имах такова нещастно детство — гласът на майка й потрепери. — Бях твърдо решена ти да не преживееш същото. Проблемът е, че отидох прекалено далеч и оставях всичко да ти се размине. Това също не е добре за едно дете.

Фей знаеше, че детството на Алис далеч не е било идилия, но макар да бяха засягали темата няколко пъти преди, никога не я бяха обсъждали подробно. Ако трябваше да бъде честна, Фей не се интересуваше особено, защото не се отнасяше до нея. Но сега настояваше да научи повече.

— В какъв смисъл бе нещастно? — попита тихичко и отмъкна един от пържените картофи на Алис, като го топна в съда с майонеза.

Изражението на Алис говореше „е, щом искаш да знаеш“.

— О, главно защото майка ми и сестра ми не оставяха никакво съмнение в мен, че съм непотребна и им ходя по нервите. По-голямата част от детството ми премина в усещането, че им се пречкам.

— Господи, нищо чудно, че си тръгнала с първия мъж, който е проявил интерес към теб — каза Фей. Това бе всичко, което знаеше за баща си.

— Да — отвърна Алис. — Има зрънце истина в това. Никога преди не бяха проявявали никаква любов към мен, така че Дейвид ме омагьоса… — Тя се втренчи в чинията си. — Бях пощуряла по него. Естествено, сега разбирам, че не е имало нищо общо с любовта. Било е само секс, поне от негова страна.

Фей завъртя очи.

— Е, не се безпокой, твоят случай далеч не е изключение. Но в наше време е по-лесно да правиш безсмислен секс.

Майка й сви рамене.

— И все пак това бе половината беля. За мен не беше безсмислено, само за него. За мен бе най-хубавото, което ми се беше случвало. Най-сетне, макар и за малко, бях в центъра на нечие внимание.

Фей си запали цигара, без да обръща внимание на неодобрителния поглед на Алис.

— Значи, вие само… нали разбираш… сте правили секс веднъж? — Трудно можеше да повярва, че обсъжда това с майка си.

— Няколко пъти. — Тя пъхна картоф в устата си — Колкото бе необходимо, докато разбера, че съм бременна.

— Как реагира той, когато му съобщи?

— Не каза кой знае какво и аз го приех като знак, че всичко е наред. Спахме заедно онази нощ, после той стана да си ходи и заяви, че ще ми се обади на другия ден. Никога повече не го видях. — Алис изравни захарта в захарницата с лъжичката си.

— Как така, съвсем никога ли? — Беше питала майка си и преди, но и досега не вярваше напълно на отговора. — Нито дори съобщение чрез приятели?

— Не. Нищо. Някой ми бе дал някакъв негов адрес в Портсмут и му писах няколко пъти, но никога не получих отговор.

— А когато разбра, че е изчезнал, мислила ли си да се отървеш от него?

— Искаш да кажеш, да се отърва от теб! — попита Алис тихо. — Не, нито за секунда. Знаех, че има някой, когото мога да обичам, някой, който си е само мой. Никой не можеше да ми казва какво да правя. — Тя се наведе през масата и хвана ръката на дъщеря си. — Ти беше моето постижение.

— Но трябва да ти е било трудно да отгледаш дете сама в онези времена.

— Вече имаше електричество, както ти е известно — шеговито каза Алис.

— Знаеш какво имам предвид.

— Със сигурност не беше лесно, но положителните страни силно надделяваха над отрицателните. Както казах, ти преобрази живота ми. Най-сетне имах някой, който се нуждае от мен.

— И все още го имаш. — Фей издърпа ръката си и се облегна на стола си. — От името на Фей Паркър, бивша себична малка фльорца от нашия квартал, бих искала да изразя най-дълбока благодарност за всичко, което си направила за мен.

Докато Алис разучаваше десертите в менюто, отново се зазяпа през прозореца към хората, излезли да пазаруват в съботния следобед. В такива моменти преди се чувстваше особено незначителна. До неотдавна това би я разтревожило: щеше да й се прииска да хукне навън и да накара всички да я забележат. Сега се наслаждаваше, че се бе освободила от тези очаквания.

Е, и какво, ако не отиде на последната премиера или не носи новата колекция на Гучи? Щеше ли животът й да пострада от това? След Франция бе проумяла, че ако дълбоко в себе си е нещастна, нито последните модели на Джими Чу, нито дрехите на Алегзандър Маккуин щяха да променят нещо.

Гласът на Алис се промъкна в съзнанието й:

— Мислиш ли понякога за него?

— За кого? — Фей бе озадачена.

— За баща си.

— Не, никога.

— Не си ли смятала да го издириш?

— Не. По дяволите, какъв смисъл би имало? — Тя си запали още една цигара.

— Ами от любопитство, да речем. Ако разсъдим, не знаеш абсолютно нищо за едната ти биологическа половина.

— Изобщо не съм разсъждавала по този начин. — Фей дръпна от цигарата си. — Предполагам, че ако имах нужда от животоспасяваща трансплантация на костен мозък, бих се опитала да го намеря. Но тъй като не е така, не изпитвам никакво желание да го направя. Той никога не е бил част от моя живот.

Алис се втренчи в нея за няколко секунди; бе смръщила вежди.

— Би ли искала да ти разкажа малко повече за него?

— Говорили сме и преди и си ми казвала, че единственото, което знаеш, е, че е бил на двайсет и три, висок, русокос и синеок и че семейството му е някъде около Рийдинг.

— Това не е всичко.

— Давай тогава.

През следващия половин час Фей пи кафе и пуши, докато Алис й разказваше за кратката си връзка. Тя описа баща й като красив чаровник, такъв, от чието присъствие всичко става по-светло. Беше повече от ясно, че все още не можеше да повярва как такъв интересен, жизнен мъж би могъл да се заинтересува от малка църковна мишка като нея.

— Не бях от типа момичета, които би завел у дома или би имал бъдеще с тях. Бях прекалено обикновена — нареждаше тя. — Вероятно бях едно от няколкото тихи момичета, чийто живот той е озарил за малко, преди да продължи по пътя си.

— Не се принизявай, мамо. Сигурна съм, че изобщо не е било така — каза Фей, без да прикрива неодобрението си.

— О, уверявам те, че беше. Престанах да се заблуждавам преди години. — Тя погледна дъщеря си в очите. — Странното е, че хората говорят за възпитанието, не за природата, но ти толкова приличаш на него. Чак е страшно.

— По външност? — Не можеше да се отрече, че Фей не приличаше на Алис, и винаги бе предполагала, че е наследила външността си от него.

— Определено приличаш на него, но аз имам предвид и характера ти. Той бе общителен като теб, от типа „приемете ме такъв, какъвто съм“. Не би позволил никой да му казва какво да прави. В известен смисъл е срамота, че не го познаваш. Сигурна съм, че щяхте да се разбирате.

— Хмм — усъмни се Фей. — Никога няма да разберем, защото не го търся. Неотдавна ми мина през ума, че ако бях имала някакви взаимоотношения с баща ми, тогава нямаше да ми е толкова трудно с мъжете, но после осъзнах, че има прекалено много за компенсиране. Вместо това реших да се спра на лека самотерапия и сама да предизвикам промяната. — Тя махна на келнера да донесе сметката.

— Е, какво ще правиш довечера? — попита Алис, докато вдигаше една от ръкавиците си от пода.

— Абсолютно нищо — любимото ми хоби. Преди щях да мисля, че пропускам нещо, ако не съм на най-модното парти. Но сега изобщо не ми пука.

— Но Истинският няма да те намери у дома — каза Алис.

— Така е, но нали това не е най-важното? Ако срещна някого, тогава добре, ако не, какво от това? — Тя се засмя.

Разделиха се с прегръдка и Фей се загледа след Алис, която се отдалечаваше към спирката на автобуса на Странд. Хрумна й, че макар майка й да изглеждаше доволна от живота си, той не бе това, което Фей искаше за себе си — въпреки собствените й твърдения, че й харесва вечер да си седи сама у дома.

Според нея идеалното би било да има дете или деца от изпълнена с любов връзка с мъж, който й е равен, такъв, който от време на време ще й помага в трудни моменти. Знаеше, че няма гаранция, но след случилото се на косъм с Марк тя се чувстваше по-добре подготвена от когато и да било да направи правилния избор.