Джейн Мур
Досиета „Бивши гаджета“ (19)

Събота, 29 юни 2002 г., 14,55

Докато Фей преминаваше покрай гостите и се насочваше напред, бърборенето затихваше като мексиканска вълна, щом някоя група я зърнеше. Докато стигне отпред, мълчанието бе станало оглушително.

Намираше се в малката сватбена беседка, но това не беше булката. Все още бе с фланелката и долнището на анцуга, по лицето й нямаше никакъв грим и бе очевидно, че е плакала. Всички погледи бяха вперени в нея, по лицата се четеше тревога. Напрежението беше прекъснато от нечий пристъп на кашлица.

Тя я изчака да свърши, после прочисти гърло.

— Здравейте на всички — започна. — Опасявам се, че няма да има сватба — звънкият глас бе изненада и за самата Фей.

Всички едновременно ахнаха, после отново настана тишина. Гледаха я очаквателно, явно изгаряха от нетърпение да получат пространни обяснения.

Тя си пое дълбоко дъх и вдигна глава към небето със затворени очи. Осъзнаваше, че каквото и да каже сега, ще бъде преповтаряно многократно надлъж и нашир, затова искаше да подбере внимателно думите си.

Отвори очи и ги погледна отново, като закова погледа си в централната точка някъде в средата на прохода.

— Причината тук да съм аз, а не Марк, е, че това се случва по моя вина. Не мога да продължа нататък… — Сега й се прииска да спре дотук и да хукне нанякъде. Но знаеше, че не е достатъчно: трябваше да предложи обяснение, колкото и скалъпено да бе то.

Нишката на мисълта й бе прекъсната от шумно ридание и тя огледа тълпата. Джийн беше заровила лице в рамото на мъжа си, шапката й се бе кипнала назад под неудобен ъгъл, а раменете й се тресяха. Дерек се пресегна към джоба на сакото си и извади носна кърпичка.

Фей знаеше, че когато първоначалното унижение се поуталожи, Джийн ще се оправи. Беше жилава, издръжлива жена, която имаше допълнителното преимущество да бъде заобиколена от съпруга и синовете си, винаги на разположение, докато се уверят, че тя е добре. Много повече се притесняваше за собствената си майка и сега я потърси. Типично за нея, Алис бе седнала на третия ред вместо отпред. Тя май не плачеше, но изглеждаше шокирана и бе пребледняла като смъртник.

Видът й накара гърлото на Фей болезнено да се свие. Повече от всичко сега й се искаше да бъде в уютната дневна на Алис, да я гушнат, да й дадат пилешка супа и да й кажат, че всичко ще се оправи.

Но също така знаеше, че да си тръгне в този момент щеше да бъде знак, че се предава. Трябваше да продължи, дори и само заради Марк.

— Марк е фантастичен, великолепен човек… — тя завъртя глава от ляво на дясно да покаже, че се обръща към всички — и може да прозвучи изтъркано, но действително не мисля, че съм достатъчно добра за него.

— Браво! Браво! — Това беше Брайън, който се бе промъкнал и сега седеше в далечния край на първия ред.

Коментарът му предизвика мърморене сред тълпата и Фей забеляза, че Тони светкавично се отправя откъм последната редица към него. Зашепна оживено в ухото му, явно го предупреждаваше да не я прекъсва.

Фей се овладя.

— Той е абсолютно прав да го каже — каза тя и кимна към Брайън. — Сигурна съм, че мнозина сред вас са били резервирани към брака ни с Марк, а неколцина дори изразиха мнението си. Но ние не се вслушахме. Предполагам, че си мислехме, че се обичаме достатъчно, за да може всичко да е наред в крайна сметка.

След тези думи риданията на Джийн достигнаха кресчендо. Дерек, прегърнал утешително жена си през раменете, просто се взираше напред с каменно лице. До тях Нат шепнеше нещо на Макларън. Самодоволната му усмивка издаваше, че намира злощастното положение за изключително забавно, затова реши повече да не гледа към него.

— Печалното е, че трябваше да стигнем до днешния ден, за да осъзная, че ми липсва онова, което е необходимо, за да стана добра съпруга на Марк, да го направя толкова щастлив, колкото заслужава да бъде.

Фей замълча, загледа се в маратонките си и се опита да сдържи сълзите си. Знаеше, че сълзите щяха да изглеждат от самосъжаление и ако днес имаше човек, който нямаше да получи ничие съчувствие, то това бе тя.

— Съществуват ред причини, поради които смятам, че съм неспособна да се справя — продължи тя, — но не възнамерявам да се оправдавам. Както казах, днес няма да има сватба. Но е достатъчно да спомена, че все още много обичам Марк.

Най-после намери Адам, който бе седнал сам и отчасти беше закрит от огромната шапка на братовчедка й Мериън. Опита се да привлече вниманието му, но той зяпаше в нищото.

Тя махна към Шатото.

— Приемът е платен и ви очаква. Ще отиде на вятъра ако вие не се възползвате от него, така че, моля ви, направете го — възелът в основата на гърлото й сега бе толкова стегнат, че й бе трудно да говори. — Моля да ни извините, ако не се присъединим към вас.

Това беше всичко. Не можа да промълви и дума повече. Опита се да каже беззвучно „извинявай“ към Алис после излезе от беседката и се отправи към малкия отвор във високия жив плет откъм нейната страна. Знаеше, че вероятно би могла да остане и да изслуша реакциите, но изходът за бягство се оказа прекалено привлекателен за нея и тя се стрелна към обширните градини и гори отвъд.

В мига, в който изчезна, сякаш ръчна граната избухна сред тълпата. Тихото мърморене отпреди няколко секунди прерасна във възбудена глъчка, докато реагираха на трагедията, която се бе разиграла пред очите им.

Джийн все още бе отпусната на стола си. Шапката й бе паднала и лежеше на земята. Тихичко подсмърчаше, а Дерек стоеше вдървено до нея и не знаеше какво да прави. Изглеждаше облекчен, когато привлече вниманието на Тони и буйно размаха ръце да го извика при тях.

Тони си проби път до родителите си. Сърцето му бе натежало от гледката на емоционалната суматоха около него.

— Стига, мамо, никой не е умрял — сложи ръка на рамото на майка си.

— Тони! — разрида се тя. — Какво се е случило между тях? Би ли могъл да разбереш? — Лицето й бе зачервено от плач, а тушът от лявото око се бе стекъл в бръчките по бузата й.

— Това си е тяхна работа, мамо. Не можем да се месим.

Само ако знаеше, помисли си той мрачно.

Джийн си издуха носа и се изправи неуверено.

— Трябва да потърся Марк. Той има нужда от мен, горкото пиленце.

Тони не бе сигурен доколко Марк се справяше с положението, но знаеше поне едно: не би искал майка им да се появи в стаята му и да влоши нещата още повече.

— Не. — Той нежно я бутна да седне отново. — Съмнявам се, че точно сега би искал да види когото и да било от нас.

Джийн вдигна шапката си и я сложи на един празен стол.

— Какво може да се е случило? — заподсмърча тя. — Снощи изглеждаха наред.

Забележката й явно изтръгна Дерек от унеса му.

— Да, изглеждаха много щастливи — съгласи се той. — Единственото, което ми идва наум, е, че трябва да е станало нещо катастрофално, за да отложат всичко в последната минута по такъв начин. — Разтри слепоочията си. — Какво отвратително разхищение.

Съпругата му се намръщи.

— Как можеш да мислиш за портфейла си в такъв момент! Парите не означават нищо в сравнение с щастието на малкото ни момченце. Не мога да понеса мисълта как седи там, сам и отхвърлен. — Тя махна към Шатото и придоби вид, сякаш ей сега отново ще ревне.

— Хайде, хайде — намеси се Тони. — Не бихме искали още един брак да се разпадне, нали? Хайде да помислим разумно.

— Страаахотно! — Нат си пробиваше път към тях, ухилен до уши.

— Това е по-интересно и от „Жителите на Ийст Енд“!

— Млъквай — измърмори Тони и окуражително стисна рамото на майка си. — Ако не можеш да кажеш нещо смислено, по-добре си затваряй устата.

— Че какво още има за казване? — упорстваше Нат. Непокорната, капризна птичка среща едно добро, малко скучно момче и всичко е ясно. Единственото изненадващо нещо е, че се стигна толкова далеч.

— Марк не е скучен — каза Джийн възмутено. — Той е невероятно чаровен и Фей беше права — тя не го заслужава!

Нат се готвеше да добави още нещо, но Тони хвана ръката му.

— Мамо, ти стой тук с татко. Ще отида да видя дали ще мога да открия Марк и ще се върна да ви кажа. — После тръгна, като влачеше Нат след себе си. След няколко метра той се изтръгна от хватката на Тони.

— Би ли ме пуснал?

— Извинявай — отвърна Тони, — но не мисля, че ти си най-подходящият човек, който да се върти около майка ми сега, а освен това искам да те питам нещо.

— Нима?

Тони се огледа да провери дали някой може да ги чуе.

— Помниш ли, когато снощи попаднах на теб и Фей в онзи килер?

— Да.

— Е, какво стана там?

Нат го изгледа подозрително.

— Защо питаш?

— Защото, ако е правила нещо нередно, това ще накара брат ми да приеме по-добре отмяната на сватбата — опита се да импровизира Тони.

Нат сви рамене.

— Колкото и да ми е тъжно да призная, нищо не стана. Казах й колко ми липсва, опитах се да й въздействам, но тя не се хвана. За да бъда честен, Фей ми отговори, че е срещнала истинския мъж и нищо от това, което казвам, не може да я разубеди. — Той кимна към беседката. — Затова съм изненадан от случилото се.

— И това е всичко? Не се е случило нищо друго?

— Не. Някой по-скромен човек би решил, че си е загубил способностите, но пък тя никога не е била лесна… — Нат се разсея при вида на Макларън, която се появи, залитайки, след посещение на дамската тоалетна. — А сега би ли ме извинил, но трябва да се погрижа за две огромни цици…

Той се отдалечи и остави Тони да размишлява над думите му. Значи в крайна сметка Фей бе казала истината. Това не променяше факта, че поведението й миналия уикенд далеч не бе примерно, но той усети, че отново го пронизва вина. Излизаше, че навярно е почтена жена и навярно миналият уикенд е бил нетипичен.

Тони завъртя глава от една на друга страна да огледа събралите се и да открие Брайън. Той беше кум и Тони реши, че трябва да го придружи, за да открият и подкрепят Марк. Но от него нямаше и следа и Тони се сети, че не го беше виждал от изблика му по време на речта на Фей.

Трябва да е горе с Марк, помисли си той и се отправи към Шатото.

Фей надникна от асансьора да провери дали брегът е чист и хукна надолу по коридора. Отвори вратата, закачи табелата „Не ме безпокойте“ на дръжката и я затръшна след себе си.

След като хвърли бомбата сред гостите, бе избягала през отвора в живия плет до един гъсталак точно зад беседката. Отдалечила се беше достатъчно да не я виждат, но можеше да чуе високото жужене на разговорите, докато всички обсъждаха това, на което току-що бяха станали свидетели. Беше изчакала там няколко минути, после се провря между дърветата до една врата за персонала от задната страна на хотела.

Последното, което искаше, бе да се натъкне на някого и да отговаря на неудобни въпроси. Знаеше, че Адам непременно ще я издири, но не бе сигурна, че може да понесе дори и него. Искаше само да се отпусне на пода, да се свие на кълбо и никога повече да не се изправи пред света отвън.

Приближи се до прозореца и използва завесата като щит да надзърне долу към беседката и да види опустошението, което току-що бе причинила.

Някои от гостите стояха на малки групи и жестикулираха бурно, докато обсъждаха случилото се. Видя как Нат се смее на нещо, което Макларън шепнеше на ухото му, и предположи, че става дума за нея. Не ги обвиняваше: ако това се бе случило на някой друг, без съмнение тя също щеше да се забавлява с драмата.

Изведнъж остана без дъх. Там, все още неподвижна на третия ред, седеше майка й. Беше с гръб към Шатото и Фей не можеше да види изражението й, но подозираше, че едва ли показва необуздана радост. Повдигна й се от угризения и й се прииска да изтича долу и да доведе Алис в стаята си. Но знаеше, че не може да понесе разпитите… или погледите.

Почукване на вратата прекъсна мислите й. Предположи, че е Адам, и паниката й малко намаля. Той можеше да отиде да доведе Алис. Каквото и да бе станало, тя искаше да скрие майка си и да бъде сигурна, че е защитена от още драматични изживявания.

Надникна през шпионката и усети, че косата на тила й настръхва. Беше Тони. Без да мисли, Фей отвори вратата.

— Какво, по дяволите, искаш? Не причини ли вече достатъчно неприятности?

Той вдигна ръце пред себе си.

— Признавам, че имам известна роля, но бих ли могъл да изкажа смирените си предположения, че да преспиш с мъж, който не е твоят годеник, би имало своите разрушителни особености?

Фей безстрастно се взираше в него.

— Повтарям, какво искаш?

— Да поговорим.

— Нямам какво повече да си кажа с теб — отвърна тя ледено. — Нашите отношения приключиха.

— Само две минути, не повече. — Тони хвърли поглед към коридора. — Моля те, нека влезем, не искам някой да ме види тук.

Противно на здравия разум Фей откри, че се отмества настрани да го пусне.

— Бъди кратък — тросна се тя. — Освен това не е ли редно да провериш състоянието на брат си, вместо да ми досаждаш?

— Той е заминал.

— Заминал? Къде? — Фей бе искрено изумена от новината.

— Не знам. Отидох до стаята му, но никой не ми отвори. Докато стоях там, дойде една камериерка и каза, че той и Брайън са напуснали хотела. Наетата им кола също я няма.

— О! — не знаеше какво друго да каже. Не беше обмисляла реакцията на Марк, но да изчезне, без да се обади на близките си, не се вместваше в представите й.

Тони затвори вратата зад себе си и се извърна да я погледне. Беше му неудобно.

— Виж, само исках да се извиня за…

— Това, че ми съсипа живота? — Тя го изгледа предизвикателно.

— Не, за това, че съсипах сватбения ти ден. Особено след като всички са били път до Франция за нищо. Като че ли го проумях, когато те видях изправена пред тях — той си пое дълбоко дъх и бавно издиша.

Фей се засмя безрадостно.

— Това ли е всичко?

Внезапно Тони се сконфузи и се зазяпа в богато украсения с дърворезба таван.

— Не, не е. Питах се… хм… какво каза на Марк.

Очите й се разшириха.

— Естествено — перна се по главата. — Не си дошъл да се поинтересуваш дали съм добре, нали? Само искаш да научиш дали съм те издала на Марк.

За миг Фей си бе позволила мисълта, че Тони може да чувства известна вина за хаоса, който ги обгръщаше. Но не, интересуваше се единствено дали и той е забъркан в тази смрадлива история. Втренчи се гневно в него, но Тони не каза нищо повече — явно очакваше отговор на предишния си въпрос.

— Ако държиш да знаеш, не, не съм му казала за твоята роля. — Тя разтърка очи, възпалени от умора и сълзи. — Но не за да предпазя теб. Исках да предпазя него от факта, че братът, когото обожава, е авантюрист, който не може да понесе да го види щастлив.

Тони вдигна вежди.

— Съгласен съм за авантюриста — рече той, — но ти по никакъв начин не би могла да го направиш щастлив.

Фей бе готова да възрази, но нещо я възпря. Вместо това прекоси стаята до канапето и се тръшна на него в знак, че се предава.

— Колкото и да ме боли да го изрека, мисля, че може би си прав — въздъхна. — Когато казах каквото имах за казване на хората долу, избягах в гората и прекарах няколко минути да ви наблюдавам иззад едно дърво.

— И?

— Усетих, че се освобождавам от огромно бреме. Все още бях разстроена, защото нараних Марк. — Тя сви крака под себе си. — Струва ми се, че преди време започнах да осъзнавам, че не е редно, но просто го пренебрегнах и се надявах, че натрапчивото съмнение само ще си отиде.

— Значи съм ти направил услуга.

Тя осъзна, че се е показала прекалено уязвима пред човека, който бе разрушил всичко.

— Той е съкрушен, Тони, а кой би могъл да каже дали нямаше да се справим? Марк бе напълно съсипан, когато му казах. Имах чувството, че късам крилцата на пеперуда.

Тони постави ръка на облегалката на един стол близо до канапето.

— Ако не възразяваш, тази аналогия говори прекалено ясно защо никога нямаше да се получи между вас.

Фей пренебрегна забележката му.

— Все още не ми излиза от главата, че пожела да постъпиш така със собствения си брат.

Той леко се ядоса.

— Казах ти, а и ти самата току-що призна, че това ще му спести по-голямата мъка в бъдеще.

— И какво те прави такъв специалист по щастието? — попита тя презрително.

— Нищо. Но знам доста за нещастието.

— Нима? — Изведнъж се сети. — Да нямаш предвид бившата си съпруга?

Известно време Тони мълча, показалецът му драскаше обелената кожичка на палеца му.

— Да, както и това, че никога не трябваше да се женя за нея. — Той изправи абажура до себе си и във въздуха се издигна малко облаче прах.

Фей не се опита да прикрие смущението си.

— Зная, че сте се разделили, но Марк винаги е казвал, че в началото сте били луди един за друг. — Тя замълча. — Мелиса, така ли беше?

Тони кимна.

— Освен това спомена, че си бил съкрушен, когато тя си е тръгнала.

— Бях, разбира се, че бях — промърмори той тихо. — Тя е фантастичен, прекрасен човек…

Фей вдигна ръце.

— Добре, предавам се.

— Мелиса е фантастична, прекрасна жена… Просто не беше жената за мен. — Замлъкна и се загледа в пространството. После добави с едва доловим глас: — Обичах я, но както човек би обичал по-малката си сестра. Чувствах се напълно разбит, когато тя си отиде, но по-късно разбрах, че в голямата си част това е било чувство на самосъжаление и вина.

Фей смени положението си така, че да може да го гледа.

— Естествено е да се изпитва самосъжаление при такива обстоятелства — обади се тя утешително, — но Мелиса е била тази, която си е тръгнала, така че защо вина?

Лицето му се сгърчи, явно беше притеснен от спомена.

— Защото се отнасях с нея толкова отвратително.

Фей не каза нищо с надеждата той да продължи.

— Ако използвам твоята аналогия, тя бе пеперуда и аз й откъснах крилцата. — Тони се надигна, отиде до другия край на стаята и прокара пръсти по дървената кутия за бижута на шкафа.

— Как? — окуражи го Фей нежно.

— Моля?

— Как й откъсна крилцата?

Той прокара ръка през косата си.

— Съществуват хора, които никога не трябва да бъдат заедно, и ние бяхме класическият пример. Влюбих се в Мелиса, защото бе крехка и имаше нужда някой да се грижи за нея. Предполагам, това допадаше на инстинктите ми на мачо. Но накрая започнах да я подценявам за това. Тя извика най-лошото у мен.

Фей леко му се усмихна.

— И ти смяташ, че ще сторя същото с Марк?

— Знам, че ще е така.

Известно време се забавлява с мисълта да започне спор с него, но се почувства победена от очевидната истина.

— Възможно е — тя замълча. — Но аз наистина го обичам. Той е прекрасен човек.

Тони кимна.

— Така е. В много отношения е много по-свестен човек, отколкото аз някога ще бъда. Той определено не би се отнасял към някого толкова зле, колкото аз към Мелиса.

— Някой от семейството ви знае ли истината?

Той поклати глава.

— Не. Главно защото не ги посещавам много често, а когато го правех, винаги съм се грижил за нея. — Погледна Фей в очите. — Не ме разбирай погрешно. Не съм я тормозил физически, тя не се страхуваше от мен или нещо такова.

— А какво?

— Емоционален тормоз, предполагам — намръщи се Тони. — Преминах от това, че се отнасях към нея като към богиня, до момента, в който практически я пренебрегвах, защото се потопих в работа. В редките случаи, когато й обръщах някакво внимание — както при посещение на родителите, — тя проявяваше жалка благодарност. — Той сякаш щеше да заплаче. — Когато се сетя сега, ми се повдига. Никой не заслужава такова отношение, особено тя. Мразя се за това.

— Недей — отрони Фей. Объркана от превъплъщението на Тони от инквизитор в каещ се, тя не можа да измисли какво друго да каже. Не бе сигурна дали изобщо я е чул.

— Почти ми се искаше да я принудя да се противопостави на поведението ми, но тя не го направи — добави той, сякаш приключваше някакъв разговор със себе си. — Но и не трябваше. Само защото аз се държах детински, не означава, че се налагаше да слезе до това ниво…

Прекъсна го почукване. Фей скочи от канапето и му направи знак да мълчи. Промъкна се до вратата, като внимаваше да не стъпи върху някоя скърцаща дъска, и допря око до шпионката. Почука се отново и измина още около минута. Тогава тя надникна навън да провери дали коридорът е празен, после се върна до прозореца и погледна навън. Всички гости се бяха разотишли.

— Бяха Адам и майка ми — каза Фей шепнешком. — Тревожех се за мама, защото не успях да поговоря с нея, след като отмених сватбата. Но сега, като знам, че е с него, ми е по-добре.

Отиде до канапето и седна.

— Ако се върнем към онова, което каза за себе си и Мелиса, ние с Марк не бяхме толкова зле. — Тя отпи глътка от чашата с вода. — Но вече разпознавам моменти от твоя разказ във взаимоотношенията ни.

Той я подкани с жест да продължи.

— Например, когато искам нещо да стане по моя начин, го лишавам от обичта си, докато не го получа.

Този път Тони кимна, че разбира.

— И Марк винаги се извинява, след като сте се карали, макар вината да не е негова?

Фей кимна мълчаливо и една сълза се стече по бузата й. Тя я изтри, но той я бе забелязал.

— Фей, не се срамувай да плачеш пред мен — каза й меко. — Едва те познавам, но вече съм разбрал, че не си костеливият орех, който се преструваш, че си. — Усмихна се със съжаление. — Между другото, не би трябвало да признавам това, но след като сме толкова откровени…

— Да признаеш какво?

— Попитах Нат за неговата версия на случилото се в килера и се оказа точно така, както го обясни ти.

— Леле! Колко ме успокои — отвърна тя с дълбок сарказъм.

Тони тежко въздъхна.

— Хайде, не почвай да се репчиш отново. Това, което имам предвид, е, че след като случката с Нат се оказа безобидна и като знам, че в действителност не стигнахме до секс миналия уикенд, ти може би не си толкова безскрупулна, колкото си мислех преди.

Фей го изгледа, сякаш беше пълна нула.

— Накъде биеш с всичко това?

Той отново въздъхна тежко.

— Казвам, че ако успееш да ме убедиш, че е възможно бракът да се получи, ще сляза долу и ще накарам всички да се върнат по местата си. — После замълча. — Все пак ще се окаже трудно да издиря Марк. Вече се опитах да се свържа по мобилния, но е изключен.

Тя обмисли за момент думите му, после поклати глава.

— Не. Сега всички знаят, така че най-трудното мина. — Събу маратонката си и се почеса по стъпалото. — Както ти казах, донякъде чувствам облекчение, че вече не трябва да се преструвам. — Свали и другата маратонка, подви крака под себе си и разпусна коси. — Хората непрекъснато говорят, че денят на сватбата бил най-щастливият в живота им, и аз продължавах да чакам да изпитам това. Но не го дочаках… — гласът й затихна. — Снощи, когато ми каза, че просто ми харесва мисълта да бъда омъжена, е, вероятно беше прав. Може би съм се опитвала да докажа нещо.

— Съжалявам. Сега, като си помисля, беше жестоко. — Той оголи зъби в пресилена усмивка. — Ти си интелигентна и красива жена и има един милион други мъже, за които би могла да се омъжиш, ако само искаш да докажеш нещо. Но ти избра Марк, защото изпитваш искрени чувства към него — замълча за миг. — Но те не са достатъчно силни да крепят един брак… поне според мен.

Фей бе подразнена от арогантността му, но реши да не му обръща внимание. Стигаше й толкова драматизъм в един ден.

— Вече се съмнявам, че изобщо някога ще се омъжа.

Тони направи гримаса, която недвусмислено говореше, че намира твърдението й за пресилено.

— Не, сериозно. Тъй като нямам баща, мисля, че не се нуждая от мъж по начина, по който мъжете обичат да се чувстват необходими — Тони изглеждаше стъписан от това очевидно non sequitur. — Това, което имам предвид — продължи тя, — е, че щом като дете не съм имала на кого да разчитам, защо ми е да започвам сега?

— Зависи за какво не се нуждаеш от тях — каза той. — Ако си финансово независима, никой стабилен мъж не би се почувствал застрашен от това. Но ако почувства, че никога не разчиташ на него, разбирам защо това може да се окаже проблем.

— Разчитам от време на време, но не много често — жално се усмихна Фей. — Предполагам, че просто не съм този тип.

— Нито пък аз — усмихна се той. — Може би точно тук грешим и двамата… въпреки че в твоя случай смирено бих изказал предположението, че още не си срещнала точния човек. Прости ми, но Рич и Нат едва ли са идеални образци, а Марк… Е, вече обсъдихме това. — Внезапно придоби уморен вид. — Но някъде някой те чака, повярвай ми.

Тя не бе убедена.

— Мисълта да започна отново е толкова потискаща. Не знам дали ми се занимава.

— Какво пораженчество — цъкна той.

— Имал ли си друга приятелка след Мелиса?

— Няколко, но нищо сериозно. Американките се оказват малко динамични за мен. — Тони се усмихна и тутакси стана сериозен. — Но това няма значение. Какво смяташ да правиш сега? Дори и днес. Имаш ли нужда от помощта ми да организираш нещата?

Лицето й потъмня, щом се сети колко „услужлив“ се бе оказал досега.

— Не, мисля, че свърши достатъчно за един ден.

Той прояви благоприличието да изглежда засрамен.

— Ако не възразяваш, бих искала да остана малко сама — каза тя, — да осмисля положението. Подозирам, че майка ми скоро ще дойде.

Той наведе глава в безмълвен знак на съгласие, изправи се и се запъти към вратата.

— Тони?

Той се извърна.

— Да?

— Сигурно няма да се видим повече, затова искам да те помоля за една услуга.

Ръката му остана на дръжката на вратата, докато я чакаше да продължи.

— Не казвай на Марк какво се случи онази вечер в бара. Не искам да изпита по-голяма мъка, отколкото вече преживя.

За миг Тони я погледна странно, после заяви:

— Давам ти дума, че няма да му кажа.

След секунда бе излязъл.