Джейн Мур
Досиета „Бивши гаджета“ (14)

Събота, 29 юни 2002 г., 10,20

— По-добре ли се чувстваш? — Тони, погледна Марк въпросително, докато бавно обикаляха симетричните градини на Шатото. Огромни фигури от подкастрен чимшир се издигаха от двете страни на съвършено правата пътека, която се простираше пред тях, а в далечината две гребни лодки се полюшваха в езерото. Слънцето едва бе започнало да набира сила.

— Почти — отвърна Марк, макар да не беше истина. Дояждаше остатъка от огромна франзела с бекон, която бе поръчал от румсървиса. — Въпреки че срещата ми с Алис на излизане не ми помогна. Непрекъснато мърмори дали всичко ще мине гладко.

— Аз също бях впримчен от нея — каза Тони.

— Доста е мила — продължи Марк, — но мисля, че в живота й не се случват много неща, така че се тревожи и за най-малкото.

— Предполагам, че всяка майка е такава в деня на сватбата на дъщеря си.

— Но тя няма причина — Фей и аз ще бъдем заедно завинаги. — Марк измъкна последното късче бекон от сандвича си, изяде го и метна хляба в най-близкия храст.

— Марк… — Тони внезапно замълча, защото ръката на брат му изникна пред лицето му.

— Ако се готвиш да кажеш нещо неприятно, просто недей. Не съм в подходящото настроение. — Беше му странно, че за пръв път се опълчва на брат си, но бе решил да не позволи на нищо да развали деня му. Тони обаче не му обърна внимание.

— Някои неща трябва да бъдат казани, особено в такъв важен момент.

Марк спря и въздъхна раздразнено.

— Какви например, Тони? Какво точно би искал да ми кажеш? — Постави ръце на ханша си. — Давай да изчистим нещата сега, че да мога да се порадвам на този ден.

Тони вдигна ръка да засенчи очите си от слънцето. За такъв праволинейно самоуверен човек като него бе непривично умислен. Потърка крак в пътеката.

— Какво ще стане, ако научиш за нея нещо, което не си знаел?

— Какво например? — попита Марк подозрително.

Тони сви рамене.

— Не знам — той отмести поглед към Шатото. — Просто нещо за нея, което не ти е казала, нещо важно.

— Като например? Че преди е била мъж? — Марк се удари по гърбавия си нос. — За бога, накъде клониш? Явно си мислиш, че знаеш нещо за Фей, което аз не знам, така че направо изплюй камъчето и да приключваме.

Тони вече бе изровил видим улей в чакълената пътека. Беше се втренчил в далечината зад рамото на Марк.

— Става дума за нещо, което забелязах снощи… — той замълча от неудобство.

Изражението на Марк премина от раздразнение в любопитство.

— И какво беше то?

Изминаха няколко секунди, но Тони не отговаряше.

— Тони, попитах те какво си видял — запита Марк по-настойчиво.

— Отивах до тоалетната, когато… — Тони намери думите за това, което се канеше да изрече. — Тя беше в един килер с Нат.

Останаха смълчани и неподвижни толкова дълго, че едно птиче кацна почти на метър от тях. То литна веднага щом Марк заговори:

— Е, и? — Бузите му пламтяха, а зениците му се бяха разширили. — Какво правеха?

Тони задъвка устната си, навик от детството му, когато се чувстваше неловко.

— Не можах да чуя какво си говорят, но ръката му беше тук. — Протегна ръка и я сложи върху ребрата на Марк. — Тя се отдръпна от него, щом ме видя.

Лицето на Марк не издаваше никакви чувства.

— Това ли е всичко? — попита той тихо.

— Моля?

— Видял си ги да си говорят, а ръката му е била тук — имитира движението му. — Това ли е всичко?

— Знам, че на пръв поглед не е кой знае какво, но тя изглеждаше доста гузна, когато ме видя. А пък и да се измъкнеш с бившето си гадже, не е идеалното поведение през вечерта преди сватбата ти, нали така?

Марк се засмя престорено.

— О, я мисли реално, това да не е шибаното Средновековие! На мъжете и жените е позволено да бъдат приятели, както ти е известно. Да говориш с представител на противоположния пол, не е престъпление. Освен ако не си ревнив параноик, но аз не съм такъв.

— Така е. Но тя твърди, че той все още имал чувства към нея.

— Фей ти е споделила това? — Марк бе изненадан. — Защо?

— Защото я попитах какво става.

— Разбирам. — Марк пъхна ръце дълбоко в джобовете на панталона си. — И какво точно ти разкри тя за тези… чувства? — Вече не изглеждаше толкова наперен за „бъбренето“ на годеницата си с бившия й любовник.

— Не знам — отвърна Тони равнодушно. — Обясни ми само, че я е завлякъл в килера, за да й каже, че още изпитва чувства към нея.

— Ето, виждаш ли! — Лицето на Марк просветна. — Само защото някакъв бивш има чувства към нея — а да си кажем истината, кой мъж не би имал? — не означава, че Фей възнамерява да им отвърне. Тя просто учтиво го е отрязала.

— Хммм… — Тони не изглеждаше убеден. — Иска ми се да можех да споделя прелестния ти оптимизъм, наистина ми се иска.

— Добре де, не мисля, че трябва да бъда подозрителен към всичко. — Изражението му стана сериозно. — Освен ако няма още нещо, което си чул или видял и което премълчаваш?

— Не, това е. Но, както ти поясних, независимо кой кого е завел или кой какво е казал, все пак не мисля, че поведението й е подходящо за жена, на която предстои да се омъжи.

Марк го погледна право в очите.

— Но въпросът не е какво мислиш ти, нали? Не си ти този, който се жени за нея.

Тони не отвърна нищо, само сви рамене по начин, който говореше: „Животът си е твой, прави каквото знаеш.“

Марк се запъти към оранжерията в дъното на градините.

— Затова ли бе целият шум снощи? Помниш ли, когато я попита дали някога ми е изневерявала? Беше невероятно нетактично да казваш това пред другите гости.

— Знам. И се извиних. Но Фей не изглеждаше особено засегната и подозирам, че може да бъде доста непостоянна. Сигурен съм, че й се е случвало да се притеснява от собственото си поведение.

Марк бавно кимна.

— А, сега разбирам. Говорил си с Брайън, нали?

— Брайън? — Тони изглеждаше озадачен. — Не, не съм. Но от думите ти допускам, че той е ставал свидетел на непостоянството й.

Марк се изчерви, ядосан на себе си, че се е изтървал.

— Да — съгласи се неохотно. — Действително те не се разбират, но това е само защото много си приличат.

Тони го погледна скептично.

— Ако ми казваш, че Брайън я описва като доста темпераментна, това вече ми е съвсем ясно. Срещал съм много жени като нея.

— Какво трябва да означава това?

— Не ме разбирай погрешно, харесвам я. Тя е жизнерадостна, изключително приятна за компания и е истинско удоволствие да я гледаш. Но това са добрите й страни. Лошите са тези, които ме безпокоят.

— Всички си имаме лоши страни — рече Марк унило. — Дори и ти.

Тони вдигна ръце в знак, че се предава.

— Имам цял куп, друже, знам това. Но ти няма да се жениш за мен. Фей е агресивна и непредсказуема и за да бъде укротена, трябва определен тип мъж, който…

— Да, да — прекъсна го Марк раздразнено. — Аз не съм този мъж. Поне не и според шибания оракул Тони.

Една камериерка от хотела мина покрай тях с куп измачкани чаршафи в ръце и измърмори: „Bonjour.“

Тони изчака тя да се отдалечи на безопасно разстояние, преди да продължи:

— Приеми го като комплимент. Това, което казвам, е, че ти не притежаваш необходимата твърдост да й стъпиш на шията.

— Тогава какво да правя? Да й хвърлям по един хубав бой от време на време? — гласът на Марк бе пропит със сарказъм.

Тони го пренебрегна.

— Говоря за психическа твърдост, както много добре разбираш. Фей прилича на някоя от тези луксозни, чистокръвни кобили, които не понасят някой да им се налага. Трябва да се включиш в една трудна, продължителна игра и докато не овладееш положението напълно и не го преобърнеш, поне можеш да постигнеш компромис.

Марк не направи усилие да прикрие неверието си.

— Ти сравняваш връзките с жени с дресирането на коне? — намръщи се той. — А аз си мислех, че живееш в столицата на света на равноправието.

— Виж, забрави за равноправието, Марк — ядоса се Тони. — Говорим за твоя живот. Можеш да си бъдеш съвременен колкото си искаш, но една връзка и без това е нещо трудно, а ако се ожениш за човек, чийто характер е абсолютно противоположен на твоя, това ще бъде катастрофа.

— Противоположностите се привличат — опъна му се Марк.

— Наистина е така. Чукат се като обезумели, чакат да свърши меденият им месец, след което се разделят, защото извън спалнята не се разбират. Всъщност те не са женени.

— Ние не се конфронтираме много често и определено не до крайна степен — възрази Марк.

— Защото подозирам, че оставяш да й се размине, както и да се държи. Готов на всичко в името на мира, нали? След известно време мълчанието ти ще се разглежда като слабост и накрая тя ще започне да те презира. — Той понижи глас. — Единствената разлика между гроба и коловоза е дълбочината.

Марк се взираше безмълвно напред, после отметна глава към слънчевата светлина, която се процеждаше през облаците. С нищо не показа, че има намерение да отговори.

Тони бе сбърчил чело в размисъл.

— Дори Шекспир е писал за това — продължи той. — Укротяване на опърничавата — чел ли си я някога?

Марк поклати глава, като с всеки изминал миг ставаше все по-мрачен.

— Нито един мъж не успя да се справи с Кейт, докато не се появи добрият стар Петручио и започна да се отнася с нея така, както тя се отнасяше към останалите. — Тони погледна Марк да провери дали го слуша. — Това беше единственият език, който й бе понятен, и не след дълго тя лудо се влюби в него.

— Всичко това е чудесно — измънка Марк, — но две злини невинаги правят едно добро.

Тони вдигна очи към небето.

— Не бъди такъв проклет идеалист през цялото време! Нямам предвид, че в живота си трябва да се държим отвратително един към друг, казвам само, че понякога, за да си добър, трябва да си жесток. Нали разбираш, да покажеш, че няма да се примиряваш с тъпи изцепки.

— И какво, ако кажа, че не го правя? Прекара една вечер в нашата компания и вече си мислиш, че си експерт по отношенията ни?

Тони пристъпи в помпозната оранжерия. Върху пищно украсения й таван бяха изобразени Бог и ангелите, чиито крила бяха облицовани със златно фолио. Полюбува им се известно време, докато чакаше брат му да го последва. До стената в дъното бе поставена малка дървена пейка; Марк бавно се приближи до нея и седна.

Тони се насочи към него, но се спря на няколко крачки разстояние.

— Не смятам, че съм експерт — отговори той, — но те знам наизуст, а тя е с властен характер.

— И си мислиш, че съм мухльо.

— Не, изобщо не мисля така. Кейт е своенравна, но връзката ви бе страхотна. Изправяхте се пред всяко предизвикателство заедно, бяхте равностойни. Просто нямам същото чувство за теб и Фей. Ти изглеждаш като неин роб, много по-покорен, отколкото с Кейт.

— Както ти и Мелиса?

— Какво трябва да означава това?

— Ами да погледнем истината в лицето, тя никога не ти се е опъвала. Ти доминираше изцяло. Тя се обличаше, както на теб ти се искаше, отказа се от повечето си приятели, за да може да те следва навсякъде, и на практика боготвореше земята, по която ти стъпваше.

Кръвта се оттегли от лицето на Тони и изражението му се втвърди.

— Не трябва да говориш лошо за Мелиса, тя няма нищо общо с това — рече той тихо.

— Не бях разбрал, че казвам нещо лошо за нея — отвърна Марк. — Аз не намирам, че когато един добър човек е лудо влюбен в партньора си, това е слабост, но за теб очевидно е така.

— Моите отношения с нея нямат нищо общо.

— О, разбирам. — Марк се изправи и го подмина. Спря на няколко крачки встрани. — Ти можеш да коментираш моята връзка, но твоята е строго забранена. Такава била работата, а?

Двамата братя стояха един срещу друг и се гледаха, Марк — изпълнен с решимост, Тони — замислен, но безстрастен. След няколко изпълнени с напрежение секунди, по време на които никой не проговори, Марк погледна часовника си и се отправи към вратата. Когато стигна до нея, той спря и се извърна:

— Внимавай какво ти казвам, Тони. Само след пет часа ще кажа „да“ на Фей. Ако не можеш да понесеш това, предлагам веднага да си тръгнеш.

Наведе глава, пристъпи навън и тръгна обратно към хотела.