Джейн Мур
Досиета „Бивши гаджета“ (18)

Събота, 29 юни 2002 г., 14,40

Струнният квартет свиреше с пълна сила, когато Джийн и Дерек си пробиха път през втората редица столове на моравата.

— Я виж, ето я Норма — кимна Джийн и махна на една жена няколко реда по-назад, навлякла нечии калъфи за мебели. — Е, хистеректомията я е състарила. — Тя седна до съпруга си и се зае да попива атмосферата на великото събитие.

Отначало Марк бе категоричен, че той и Фей ще покрият сметката и ще направят обикновена церемония в някое кметство в Лондон, но Джийн почти се бе разплакала от отчаяние.

— Миличък! Първо Тони се жени в кметство и отказва да ми позволи да се намеся по какъвто и да било начин, а сега ти се каниш да сториш същото! Какво й остава на една майка? Никога ли няма да имам своя голям ден в църквата?

Няколко седмици по-късно Марк бе предложил компромис. Каза, че са премислили и биха желали да се оженят в един замък във Франция. Проблемът е, призна си той, че не могат да си го позволят. Джийн и Дерек им бяха направили сватбен подарък от петнайсет хиляди лири да платят церемонията.

Въпреки това, мислеше си Джийн, докато оглеждаше сцената пред себе си, струваше си. Небето беше безоблачно, полъхът на лекия ветрец караше листенцата на стария дъб, който се открояваше пред тях, да потрепват. В подножието на огромния му ствол бе издигната платформа за струнния квартет: три жени и един мъж от съседното село Грас.

Петдесетина стола бяха разположени от двете страни на чакълената пътека, която водеше обратно към Шатото; бе поръсена с листенцата от любимите на Фей кремави рози. Столовете, които бяха от солиден махагон с твърди облегалки, бяха придобили по-лятно настроение с помощта на бели ленени калъфи, всеки един с кремава роза, затъкната в дантелата отзад. Два пиедестала с височина около метър и половина бяха поставени от двете страни на платформата, внушително украсени с рози и лилии, а още повече цветя красяха миниатюрната беседка, където трябваше да се състои церемонията. Само цветята бяха стрували около две хиляди лири.

Джийн въздъхна от задоволство при мисълта за приказната сватба, на която тя бе една от централните фигури.

— Марк трябваше вече да е слязъл — обади се Дерек, докато почукваше по класическия часовник „Картие“, който Джийн му бе купила за първата им годишнина от сватбата преди четирийсет и три години.

— И Брайън никакъв не се вижда — забеляза Джийн. — Знаех си, че не е много подходящ за кум. Не мога да си обясня защо Марк не покани Тони.

— Е, те никога не са били чак толкова близки, нали? Искам да кажа, че Тони почти си бе излязъл от къщи, докато малкият растеше. — Дерек изви врат да погледне зад себе си и махна на Кейт и Тед. — Като стана дума, не виждам и Тони…

— За бога, погледни това — изсъска Джийн и заби ноктите си с френски маникюр в ръката на Дерек.

Блестяща в жълто-зелената си минирокля от ликра с огромно деколте, Макларън вървеше по централната пътека. Обувките й с дванайсетсантиметрови остри метални токчета пробождаха листенцата на розите. Прическата й приличаше на кацнал на върха на главата ананас, около който бе увита жълто-зелена фльонга.

— Тлей ти! — изчурулика тя и спря до редицата, където бяха седнали Джийн и Дерек. — Тези две места свободни ли са? — протегна лакиран в жълто-зелен цвят нокът към празните столове.

— Съжалявам, тук седи Тони — каза Джийн с вид, който говореше, че нещо наоколо вони. Не можеше да повярва колко нагла е тази жена в опита си да се намърда в сектора, предназначен за роднините на булката и младоженеца.

— Здрасти, миличка. — Нат се появи до Макларън, хвана задника й и го стисна толкова силно, че тя лекичко изпищя. — Тук ли ще седим? — Той пристъпи напред.

— Ъъ. Явно единият от тях е запазен за Тони. — Макларън се втренчи в Джийн с поглед, който говореше, че не й вярва.

— Не може да бъде — Нат кимна назад. — Току-що го видях. Той е отзад.

— Така ли? — Озадачена, Джийн се обърна да провери. Определено можа да различи част от главата на Тони, частично закрита от жена със ситно накъдрена коса. — Дерек, върви и му кажи, че сме… я виж!

Нат и Макларън си пробиваха път покрай нея към празните места. Докато се провираше покрай Дерек, жената се препъна и щедрото й деколте се полюшна към него.

По лицето на Дерек се разля усмивка, но бързо се стопи, когато забеляза убийственото изражение на Джийн. Тя го стрелна с поглед „само чакай да се приберем у дома“, излезе на прохода между редовете и приглади роклята си.

— Смятам да поговоря с Тони — сопна се Джийн и остави чантата си на стола да го пази от други натрапници.

Решаващият сблъсък на Тони с Фей го бе накарал да се чувства ужасно неспокоен и не можеше да се застави да престане да мисли за него. Ако беше работа, просто щеше да я отхвърли и да продължи със следващата задача. Но това беше нещо лично и той бе изненадан колко силно го бе разтревожило.

Когато забеляза майка си да се насочва към него, въздъхна толкова силно, че разлюля перата върху ужасяващата шапка пред себе си.

Но късметът му работеше. Преди да успее да привлече вниманието му, Джийн бе спряна по средата на пътя от брата на Дерек, Боб, и доста обемистата му съпруга Кей. Способността на Кей никога да не си поема дъх по време на разговор бе легендарна и Тони разбра, че майка му трудно ще се измъкне от тях. Възползва се от предоставения случай да избяга.

Часът на церемонията наближаваше и гостите явно бяха започнали да се чудят какво е станало с младоженеца и кума, които вече трябваше да са се появили. По отсъствието Тони разбра, че Фей е съобщила лошата новина, както бе обещала. Единствено не знаеше какво беше казала, което го караше да се притеснява да не попадне на брат си. Освен това не можеше да понесе никакви неудобни въпроси от майка си, отчасти защото му се струваше, че вината за провала на сватбата е изписана по лицето му.

Влезе в прохладното тъмно фоайе на Шатото и за миг, докато се овладее, остана неподвижен. През отворената врата от едната страна видя трапезарията, напълно готова за приема. Дочу гласове на хора, които слизаха по стълбата, влезе в трапезарията и затвори вратата зад себе си.

Вътре имаше пет кръгли маси с по десет куверта, изящно застлани с колосани бели покривки и сребърни прибори за четири ястия. В средата на всяка имаше аранжирани кремави рози в плитки стъклени купи, заобиколени от кокетни чаени свещи в прозрачни свещници. Както столовете отвън, и тези тук бяха с бели ленени калъфи с дългостеблена кремава роза, затъкната на гърба.

В дъното на стаята имаше свободно пространство, вероятно предназначено за дансинг; встрани бе разположен дек на дисководещ с две огромни колони. В един отдалечен ъгъл малка масичка с кръгла сребърна подложка очакваше в готовност персонала да донесе сватбената торта. Благодарение на пространното описание на майка си по-рано Тони знаеше, че тя е триетажна и е украсена с рози от сметана.

Помещението му се стори зловещо, но Тони не бе сигурен дали се дължи само на това, че е пусто, или на факта, че на самия него вече е известно как целият този разкош скоро ще бъде похабен. Усети и леко бодване на вина, че толкова пари са били ненужно пропилени заради неговите действия.

„Време е да го превъзмогнеш“, сопна се той сърдито на себе си. В края на краищата, ако не бе изневярата на Фей, нямаше да се изправи срещу нея и сега сватбата щеше да се състои. Тя е виновна, опитваше се да се убеди. И освен това повечето разходи бяха поети от родителите му, а те можеха да си го позволят. Загубата на няколко хиляди лири беше несравнима с катастрофалните последствия, ако Марк се бе оженил за жена, която абсолютно не му подхождаше.

Загледа се в снопа светлина, който струеше в стаята, и си спомни деня, когато се женеше за Мелиса. Типична лондонска сватба; подписаха на церемония в едно модно кметство в Челси, после позираха за снимки на стълбите за неколцината поканени и един-двама папараци, които проявяваха интерес към гостите за светската притурка към вестника. Приемът се състоеше от шампанско и суши в невероятно изтънчения „Лайт Бар“ на хотел „Сейнт Мартине Лейн“ в Ковънт Гардън и си бяха тръгнали в полунощ да поспят няколко часа, преди на следващата сутрин да отлетят за Бали.

Всеки, който се смяташе за нещо в своята област, бе там — водещи личности в бизнеса от страна на Тони, супермодели и редактори на списания от кръга на Мелиса. Беше по-скоро възможност за изграждане на мрежа, а не семейно събитие, и поради това бе устоял на всички опити от страна на майка си да се заеме с организацията. Знаеше, че Джийн никога нямаше да му го прости.

Мелиса изглеждаше зашеметяващо в роклята си от Валентино, ушита специално за нея, и снимките от сватбата им изпълваха почти всички светски хроники. За кратък период бяха една истинска златна двойка.

Но какво значение имаше всичко това сега? Мелиса излизаше с друг, а той водеше неангажиращ живот, който се състоеше най-вече от работа и някоя и друга случайна свалка за една нощ. Наистина ли трябваше да бъде съдник на поведението на Фей?

Тони отново установи, че изпитва нещо повече от чувство за вина, задето я бе заставил да отмени сватбата. След като я бе срещнал и беше прекарал известно време с нея, вече разбираше, че парите на семейството не бяха нейната цел. Но до момента на сблъсъка им той бе останал с убеждението, че те са неподходяща двойка.

Сега, застанал насред пищно украсената стая, Тони изпитваше сериозни съмнения относно преценката си. Може би щеше да направи Марк щастлив, допусна той. В крайна сметка в брака няма никакви гаранции — двамата с Мелиса можеха да се подпишат под това. Помисли още няколко минути, после се отърси и си нареди, че трябва да превъзмогне всичко. Когато стигна до вратата, се оказа там тъкмо навреме, за да види гърба на Фей, която излизаше навън.